събота, 14 януари 2012 г.

ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО

С подзаглавие „Изкуството на свободата”

Книгата е написана в периода 1998-1999 година, а излиза от печат в изд. A&G през 2003-та г., в печатницата на изд. ИЗТОК-ЗАПАД.

Тази книга говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва “да се съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна.

Впрочем, ние си мислим “още преди да се замислим”, че във времето не е заключена никаква загадка, че “всичко е ясно” и “безпроблемно”, но така ли е това? Разбира се, не; когато ни запитат: “А що е време?”, почти нищо не можем да кажем – мълчанието е нашият отговор. Това мълчание е многозначително, в него е скрит огромният човешки смисъл на това, което наричаме време.

Книгата „Преследване на времето” се опитва да предразположи нашето мълчание по отношение на времето да проговори. Когато мълчим, ние сме най-близо до себе си – не когато “бърборим” и се упойваме от словоохотливостта си. Затова ако нашето загадъчно мълчание за времето проговори, то тогава ще чуем най-важното, онова, което иначе никога няма да научим. Предлаганата книга се опитва да “погледне” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата...

Написаното не е просто философия или психология на времето в обичайния смисъл. То е по-скоро една човешка, т.е. разбираща, философия и психология, един човешки поглед, отправен към неразгаданото тайнство на времето, “взиране” в нас самите – там, където най-малко сме склонни да поглеждаме. Човекът, будният и пробуждащият се човек гледа на “обкръжаващото”, на света и “нещата” в него, ала забравя да погледне тъкмо към гледащото: към самия себе си.

Тази книга ни напомня онова, което често или непрекъснато забравяме. Ето как авторът сам представя книгата си в нейния предговор:

„Да спрем за малко в своето динамично всекидневие, да се вгледаме внимателно в себе си, в своето съществуване – “разполагано” изцяло в непрекъснато отлитащите мигове на времето – да потърсим съдбовния смисъл на това, което правим, е потребно на всеки един от нас. Тази непреодолима потребност е в гърдите на всеки жив и обичащ живота човек, но отвръщаме ли й с нужната откритост? Едва ли: ние често се опитваме да я забравим, оправдавайки се, че “времето не стига за всичко” или дори че “не бива да го разпиляваме за един такъв лукс”. Тъкмо затова – и защото то все пак трябва да стигне за всичко – сме длъжни да разберем главното, онова, което определя всичко останало. Моята книга не казва “всичко” за времето – такава цел или такова пожелание биха били абсурдни – но говори за онова, от което зависи всеки един от нас: време, живот, свобода, съдба. Можем ли всекидневно да обръщаме внимание (преди всичко друго) на себе си, на живота у себе си?

Длъжни сме – и затова можем. Всеки един от нас съвпада изцяло със своя живот, а моят живот съвпада с едно все пак ограничено време – с което съм свободен да разполагам както си искам. В този смисъл великата тайна на живота – във властта на която се намираме напълно и без остатък – може да отстъпи само пред един всеотдаен порив за разбиране. Но непреодолимият порив за разбиране – център на нашето влечение към живота – трябва да достигне до самия себе си, до развитата си форма, в едно изкуство на свободата, сведено тук до неуморното преследване на времето – от което не може да се откаже нито един “смъртен”, по-скоро живеещ. Книгата, която държиш в ръцете си, прозорливи читателю, показва съвсем ясно, че загадката на времето отстъпва и се разкрива само пред този, който е овладян от любов към живота – и към свободата. Животът и свободата изискват от нас само едно: вярност, непоколебима преданост.

Всеки ред от тази книга е написан с вдъхновение. Чувството, което ме движеше при написването й – а негов израз е самата книга - не може да не породи същото настроение и в душата на този, който е решен да я прочете докрай (нали времето изобщо не ни стига?!). Бидейки уверен в твоя благосклонен отклик, уважаеми читателю – темата поне заслужава това – се надявам да извиниш неизбежните недостатъци, които обикновено има всяко осъществяване, заело се с такава грандиозна, наистина прекалено амбициозна задача. Смятам обаче, че тъкмо голямото заслужава повече усилия, надеждата е, че само то може да ги оправдае; малкото, дори и подложено на извънредни усилия, може да ни даде винаги само нещо незначително.

Първата стъпка винаги е решаващата. Тя обаче трябва да бъде направена навреме, а не когато е късно. Пътят, който ще ни изведе при самите себе си, трябва да бъде поет без колебания, решително, с дължимата смелост. Ако тази книга помогне за разсейването на някои съмнения, неотменно съпровождащи земния ни път, то нейната задача е изцяло изпълнена.”

Няма коментари:

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!