Виждате ли какви са нашите „освободители“: кланяйте им се колкото си искате, аз на такива не се кланям!

Ето две неща, които публикувах днес във Фейсбук, понеже държах да ги споделя с приятелите си там:

Тия от нас, българите, които честват идващия "национален празник на България" явно съвсем не разбират, че свободата не е дар, а това пък означава, че съвсем не разбират що е това свобода. На този ден 3-ти март ще се изброим: кои от нас са свободолюбиви хора, разбиращи що е свобода и държащи на националното ни достойнство, от една страна, и такива, които изобщо не разбират що е свобода - щом като си въобразяват, че свободата ни е била подарена: и то тъкмо от такива като руснаците, които при това са значително по-големи роби и от нас самите.

Виждате ли сега какво правят нашите "освободители" в Украйна? А какво правиха преди това в Грузия нали помните? Ами в Чечня? Ами в Чехия през 1968 и Унгария през 1956-та? Ами в Афганистан какво правиха? Ами в Полша какво са правили толкова пъти? Ето, виждате ли, разбирате ли сега какви са нашите „освободители“? Кланяйте им се колкото си искате, аз на такива не се кланям…

Из писмо до моя украински приятел Константин Райда, професор по философия от Киев, от техния Институт по философия; не обръщайте внимание на грешките в моя доста оригинален руски език, този човек ме разбира и така:

Здравствуйте, дорогой Константин,

Спасибо за статью! Мне очень больно, что Ваша страна Украина и Ваш народ перенос так много проблем и страданий в последнее время; и только это осталось - война с Россией! Будем надеятся, что этого все таки не произойдет, что разум все таки успеет удержать безумие. Вместе с тем хочу выразить свое уважение Вашему народу, который так много сделал за свое достойное и человеческое будущее - и показал, что достоин свободе! Весь мир восхищался вами, украинцам - поклон вам!

Буду молится Богу чтобы ситуация в Вашей стране нормализуется и чтобы все пошло к лучшее. И за русскими людьми надо молится - потому что их управляет больной и слишком злой человек, способный на все.

ДОПЪЛНЕНИЕ: Моята позиция по "празника 3-ти март" може да се прочете ето в тази моя статия: Таз свобода нам не ни е дар!; в нея съм казал всичко. Там също така има и линкове на други мои текстове все по същата тема, който иска може да ги прегледа и тях. Темата е важна. Съдбовно важна даже: касае това какви сме и защо следва да се променим ако искаме да тръгнем във вярната посока.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.