Дискусията по статията "Държавното образование е секта"

Под заглавието Държавното образование е секта, ненавиждаща свободата препубликувах една чудесна статия (виж: Държавното училище е секта, автор: Петър Порумбачанов), съдържаща потресаващо вярна мисъл. Ето каква дискусия се проведе тия дни във Фейсбук по повод на тази статия; в дискусията участват много практикуващи учители, също и много родители, но не само заради това тя е интересна, а най-вече защото илюстрира нелеката духовна ситуация - "настроението на духовете"! - в която ние, българите, за жалост се намираме:

Мария Николова: Много ми хареса статията! Съпоставката е точна!

Надя Владимирова: Освен че е точно, звучи ужасяващо. Толкова поколения сектанти!

Снежана Стефанова: И като чета днес, че отново се заговаря за задължително обучение на 4 - годишните, направо настръхвам!

Zdravka Gaydadzhieva: Щото частното училище не е секта, така ли, само първа точка стига?!

Nevena Sybeva: Идеята е ясна, но правописните грешки са толкова отблъскващи... Би трябвало реформаторите на образователната система да се погрижат за правописа си (според мен).

Ивелина Найденова: Тази статия е почти подсъдна! Явно авторите са много добре запознати със сектите, което предизвиква размисъл. Но като учител абсолютно отказвам и се противопоставям някой да ме причислява към секти, сектанство и т.н. Докато нямаше такива текстописци като вас и на децата не им се обясняваше колко лошо място е училището, България беше на второ място в света по ниво на образование. Не си ли давате сметка колко вреди причинявате с тези писания, защото статия трудно мога да нарека това нещо? Мятате фитили, обяснявате как в училище има агресия, секти и куп глупости, промивате мозъци и после абдикирате. А без училище накъде? Да не говорим, че не само не желаем като учители да отстраним влиянието на родителите, а непрекъснато ги търсим, на което те не винаги се отзовават. Така че другия път, автор или автори, преди да пишете обидни глупости, просто проявете интерес, проучете и тогава... дрънкайте!

Николай Дренчев: Очевидните прилики би трябвало да накарат всички ни да се замислим. Разбира се, с изключение на тези от нас, които са най-умни и си знаят всичко и няма какво да му мислят.

Mariana Tsonkova: Явно вездесъщият автор предлага като алтернатива частните училища... Там всичко е "МНОГО РАЗЛИЧНО", учителите, програмите... Вие, колеги, като жертви на секта ли се възприемате? Аз, не!!! И докато подобни писания "валят", нищо добро не се очаква за нас. На констатацията, че училището откъсва невинните дечица от семействата им и ги лишава от всички предимства на семейната среда, отговарям, за голяма част от децата, училището и учителите са подадена ръка, внимание, зачитане на личността, подкрепа, дори спасение.

Мариета Нанчева: Дочетох "статията" с усилие на волята. Не разбирам как човек с претенции за интелигентност може да напише подобни "прозрения". Училищната система наистина трябва да се развива и осъвременява, но без система в усвояването на знания не може. Алтернативи, разбира се, трябва да има. На учителите трябва да се даде повече свобода да прилагат в работата си нестандартни, творчески, иновативни стратегии, за да бъдат техните ученици различни, мислещи, можещи.

Valy Hristova: Голяма глупост е написал този човек. Дано сам си махне лошият материал. Каквото и да направи хората не са малоумни все пак.

Тонка Станева: Този човек е сектант, но не си дава сметка, че също е в една система!

Весислава Александрова: Глупости! Не се чувствам жертва на секта нито като ученичка със синя и червена връзка, нето сега - като учител.

Мария Тодорова-Сандева: Ние, българите, сме царе по мятанията в две крайности. Ту венцехвалим, ту анатемосваме нещо с всичка сила. Огорчена съм от факта, че уж интелигентен човек, който стои в основите на идеята за демократизиращото се образование, пише такива "прозрения".

Огорчена съм, че колеги, които се чувстват сектанти, работят и в момента в системата и съсипват децата на хора, като г-н Порумбачанов. Крайностите, колеги, не са за предпочитане в никоя система, а най-малко в образователната. Светът е шарен, хора - всякакви...

Провокирането на мисленето на възрастни хора не е добре да бъде с шамаросване... виждате ли, вие сте сектанти, не знаете какво правите, зомбирали сте се... Това не променя мисленето на хората, това по-скоро отблъсква, отвращава.

Елена Петкова: Много убедителни аргументи. Отговарят на фактите. Ще се радвам освен емоционални изблици (цит. "Огорчен съм!") и обиди, мнителност (цит.: "Глупости!", "Този иска частни училища!") да прочетем контрааргументи на написаното от г-н Порумбачанов. Ако можем да аргументираме, ще можем да даваме добър пример на децата за критично мислене, нали?!

Елена Петкова: С благодарност към Bohem Demeshko

Христина Николова: А в частното училище?

Мария Тодорова-Сандева: Г-жо Петрова, Вие искате да се дават аргументи на нещо, което е неистинно, а защо? Да носим със сито вода ли?! Или да се захванем дружно, по пионерски, да оборваме написаното от г-н Порумбачанов?!

Може пък и Вие да смятате, че в момента системата на образованието в България е секта, но аз не видях в написаното смислени аргументи в полза на това твърдение, че да тръгна да търся контрааргументи.

Елена Петкова: Силно съм впечатлена от изразеното мнение "Под съд всеки, който мисли различно и говори лошо за образователната система!". Само малко съм разочарована от уклончивостта, която внася това неочаквано "Почти подсъдна". Това е то, демокрацията, преди 25 г. щеше направо да си е осъден Порумбачанов, няма шест-пет... ама с тези "демокрации" се разпуснаха и ученици и родители!

Мария Тодорова-Сандева: Силно не съм впечатлена от това, което пишете сега, то не е аргумент, нито контрааргумент, то е просто поредното - ДОБРЕ, ЧЕ Е ДЕМОКРАЦИЯ, ЧЕ ИНАЧЕ ЩЕ СТЕ НИ ОКАЧИЛИ НА ВЪЖЕТО!", с други думи поредната демагогия, когато говорим за четиринадесетата година на 21 век.

Елена Петкова: В спора се ражда истината... освен ако някой не потвърди, че той я е родил. Оборването на написаното от Порумбачанов наистина е трудна работа, не за пионерчета, та намирам за естествено, че никой не се захваща... жалко!

Konstantina Karaivanova: Да бяха сложили по-актуална снимка!!! Днешните деца дори не разбират какво е това. Това не са пионерчета, а чавдарчета!!!

Елена Петкова: Благодаря, Константина... всичко в статията е достоверно, само снимката кусур! :-)

Елена Петкова: Г-жоТодорова-Сандева, за мен е интересно защо статията е само "почти подсъдна"? Какво ни спира днес "да окачаме на въжето"... идея, от която се ужасявам?! Но щом "подсъдна" предизвиква този образ... и моля, не ме прикачайте към въжето! Аз не съм участвала в писането на статията, нито изразявам отношение към автора. Възхищавам се на логиката на аргументите и се тюхкам, че не мога да открия контрааргументи... очаквам такива, вече писах.

Мария Тодорова-Сандева: И защо е необходимо да се оборва нечия "истина"?! Аз, например, изразих мнение, че тази "истина" е "с изкривено от крясък лице", а това за мен е достатъчен повод да не се опитвам да я оборвам. Всяко пресилено твърдение може да породи само тъга у мен.

Konstantina Karaivanova: Глупав материал, който предизвиква излишни спорове според мен! А частното училище какво е?

Елена Петкова: Ох, това са пак емоции, г-жо Тодорова, Сандева... явно аргументи в подкрепа на тезата "Държавното училище не е секта" като се оборват доказателствата на Порумбачанов няма да се появят. Ще пробвам със студентите, някои са особено добри в дискусиите. Кой спор е излишен, Константина? Кой определя дали спорът е излишен или... неизлишен? В училище е ясно А в тази група?

Мария Тодорова-Сандева: Г-жо Петкова, не се обръщайте към мен в търсене на отговор "Защо статията е само "почти подсъдна". Това не е мое твърдение, а и не бих го защитавала. В днешно време всеки има право да има свои истини, но нали не искате и всеки друг да ги припознава като свои?

Николай Дренчев: Частното училище у нас е държавно училище (работещо по държавната образователна доктрина) плюс топла вода и сапун в тоалетната.

Мария Тодорова-Сандева: И защо, г-н Дренчев, Вашето дете учи в такова - заради сапуна и топлата вода ли?

Елена Петкова: Извинете, г-жо Тодорова-Сандева, Вашата тъга имах предвид, нищо повече!

Николай Дренчев: Не е коректно (спрямо другите участници в дискусията) да обсъждаме децата на само един участник... но да - предпочитам децата ми да учат там, където познават топлата вода.

Konstantina Karaivanova: Само да вметна, че и в държавните училища (повече от които са всъщност общински) има сапун и топла вода!!!

Николай Дренчев: Искам да питам, някой от вас виждал ли е (в държавно, общинско, ведомствено или частно училище) учебна стая, в която чиновете НЕ са подредени по начин "всеки гледа гърба на другарчето"?

Ангел Грънчаров: Да ви кажа нещо във връзка с това че в нашите държавни училища учениците винаги си гледат само вратовете - заради подреждането на чиновете. Ще Ви разкажа една любопитна история в тази връзка.

Аз направих кабинет по философия, подредих го, сложих портрети на философи по стените, много техни мисли, целите стени бяха облепени от самите ученици с интересни според тях мисли, отпечатани на листове; наредихме с тях чиновете като една голяма "кръгла", всъщност правоъгълна маса, много пъти експериментирахме с тия чинове, щото исках младите хора да се чувстват различно, да се гледат лице в лице, да не си гледат вратовете само, а лицата, очите и пр.

Почнаха се чудесни дискусии, младите се почувстваха различно в часовете по философия, появи се атмосфера, дори възникна идеята да запишем тези часове на видео, сторихме го, почнахме да ги записваме, слагах ги клипчетата в интернет и в блога си, още могат да се видят и чуят; и други неща направихме, примерно с учениците гледахме с мултимедия чудесни филми, филми на Фелини, гледахме и филма "Пинк Флойд: СТЕНАТА", игрален филм за Сократ, италиански, други образователни, научни и пр. филми. И много други неща направихме. Примерно донесох много книги и списания по философия и пр., защото забелязали ли сте нещо крайно любопитно: в училищните стаи на нашите училища няма книги, в нашите училища книгите са съвсем "ненужен аксесоар"?! Също така направихме Дискусионен клуб, който работеше най-интензивно и заседаваше почти всяка седмица в кабинета по философия - изцяло на доброволен, на свободен принцип. И знаете ли какво се случи? Не знаете, предполагам, но ще ви кажа. Интересно е.

Появиха се най-напред сред учителите "колеги", който почнаха да мърморят пред директорката: "Откъде-накъде по философия ще има кабинет, а по моя предмет няма да има?! Не е справедливо!". Директорката също не гледаше с добро око на моите иновации и потърси начин да ликвидира постигнатото. За целта се реши, представете си, да се въведе "класна система", без кабинети, ний, учителите, станахме номади, учениците си получиха класна стая, а пък учителите да им идват там "на гости". Аз не бях класен, на мен не биде даден клас. Кабинетът по философия, така хубаво поддържан няколко години, за месец-два беше опоскан, всичко беше съсипано. Даже щорите бяха изпокъсани и нарязани. Портретите на философите бяха изпокъсани, дори изподъвкани, сякаш динозаври ги бяха дъвкали (щото трудно беше да ги скъсат, аз ги бях дал да ги ламинират, нали така се казваше когато ги облицоват в специално покритие за вечно ползване?). Сякаш ураган или цунами мина из този кабинет, из тази класна стая, всичко отнесе!

А "аргументът" на ръководството за отказ от "кабинетната система" беше, че при "класната система" щяла, видите ли, "по-добре да се запази материалната база"! Е, запази се, няма що, всичко беше пропиляно, а пък учениците сега, гледам, често си играят... футбол в някогашния кабинет по философия! В него пак се облещиха празните, грозни, мръсни стени. Естествено, че първата работа беше да се подредят масите по "нормалния начин", учениците пак да си гледат само вратовете и гърбовете. Това стана.

А спрямо мен директорката поде крайно злобна кампания по дискредитирането ми като личност и преподавател с оглед да ме уволни. Още не го е постигнала, още не е реализирала заветната си цел, но е на път да го направи. Това е. Станалото нещо показва. Извинете, че Ви занимах с моя "частен случай". От 30 години съм учител по философия, такова нещо не ми се беше случвало - каквото ми се случи в днешните наши "модерни" времена...

За малко щях да пропусна да кажа най-важното: изцяло подкрепям тезата, че държавното училище е секта. Самата истина е казал авторът. И чудесно е обосновал мисълта си. Непоклатимо даже. Затова няма смислени аргументи против. Срещу истината трудно се изобретяват "аргументи". Истината е простичка, но точно затова е нещо неопровержимо. Просто се искат очи да я видиш - и съвест - за да я "признаеш". Възможно е някои да не я признават защото тя, видите ли, им била лично неизгодна. Но това, простете, е несериозно. Трябва да имаме смелостта да погледнем грозната истина за българското образование право в очите. От това само ще спечелим. С лъжи повече не може да се живее...

Мария Тодорова-Сандева: Благодаря, г-жо Неминска, и аз така го разбирам - всеки отговорно да си гледа работата, да променя според силите и мисълта си, да дава пример на останалите участници в образователния процес, ама наистина всеки. Не мога да приема, че съм плод на сектанство, както и не мога да приема, че ще се наричам сектант само защото работя в системата.

Мария Тодорова-Сандева: Разбира се, г-н Дренчев, в класните стаи на нашето училище, чиновете са подредени във формата на буквата П, понеже децата в класовете са малко на брой, виждала съм същото и в частни училища. И какво толкова невъзможно има в това?

Ивелина Найденова: Г-н Дренчев, в моята стая от 9 години чиновете не са така подредени, така че спрете да се изказвате неподготвен. Непрекъснато разместваме чинове, играем игри, такива, каквито се правят по супермодерни презентации, работим с един компютър, много мишки и т.н. В стаята ни има телевизор, пускат се електронните учебници, пеят се песни и се правят 5-минутни "дискотеки" с детски песни и какво ли още не. А аз съм само един от многото. Зная, че в училищата извън София колегите са още по-активни. Май отдавна сте излезли от училище и въобще не сте наясно какво точно се случва там. И не мога да разбера къде точно някой колега е сгрешил при Вас, че така нахъсано всеки път сте против училището и образованието.

Елена Петкова: Колеги, не сме я родили ние тази система (аз също готвя учители за нея!), какъв е смисълът да приемаме написаното лично? Това е група за обсъждане. Всички сме категорични, че системата е сбъркана и с козметика не става (нали затова четем все язвителности към изказванията на г-жа Клисарова). Това крайно мнение може добре да послужи за обсъждане на реалността, поради която сме толкова зле... сектите всъщност имат незавидна съдба. Дайте да го ползваме този лимон, дето ни е предложен, по предназначение. :-)

Мария Николова: Да, и в моята стая чиновете не са наредени по традиционния начин, защото не обичам еднотипните неща.

Ивелина Найденова: Приемаме я лично, защото вече всеки разбира как точно трябва да работи учителя. Всеки има претенции, което не е лошо, ако със същия хъс и ентусиазъм, вършеха и своята работа като родители. Само ние, даскалите, не ходим да търсим недостатъците в работата на другите. А по отношение на това, че едва ли не ме обвиняват, че съм съучастник в секта, няма как да не се сърдя. Защо да е сбъркана системата - цялата, когато години наред е давала добри резултати. По-скоро сбъркана я правят разни парашутисти, които идва за по 3-4 години, заемат важни постове и се опитват да оставят следи. Извращения на място не означават цяла система. А ако ние, работещите в нея и свързани с нея, не я защитаваме, как очакваме хора извън нея да го правят. И защо, когато стачкувахме и имахме много изисквания за промяна, тези същите, не бяха с нас, а ни заклеймиха.

Елена Петкова: Сега, да ме извинят колегите с различно наредените чинове, но това също е козметика... отделно колко време се бориха колеги и директори тази подредба да не се санкционира от МОН и РИО. Обаче проблемът с унифицираното учебно съдържание остава, всички го коментираме; също невъзможността на децата да почиват или поспиват с нововъведеното недоразумение "целодневно организирано обучение".

Елена Петкова: Да, но бързаме училището ни да въведе точно това недоразумение - целодневното, защото е търсено от родителите... и се побъркваме заедно с децата. После се обиждаме, че сме участвали в секта... ами май така се получава, факт. Нека не коментираме съпричастността и огорчението, а постановките на Порумбачанов все пак. Кои от тях не удържат?

Ивелина Найденова: Да ме извинят пък тези, които не са практически запознати и с целодневното обучение, защото това също зависи от учителя и възпитателя. Как точно се осъществява и каква полза има от него, мога доста да поспоря, но явно не е необходимо да го правя с хора, които не са всеки ден и час в училище. Козметика ли ще наричаме всички нововъведения, които учителите правят в училище и които са изцяло на доброволен принцип? Защо отричате положителното и сте готови да го омаловажите? Няма смисъл да се обяснявам тук и да защитавам работата си, то си задавам въпроса със същия хъс ли работят и хора, които подготвят учители, при условие, че тук отричат всичко, което учителите правят и как ги мотивират да се реализират. Сега си давам сметка, че явно един от проблемите е липсата на постоянна връзка между средното образование и университетите. Така че приятен ден от мен на всички!

Мария Тодорова-Сандева: Искам само да вметна, че "целодневното организирано обучение" е пожелателно. Там е волята на родителя - искам, не искам. И ако ти се предлага задължително целодневно обучение, можеш спокойно да отидеш в училището, където няма такова "недоразумение".

Елена Петкова: За първи клас откога е пожелателно?

Мария Тодорова-Сандева: За всички до 4 клас е пожелателно - волята на родителя се заявява чрез заявление за участие в такова обучение.

Елена Петкова: Добре, защо след като в училище няма база за почивка и игра, различна от класната стая, всяко училище предлага целодневно? За което ни е ясно като специалисти, че не сме осигурили условия. А родителите се доверяват... и ги дават, даже "се натискат" точно за тези училища. Отклоних се от темата, извинете. Ще се радвам на лични.

Vilma Negrova: Родителите се натискат за целодневно обучение защото са на работа и няма на кого да поверят децата си, а родителите, които имат финансова възможност, намират други решения....

Мария Николова: Нищо не е в състояние да задължи родителя да остави детето си на целодневно обучение, ако той не желае. Освен това думата "задължително" е отвратителна. Тя нарушава волята и личното решение на родителя как и къде детето му да се подготвя. Това е тоталитаризъм, на който трябва да се противостои.

Мария Тодорова-Сандева: Кой унищожи коментарите на Румяна Неминска? Бяха толкова вдъхновяващи.

Kina Kotlarska: Елена, не е вярно, че ВСЯКО училище предлага целодневно обучение. Предлага това, което може да си го позволи и за класовете, в които може да си го позволи. Пазете се от обобщения на национално ниво само въз основа на местни наблюдения. С което не казвам, че от принципа няма изключения.

Мария Николова: Кой пък ще седне да унищожава коментари!!!

Мария Тодорова-Сандева: Да, права си, може пък някой да й се е "скарал", че е писала тук и тя да се е засрамила от себе си, пък да е взела и да си изтрие сама коментарите. Както и да е... "Тъгата е обществено понятие"

Bohem Demeshko: Румяна Неминска е излязла от групата - затова ги няма коментарите...

Мария Тодорова-Сандева: Благодаря за информацията.

Величка Маеркова: Бих казала, че държавното образование се стреми да поддържа тясна връзка със семейството - един пример - от 30 ученика на родителската среща дойдоха само 10 - една майка я домързя и дори не благоволи да дойде - изпрати сина си!!!

Николай Дренчев: Моля за извинение всички, които са се почувствали по някакъв начин засегнати от моите коментари. Искам да подчертая, че вярвам на българските учители. Но така както не вярвам в панацеята, така не вярвам и на Единствено-Възможната-Образователна-Система (Системата).

Считам, че най-добрите учители правят повече, отколкото Системата им позволява и затова, ако бъдат забелязани, попадат в перманентен конфликт с нея. Това, че уважавам учителите, не означава, че нямам право да искам пълна ревизия на Системата и постиганите от нея резултати.

Konstantina Karaivanova: И като искате ревизия - имате ли резултат?

Елена Петкова: Като я поискат заедно родители с учители ще има.

Надя Владимирова: Едва ли... Целта не е интелигентна нация (най-престъпната цел за постигането на която, ние, учителите и родителите, сме участници, осъзнаващи всичко, което се случва, но... дотам.). Целта през последните 20 години е пълно опростачване на нацията. Вече преживяваме първите резултати. Иска ми се да бъда оптимист, но... не успявам.

Елена Петкова: Ами бездействащ оптимист няма, така че не се напъвайте, бездруго няма как "да се случи" :-)

Надя Владимирова: Ами въпреки всичко се напъвам, и то здравата, всеки ден, вече цели 29 години... Запознайте се, госпожо Петкова, с първия действащ песимист. Въпреки всичко.

Animsaj Animsaj: Аз ще оборя това... предположение, че държавното училище е секта. :)) Статията е много интересен поглед, но е крайна. Авторът нарича държавното училище секта, твърдейки, че за целта е нужно да са изпълнени правила:

- контрол над средата (обстановка);

- индивидуална мисия на членуващите (обожествяване);

- просветление (нормите за правилно и пътя към успеха);

- индоктринизация (етикет на поведение);

- спасение - неизвестно за мен са почернени всички черти, които не са възхвала на Аз-а - народа, традициите, патриотизма, гражданското общество и др. целенасочено подминати ценности според моето лично възпитание.

И сега да видим какъв е извода от така поставеното твърдение? Първо самият автор, по силата на собствените си думи, е сектант, който промива мозъците на своите читатели, тъй като ги поставя в условията, които сам е изброил като показателни за сектантство.

Но да не спираме до тук. Да видим къде обстановката, идеализирането (обожествяването), етикета на поведение и мисълта за общи норми, а не егоцентрични влизат в сила. Ами във всяко семейство. При ходене на гости. При возене в тролея. При посещение на киносалон. При вечеряне... Излиза, че на условията отговаря всеки, който е минал първите 7 годинки от своето съществуване, т.е. се е социализирал и е приучен на морал.

Но да видим що за създание е НЕсектанта по зададените аксиоматично условия по-горе.

Значи НЕсектантът не ходи на работа (защото там е откъснат завалията), не ходи на училище, не ходи на почивка, по ресторанти и прочие.

НЕсектантът не е израснал с желанието да прилича някого, нямал е кумири, нямал е родители, защото той се е родил убеден, че си е самодостатъчен и ничий авторитет не признава, защото това би било идолопоклонничество.

НЕсектантът не уважава чуждата собственост, нито чуждите права, ако отиде на гости се храни в тоалетната, а в дневната няма да казвам какво прави. Защото етикета ограничава неговата свободолюбива натура. А това би го вляло в сектантските редици на зомбираните да спазват правила в отношението си към себеподобни.

НЕсектантът не помага, не е способен на състрадание или хуманност. Той е зациклил на своята неподражаемост и неповторимост. Той е нарцис, чиято свобода изисква отричането на чуждата свобода, защото нуждите му не са съобразени с нуждите на общото - обществото.

Dina Netsova: Авторът оригиналничи. Никой не е измислил нещо по-добро.Не е изобщо ясно какви са предложенията му. Може би най-доброто образование се получава от улицата, телевизиите, кръчмите или интернет, който е джунгла, в която може лесно да се изгуби едно дете.

Елена Петкова: Няма предложения. Системата е неспасяема. Авторът е доайен (не намирам друга дума) на домашното образование (ДО) в България. Справя се отлично, неговият най-голям син тази година ще се дипломира като домашен ученик. Домашното образование в България набира скорост... доколко е по-добре измислено от държавното - зависи от критериите. МОН не харесва ДО. Учителите в държавното образование не харесват МОН...

Dina Netsova: Всеки си гледа от своята камбанария. Домашното образование е за децата на образовани родители, които могат да си го позволят. Образованието винаги е било държавна политика, жалкото е, че няма такава у нас.

Silvia Georgieva: Никой не може да е толкова образован по всички теми, че да дава домашно образование на децата си - средновековни отживелици!

Елена Петкова: Дина, образованието у нас продължава да бъде държавна политика със същото качество като здравната, икономическата, енергийната... каквито държавите - такива и политиките. Що се отнася до ДО - ако всички образовани родители, които могат да си позволят домашно образование го направят (има програми за дистанционно обучение)... от училище ще излязат децата, с които работим лесно... От друга страна ще стане съвсем видно, че се появява конкуренция на държавната образователна система, като алтернатива за децата, разбира се. Тогава вероятно ще се мобилизираме за промени, предвестник на които несъмнено са дискусиите в тази група. Успешна седмица желая!

Animsaj Animsaj: Елена, твърдите, че ако "всички образовани родители" си сменят работата с учителската в държавно училище, вече няма да са полезни, или че човек не може да учи, ако не си е вкъщи?

Неволно или нарочно родителите така или иначе преподават едни от най-ценните уроци за децата си, биват техен пример и "енциклопедии" в опознаването на света. Децата учат и вкъщи от книги, учебници, телевизия, интернет... Ако търсим неудобства на светското образование, такива могат да се открият, но по-добра алтернатива не ми е известна. Компенсирането на 30 специалиста от 1 родител, който денем е на работа звучи несериозно.

Dina Netsova: Атанас Далчев, Книгите

Пред мен е книгата разтворена

и денем, и нощя;

все сам, аз не познавам хората,

не зная и света.

Прилитат и отлитат птиците,

изгрява ден, залязва ден:

аз дните си като страниците

прелиствам уморен.

Години да четеш за чуждия

живот на някой чужд,

а твоят, никому ненужен,

да мине глух и пуст.

До мене ти не стигна никога,

о, зов на любовта,

и аз изгубих зарад книгите

живота и света.

1926 г. Може да се помисли върху този текст! :-)

Diana Petkova: Напълно съм съгласна с Вас, г-н Грънчаров! Докога ще се лъжем и самозаблуждаваме???!!!

ЗАБЕЛЕЖКА: Дискусията продължава ЕТО ТУК. Предполагам, за нейното изнасяне извън групата ще бъда отново наказан с изгонване от нея (групата е "затворена"!), но поемам този риск - понеже наистина не разбирам защо изнасянето на една дискусия по толкова важен за обществото ни проблем може да бъде считано за "нарушение" или пък за "престъпление"!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)