събота, 29 март 2014 г.

Който не слушка, го наказват да... пише - дори и на рождения си ден!



Да, който не слушка, го наказват да... пише - дори и на рождения му ден! Някои хора спирка нямат явно. Прочее, днес, оказва се, навършвам 55 години - току-що осъзнах това: като видях крайния срок на тия заповеди, именно 28 март; моя милост е роден на този ден преди 55 години. От много грижи и главоболия напоследък съвсем бях забравил не само за рождения си ден, но и за тия заповеди. Днес излизаме във ваканция. Тръгнах си след часовете с някакво приповдигнато настроение, вървя по улицата и си викам: как е възможно да се чувствам днес толкова добре?! Не, това нещо не е възможно, нещо не е наред, дали пък нещо не съм забравил? Как е възможно точно днес да няма някоя мръсотийка? И като се замислих дали няма нещо, изведнъж ми блесна в главата този спомен: директорката преди два дни ме извика и ми връчи едни "интересни" заповеди: леле, съвсем ми беше изхвръкнало това от главата! Порових се в книжата в чантата си и открих въпросните заповеди. Бях решил да се разходя под чудното пролетно слънце по пловдивските улици, искаше ми се да седна със съпругата си в някакво заведение, но не би: трябваше набързо да се кача на автобуса и да дойда в спешен порядък в къщи за да пиша... "разпределение"! Да, ново разпределение, мисля, че е четвърто от началото на годината! Гавричката си я бива, няма що. Винаги, на всеки празник, преди Рождество, преди Великден, преди 24 май и пр., винаги, без изключение, моята любезна директорка не пропуска да ми отрови празника като редовно ми дава "писмена работа"; ето, не пропусна и този път да стори това. Да, ама днес ми е рожден ден, ще празнувам! Аз зная, че та няма да пропусне да ме накаже за неизпълнение на заповед, но ето, давам й този шанс, нека да се възползва! Сега разпределение няма да пиша. Пък и разпределение се пише в началото на учебната година, аз си имам заверено от нея самата разпределение!


Както и да е. Писна ми съвсем! А другата заповед е направо шедьовър, чудесен при това, забелязвате ли:

"Господин Грънчаров в пряката си работа с учениците да използва методи, които не нарушават личното им достойнство и изключват форми на психически тормоз и насилие."

Какво ще кажете, а: бисер, нали! Страхотна находка, нямам думи! Значи аз обикновено явно - по възприятието на многоуважаемата директорка! - използвам методи, които не само "нарушават личното достойнство на учениците", но и необходимо включват какви ли не "форми на психически тормоз", а също така дори и на... "насилие" - това пък какво означава?! Психическо или физическо насилие има предвид остава загадка. Сигур е психическо. Виждате ли как, без да се усеща, ми вменява нещо, което изобщо не ми е минавало през ума: да нарушавам, видите ли, достойнството на учениците! Апропо, ще се наложи да питам: а какви факти може да приведе многоуважаемата директорка в подкрепа на твърдението си, че моя милост обикновено в своето общуване с учениците "нарушава тяхното лично достойнство"?

Щото тия неща означават много и току-така не могат да се вменяват някому - все пак има презумпция за невинност: всеки е невинен до доказване на противното от законен съд. Тия неща е крайно време да се разберат от разните му там началства: законите важат за всички. И който си позволи някому да вменява някакви вини от подобен род, ще му се наложи да доказва твърденията си пред законен съд.

Както и да е. Виждате колко интересно се живее у нас, нали? Туйто. Нямам думи вече...

Да спирам. Днес имам рожден ден! Ще празнувам. Хайде, наздраве! Желая ви прекрасен, слънчев, задушевен уикенд!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари:

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!