Анексиране означава насилствено присъединяване от една държава на части от територията на друга независима държава чрез нарушаване на международното право, това се случи пред очите на целия свят. Ние всички видяхме как Русия изпрати войски. Под зоркия поглед на руските войници бе организиран незаконен локален референдум, на базата на който Русия анексира част от територията на независима Украйна, това заяви в студиото на “Панорама” президентът Росен Плевнелиев за присъединяването на Крим към Русия. Европейският дневен ред се базираше на това, че след Втората световна война всеки знаеше какво другият няма да направи, имаше червени линии. Сега Русия знае какво ние няма да направим, но ние не знаем Русия на какво още е способна.
Росен Плевнелиев беше категоричен, че позицията му е базирана на международното право. Той изтъкна, че трябва да си даваме сметка, че България има своето семейство – ЕС.
“Българското малцинство и българите, където и да са по света, ще бъдат най-защитени тогава, когато България е силна и интегрирана в един силен Европейски съюз”, подчерта президентът. Той допълни: “За мен е повече от важно да кажем, че България няма да признае анексирането на Крим, че Крим е част от Украйна, а Украйна е Европа”.
Плевнелиев беше категоричен, че българският народ ще оцени честната позиция на българските политици. Ние не можем да стоим в ъгъла на европейската политика, да се крием, да се снишаваме, да чакаме да премине поредната буря, защото някога ще ни се наложи да крещим.
Президентът припомни, че през 1993 година Украйна беше атомна държава – разполагаше с атомни бомби и оръжия. “Една година по-късно – 1994 г. – бе постигнато споразумението в Будапеща с подписите на Русия, САЩ и Великобритания, които гарантираха териториалната цялост на Украйна, срещу това тя да се разоръжи”.
Говорим за пробългарска политика, посочи той и обясни, че става въпрос за националния интерес. “Аз не искам нищо повече от това да знаем, че имаме път, имаме цел, имаме посока, тя е зададена от Апостола, от българските патриоти-възрожденци и не трябва да позволяваме да се отклоняваме от този път”.
Президентът изрази увереността си, че българското общество е направило своя съзнателен избор, който е проевропейско развитие на България. По тази тема има консенсус, каза той. “Ние искаме една модерна, демократична, независима България, в която се спазва върховенството на закона. Ние искаме солидарност и справедливост. Но така трябва да бъде и на международната сцена и когато това не се случва – не да се снишаваме, а да бъдем честни към собствените си ценности, които ние отстояваме”, призна Плевнелиев.
„Спазих духа на закона. Няма да допусна гласът на българските избиратели да бъде подменен, още повече, използвайки с джобни калкулатори и креативно местене на запетаи. Моята позиция е в подкрепа на изборните традиции в България, на институциите и на законите. Аз си свърших работата. Очаквам и парламентът да си я довърши”, така коментира темата със скандалите в НС за ЦИК Плевнелиев. Той беше категоричен, че няма да преработи указа си. “Назначих 15 члена в ЦИК. Остава парламентът да свърши работата си. Спазих Конституцията”, допълни президентът.
КРАТЪК КОМЕНТАР: Освен в заглавието моята позиция е изразена от Иво Инджев в ето този текст, нямам какво да добавя към неговото гледище, изцяло го споделям и подкрепям: БНТ плати васален данък на Путин за “баланс” на европейската позиция на Плевнелиев
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар