Изучаването на логика е необходима част от философското образование на съвременния млад човек. Най-лошото, което обаче може да му се случи (въпреки че той, вероятно, искрено желае да се приобщи към философията!), е това да бъде разочарован още в самото начало: както ставаше досега в заниманията по логика не само в училище, но дори и в университета. Тази опасност – за която категорично твърдя, че съществува – трябва да бъде предотвратена: за да стане срещата ни с философията вълнуваща и незабравима. Ако в самото начало се зароди в душата ни вдъхновение, то и любовта към мъдростта скоро ще се пробуди. Разочарованието и скуката обаче пораждат само нови разочарования и скука; да ги победим става все по-трудно и дори невъзможно.
Обикновените "школски" учебници по логика винаги са се отличавали – да признаем това – с порядъчни дози скука и отегчение, на места съвсем непоносими. Изглежда някои други автори на учебници са смятали това даже за необходимо и затова като че ли съзнателно са се постарали да внасят колкото се може повече и скука, и прекалена сухота, и извънредно "тежка" разсъдъчност, обременяващи душата с някаква оловна тежест. Надявали са се, вероятно, че с това внасят някаква своеобразна "внушителност" в логическите си построения; не са разбрали обаче, че така убиват всичко човешко – а това значи философско! – в тях.
Сметнах този каприз за абсолютно неоснователен и затова се опитах да напиша една коренно различна логика, която да е точно това, което другата не е, а именно: жива, пробуждаща философската нагласа и дори страстта за философстване и мислене, човечна, вдъхновяваща. Продължавам да смятам и едва ли някога ще се разколебая в убеждението си, че мисълта, която не е оживотворена от чувството, скоро омръзва и на самата себе си, а и по начало е чужда на човека. Затова бях овладян от идеята да превъзмогна обикновената представа за един учебник по логика, предлагайки нещо съвършено различно, но също така пронизано от духа на чистата мисъл, от "философичността" на логиката, която все пак е неразделна част на философията. Дали поне отчасти тази идея е довела до появата на нещо наистина заслужаващо труда си, ще отсъдиш ти, млади читателю.
Мой наставник и водач в това начинание беше кьонигсбергският мислител Имануел Кант, чиято "Логика" наистина е постижение тъкмо в насоката, за която тук стана дума. Вярвам, че именно този хоризонт на "логическия дух" е потребен на младия човек днес. Кантовото изложение на логическата проблематика наистина е образец за съвършенство и в логическия, и в естетическия смисъл на тази дума. По тази причина се оказа, че нищо по-добро от написаното от великия Кант изобщо не може да бъде измислено и казано. Затова се принудих на места почти изцяло да привеждам текста на Кант, отказвайки се и от "кавичките", които нарушаваха целостта на мисълта. По този начин – ставайки някакъв закъснял с два века "съавтор" и популяризатор на кантовата мисъл! – се стремях да предам нейните богатства на младите читатели, много от които едва ли ще посегнат към неговите съчинения някога и изобщо. Но това съвсем не означава, че всичко в този учебник е просто повторение на кантовия, напротив, този последния е едно необходимо допълнение на този, който аз се опитах да напиша със свои сили. Смятам, че едва ли Кант – мислителят, който толкова много е чакал появата на своя популяризатор, на човека, който би могъл съвсем ясно и просто да изложи мисълта му – би възразил на опита в тази насока, направен все пак, макар и толкова късно, чак след два века.
Всеки учебник обаче говори най-добре за самия себе си – чрез това, което представлява не само като намерение, но и като постижение, като осъществяване. Единственото, което може да се даде като съвет на току-що разлистилия го млад човек, пристъпващ към изучаването на логика, е първо доверието към самия себе си – и към своята способност да схваща, свободно употребявайки ума и мисълта си. На второ място се иска и съвсем умерено доверие и към учебника, поставил си голямата цел да бъде "наставник" на младежта във великото изкуство на мисълта. Има ли ги тези две условия, то успехът няма как да не дойде с времето.
май 1997 г.
Авторът
Обикновените "школски" учебници по логика винаги са се отличавали – да признаем това – с порядъчни дози скука и отегчение, на места съвсем непоносими. Изглежда някои други автори на учебници са смятали това даже за необходимо и затова като че ли съзнателно са се постарали да внасят колкото се може повече и скука, и прекалена сухота, и извънредно "тежка" разсъдъчност, обременяващи душата с някаква оловна тежест. Надявали са се, вероятно, че с това внасят някаква своеобразна "внушителност" в логическите си построения; не са разбрали обаче, че така убиват всичко човешко – а това значи философско! – в тях.
Сметнах този каприз за абсолютно неоснователен и затова се опитах да напиша една коренно различна логика, която да е точно това, което другата не е, а именно: жива, пробуждаща философската нагласа и дори страстта за философстване и мислене, човечна, вдъхновяваща. Продължавам да смятам и едва ли някога ще се разколебая в убеждението си, че мисълта, която не е оживотворена от чувството, скоро омръзва и на самата себе си, а и по начало е чужда на човека. Затова бях овладян от идеята да превъзмогна обикновената представа за един учебник по логика, предлагайки нещо съвършено различно, но също така пронизано от духа на чистата мисъл, от "философичността" на логиката, която все пак е неразделна част на философията. Дали поне отчасти тази идея е довела до появата на нещо наистина заслужаващо труда си, ще отсъдиш ти, млади читателю.
Мой наставник и водач в това начинание беше кьонигсбергският мислител Имануел Кант, чиято "Логика" наистина е постижение тъкмо в насоката, за която тук стана дума. Вярвам, че именно този хоризонт на "логическия дух" е потребен на младия човек днес. Кантовото изложение на логическата проблематика наистина е образец за съвършенство и в логическия, и в естетическия смисъл на тази дума. По тази причина се оказа, че нищо по-добро от написаното от великия Кант изобщо не може да бъде измислено и казано. Затова се принудих на места почти изцяло да привеждам текста на Кант, отказвайки се и от "кавичките", които нарушаваха целостта на мисълта. По този начин – ставайки някакъв закъснял с два века "съавтор" и популяризатор на кантовата мисъл! – се стремях да предам нейните богатства на младите читатели, много от които едва ли ще посегнат към неговите съчинения някога и изобщо. Но това съвсем не означава, че всичко в този учебник е просто повторение на кантовия, напротив, този последния е едно необходимо допълнение на този, който аз се опитах да напиша със свои сили. Смятам, че едва ли Кант – мислителят, който толкова много е чакал появата на своя популяризатор, на човека, който би могъл съвсем ясно и просто да изложи мисълта му – би възразил на опита в тази насока, направен все пак, макар и толкова късно, чак след два века.
Всеки учебник обаче говори най-добре за самия себе си – чрез това, което представлява не само като намерение, но и като постижение, като осъществяване. Единственото, което може да се даде като съвет на току-що разлистилия го млад човек, пристъпващ към изучаването на логика, е първо доверието към самия себе си – и към своята способност да схваща, свободно употребявайки ума и мисълта си. На второ място се иска и съвсем умерено доверие и към учебника, поставил си голямата цел да бъде "наставник" на младежта във великото изкуство на мисълта. Има ли ги тези две условия, то успехът няма как да не дойде с времето.
май 1997 г.
Авторът
Няма коментари:
Публикуване на коментар