събота, 13 февруари 2010 г.

Александър Йосифов – ВЪН ОТ НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ!

Георги Моцев: От началото на седмицата, професор Александър Йосифов НЕ Е ЧЛЕН НА ВАК! (Висшата атестационна комисия)

След скандално избрания директор на Софийската филхармония Явор Димитров, на явно нагласен конкурс, проведен от Министерството на културата с „авторитетно“ жури под председателството на Ал. Йосифов, след още по-скандалната сага около „недоносения директор Панкин“ в Оперетата, отново преминала под екзекуторството на Ал. Йосифов, след успешното временно потулване на двата национални скандала от страна Министерството на културата и лично от Министър Вежди Рашидов – най-сетне, новина!

Вероятно поради огромния медиен ураган, развихрил се през месец януари, вероятно поради други, засега неясни, причини (разчистване на сметки, „изгърмял бушон“… – тепърва ще разберем и за това!), Негово Най-Високо Несменяемо Превъзходителство проф. Александър Йосифов, бе освободен от ВАК – Висшата Атестационна комисия, която определя съдбата на бъдещите млади професори. Научното бъдеще на нацията си отдъхна!

Нека, все пак припомним кой е – Александър Йосифов?

Преди близо половин век, току-що завършилият Консерваторията млад музикант (и твърде активен Комсомолски апаратчик) е назначен, без практически нито един ден трудов стаж на длъжност – Генерален директор на Завода за грамофонни плочи БАЛКАНТОН!

В онези болшевишко-комунистически времена, подобен „отскок“ може да се сравни само „с извеждане в космическа Орбита“!

Младият и енергичен директор (а както по-късно ще стане ясно, и – изпечен „икономически манипулатор“) успява да укрепи позициите си, особено след като връчва на „топла-топла“ грамофонна плоча, току-що произнесения конгресен доклад от другаря Тодор Живков, няколко часа след историческата му реч!

От този момент нататък, пред Алескандър Йосифов падат всякакви възможни прегради!
Както е известно – той е всеяден композитор (да ме извинят колегите му композитори, че използвам тази дума – композитор!) – той е навсякъде, където има аванта, келепир и далавера!

Член и председател на всякакъв вид национални и международни журита, в т.ч., разбира се и на „Златния Орфей“ – значи, разбирай – че Йосифов е изпълняван от Лили Иванова, Емил Димитров… и т. н., не защото му са „фелни“ песньовките, а защото, ако посочените от него певци не пеят неговите песнички – ще видят грамофонна плоча на куково лято!

Току-що даденият пример се съотнася към всички направления в музикалната ни култура; поискал Ал. Йосифов да му се постави поредната Опера (“Хан Крум“, например – имаше и такава гротеска!) – поставя се! Защото инак няма да последва ответната Балкантонска Порция! И така, навсякъде!!!

… Натрупаните с годините компромати, все пак доведоха до отстраняването му от поста, но другаря Тодор Живков, малко по-късно, все пак го включи в Елитната Партийна Листа на Държавата – кандидат-член на Централния Комитет на Българската комунистическа партия!!!

Не си запушвай с шепа устата, драги ми млади приятелю, казвайки, че (сега) умираш от смях!

Защото тогава мнозина честни творци, притискани от Александър Йосифов, умираха от страх!

Безспорно, най-интересна, вълнуваща, и същевременно – изключитело забулена в тайнственост, е най-новата история на Йосифов – след 10 ноември 1989 година.

Като мнозина абсолютно опетнени и компроментирани култур-трегери, първоначално той се потопи „в дълбокото“! И изчака „бурята да отмине“!

В онези години, края на 1989-та, и зимата и пролетта на 1990-ва, Улицата издигаше всякакъв вид ДатДзиБау (вие, най-младото поколение, знаете ли що е това?!), включително и яростни и унищожителни ДатДзиБау срещу Александър Йосифов (и в интерес на истината, имената от музикантството се брояха на пръсти, което още повече иде да потвърди какъв нелицеприятен имидж е имал тогава Ал. Йосифов!).

Александър Йосифов умело се наведе и „дочака“ бурята да отмине. В онези тежки икономически времена той не е чувствал недоимък, защото предварително предвидливо бе отделял „бели пари за черни дни“. Дали Партията му е дала и Куфарче, едва ли някога ще се узнае.

По-същественото е, че през следващите двадесет години, годините на промяната, при всичките разноцветни правителства – от екстремно „демократично синьо“, през царствено жълто и алено-социалистическо червено, та и до днес – Александър Йосифов успява ДА ПРЕУСПЯВА! – някъде горе прочетох да бъде назован „Вечната Амбър“!

Александър Йосифов е практически навсякъде – бившият Кандидат-Член на ЦК на БКП става:

● Редовен Професор в Българската музикална академия;
● Професор в Нов Български университет;
● Постоянен Член на ВАК
● Постоянен Председател или член на всички (значими) журита на национални конкурси, обявени от Министерството на културата, независимо какъв е министърът – „червен, жълт, син или Гербер“!
● Член на Фонд Култура при Министерството на Културата;
● Член на „всякакъв“ вид Управителни съвети;
● Председател на Националния обществен съвен по музика към Министерството на културата;
● Председател (или – Член) на международни музикални конкурси, провеждани в България;
(списъкът може да бъде продължен, като обем – поне още толкова!)

Една от последните покани, отправени към проф. Александър Йосифов, е от НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ! На пръв поглед, нищо шокиращо – всичко сякаш е наред.

Това е времето, когато Ал. Йосифов предусеща, че има вероятност хоризонтът пред него да се стесни и започва да търси нови контакти и пътища!

Но този му контакт, реализиран с Нов Български университет е потресаващ! Кани го (тогава, преди една година) самият Ректор, доц. Сергей Игнатов, понастоящем – Министър на образованието в кабинета на Генерала.

Внимание: кой е Ректорът на Нов Български Университет?

Син на Другаря Симеон Игнатов, секретар ИВД на Централния Комитет на Димитровския Комунистически Младежки Съюз, и Областен партиен Секретар от град Видин… а по-късно – последният Генерален Директор на БАЛКАНТОН от Живково Време – сиреч „Кръвта Вода не става“!!!

Ето как „Палачът на българската музикална култура“ (просто преповтарям казаното от преди!) се озовава и в Нов Български университет.

Дали освобождаването на Йосифов от ВАК ще доведе до разплитане на „магическото“ Йосифово кълбо?

Ще видим!

Все пак – това е Добра новина.

Мария Петрова: Господине, ако това, което вие току-що изнасяте, ако всичко това е вярно, ами тази държава мигновено трябва да бъде разпусната!

Не ви провокирам, а просто, вероятно, разсъждавам малко по-емоционално!

Аз преди да кажа това, което всъщност именно сега казвам, поразгледах всичко казано преди, включително линковете на г-н Ангел Грънчаров, свързани с провеждането на конкурсите с Филхармонията и Оперетата, и направо се хванах за главата! Това ли е българската държавност?!

Е, и за да бъда конкретна, от моя, от чисто моя позиция, като музикантка, като съпруга на музикант, и като майка на млад музикант, студент в Нов български университет – какъв извод следва да направя?

Синът ми е студент, вече 4-та година, значи, седми семестър в НБУ, вложили сме значителни средства за обучението му (между другото, дъщеря ни възнамерява и тя да продъжи своето образование в НБУ, сега вече сякаш ще бъдем на друго мнение?!) и вие ни съобщавате, че небезизвестният „Палач на българската култура“ проф. Александър Йосифов преподава в Нов Български университет!

Какъв извод следва да си направи една майка и какво следва тя да посъветва сина си?

Евгени Лазаров: По повод изявлението на господин Георги Моцев, както и последващото на г-жа Мария Петрова:

Ей, вие ми бръкнахте в здравето с този Александър Йосифов!?

Значи, аз мислих да кандидатствам „Музика“ в НБУ, защото отвсякъде в последните години чувам, че нивото в Нов Български университет било много високо, че „климатът“ бил по-различен от всички останали музикални институти (в т.ч., в сравнение и с Музикалната академия!), че имало много добри и подготвени преподаватели, като между другото, последното е сигурно до голяма степен – вярно, защото познавам някои от тях и споделям това мнение.

И така, изведнъж: Блага вест за кандидат-студента, виждате ли, професор Александър Йосифов бил „такъв, и такъв, и такъв“! Дали да вярвам? Или – да не вярвам?!

Не в това е въпросът!

Колко му е на един млад човек, да му „пуснеш фитила“ и да бъде разколебан?!

Веднага искам да кажа, аз не съм „първа младост“, вече минавам 30, близо десет години съм свирил по кръчми из цяла Европа, посдиплих малко „мъни“ и искам да си взема най-сетне академичното музикалното образование. Бях решил, Нов Български университет!

Тук, както по-горе се изразих, ми бръкнахте в здравето! Не че е кой знае колко важно, Александър Йосифов ли преподава там или не преподава – до колкото ми е известно, срещу добрите пари, които студентът плаща всеки семестър, има право, съответно и да си избира преподавателя (или, не съм прав?!?!). По-важното е, че хората от моето поколение, особено тези, които поживяхме десетина и повече години на Запад и се изживяваме повече или по-малко като категория „свободни хора“ с разкрепостено мислене, същевременно се сблъскваме (след повече от 20 години преход!!) с такива пост-комунистически Мастодонти!

Не г-н професорът Йосифов е основният проблем?! А колко (??) са такива като него, приобщени и прислонени в Академичните български учебни заведения, в това число, и в НБУ!

В „Програмата“ си Нов български университет пледира и претендира за нов демократичен творчески подход на обучение. Прочел съм Сайта „от кора до кора“. Нашето поколение – чете! Поколението на баща ми – верваше. За това сме на този хал.

Ние, не вярваме на празни приказки. Четем. И, ако не ни е ясно, питаме. Е, и аз – простете – питам: ако този нов демократичен подход от Програмата на Нов Български университет включва и приобщаването на подобни пост-комунистически Мастодонти в преподавателския екип – първо: кое е „новото“ в така изградената „демократична“ Програма, и, второ: все пак, колко такива екземпляра от типа „Вечната Амбър на Пост-комунизма“ тип Александър-Йосифовци ще ми преподават, за да си правя, в края на краищата сметката?!

И не само аз, разбира се!

Д-р С. Кехлибарева: На вниманието на Уважаемите от Блога на г-н Грънчаров!

И моята доловена информация потвърждава, че професор Александър Йосифов е сигурно отзован тези дни от Висшата атестационна комисия (ВАК)!

Без предумисъл, изказвам мнение, че повдигнатата дългосрочна медийна кампания в подкрена на Софийската филхармония и Националния ни оперетен театър „Стефан Македонски“, и, в частност по повод извършените безогледни безобразия от Председателя на Журиращата комисия на Министерството на културата Александър Йосифов, са до голяма степен причината, щото последния да бъде отзован от ВАК! В този смисъл, моите искрени поздравления към всички демократично мислещи, както и лично към Блога на г-н Грънчаров!

Има смисъл, уважаеми, човек да намери сили и да изкаже гласно своята човешка и гражданска подкрепа в името на Правдата и Справедливостта!

Веднага бих искала също да уверя изказалата се госпожа Петрова, справедливо разтревожена майка на двама студенти от Нов български университет, че напълно споделям тревогата ви.

Аз също съм майка, а вече и – баба, и изживявам много сърцато всички тревоги, свързани с по-младите хора около мен. Опитвам се да помагам, къде – с кураж, къде – със скромна финансова подкрепа, къде – с „мъдър съвет“, е, понякога в мъдрите съвети на по-възрастните, по-младите не се вслушват, но минава известно време и те признават, че сме били прави!

Не ви внушавам съвета си, но съм преживяла подобна „академична ситуация“ преди малко повече от двайсетина години, тогава, като по-млада лекарка, в типично „свойска“, медицинска среда, в конфронтация с един новоизлюпен и наперен „лекарчо“-комунист!

Водих битка, уважаема! Словесна, професионална, дори – морална!, защото „лекарчето“ ме наклевети и аз – месец преди 10 Ноември – останах без работа!

В края на краищата, спечелих битката, но това ми костваше извънредно много!

По-важното, което искам да кажа е, че водих тази битка, не толкова заради себе си, а заради друг, много близък човек!

Така, че, Уважаема, заради вашите деца – не отстъпвайте! Как ще сторите това, сърцето и познанията ви сред вашата музикална област ще ви подскажат, защото общите приказки и цитирани стериотипи на особено помагат. Все пак, вероятно, следва да се срещнете с академичните си колеги от Университета, ръководители на вашите деца-студенти и да поговорите с тях, нали?

Много съществено е, обаче, и самите деца да участват в обсъждането на проблемите и във взимането на съответните решения, да бъдат в час с проблемите около тях! Сиреч, не дундуркайте децата си…

На добър час! И кураж!

Магдалена Кривошиева: Поздравления за д-р Кехлибарева!

Г-жо Петрова, разрешете ми да ви пожелая тревогите ви да се разсеят! Нов български университет е едно действително добро академично заведение! Имам лични впечатления и твърдо заставам зад това мое становище! Разбира се, обучението там е, как да се изразя, на относително различни нива, имайки предвид различните профили, там назовавани – „Департаменти“.

В частност, що се касае департамент „Музика“, обучението е много добро. Там дълго време ръководител бе забележителната педагожка и пианистка проф. Милена Моллова, личност с огромен международен авторитет, успяла през последните години да увлече след себе си един забележителен творческо-преподавателски екип. Така че, имайте доверие в Департамент „Музика“ при Нов български университет!

Разбира се, присъствието на такима мастити „личности“ като Александър Йосифов в една университетска среда не внася особен конфорт – но, такъв е живота! Аз наскоро, някъде по-горе в блога на Грънчаров взех за кратко думата и изрекох, че Александър Йосифов се измъкна: пак и отново – ни лук ял, ни лук мирисал! – да, той умее да прави това и аз твърде много съм очудена, че не е устискал мястото ти във ВАК?! Ако това е действитело вярно, това е добрата новина.

Аз, на Ваше място, бих изчакала малко и не бих предприемала още днес рязка интервенция спрямо Университета, в смисъл – срещи с университетските ръководители на вашите деца, с ясното чувство и мисъл, че бих могла и да им навредя.

Изчакайте някакво време, защото у мен се поражда надеждата, че и в Нов български университет (както впрочем вече се случи в Музикалната Академия) ще узреят, че такива „кадри“ като Александър Йосифов вредят екологично на околната Академична среда!

Разбира се, не чакайте дълго. В смисъл, ако няма промяна.

И нека, завърша отново с това – Нов български университет и добро място за децата ви.

Кино Проданов: Аре, стига бе, стига сте му бабували на тоя Йосифов!

Ма бил вече извън ВАК?! Ми, браво!

И оттук насетне – навсякъде и направо: Йосифов – ВЪН!

Какво го усуквате по килифарски? Не разбирам. Вреден ли бил, по-малко вреден ли бил, повече вреден ли бил, от кого по-малко вреден бил… а? А бе, човекът се е повреден. ПО-ВРЕ-ДЕН! Повреден човек си стои кротко в къщи. Пък ако не седи кротко, има чалъм – връзват го. Ии-и – по етапен ред. Ди-рект-но!!!

Ама вие, на повреден човек, вместо да си седи в къщи, да му опънете килимчето и да му се кланяте в Университет си, в Консерватория ли, в Обсерватория ли – ми тоз, дет му е опънал килимчето – ми, и той е за връзване! Най! – за връзване е той!

Кой е – той? – питам. Ми-и, тоя дето е опънал пред Йосифов килимчето. Той е. Той, или Тя – все едно. Някой от Нов Български университет.

А от утре, и Тоя, дето вече знае, кой е опънал килимчето, ама си прави оглушки! Кой е – той? – питам. А-бе, Някой, от Нов Български университет.

Портиера ли? – Ъъъ-ъъ…

Питам: няма ли кой да му дръпне килимчето? – Декан. Ректор. Инспектор?! - ЪЪЪ-ъъъ…

Александър Йосифов – ВЪН ОТ НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ!

Иван Шишков: Г-н Кино Проданов е прав – много го усуквате!

В момента в българските университети, във всичките най-разнообразни академии, висши школи, всякакви частни Сорбони, всякакви Американски, Аборигенски и Пигмейовидни Uni-та и прочие – е такъв невиждан хаос и такъв невероятен пъзел от взаимно-вплетени (всякакъв вид пост-комунистически и пост-Царепроизтичащи) интереси, че си е един неразплетаем Възел! И само някой днешен цар Гордий може да му види цаката. ДЕ ГО, ДЕ?

Затова, Мамче – да ме прости милата ни г-жа Петрова – гони до дупка! - ако това е в интерес на децата! До дупка!

Щото – Нов ти Български университет е абсолютно на същия хал, ако не – и в по-сложна ситуация. Ама, хайде, да не разлайваме кучетата Ал-лоо, Богданов?!

Тъй.

Колкото до милинкия ни „Вечен Амбъровец“ Александър Йосифов и отправения по негов адрес гражданско-обществен възклик: ВЪН!, то аз съм на абсолютно коренно (при това, на квадрат!) противоположно мнение: к’во е това – Вън?…

- На прокурора! ии-и… вътре!! – в панделата.

Мария Петрова: Благодаря на всички, които участваха в тази импровизирана дискусия по повод проблема, възникнал в НБУ. Всички бяхте много отзивчиви и съпричастни, някои – по-остри и темпераментни, други – по-спокойни и себеобладани, всъшност, това е съвсем нормално. Различни характери.

Аз внимателно прочетох всички мнения, препоръки и съвети. Благодаря на трибуната на Блог Грънчаров! Уверявам ви, вие много, много ми помогнахте за да стигна до конкретно решение, което вероятно ще реализирам при първа възможност, още през другата седмица.

Във връзка с това се обръщам с гореща молба към г-н Ангел Грънчаров, да бъде така добър (аз зная, че това по принцип е възможно!) да обедини в „Единен Постинг“ всички изказвания от уважаемите приятели, а именно: освен първото, на г-н Георги Моцев, придружавано от моето (Мария Петрова), също така – тези на Евгений Лазаров, д-р Кехлибарева, Магдалена Кривошиева, Кино Проданов и Иван Шишков.

Така единен, този компактен постинг дава много ясна, и същевременно многолика, представа за проблема в НБУ, а и също така е – мобилен, преносим, както в електронен вид, така и разпечатан на хартия.

Уверявам ви, при успех, ще споделя отново, точно какво се е случило.

На всички от сърце – здраве!

Утре е Сирни Заговезни. Прошка. Прощавам на всички ви! Вие, на мен? Надявам се.

8 коментара:

Анонимен каза...

Как не ви е срам да пишете подобни лъжи и интриги!И то е повече от ясно,че това са думи на бившия ректор на академията-професор Георги Костов „корупцията“, който след като го изхвърлиха от академията сега се занимава по цял ден с това да интриганства и да плюе по последните останали стойностни хора в България!
Смешно и жалко!

Анонимен каза...

Защо именития композитор проф. Ал. Йосифов за всичките години в Музикална академия, не преподава "композиция", а "оперно пеене с диригент", при условие,че през живота си не е издирижирал нито един цял спектакъл от класическия оперен репертоар?

Анонимен каза...

Не са никакви лъжи!!!!Йосифов трябва да бъде изхвърлен от всякъде....корумпиран член на всички журита!!!А да не говорим за некадърността му като диригент!!!Нямам думи как осъкатява всички млади певци.....

Анонимен каза...

А смятате ли,че номенклатурната фигура,лицето Пламен Карталов в Софийска Опера е нещо по различно от Александър Йосифов?Забелязвате ли каква е културата в България? Ами няма такава.Не случайно тя изпадна в дълбока кома и няма спасение.Тежко и горко на хората на изкуството у нас!!!

sevda каза...

защо изтъкнатия композитор проф. Александър Йосифов за всичките години в НМА не е преподавал по композиция, а по оперно пеене с диригент при условие, че никога не е дирижирал цял оперен спектакъл от класическия оперен репертоар?

Анонимен каза...

Съгласна съм с всичко което се коментира..

petar mihailov каза...

Професор Йосифов държа изпит пред комиия за своята професура. С анализ на различни партитури - от Пучини и верди, до Масне, Мусоргски. Той е бил студент по дирижиране на легендарния проф. Константин Илиев. Расал е сред опери и спектакли (знае цели опери на изуст!) понеже баща му - изтъкнатият оперен и симфоничен диригент Йоско Йосифов (1911-2001) е основател на Варненската опера. Освен това родният му чичо е проф. по оперно пеене Илия Йосифов (1912-1993) - като сред многобройните му ученици са Райна Кабаиванска, Сабин Марков, Благовеста Карнобатлова, Константин Карапетров, Павел Герджиков (и тримата днес професори-жокалисти!), Стефка Минева, Иван Консулов, сдравко Гаджев... Проф. Александър Йосифов е голям и доказал се музикант. Съжалявам, че се излива такава злоба срещу него... Има съществен принос не само в родното тоново изкуство, но и в ця;остното културно израстване на родното изкуство. Нека само спомена, че преди повече от 3 десетилетия успява да покани и запише с великият Борис Христов (1914-1993) Православните песнопения и известни арии от репертоара на певеца. Като шеф на Балкантон издава на всеки свой колега-композитор по една авторска представителна плоча. Има международно признание. А операта "Хан Крум Ювиги" е грандиозно произведение. За съжаление по политически причини това произведение не успя да се постави в Миланската Ла скала. Тази опера, е сред шедъоврите на родната оперна класика!

Bulgaristan каза...

Съгласна съм с всичко което се коментира

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!