четвъртък, 22 април 2010 г.

Принципът на спокойствието в работата на мозъка и българските политически традиции

За реализация съзидателно-творческата същност на човека по пътя към съвършенството от голямо значение се явява не толкова способността на мозъка да регистрира и натрупва информация, а главно неговата способност да сравнява и подбира, да координира и интегрира, да екстраполира и корелира, да съпоставя и оценя, да приема и отхвърля, да взема решения и да контролира изпълнението...

В това отношение мозъчната дейност се подчинява на шест ключови принципа: изследване (какво е това?); обвързване (асоциации); моделиране (образи, представи, идеи); имитиране (подражание, учене, навици); йерархия, спокойствие.

За предмета на нашето изследване от значение е принципа на спокойствието: «Когато човешкият мозък е подложен на силен стрес, всяка мисловна дейност в кората на големите полукълба се прекратява и цялата нервна енергия се превключва за осигуряване действието на базисните инстинкти: «да бягам», «да се крия», «да се бия» или най-добре «да се предам».»

Изследванията на историците и археолозите през последните години убедително доказват, че българите не са били примитивен чергарски народ, не са били монголоиди с ниска битова култура. Българите са били народ с висока цивилизация и собствени върхови постижения. Всичко това предполага и една сериозна структурирана цивилизация на древното българско общество. Както земеделието и скотовъдството, така и животът в големите каменни градове, занаятите, рудодобивът, металолеенето и обработката на метала изискват политически контрол над обширни територии. Такъв контрол може да осигури само държава с развито законодателство, определяща правата и задълженията на всеки член на обществото.

И тук достигаме до мястото, където трябва да се спомене най-великото българско постижение в света – основаването и управляването на справедливата държава, на справедливата организация на обществото и общността – територия на сигурност, съпричастност и солидарност - най-важното условие за хармонично развитие на личността и постигане на когнитивен (познавателен) комфорт и интелектуално-политическа достатъчност в предаване на познавателните традиции – единство, хармония и съответствие между думи и дела; единство, хармония и съответствие между обучение, възпитание и социално-битова и политическа практика.

Проф. Петър Добрев пръв от всички историци отдава значение и обръща внимание на факта, че първата известна по доказателства на историческата наука истински свободна държава в Европа – без кастово деление и без роби, илоти, колони или крепостни, без характерното за Древния свят грубо икономическо потисничество, е създадена от българите още през втори век (165г.) и това е добре известната Стара Велика България. Това древно българско царство е било третата по възраст държава от всички европейски страни – по-стари от него са били само Византия и Римската империя, а името на държавата – „БЪЛГАРИЯ” се пренася през осемнадесет столетия до наши дни.

На какво се дължи тази милост, тази чест – „да се спаси и съхрани името”?

През последно време историците не са съвсем далече от мисълта да подкрепят следната причинно-следствена хипотеза за политическите мотиви при възникване на Българската Държава на Балканския полуостров:

Народите, трудовопроизводителното население в балканските земи, и техните водачи в продължение на няколко столетия (III – VII век) живеели в постоянен страх и несигурност за своя живот, чест и достойнство, за своето имущество и не можели пълноценно да се ползват от плодовете на своя труд (когнитивен дискомфорт). Земите на Балканския полуостров, селата и богатите градове в продължение на четири столетия били обекти на набези, разграбване и разоряване, на терор и унищожение от страна на различни войнстващи племенни съюзи, в които влизали племената на готите, хуните, аварите, славяните... Някои смятани за български племена също имали печална заслуга в разоряването на тези Византийски провинции – Тракия, Македония, Мизия, Малка Скития. Дори самият византийски император Юстиниян I (527-565) с големите военни усилия и огромното крепостно строителство (построяване и възстановяване на територията на Полуострова над 500 крепости) и гъвкавата византийска дипломатическа политика (привличането на славяни на ромейска служба, всяването на раздори между отделните славянски племена, използването на други народи в тила им като съюзници на империята и др.), както свидетелства Прокопий („История на България” в 14 тома, т.2. стр. 32-34), не могъл да намали нещастията на империята: „Не остана не опустошена никаква област, нито планина, нито пещера, нито пък друго от ромейската земя, но много области били завладени повече от пет пъти”.

На тази геостратегическа територия, земя на кръстопът, при това развитие на политическите реалности, когато човешкият живот не е струвал „пукната пара”, естествено и неговата продължителност не е била голяма. Много трудно могат да възникнат, да се поддържат и съхранят някакви културно-битови традиции, при липса на елементарна сигурност за човешкия живот и страх пред неочакваните грабителски набези. Началото на краят на тази нестабилност и несигурност по северните земи на Византия поставя хаган Кубрат и по-късно славянобългарското сътрудничество и идването на българите начело с хан Аспарух в средата на седми век.

Българите, както свидетелстват историческите летописи, идвайки от своите по-стари земи (Памир, Алтай, Хиндукуш), носели едно велико достояние – умението да създават справедлива, силна и добре защитена от външни и вътрешни врагове организация на обществото си (държава) и да строят големи градове. Те били известни и уважавани сред управляващите династии и родове в Древността с това, че са изградили една след друга четири държави – Стара Велика България, която издържала на света повече от пет века и веднага след нейното преустройство още три държави – Днепърско-Дунавска България на запад, Волжка България на изток и Волжко-Камска България на север. В пределите на тези държави са живеели, обединени в самобитни общности от собственици, различни и многобройни племена и народи, и то в условия на икономическа свобода, социална справедливост и равен шанс за всеки, при абсолютно зачитане на техните правни, културно-битови и религиозни обичаи – прекрасни условия напълно отговарящи на принципа на спокойствието, обуславящ успешното функциониране и развитие на човешкия мозък.

Самите древни българи, по наше мнение, са били малцинство, но хора с изключителни телесни, духовни, интелектуални и политически качества, образци за пример и следване от другите племена и народи. Те са били носители на „истинското емпирично политическо знание”, на съвършените трудови и бойни умения, били са истински гаранти за неприкосновеността на живота, имуществото, честа и достойнството на всеки поданик на българската държава, т.е в своята обществена практика те без да съзнават и без умишлено да се стремят към това, са отчитали напълно принципът на спокойствието в работата на мозъка.

Българите са били малоброен, но отбран народ, народ със самобитна генетична селекция и културно битова „богоугодна” традиция, който е изпълнявал историческа мисия да бъде мост между народите във времето за пренасяне на „истината и божествената справедливост”, или по-простичко – мост между народите за познавателно, нравствено, политическо и културно-битово сътрудничество. Този малоброен, но отбран народ(елит) е бил продукт на търпеливото и настойчиво упражняване вековните и общи за всички „богоугодни” традиции, главни от които са били прозрачност, демократичност и публичност при водене на държавните дела, обективната народна памет, възможността за равен шанс и естественият подбор – издигане в държавната и обществената йерархията съобразно проявените добродетели и способностите в условията на „труд и отбрана”.

Тук, като доказателство на казаното, следва да бъдат приведени две исторически свидетелства: на сръбския учен Иван Микулич и от „Готския топарх”.

Иван Микулич: „Поданиците на България от Карпатите, от Егея, от Ядранско (Адриатическо) до Църно море започват да се наричат българи.”

„Готският топарх”, летопис от 1002г.: „Те, българите, бяха загубили предишната си законност и справедливост..., докато по-рано те най-много почитали тези добродетели, сами достигнали до големи трофеи и градовете, и народите се присъединявали към тях доброволно... Те никога не бяха вкусили от благоразположението на византийските императори и не уважаваха гръцките обичаи, а преди всичко се стремяха към независимост...”

Около този елитен български народ са гравитирали много племена със сходства и различия в езика, бита и културата, обединени от общата привързаност към една политическа традиция, установена от ЛИДЕРИТЕ на българите: осигуряване спокойно развитие за всички народи, живеещи на завоюваната от тях територия.

Да почитаме и пазим добрите политически традиции на древните, които са ги извели на недостижими обществено-исторически висоти, ни подсказва хан Омуртаг в своя знаменит надпис (Търновския): „Човек и добре да живее умира и друг се ражда. И нека роденият последен, като види тези писмена, да си спомни за оногова, който ги е направил.”

Днес ние, родените последни, обръщайки се към паметта за първопроходците, за да намерим там изворите на успеха и упование в бъдещето, откриваме тяхното завещание: „За да има благополучие за хората и възможност за свободното им развитие, държавата следва да осигури мир и спокойствие, спокойствие, за да функционира пълноценно техният мозък!”

Автор: Никола Ников,
10.04.2010 г.,
гр. Русе.


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Няма коментари:

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!