събота, 24 април 2010 г.

УРОК 3: РАЗУМЪТ, ПРИЛОЖЕН КЪМ ИДЕЯТА ЗА БОГА

Завършваме нашето изследване на разума с друг казус – идеята за Бога.

Въведение

Вторият ни и последен казус ще бъде понятието "Бог". Няма съмнение, че това е противоречив въпрос. Само че тук няма да изследваме понятието за бог на някоя конкретна религия, а общото понятие (въпреки че книгата, която препоръчам, говори нашироко за християнството: предупреждение за тези, които лесно се обиждат).
Въпреки че е широко прието за валидно, обективизмът отхвърля понятието за богове или божествено създаване въз основа на множество метафизични принципи. Тъй като тези принципи са извън обхвата на този курс, ние ще изследваме няколко примера и аргумента около вярата в богове от рационална перспектива.

Като незадължително четиво по въпроса ви предлагам "Атеизъм: делото срещу Бог" от Джордж Смит. Въпреки че не е обективист, Смит е добре запознат с обективизма. Неговата книга е отлично ръководство за начинаещи в тази област. Затова я препоръчам на всеки, който се интересува от повече информация по темата. Тук ще покрием само основните въпроси.

Проблеми с понятието за Бог

Първият ни въпрос трябва да бъде: какво изучаваме? Без основно определение на онова, за което говорим, не можем да го изследваме. Стандартната монотеистична дефиниция обикновено се състои от следните три части:

1. Бог е лично същество.
2. Бог е създател на Вселената.
3. Бог е безкрайно могъщ.

Веднага се натъкваме на първия проблем: откъде знаем това? Какви конкретни примери за богове наблюдаваме в реалността, които да ни позволят да интегрираме понятието "бог"? Никой не е виждал бог лично, като изключим легендите. Всичките ни примери за богове са в религиозните писания. Но валидността на тези религиозни истории не е установена. Следователно не можем да проверим дали нашето определение е рационално или не. Но не е задължително това да е проблем. В крайна сметка ние понякога определяме понятия за неща, които все още не са наблюдавани, дори и в науката. Но трябва поне да имаме изначално, непротиворечиво определение.

Сега се изправяме пред втори проблем, тъй като сме определили Бог и като създател на Вселената, и като безкрайно могъщ. И двата атрибута предполагат, че Бог е нематериален, свръхестествен. Но това не значи нищо, тъй като нямаме конкретно определение за това какви са свойствата на свръхестественото.

Нека дам един пример. Произнасям следното изречение: "топката е червена". Вие го разбирате. То има смисъл, тъй като топките са предмети, които могат да бъдат червени. Направени са от твърда материя. Сега обаче произнасям следното изречение: "звукът е червен". Това изречение има ли смисъл? Метафорично, може би, но не и строго погледнато. Нотите не се състоят от твърда материя и следователно не могат да бъдат червени. Могат да бъдат меки, високи, остри, приглушени. Но не и червени. Обратното също е важно: топката не може да бъде шумна.

Сега, ако започнем от предпоставка, че един бог е свръхестествен, то изречението "бог е червен" има ли смисъл? Отговорът е: не знаем. Тъй като не знаем от какво се състои свръхестественото, освен това, че не е естествено (материално), не можем да разберем какви са характеристиките на един бог. По същия начин твърдения като "Бог е добър" или "Бог е справедлив" могат да звучат описателно, но не можем по никакъв начин да ги преценим. Те са просто неопределени. Както обяснява Джордж Смит в "Атеизъм: делото срещу Бог" (стр. 60):

"Тъй като християнският Бог остава в областта на непознаваемото, тъй като той се различава от всичко, което можем да изпитаме, ние никога не можем да му приписваме положителни качества. Да се казва, че Бог е "добър" или "мъдър" означава просто да твърдим, че някакво непознаваемо същество притежава непознати качества по непознаваем начин. Позитивните качества на Бог само повтарят по заобиколен начин, че Бог е отвъд човешкото разбиране. Както потайно признава един богослов, "Бог е толкова далеч от това да бъде безсмислен, че истинският му смисъл е по-положителен от всичко, което можем да схванем"." (За повече детайли относно неопределената природа на понятието за Бог виж "Атеизъм: делото срещу Бог", стр. 29–47.)

Възможно ли е последователно определение за "бог"? Разбира се. Но ще трябва да приведем или емпирични примери за понятието, или някакъв вид последователно понятие (за пантеистичната алтернатива виж "Атеизъм: делото срещу Бог", стр. 32.)

Неопределената природа на понятието за бог сама по себе си е достатъчна, за да спре нашето изследване. Очевидно не можем да изследваме нещо, което няма никаква природа. Въпреки това за целите на нашия урок ще приемем, че терминът "свръхестествен" има някакво още неоткрито значение и ще анализираме следващите аргументи. В този случай не ни е нужна конкурентна алтернатива, тъй като просто се опитваме да оценим дали понятието за "бог" е валидно. Ако трябваше да оценяваме дали вярата в Бога (теизмът и свързаните с него религии) е рационална, щеше да се наложи да я сравняваме с алтернативи, включително и с обективизма.

Не разполагаме и с никакви опитни данни, тъй като се движим изцяло в областта на понятията. Въпреки че простите наблюдения са необходими във всички случаи (основни наблюдения като "вселената съществува"), те не са неща, подлежащи на количествено изразяване.

Теоретични аргументи

Сега ще изследваме четири теоретични аргумента, използвани обикновено за доказване на съществуването на богове и ще видим доколко са съобразени с разума.

Първият, и може би най-разпространеният сред безкритичните вярващи, е аргументът на религиозните преживявания. Понякога се използват лични истории от типа на "жена ми беше саката, докато не се обърнах към религията…" Понякога се разказват чудеса. Понякога като доказателство се привежда вярата. Друг път – популярността на вярата в бог.

Тези аргументи може да изглеждат много различни, но всички те се основават на една и съща предпоставка: идеята, че вярата, а не разумът, е средството ни за познание. Не че свързаните с това факти са под въпрос. Хората наистина преобръщат живота си, след като станат религиозни, наистина разказват, че са ставали свидетели на чудеса, наистина вярват в богове, а популярността на вярата в богове също е очевидна.

В случая с вярата отговорът е очевиден. Разумът е най-доброто ни средство за познание, не вярата. Да приемаме нещо на вяра е равносилно на това да признаваме, че то е лъжливо. В случая с популярността вече имаме логичен отговор – позоваването на популярността. Фактът, че повечето хора вярват в нещо, не означава задължително, че то е вярно. Реалността не може да бъде повлияна от един ум, нито пък от един милиард умове. Това обаче означава, че има широко разпространени мотиви за вяра. В случая с хората, които преобръщат живота си, наличните свидетелства се основават на чувствата на покръстените. Те никога не се опитват да проследят причините за своето възраждане, предпочитат да "славят Бога". Само че повечето хора, които се обръщат към религията, вече са в изключително тежка ситуация и единственият път е нагоре.

Освен това религията (особено чрез социалните си мрежи) е допълнителна мотивация за подобрение. Накрая, преживяването на чудеса отново е нещо лично. Освен ако нямаме независими доказателства за чудеса, не можем да ги приемем само по разкази.

Друг често използван аргумент е облогът на Паскал.Той е представен за пръв път от Блез Паскал, който казва: да преценим какво можем да спечелим или да загубим от твърдението, че Бог съществува. Нека оценим двете възможности. Ако спечелим, печелим всичко; ако загубим, не губим нищо. Значи без колебание можем да се обзаложим, че Бог съществува.

Има няколко проблема с този аргумент. Най-очевидният е, че аргументът представлява порочен кръг.Той поддържа вярата чрез предположението, че Бог съществува. Но именно това предположение е под въпрос. Ако няма възможност Бог да съществува, то тогава няма такава опция. Паскал е трябвало да оправдае облога си, като се основе на нещо различно от предположението, че Бог съществува.

Другият основен проблем е, че облогът не е много строг. Той предполага само съществуването на християнския бог, но не и на други богове. Но съществуват множество религии, всяка от които има едно и също ниво на доказателства. Коя да изберем?

Очевидно имаме нужда от някаква стратегия за взимане на решения. И ако се съсредоточим върху печалбите и загубите, би трябвало да изберем бога с най-добрия рай (в който да влезем) и с най-лошия ад (в който да не бъдем хвърлени, ако загубим). Това пресмятане вероятно ще ни доведе до исляма (че кой може да бъде по-привлекателен от хуриите?). За едно по-подробно отхвърляне, включително с цитат от Паскал, виж "Атеизъм: делото срещу Бог", стр. 182–184.

Космологичните аргументи са тези, които приемат бог за "първопричина" – за създател. Те обикновено твърдят, че всичко има причина и обявяват, че тази причина трябва да бъде бог. Обикновеният отговор на атеистите е: ако всичко има нужда от причина, то защо бог да няма нужда от такава? На това теистите обикновено отговарят, че имаме нужда от нещо без причина. Иначе бихме имали безкрайна поредица (ред от събития без начало), което е невъзможно.

Така пред нас стоят две възможности: или реалността да е безпричинната причина, или бог да е безпричинната причина. Но тъй като се опитваме да докажем, че бог е необходим, то ние не можем да го предполагаме. В момента знаем само, че реалността е съществувала в миналото и че е достатъчна, за да се обясни съществуването на реалността днес. Вмъкването на бог също обяснява съществуването на реалността, но не обяснява нищо повече. Бръсначът на Окам сочи, че по тази причина добавянето на бог е ирационално.

Можем да получим остроумния отговор, че всички материални обекти са зависими от причинността. Но не само че реалността не е обект сам по себе си, но и да приписваме причинност на цялото, само защото тя съществува в неговите части е порок на композицията. Накрая, този аргумент страда от същия порок като много други – той не е специфично насочен към Бога. Дори и да беше правилен, той не би доказал съществуването на причина извън вселената. Не би доказал, че тази причина е същество, или че това същество е всемогъщо. Не е достатъчно да се докаже част от заключението; доказателството трябва да покаже, че цялото заключение е вярно. Иначе ще остане част от заключението, за което да нямаме обективно доказателство. За обсъждане на космологичния аргумент виж "Атеизъм: делото срещу Бог", от стр. 235 нататък.

Аргументът с часовникаря на Пейли е опит да се докаже, че вселената е проектирана. Ако вселената е проектирана, то тя има нужда от създател, и този създател е Бог. Както самият Пейли пише, ако намерим часовник на земята, ние веднага предполагаме, че е бил създаден:

"Когато огледаме часовника, ние забелязваме, че различните му части са оформени и събрани заедно с определена цел, например да изпълняват движение, и това движение е регулирано така, че да показва часовете на деня; следователно неизбежно е предположението, че часовникът трябва да има създател, че трябва да е съществувал, в някакво време и на някакво място, майстор или майстори, който да го е оформил за целта, на която установяваме, че отговаря, който да е измислил неговата конструкция и да е проектирал употребата му" (за пълен цитат виж "Атеизъм: делото срещу Бог", стр. 262).

Пейл заключава, че тъй като виждаме сложността на природата, тя трябва да е била проектирана от създател – Бог. Този аргумент може да изглежда убедителен, и щеше да е такъв, ако не беше просто погрешен. Не можем да предположим проектиране само заради сложността. Както видяхме в урок 2, оценяването на едно твърдение изисква да го сравним имплицитно или експлицитно с най-силните възможности. В случая с проектирането на природата трябва да го противопоставим на силата на природните закони.

В науката правим същото. Когато един палеонтолог намери парче скала с назъбен ръб, той не го приема веднага за естествено, само защото е просто. Той по-скоро знае, че ранните хора са правили каменни инструменти по определени методи и че тези инструменти са били адаптирани за различни функции. Затова ще сравни хипотезата, че това е инструмент, направен от праисторически човек, или някаква друга функция, с хипотезата, че камъкът естествено е стигнал до такава форма.

Всъщност аргументът на Пейли става още по-смехотворен поради факта, че ние вече познаваме часовници, създадени от природата: биологичните часовници. Температурата на тялото, цикълът на сън и будуване и двигателните модели са примери за неща, регулирани от нашите биологични часовници.

Знаем, че хората произвеждат часовници, а природата не, и това не подлежи на съмнение. Но при случая с вселената откъде да знаем какво би създал един бог? Да постулираме такова нещо би довело до порочен кръг, тъй като то предполага познаването на бог. Това е друг кръгов аргумент. От друга страна, няма нищо, което да ни сочи, че естественият закон е недостатъчно обяснение.

Накрая, аргументът страда от това, че не е насочен конкретно към Бога. Дори и да стигнем до заключението, че е имало създател, то не е задължително той да бъде бог. За коментар относно аргумента за часовникаря (аргументът на аналогията), виж "Атеизъм: делото срещу Бог" от стр. 262 нататък.

Това е обсъждане само на най-конкретните аргументи. За по-подробно отхвърляне на други аргументи можете да се консултирате с основната книга за този урок, "Атеизъм: делото срещу Бог", или други книги по атеизъм.

Заключение

Основата на проблемите с понятието за бог е, че то е създадено, за да отива отвъд натурализма и да дава рамка за съществуването. Бог не е просто могъщо същество – той е безкрайно могъщо същество. Бог не е просто създател – той е създал всичко. Но това е абсурд: нещо, което управлява съществуването, не може само да съществува. В противен случай би било част от съществуването. би било естествено.

Всички божествени атрибути предполагат, че понятието за бог е неразбираемо и противопоставено на всичко, което познаваме. Основната предпоставка на науката е натурализмът, така че понятието се противопоставя на науката. Философията се основава на естествения закон, а следователно понятието се противопоставя и на философията. Учението за свръхестественото е до голяма степен отговорно за вас.
Както пише Джордж Смит:

"Християнството се обвързва с метафизичния възглед относно природата на реалността. Чрез вярата си в свръхестествено същество християнинът се обвързва с метафизично виждане относно природата на реалността. Чрез вярата си в непознаваемото той се обвързва с епистемологичен възглед относно обхвата на човешкия разум." (Виж "Атеизъм: делото срещу Бог", стр. 97)

А по думите на Леонард Пейкоф:

"Природата е съществуване, разглеждано като система от взаимосвързани елементи, управлявани от закон; тя е вселена от елементи, които действат и си взаимодействат в съгласие със своята идентичност. Какво тогава е "свръхестественото"? То трябва да бъде форма на съществуване отвъд съществуването, предмет отвъд елементите, нещо отвъд идентичността. Идеята за "свръхестественото" е покушение срещу всичко, което човек знае за реалността. То е противоречие на самите основи на рационалната метафизика. То представлява отхвърляне на основните аксиоми на философията (или, в случая с първобитните хора, неспособност за тяхното схващане)." (Виж ОФАР, стр. 31.)

Съществуването на понятието за бог се основава на вярата. Искаме да вярваме в нещо по-велико от самите нас, да придадем контекст на живота си, но вместо да се обърнат към реалността, повечето хора се обръщат към богове. Нашето неверие спрямо природата, въпреки напредъка на науката, подхранва тази вяра.

Същността на понятието за бог също се основава на вярата. Откъде знаем какво е бог, ако не можем да го наблюдаваме или да му придадем логичен смисъл – тоест да използваме разума си? Обръщаме се към религиозни доктрини като християнската Библия или Корана, обръщаме се към откровенията на други хора или към онова, което твърдят религиозните авторитети.

Крайният резултат от всичко това е отхвърляне на разума.

БИБЛИОГРАФИЯ И САЙТОВЕ, КОИТО ДА ПОСЕТИТЕ:

Използвана литература:

Atheism : The Case Against God, George Smith (Prometheus Books, 1989)
Objectivism : The Philosophy of Ayn Rand, Leonard Peikoff (Meridian, 1993)

Други сайтове, които да посетите: Статии по теистични въпроси (от Secular Web)

Няма коментари:

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!