УРОК 4: РАЦИОНАЛНАТА ЕТИКА

Сега ще обсъдим един клон от етиката, а именно как да действаме. Обективизмът твърди, че рационалната способност на човека трябва да води неговите действия, а не вярата или епистемичният скептицизъм.

Въведение

След като разгледахме подробно понятието за разум, сега можем да пристъпим към другите два клона на обективизма, които са тема на този курс – етиката и политиката. И двата клона се отнасят до знанието – за поведението и обществото – и следователно са обект на разума.

Първо ще изследваме основата на обективистката етика и идеите, които тя въвежда. В този урок, както и в следващия, аз отново ще ви препращам към "Обективизмът: философията на Айн Ранд".

Разумът, приложен към действието

Фундаменталният въпрос на етиката е: как трябва да действаме? Към какви ценности да се придържаме? Крайният резултат от познаването на етиката е правилната ценностна преценка. Ценностната преценка се състои в това дали едно действие е добро или зло. Очевидно, ако знаем какви ценности трябва да възприемем и каква е тяхната структура, то ще знаем и как да извършваме правилна ценностна преценка.

Какви факти се наблюдават при етиката? На първо място, за разлика от другите животни, нашите действия не са инстинктивни и автоматични – ние трябва да взимаме решения в зависимост от онова, което знаем. Ние сме волеви същества (имаме свободна воля). По тази причина имаме и нужда от етика.

Като волеви индивиди, всеки от нас преследва личния си интерес, т.е. иска да оцелее и процъфтява. Това е важно за всеки, дори за най-саморазрушителния човек, освен ако този човек е в безсъзнание или е разконцентриран от наркотици или други изкуствени методи. В този случай можем да кажем, че човекът вече няма воля и следователно вече не може да има отношение към етиката, поне за момента.

Има толкова мнения за това как да постигнем личния си интерес, колкото са и хората. Но обективизмът поддържа, че всяко подобно знание трябва да се основава на разума. Затова и трябва да заявяваме ясно предпоставките си и рационалните им последствия.
Основният принцип е, че волевият живот е основа на всички ценности. Следователно рационалната етика започва с волевия живот като основна ценност. Той трябва да е волеви, защото без воля не са възможни ценностни преценки, и трябва да е живот, защото без живот не са възможни ценности. Това е основата на личния интерес – без нея вече няма интерес.

Нека сега определим какво е ценност и каква е структурата на рационалните ценности.
Ценност е целта на дадено действие. Действието може да има една или повече цели. Ако спра на червен светофар, докато шофирам, вероятно го правя, защото спазвам закона. Но го правя и защото не искам да направя катастрофа – физическата ми сигурност и това колата ми да остане непокътната също са важни.

Всички ценности са йерархични по природа, тъй като образуват вериги. Човек не може да има ценности на определено ниво, без да спазва и тези от по-ниското ниво.
Ако вземем един очевиден пример, храненето зависи от факта, че човек диша, а дишането зависи от факта, че човек е жив. Ако човек не притежава ценността на дишането, то той не може да притежава и ценността на храненето. Друг пример е веригата общуване – приятелство – любов. Обективистките ценности са много подобни до йерархията на нуждите на Маслоу. Вижте тази схема и обърнете внимание как всяко ниво е основа за това над него. Физическите нужди например трябва да бъдат удовлетворени, преди човек да започне да осигурява стабилността си и да поддържа връзки. Гладният човек не ухажва, а яде. Това е очевидно, но е необходимо да се разбере, за да се схване структурата на обективистките ценности.

Някои ценности са особено важни. Айн Ранд посочва три от тях:

За да живее, човек трябва да смята три неща за върховни и ръководни ценностти в живота си: разум, цел и самоуважение. Разумът като единственият му инструмент за познание, целта като неговият избор на щастие, за чието постигане този инструмент да работи, самоуважението като необорима увереност, че умът му е компетентен да мисли, а личността му заслужава щастие, тоест че е заслужава да живее. Тези три ценности предполагат и изискват всички човешки добродетели (виж ОФАР, стр. 220).

Добродетелта, ако и да не е толкова важна за нашите цели, е друго понятие от обективистката етика. Добродетелта е вид действие, чрез което човек спечелва и запазва ценност. Глава 8 от ОФАР е посветена на няколко добродетели:
Независимост: приемане на отговорността за формиране на собствени преценки. Както гласи принципът, „никой не може да живее за друг човек”. Независимата личност признава напълно тази добродетел и не се опитва да кара други да мислят вместо него.
Почтеност: лоялност в действията спрямо ценностите и знанията – да правиш това, което проповядваш.

Честност: приемане на реалността, а не бягство от неприятни факти.

Справедливост: рационална преценка на характерите на хората, водеща до съответни действия. Както казва Айн Ранд, „съдете и бъдете готови да ви съдят” (ще обсъдим справедливостта в следващия урок).

Производителност: създаване на материални ценности, просперитет. Поддръжка на прогреса във всички области на живота.

Гордост: амбиция за постигане на морално съвършенство.

Ако темата ви интересува, прочетете глава 8 за подробен коментар на тези добродетели и какво предполагат те.

Етика, основана на ценностите

Вече трябва да е очевидно, че от всички възможни ценности някои са благоприятени за живота на човека, а други – не. Някой може да търси щастие, а друг – мъка (макар и не винаги изрично). Всяка възможна ценност има противоположна ценност, като двете най-очевидни такива ценности са оцеляването и смъртта.

Някои примери за положителни, жизнеутвърждаващи ценности: здраве, честност, приятелство, рационалност. Техните отрицателни, разрушаващи живота противоположности: болест, нечестност, враждебност, ирационалност. Следователно йерархията на ценностите формира двойна пирамида, илюстрирана по-долу. (Повече за йерархичното естество на ценностите можете да намерите в последния параграф на стр. 392 и 393.)

Сега можем да започнем да отговаряме на първоначалния си въпрос. Какво означава да направим нещо добро? Означава да разменим по-низши ценности за по-висши. Във всяка търговия, осъществявана свободно, е заложена негласно тази идея. Ако дам девет долара за пица, аз го правя, защото пицата е по-ценна за мен от парите. В противен случай изобщо няма да сключа сделката и ще си запазя парите! За мен ценността на парите е по-малка от ценността на пицата. Очевидно за нейния производител фактите стоят по противоположния начин.

Но тази идея е заложена негласно и за всички рационални действия, не само за търговията с другите. Да предположим, че след като съм купил пицата, възнамерявам да я изям. Това действие има за цел да утоли глада ми. Тъй като в това действие няма нищо отрицателно (стига, разбира се, да не се откажа да отида на собствената си сватба, за да изям пицата, или друга подобна глупост), чистият резултат от това действие е печалба. Поради това и имаме право да кажем, че такова действие е добро и морално.

Както вече видяхте, пропуснах много неща в последния пример (например възможността да има отрицателни ценности, свързани с факта, че ям пицата). Контекстът на едно действие е много важен при определянето дали то е добро или зло. Ще обясня това подробно в секцията "Ценностни преценки".

Забележете, че този процес на изчисляване съгласно ценностната йерархия не е твърдо изискване да извършваме определени действия по точно определен начин, и по никакъв друг. Докато ценностите са обективни и еднакви за всички – ние всички имаме нужда от храна, работа, разум, щастие и т.н. – тяхното прилагане се различава у всеки човек. Например, всички ние като човешки същества имаме нужда от храна. Но не всички ядем едно и също – един яде пилешко, друг – свинска пържола. Затова и ценността на храненето се прилага по различни начини, въпреки че тя е много важна ценност за всеки един от нас, независимо от контекста.

Обективистката етика се занимава единствено с нашите ценности и с начина, по който действията ни са съобразени с тях. Как решаваме да ги прилагаме зависи от индивидуалните ни състояния и предпочитания.

Егоизмът като отхвърляне на жертвата

Обективистката етика с право се нарича "рационален личен интерес", тъй като предлага рационален подход към личния интерес.

Използват се и термините "себичност" и "егоизъм", но те не бива да се бъркат с обичайната представа за тяхното значение, която предполага, че правим каквото си поискаме, без да ни е грижа за другите. Те просто се отнасят до личността сама по себе си, до егото, което взима решения за себе си. Всяка форма на етика по необходимост е индивидуалистична, тъй като именно индивидът действа. Никой не може да живее за някого другиго. Обективизмът просто изрично подчертава този факт. Тъй като тези термини лесно могат да бъдат разбрани погрешно, те могат да затруднят изучаването на темата. Но те трябва да се разберат сами по себе си, а не в зависимост от начина, по който другите хора са склонни да ги разбират. Както казва Пейкоф в ОФАР (стр. 234):

За съжаление егоизмът винаги е бил защитаван от субективисти. Резултатът са няколко изопачени версии на егоизма, които повечето хора днес смятат за очевидно значение на това понятие. Затова трябва да продължа да подчертавам факта, че обективизмът подкрепя обективността и следователно отхвърля всички тези версии. Ние отхвърляме идеята, че егоизмът позволява избягване от принципите. Отхвърляме приравняването на егоизма с безотговорността, измъкването от контекста или обожаването на капризите. Отхвърляме идеята, че себичността означава "да правиш, каквото ти се прави". Фактът, че искате да предприемете определено действие не го прави задължително съвместимо с вашите "интереси" в легитимния смисъл на думата. Има неизброими примери за хора, които желаят и преследват саморазрушителни модели на поведение.

Накратко, обективизмът не вижда егоизма като идея "само аз", нито пък алтруизма като идея "само другите". Той по-скоро пренася разликата на по-фундаментално ниво: егоизмът е идея за "рационален личен интерес", докато алтруизмът е идея за "ирационален личен интерес".

Тук различията между намерение и знание са от основна важност. Фактът, че всеки желае личния си интерес, не предполага, че той винаги знае как да действа за него. Само чрез разума можем последователно да поддържаме личния си интерес.

Лесно можем да разберем това, ако си спомним, че етиката е форма на знание. Въпреки че всички искаме да знаем истината, ние не можем автоматично да я определяме. По същия начин, въпреки че всички искаме да виждаме "доброто", това не може да се направи просто така.

Другите етически идеологии проповядват някаква форма на жертва. Обективизмът подчертано отхвърля самата идея за жертва – както за саможертва, така и за това да жертваме другите за себе си. Моралната система е ръководство за пълноценно изживяване на живота, а не за неговото ограничаване, което произтича от жертвата. Както обяснява Пейкоф в ОФАР, Ранд сбито е изразила това в "Атлас изправи рамене":
Най-добрата формулировка на обективистките възгледи по този въпрос е клетвата на Джон Голт, героя от "Атлас изправи рамене". "Кълна се в живота си и в любовта си към него, че никога няма да живея заради друг човек, нито пък ще искам друг човек да живее заради мен." Принципът, въплътен в тази клетва, е, че всяко принасяне в жертва на човек е зло, независимо в чия полза е, независимо дали жертваме себе си за другите или другите за себе си. Човекът – всеки човек – е цел сама по себе си.

Религиозен абсолютизъм и нихилистично унищожение

Какви са двете фундаментални алтернативи на егоизма? Както знаем, има три типа епистемични позиции: разум, вяра и епистемичен скептицизъм. При прилагането на основните им принципи към стойностите можем да видим, че:

Вярата приема знанието, но го основава на погрешни предпоставки. Следователно очакваме мистичният морал да бъде основан на отрицателни ценности.

Епистемичните скептици не приемат съществуването на знание. Следователно очакваме нихилистично отхвърляне на правилното действие, заменено с идеология за "моментен каприз".

Добър пример за основан на вярата морал е религиозният морал. Повечето религии отхвърлят централната предпоставка на рационалния личен интерес, а именно, че волевият живот е необходим за ценностите. Те вярват в "задгробен живот" за "спасените", за който човек трябва да работи в земния си живот. Следователно материалното благоденствие и щастието (както и благоденствието и щастието на другите) стават вторичен елемент за спасението на индивида.

Пример за основан на скептицизма морал е нихилизмът – вярването, че всички ценности са неоправдани. Подобно на религиозния морал, този възглед в историята е водил до насилие и по необходимост води до насилие. Защото, ако не са възможни ценности, то единственият начин да постигнем целите си е чрез груба, лишена от мисъл сила.

И двете алтернативи се интересуват от това какво трябва да правим, какъв е личният ни интерес. Само че невалидните им епистемични методи (вяра и епистемичен скептицизъм) по необходимост ги водят до невалидни средства за откриване на морала, като доктрини, авторитети, капризи или сила.

Обективизмът, като философия, основана на разума, с право отхвърля тези две алтернативи. Пейкоф коментира темата в ОФАР, стр. 245-247. По въпроса защо ирационалността води до насилие в областта на морала виж ОФАР, стр. 320-321.

Както вече споменах, обективизмът се противопоставя на жертвата (замяната на по-висша ценност за по-низша) във всичките й форми, независимо дали става въпрос за жертване на самия себе си или на другите. Приемането на жертвата създава ред фалшиви дихотомии, които са разрушителни и в исторически план са подкопали доверието на човека към етиката.

Моралът и практичното: обективисткият морал не нарежда на човека да се подчинява на невъзможни идеали. Ако един идеал е невъзможен, то той по необходимост е ирационален. Обективисткият морал е по-скоро инструмент за оценка на това кое действие е най-добро за индивида, като освен това е и практичен, тъй като обещава благоденствие на човека на този свят, а не на другия.

Моралът и жизнеутвърждаването: както чрез вярата в задгробния живот, така и чрез отхвърлянето на рационалния обмен на ценности ирационалните морални системи са издигнали силата – било чрез меч, затвор, интелектуално сплашване или други средства – до стандарт за ценност. Обективизмът отхвърля силата като неразумен и нечовешки начин за взаимоотношения.

Моралът и индивидуалистът: "общото благо" не съществува – единствено индивидите действат и единствено те могат да преследват собственото си щастие. Както ще видим в следващия урок, това не предполага обаче, че трябва да отхвърляме другите хора като ценни морални агенти.

Цели и средства: тъй като обективистката етика е основана на ценности, а както целите, така и средствата имат последствия във вид на ценности, няма сериозна разлика между двете. И двете са част от моралната оценка на дадено действие.
Видяхме, че неоправданите идеологии не могат да бъдат поддържани последователно.

Такъв е случаят и с морала, основан на вярата или на скептицизма. Изцяло ирационалният човек ще пренебрегва дори основните нужди на живота и в крайна сметка ще загине. Но дори и по-малко драстичните последователи на алтруизма нанасят големи вреди на живота и щастието си. В крайна сметка водещата роля на разума в етиката не може да бъде пренебрегвана, също както и водещата роля на разума изобщо.

Ценностни преценки

Може би единственият въпрос, който представлява трудност за онези, които изучават обективизма за пръв път, е фактът, че обективистката етика е основана на ценности и контекстуална. Повечето други морални системи, с които се сблъскваме, са основани на действия (вместо на ценности) и абсолютистки (вместо контекстуални). Очевиден пример за основан на действия абсолютистки морал са Десетте Божи заповеди. Да вземем следното изискване: не убивай. Това е просто морално изискване, което определя категория действие, което не бива да се извършва; следователно е основано на действия. Сетне, тази заповед няма контекст: тя е абсолютна.

Ние възразяваме на подобни изисквания, тъй като моралните изисквания са:

- контекстуални: моралното изискване не може да определя дадена категория действия като "добри" или "зли" без оглед на контекста. Тъй като резултатът от действията се променя в зависимост от контекста, всяка категория действия е добра или зла в определен контекст. Абсолютна е единствено йерархията на ценностите, а не категорията на действията (т.е. "храненето" е много важна ценност, но действието "ядене" не винаги е добро).

- основани на ценности: моралното изискване трябва да се основава на ценности или да отразява оценка, основана на тези ценности. Категориите действия не могат да бъдат "добри" или "зли", тъй като тази оценка зависи от контекста. Именно контекстът създава ценностите, които трябва да оценяваме. Всяко основано на ценности изискване трябва по необходимост да бъде контекстуално.

За да се върнем обратно към нашия пример, можем да си представим ситуация, в което убийството е добро. Например самозащита срещу човек, който се кани да ви застреля. В случая със самозащитата се печели по-висша ценност (оцеляване) и следователно действието като цяло е добро. Богословите се опитват да се измъкнат от това с твърдението, че самозащитата не е "убиване". Добре. Измислените им за конкретния случай увъртания не ни засягат тук. Важното е, че твърдението, което цитирах по-горе, е пример, който не бива да бъде следват. За да сте сигурни, че моралните ви изисквания са в съзвучие с принципа на контекстуалността, не използвайте твърдения като "убийството е зло" или "рационалното мислене е добро". Поне използвайте изрази от типа на "като цяло", както направих аз в едно изречение по-горе: "В случая със самозащитата се печели по-висша ценност (оцеляване) и следователно действието като цяло е добро".

Ако се обсъжда конкретен контекст, използвайте го. Ето един пример.

Ето какъв контекст имам пред вид. Вървите по тъмна улица, когато напълно непознат човек ви хваща изотзад, опира нож о гърлото ви и заплашва да ви убие. В такава ситуация да го застреляте би представлявало положителна ценност (оцеляване), а не отрицателна (като изключим възможния слаб риск от отмъщение). Следователно в такава ситуация самозащитата е нещо добро.

Моралът не е лесна тема, нито пък е лесен за прилагане. Да, принципите му са относително прости, но комбинациите от ценности са на практика неограничени. Няма "лесна формула", така че не падайте в нейния капан.

За контекстуалността на прилагането на ценностите виж ОФАР (от последния параграф на стр. 274 до стр. 276).

БИБЛИОГРАФИЯ И САЙТОВЕ, КОИТО ДА ПОСЕТИТЕ

Използвана книга: Objectivism : The Philosophy of Ayn Rand, Leonard Peikoff (Meridian, 1993)

Други сайтове, които да посетите: Ползите и рисковете от философията на Айн Ранд (от Натаниел Брандън)