събота, 24 април 2010 г.

УРОК 8: ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ОБЕКТИВИЗМА

В това заключение ще засегна накратко различните последствия от обективисткия мироглед.

Въведение

Като заключение ще засегнем накратко някои последствия от обективисткия мироглед в ежедневния живот: религия, скептицизъм, обективни ценности и свобода.

Наука и религия

Духовността, особено въплътена в религията, е основен момент в човешката цивилизация. Всъщност един от критериите, за да преценим модерността на вида homo sapiens, е дали неговите представители погребват своите мъртви. Почитта към божества и ритуалите като че ли са генетична необходимост. Дори в модерните общества огромното мнозинство хора вярват в богове и свръхестествени същества.
Разликата между философия и религия не е толкова очевидна. Изглежда религията е била използвана и като примитивна форма на философия. Вярно е, че и двете претендират да обясняват вселената и естествените явления, човешката роля в тях и това как трябва да живеем. И двете засягат и разстройващи факти от нашия живот като страданието и смъртта.

Разликата между философия и религия е, че религиозните принципи не са основани на разума. Те се основават на методите на вярата: емоция, авторитет, доктрина, откровение, популярност и т.н. Тези методи са невалидни, тъй като са интроспективни. Те не могат да разкрият нищо за реалността като такава. Следователно повечето религии дават лъжлива утеха, подтикват хората да вярват в лъжи, а моралните им принципи са ирационални и не са приспособени към човешкия живот.

Понятието за "бог" като свръхестествено, неограничено същество-създател, на което се основават религиите, е метафизически абсурд. Понятието за неограничено същество е в пряко противоречие с аксиомата на идентичността. "Свръхестественото" е неопределимо, което също е противоречие с идентичността. Идеята за създател на вселената е абсурдно, тъй като всяко създаване има нужда от съществуването на време. Можем да обсъдим много други аргументи, но смисълът е ясен: идеята, че боговете могат да съществуват, е абсурдна. Атеизмът – липсата на вяра в богове – е единствената рационална алтернатива.

Лъжливостта на религията и боговете не означава, че вроденото ни желание за духовност е пълен провал. Само че те са толкова дълбоко преплетени в съвременната религия, че идеята за светска религия днес е почти немислима. Това е тъжно състояние на нещата.

Заключението е, че ако и духовността да е валиден стремеж за повечето хора, днешните религии не са валидни начини за неговото постигане. Християнството, ислямът и всяка друга подобна религиозна система трябва да бъдат отхвърлени в полза на рационалната духовност или просто на нищо.

Науката в най-широкия смисъл на думата е изучаване и обяснение на природните явления. Методът на научното изследване се основава на разума – наблюдение (сетивни възприятия), изпитване и потвърждение (сетивни възприятия и логика). В самата си същност всяко правилно приложение на научния метод по необходимост е обективно.
Науката е безспорната кралица на всички висши епистемични методи и е част от оценката на жизненото ни равнище от векове. Тя ни е донесла върховни технологии, невероятно производство (а следователно и просперитет), и по-просветен възглед относно нашата роля във вселената. Учените не са съвършени – никой не е. Но въпреки човешките недостатъци, науката е най-добрият метод за изучаване и обяснение на природните явления, с който разполагаме.

Обективизмът като философска система използва обширна научна информация (в епистемологията в частност, но и във всички останали области). Науката също ползва информация от обективизма (чрез метафизиката и епистемологията).

Човек може да се противопостави на науката по етични или политически причини. Това обаче е погрешно, тъй като научните открития не са добри или зли сами по себе си – те могат да се използват по различни начини. Нашата задача е да ги използваме морално и отговорно. Поради това и трябва да насърчаваме науката безрезервно и да спрем да слагаме бариери пред научното откритие и експериментиране.

Скептицизъм

Думата "скептицизъм" в обичайния си смисъл обозначава рационален метод за изследване на невероятни твърдения. Трябва да има достатъчно доказателства, които да обосноват твърдението, и следователно невероятните твърдения изискват и невероятни доказателства. При сблъсък със свръхестествени или паранормални твърдения, обективистката епистемология изисква да търсим обективни доказателства, т.е. доказателства, основани на логиката и сетивата. Освен това трябва да вземем пред вид и теорията, и практиката, тъй като и двете ни насочват към една и съща реалност – първата към това, което е възможно по принцип, а втората сочи какво е било постигнато в един конкретен случай.

Така например ако някой ни каже, че е изобретил машина за безплатна енергия, ние ще поискаме да разберем какви физични закони биха позволили това и дали машината в действителност работи. Заради това и бихме измерили входните и изходните данни и бихме разгледали устройството на машината. Ако и теорията, и практиката се съгласуват относно твърдението, че предложеният вечен двигател е невъзможен, то тогава ще трябва категорично да отхвърлим идеята.

За някои хора е необходимо единствено да знаят основите и да ги прилагат към живота си. Философията може да бъде полезна в много по-широк мащаб, както и в области, където прякото наблюдение не може да ни е от полза. Хората умират от псевдо-медицина, пилеят пари за псевдо-наука, губят живота или препитанието си в обожание – все области, където малко рационално мислене може да свърши голяма работа.

Има една важна идея, свързана със скептицизма: бръсначът на Окам. Той произлиза от търсенето на обективни доказателства, приложено към обясненията, и може да се изкаже по следния начин: ако сме изправени пред две хипотези, които обясняват един и същ набор от факти, то онази, която има нужда от най-малко елементи или механизми, е най-добрата. И еволюцията, и специалният креационизъм например претендират да обясняват едни и същи факти, но специалният креационизъм изисква още един елемент – Създателя.

Етика и политика

Моят морал, моралът на разума, се съдържа в една-единствена аксиома: съществуването съществува – и в един-единствен избор: да живея. Останалото следва от това. За да живее, човек трябва да смята три неща за ръководни ценности в живота си: разум – цел – самоуважение. Разумът е единственият му инструмент за познание, целта е неговият избор на щастие, което този инструмент трябва да постигне, самоуважението е непокътнатата му увереност, че умът му е компетентен да мисли, а личността му заслужава щастие, което ще рече, че заслужава да живее. Тези три ценности предполагат и изискват всички добродетели на човека…" (Айн Ранд, Атлас изправи рамене).

Въпреки че въплъщаването на ценности е индивидуално, самите ценности са обективни и следват от природата на човека и изискванията на живота му. Тук Ранд определя три такива ценности. Разум, защото без разум не е възможно морално мислене. Цел, защото приложението на разума е безполезно без нея. И самоуважение, защото човек се колебае да поддържа независимото си мислене и да следва целта си без него.

Ако и поддръжката на себичността като единствен валиден морален принцип от страна на обективизма да е сравнително оригинално, то има по-малко последствия в практиката, отколкото изглежда на пръв поглед. Само че обективистката етика подкрепя някои ценности, които не са често срещани в обществото, като физическа и духовна наслада, индивидуализъм, справедливост, като противопоставени на въздържането от наслади, стадно мислене и любов, която не подбира.

Както мислим за ценностите си, така трябва да мислим и за емоциите си. Емоциите са необходими за човешкия живот, но това не ги прави добър водач по пътя към правилно поведение. Прави ги обаче отличен индикатор за вътрешното ни състояние. "Връзката с емоциите" за един обективист означава не да ги следва, а да разбира откъде идват и така да опознава по-добре себе си.

Като цяло ръководният принцип в морала е онова, което Аристотел определя като Златната среда, тоест умереност. Добродетелта на умереността се въплъщава в онова, което лежи между двете крайности: късогледството и отвлеченото планиране, въздържаността и разюздаността, мекушавостта и нетърпимостта. Този баланс е тема, с която обективизмът е пропит изцяло, тъй като самият метод на разума лежи между пълното съмнение (епистемичният скептицизъм) и пълната увереност (вярата). Обективизмът, като всяка истина, е неделима част от баланса на действителността – между всичко и нищо, между единствено и множествено.

Единственият възможен начин да подкрепяме свободата е да подкрепяме естествените права, тъй като това да си свободен – тоест да притежаваш себе си – предполага, че си свободен да действаш (имаш контрол над себе си) и си свободен да притежаваш (а притежанието е вид действие). Свободата да притежаваш ресурси е безполезна без способността те да бъдат използвани, също както способността за тяхното използване е безполезна без свободата да бъдат притежавани. Следователно икономическата и социалната свобода са две страни на една и съща монета. Общата заблуда е, че трябва да поддържаме либертарианството, но не и капитализма, не е нищо повече от заблуда.

Често срещано недоразумение относно правителството е, че "то не работи, защото на власт са корумпирани хора". Това е недоразумение в областта на политиката. В корпорациите или в частните организации, ако правите нещо, което удовлетворява нечия нужда, то само корумпирани или глупави хора биха ви попречили. Но в правителството крайният продукт са политическите връзки, не производителността: работата на политика е паразитизъм, тъй като той взима ресурси от обществото, без да предлага в замяна друг материален продукт, а само обществено мнение. Всеки политик по необходимост е паразит, а единственият начин, по който може да подобри собственото си положение, е чрез разширяване на паразитизма. Това не е обида, а просто констатация.

Така илюстрираме и основния проблем: защо правителството не работи, а свободният пазар работи. На свободния пазар, ако обществото е свободно (и следователно политиката не може да се намесва в икономиката), единственият закон за правене на пари ще бъде удовлетворяването на нужда. Следователно интересите на потребителя ще бъдат най-важни. За една правителствена институция приходите идват чрез сила (данъци), а не заради нужди, и основният интерес е политическата мотивация тази институция да съществува, а не нуждите на нейните клиенти.

Нещо повече, фактът, че правителството съсредоточава в себе си властта, създава борба в обществото. За индивидите става по-печелившо да се борят за държавен контрол в своя полза, вместо да се договарят свободно с другите. Така се появяват групите за натиск и конфликтите при финансирането на предизборните кампании.

Единствената функция на правителството в такова общество а защитата на правата на човека, т.е. задачата той да бъде защитен от физическо насилие; правителството действа като пълномощник на правото на човека на самозащита и може да използва сила само в отговор и само спрямо тези, които първи са я приложили. (Айн Ранд, Що е капитализъм, Капитализмът: непознатият идеал).

Накратко, позицията на обективиста относно етиката и политиката е следната: целта на човека следва да бъде собственото му оцеляване и благополучие, а не собственото му разрушение (алтруизъм), той трябва да действа рационално, за да ги съхрани, политическите последствия от което са, че човек трябва да бъде свободен да живее и търгува с другите както намери за добре, без принуда от страна на правителството (етатизъм) или от страна на другите (анархизъм).

Обобщение

В този уводен курс проучихте няколко фундаментални понятия. Тези понятия бяха част от трите най-конкретни раздела на обективизма:

ЕПИСТЕМОЛОГИЯ – Как знаем? Чрез разума.
ЕТИКА – Как трябва да действаме? Съгласно рационалния си личен интерес.
ПОЛИТИКА – Коя е най-добрата политическа система? Либертарианство, капитализъм, граждански свободи.

В епистемологията обсъдихме как разумът, съставен от сетивни възприятия, логика и съставяне на понятия е най-добрият ни инструмент за достигане до познание. Приложихме разума към два случая – астрологията и теизма.

В етиката обсъдихме как разумът изисква явно да изразяваме ценностите си, естеството на тези ценности, рационалния личен интерес и какво означава твърдението, че ценностните оценки са контекстуални. Видяхме последствията на рационалния личен интерес върху живота в общество, няколко важни принципа (търговия, добронамереност и отказ от употреба на сила) и техните приложения в областта на идеите. Разгледахме също така и обективистката позиция относно одобрението и извънредните ситуации.
В политиката обсъдихме прехода от ценности към права, както и естеството на правата. В този урок разгледахме и три политически случая: антитръстово законодателство, комуникационни честоти и патенти.

САЙТОВЕ, КОИТО ДА ПОСЕТИТЕ

Journal of Objective Science
The Daily Objectivist – статии за духовността

Няма коментари:

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!