събота, 24 април 2010 г.

УРОК 7: ТРИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРИМЕРА

Приключваме раздела за политика с примери за права, приложени към конкретни политически въпроси, и със заключението на този курс.

Въведение

В този последен урок ще разгледаме динамиката на правителството и три особени случая, погледнати през призмата на обективистката политика: антитръстовото законодателство, комуникационните честоти и патентите. След това ще приключим този курс, като обобщим основните понятия и изводи, до които достигнахме. Отново ще използваме "Капитализмът: непознатият идеал". Случаите, които ще изследваме, отсъстват в ОФАР. Въпреки това ще бъде лесно да следвате този урок.

Динамиката на правителството

Нека разгледаме какво се случва с общество, където правителството е малко, и такова, където правителството е със значителен обхват. Първо, за да опростим нещата, можем да групираме действията в две категории:

1. Обмен между индивидите и правителствени действия, насочени само към спиране на насилието и измамата (здравословни действия).

2. Действия, предприети заради компенсация, промяна, политически натиск и правителствени действия с измама или насилие (нездравословни действия).

В едно напълно либертарианско общество, където единствената роля на правителството е да наказва насилие и измами, ще наблюдаваме действия само от първия тип. Тази ситуация е представена на графиката по-долу. В такава ситуация хората имат нищожен интерес да призовават на помощ правителството или да използват политически натиск за собствените си цели. Нямат интерес и да се отнасят помежду си нехармонично, тъй като законът го забранява. Всякакви действия от втория тип не съществуват. След като се затворят тези два пътя, единственият останал е доброволната търговия. Затова виждаме, че плодотворните взаимоотношения между индивидите са силни (редове 1), а правителствената намеса е ограничена до поддържане на здравословен поток от ресурси в тези взаимоотношения (редове 2).

Да вземем и обратния пример, строго официално правителство (етатизъм) или неофициални правителства (анархия). Тази ситуация е представена на графиката по-долу. Забележете, че, както споменах, единствената функционална разлика между етатизма и анархията е присъствието на множество неформални правителства, вместо на едно официално правителство. Тази разлика е без значение за целта ни тук. В тази ситуация съществуването на широка политическа власт (редове 2), какъвто и да е нейният източник, прави по-печелившо влиянието върху политическата намеса в нечия полза (редове 3), отколкото да се търгува пряко с други хора (редове 1). Краен пример е диктатурата, при която правителството контролира целия поток от ресурси. В този случай единственият останал пазар е черният пазар и редове 1 ще бъдат много малки. Тъй като не са регулирани, черните пазари имат множество проблеми, присъщи на всяка анархична система (например изключително високи цени, липса на контрол върху продуктите, висок риск).

Първата ситуация – свободната система – е оптимална, тъй като всеки търгува съгласно собственото си разбиране за личен интерес, както вече видяхме. Когато държавата е свободна да използва сила срещу индивидите, това по необходимост противоречи на собственото разбиране на хората за личен интерес, а следователно и на оптималната ситуация. Обърнете внимание, че връзките в двете разгледани ситуации не се прилагат единствено към икономиката, а и към всичко, което предполага поток от ресурси. Именно поради тази свобода да се търгува свободно либертарианството – а следователно и капитализмът и гражданските свободи – е система на рационалния личен интерес.

Както казва Пейкоф в ОФАР (стр. 390):

Тъй като правата са неотчуждаеми, човек в крайна сметка може да успее само чрез творческа мисъл и действие, а не чрез жертване на другите чрез използването на сила или измама. Не може да успее и ако жертва себе си, било чрез себеотрицателна служба или чиста ирационалност – проявена като безотговорност, несъобразяване с контекста и късогледство. Като оставим настрана престъпността, човек може да действа ирационално и при капитализма, но не може да тича при правителството за компенсации или помощ. В система, основана на придържане към природата, няма клаузи за липса на вина. Или човек се придържа към природата, или в противен случай тя поема нещата. Повече за динамиката на капитализма с оглед на морала вижте раздела "Капитализмът е единствената морална социална система" (стр. 380-395, и особено стр. 385-391).

Сега ще разгледам накратко последствията от правителствената намеса в обществото. Те имат пет аспекта:

1. Прахосване. Липсата на конкуренция, характерно за обществените монополи, води до прахосване на ресурси и неефикасност.

2. Политическа мотивираност. Общественото действие в личен интерес съгласно исканията на определени групи хора срещу други групи по необходимост е неефикасно и не води до осъществяване на интереса на мнозинството.

3. Трагедията на публичната собственост. Държавната собственост върху природните ресурси води до трагедии за публичната собственост, при които в интерес на държавата или на хората, които имат свободен достъп до тях, първи да консумират ресурсите.

Това е особено разрушително от екологична гледна точка и може да се разреши единствено чрез частна собственост или закони, имитиращи частна собственост (например система от гъвкави квоти). За повече информация относно трагедиите на публичната собственост прочетете статията "Решение за трагедията на публичната собственост чрез създаване на права на частна собственост в дивата природа".

4. Завземане на властта и морален упадък на обществото. Вместо да подкрепя мирния, свободен обмен, съсредоточаването на политическа и икономическа власт, характерно за етатистката система, подтиква обществото към кавги и морален упадък, тъй като едни групи се опитват да повлияят на политическата власт срещу други групи.

5. Налагане на индивидуални решения върху всички. Естеството на мирното сътрудничество е такова, че индивидуалните решения остават в сферата на действие на засегнатите индивиди. Когато една могъща държава наложи нов закон или нова институция, тя отменя свободата на действие на индивида и налага политически мотивации върху цялото общество.

6. Динамика на черния пазар. Когато пред свободното сътрудничество има пречки, се пораждат неоптимални модели. Тези модели се компенсират по различни начини, включително корупция, престъпност и черни пазари.

Случаят с антитръстовото законодателство

Антитръстовото законодателство е предназначено да възпира неконкурентно поведение. Прави го, като поставя препятствия пред поведение, което води до "нечестни предимства". Скорошен случай е този с "Майкрософт", при който групирането на софтуер и договорките за изключителни права с търговци на дребно бяха сметнати за нечестни практики. Независимо дали "Майкрософт" е в правото си или не, антитръстовите закони се основават на непознаване на икономиката. Когато произнасяме думата "конкуренция", ние си представяме "идеалната ситуация" в икономиката – ситуация, при която има много доставчици, които продават идентичен продукт на една и съща цена. Но това не важи за всички стоки. Има добри и лоши обувки, компютри и коли. Вкусовете на хората също се различават – някои хора предпочитат малки коли, други – джипове, трети – лимузини и т.н. Тези вкусове освен това се и променят с времето.

Конкуренцията не е – както повечето хора си представят – някакъв аморфен механизъм, при който на всички компании са гарантирани приходи: пазарът се състои от реални хора с реални нужди и предпочитания. Ако откриете и използвате тези нужди и предпочитания, като предложите стоки, които хората искат, ще получите печалба. Ако изостанете, ще изгубите.

Неконкурентно поведение може да съществува само при наличие на политическа власт. Тогава държавата може нечестно да подкрепя или спасява неефективни или непопулярни доставчици. В обективисткото общество всяко действие е конкурентно, тъй като стоките и доставчиците, разглеждани като личен интерес на потребителите, ще бъдат по-доходни.
"Конкуренция" е активно, а не пасивно понятие. То се прилага към цялата сфера на икономическата дейност, не само към производството, но и към търговията, и предполага нуждата да се повлияе на пазарните условия в собствена полза.
Поддръжниците на антитръстовото законодателство приемат този факт, но твърдят, че нерегулираната конкуренция води до монопол. Това обаче няма смисъл. Монополи съществуват в три ситуации: когато една компания предлага по-добър продукт или услуга, когато продуктът е изключително рядък и/или скъп за производство, или когато държавата го налага. На нормален пазар не може да има такова нещо като "лош монопол": ако една компания осигурява голяма част от пазара, но надува цените, другите компании ще запълнят празнината. Необходимата предпоставка за насилствен монопол е затвореният достъп – пречки пред всички конкурентни производители в дадена област. Това може да се постигне единствено чрез правителствена намеса под формата на специални регулации, субсидии или франчайзи. Без правителствена помощ е невъзможно за един кандидат-монополист да установи и поддържа цени и производствена политика, независими от останалата икономика. Защото ако се опита да установи цените и производството си на ниво, което да даде печалба на новодошли пазарни субекти, много по-високи от тази в други области, конкуренцията със сигурност ще нахлуе в неговата индустрия.

Що се отнася до правата, всеки доставчик – индивид или фирма – има право да развива своята конкурентноспособност с всякакви средства, стига да не използва насилие или измама спрямо други хора. Такъв процес е от полза за обществото като цяло, тъй като всяко повишаване на конкурентноспособността предполага по-добър отговор на потребителското търсене.

Светът на антитръстовите закони и свят, в който конкуренцията се възхвалява като основна аксиома и ръководен принцип, и все пак "твърде силната" конкуренция се осъжда като "убийствена". Това е свят, в който действията, предназначени да ограничават конкуренцията, се обявяват за криминални, когато се извършват от бизнесмени, но се превъзнасят като "просветени", когато идват от правителството.
Тези цитати и други материали по темата могат да се намерят в статията "Антитръстово законодателство" на Алан Грийнспан в "Капитализмът: непознатият идеал" (стр. 63-71).

Случаят с честотите

Радио-честотите са естествен ресурс, въпреки че възможността за тяхното използване е създадена от човешката технология. Също както в случая с разработването на нови мини или нови възможности за рециклиране, технологията е необходима част от търсенето на нови ресурси. Естествените ресурси предполагат по-малко праволинейни въпроси от работата, която се извършва върху тях. Защо? Съгласно правото да притежаваме самите себе си, ние притежаваме себе си, действията си и продуктите от тези действия. Но природата не е създадена от човека. Ако излъча радио-емисия до милиони хора, имам право на печалбата, извлечена от нея. Аз не съм произвел ефира или радио-вълните: те са продукт на природните закони. Само че системите, които описахме – либертарианската, етатистката и анархистката – както и тяхната динамика, са приложими и тук. Алтернативата на етатизма е единствената, с която разполагаме днес, тъй като правителството контролира стриктно използването на честотите (в САЩ чрез Федералната комисия по съобщенията).

Законът от 1927 г. (с който е създадена ФКС) не вменява на правителството ролята на пътен полицай в ефира, който да защитава правата на излъчващите от техническа намеса (което е всичко необходимо и всичко, което е работа на правителството). Той се поставя в услуга на "обществения интерес, удобство или необходимост" и така създава критерий, по който ФКС да преценява кандидатите за честотен лиценз и да ги приема или отхвърля. Тъй като няма такова нещо като "обществен интерес", тъй като този колективистичен лозунг никога не е бил и никога не може да бъде определен, законът дава празен чек на тоталитарната власт над честотната индустрия, дадена в ръцете на всеки бюрократ, назначен в комисията.

Както видяхме, етиката и политиката са индивидуални – само индивидите могат да се възползват от собствените си действия или от действията на политическите институции. Колективистичните предпоставки зад ФКС, че кандидатите за честота трябва да бъдат подбирани съгласно ползата, която принасят за "обществения интерес", е несъстоятелна и по необходимост предполага тоталитарна диктатура. Ако се съгласим, че всички естествени ресурси трябва да бъдат управлявани единствено с оглед на "обществения интерес", то всички ресурси по необходимост са под контрола на държавата – включително и човешките същества. На практика установяването на "обществен интерес" е празен чек за правителството, което да може да наложи всеки политически мотив, който му хрумне в определена област.

Законът от 1927 г. е прокламиран като победа над капитализма, но честотите никога не са били регулирани от капиталистическа система. Те са по-скоро доминирани от втората алтернатива, анархизма – система, при която ничии права не са защитени. Колективистите често цитират ранните години на радиото като пример за провал на свободното предприемачество. В тези години, когато радиостанциите нямат права на собственост, законова защита или помощ, честотите са хаотична ничия земя, където всеки може да използва всяка честота, която реши, и да заглушава всички останали.

Някои професионални институции се опитват да разделят честотите си чрез частни договорки, които обаче не могат да наложат на другите, нито пък могат да се борят срещу натрапничеството на заглушаващите ги злонамерени аматьори. И тогава, и сега това положение на нещата е използвано, за да ускори и оправдае правителствения контрол над радиото.

Както при всички естествени ресурси, управлявани от анархична система, и тук наблюдаваме трагедията на публичната собственост. Тъй като никой не пречи на хората да използват честотите, естественото действие в личен интерес е да се заеме възможно най-голям честотен спектър, което води до проблеми. Нещо повече, има възможност за престъпна намеса, която не среща съпротива, тъй като няма частна собствена.

Правилният отговор на трагедията на публичната собственост е не диктатурата, а частната собственост, определена обективно. Един такъв обективен метод се нарича "заселване". Това е решението, което представя и Айн Ранд:

Забележителен пример за правилния метод на установяване на частна собственост от нулата, в район, който не е бил притежаван преди, е Законът за заселването от 1862 г. Правителството предлага ферма от 160 акра на всеки пълнолетен гражданин, който се засели в нея и я обработва пет години, след което тя става негова собственост. Чрез установяване на частна собственост, но и чрез нейната защита, заселването предотвратява както трагедията на публичната собственост, така и политическите мотивации. Тъй като следва индивидуални права, той е подходящо обективистко решение.
Тези цитати, както и повече по темата, могат да се намерят в статията "Собствеността върху честотите" от Айн Ранд, в "Капитализмът: непознатият идеал" (стр. 122-129).

Случаят с патентите

Патентите са потвърждение на правата за собственост, приложени спрямо интелектуалната собственост. Те се прилагат към продукта от работата на човека и по-конкретно към този на интелектуалния му труд. Патентите и авторските права са законово приложение на основата на всяко право на собственост: правото на човека върху продукта на неговия ум. Ако имаме право да притежаваме "материални" ресурси, то имаме право да притежаваме и "интелектуални" ресурси. И двата вида са продукт на човешкия ум, тъй като никой ресурс не би съществувал без познание за това как може да бъде произведен.

Без патенти бихме се оказали в повече или по-малко анархична система, що се отнася до интелектуалната собственост. Някои компании не използват патенти, за да защитят изобретенията си, като вместо това използват договори, особено в софтуерната индустрия. Те обаче осигуряват само ограничена защита и хвърлят риска и разходите единствено върху раменете на компанията, която ги е предложила.

Тъй като вече сме в състояние да манипулираме естеството на природните ресурси с ДНК, това открива съвсем нов набор от патентни въпроси. Настоящата политика на правителството за патентоване на гени, но не и на нови организми, е абсурдна. Естествено възникналите неща като гените не могат да бъдат патентовани, тъй като не са произведени от човека. Но организмите могат да бъдат патентовани, тъй като техните генетични схеми са създадени от човека. От тази гледна точка настоящото ни законодателство е обърнало всичко наопаки.

Важно е да отбележим, че откритието не може да се патентова – само изобретението. Научното или философско откритие, което установява природен закон, принцип или факт от реалността, неизвестни преди, не може да бъде изключителна собственост на откривателя, понеже (а) той не го е създал и (б) ако иска да направи откритието си публично достояние и твърди, че то е вярно, той не може да иска от хората да продължат да търсят или практикуват лъжливи неща, освен ако той не им даде разрешение за противното.

Тези цитати, както и повече по темата, могат да се намерят в статията "Патенти и авторски права" от Айн Ранд, в "Капитализмът: непознатият идеал" (стр. 130-134).

БИБЛИОГРАФИЯ

Използвана книга: Capitalism : The Unknown Ideal, Ayn Rand (Penguin Books)

Няма коментари:

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!