събота, 24 април 2010 г.

УРОК 1: КАКВО Е ОБЕКТИВИЗЪМ. ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА РАЗУМ

Това е вашият увод в обективизма и в неговото централно понятие – разума. Ще изследваме общата структура на обективизма, както и разумът и неговите резултати.

Въведение

Важно е да се разберат понятията, които ще представя тук, тъй като те са основополагащи за разбирането на следващите понятия, които ще изследваме.
Учебният ни материал за по-голямата част от курса, се базира на "Обективизъм: философията на Айн Ранд" (накратко ОФАР) от Леонард Пейкоф. Въпреки че не препоръчам като цяло материалите на господин Пейкоф, тъй като са доста доктринерски, неговата книга е единственият пълен преглед на обективизма в момента (доколкото такова нещо изобщо е възможно) и тук ще използвам нея. Просто искам да ви предупредя да не приемате думите му като "евангелие".

В рамките на този курс ще давам материал за четене (обикновено 2-3 страници, които бързо се четат) от ОФАР за тези от вас, които се интересуват от обсъжданата тема или търсят по-подробни обяснения. Ще давам и връзки към някои уеб-сайтове. Това не бива да се разглежда като безусловна подкрепа за съответния сайт. Подкрепям само сайтове, които съм изброил на страницата с връзки. Както винаги, мислете сами и не вярвайте на всичко, което четете (включително и на този курс!).

Какво е обективизъм?

Обективизмът е създаден от Айн Ранд, философ и писател, която през 1957 г. публикува "Атлас изправи рамене" – втората най-влиятелна книга след Библията (според едно проучване на Библиотеката на Конгреса). Ранд е родена в комунистическа Русия (като Алиса Розенбаум) и емигрира в Америка, където работи като сценарист и писател. Философията й се оформя от ранните й преживявания и от срещата й с философията и политиката на Запада. След нейната смърт за основен застъпник на обективизма се приема Дейвид Кели, ръководител на Обективисткия център.

Обективизмът е философска система

"Философска", защото дава собствени отговори на философски въпроси= „Система”, защото всяка идея в обективизма произлиза от предшестващи я по-основни идеи.
Всички обективистични твърдения са свързани с други предхождащи ги твърдения, и така до самите основи на реалността, които се наричат метафизика. Това важи за всяка философска система. Както знаете, една къща трябва да има основи – без тях не може да оцелее. По същия начин и всяка система на познанието трябва да почива върху аксиоми. Математиката се основава на числа и операции. Химията се основава на елементи и техните комбинации.

Обективизмът има следната основна структура:

1. Метафизика – Изучаване на реалността

(Каква е същностната природа на реалността такава, каквато я виждаме? Дали реалността е обективна или субективна?)

Обективизмът твърди, че реалността е обективна и независима от нашия ум.

2. Епистемология – Изучаване на връзката на човека с останалата реалност чрез познание.

(Какво е естеството на познанието? Как можем да го придобием?)
Обективизмът твърди, че най-добрият начин да постигнем познание е чрез разума.

3. Етика – Изучаване на начина на действие

(Как да действаме? Какви трябва да са нашите ценности?)
Обективизмът твърди, че оптималната морална система е рационалният личен интерес.

4. Политика – Изучаване на оптималната политическа система

(Какви права имаме? Какво трябва да бъде правителството?)

Обективизмът твърди, че оптималната политическа система е либертарианството (минималното правителство), граждански свободи и капитализъм.

5. Естетика – Изучаване на изкуството и красотата

(Какво е изкуство? Коя е оптималната форма на изкуство?)

Обективизмът твърди, че оптималната форма на изкуство е романтичният реализъм.
(За по-подробен анализ на тази структура от самата Айн Ранд виж страницата на Института "Айн Ранд" в частта "Основи на обективизма")

Когато казваме, че някой е обективист, имаме предвид, че той е съгласен с отговорите, които обективизмът дава в тези пет основни области. Разбирането им не е важно за момента, тъй като ще изследваме точка 2 в този урок и в следващите два, а точки 3 и 4 – в други уроци (метафизиката и естетиката са извън обхвата на този курс). Важното обаче за тази структура е, че обективизмът е дедуктивна система.
Дедуктивната система е система, в която колкото повече напредвате, толкова по-специфична става материята. По-ранните понятия са общи случаи, а по-късните са все по-специфични.

Това лесно може да се види, ако отново погледнем структурата: метафизиката е изучаване на реалността – едва ли има нещо по-общо от това! Епистемологията е по-специфична, тъй като изучава част от реалността – познанието. Етиката е частен случай на епистемологията, тъй като изучава конкретен тип знание – знанието как да действаме. По същия начин политиката не изучава действията, а специален клас действия – действията, свързани със социалната система. Ако всяка идея от всяко от тези разклонения може да бъде изолирана и изучена, това се прави с пълното съзнание, че тя е изведена от предходна идея и че това има последствия в реалния живот. Както казва Пейкоф в увода на ОФАР (стр. 3), без това осъзнаване можем само да се въртим в кръг: "За да може една философска идея да функционира наистина като насока, човек трябва да познава пълната система, към която тя принадлежи. Идея, взета от средата на нещо, няма никаква стойност, не може да се оцени и няма да работи. Човек трябва да познава връзката на идеята с другите идеи, които й дават контекст, определение, приложение, доказателство. Човек трябва да познава всичко това не като теоретична цел сама по себе си, а с чисто практически цели: за да може да се основава на дадена идея, да я използва рационално и в крайна сметка да живее". (Ако имате книгата, прочетете и параграфа след този, който дава пример за такова "взимане от средата".)

Това обаче е и аспект, който прави изучаването на обективизма по-трудно от това на други идеологии. Идеите са свързани: нито една не може да бъде изучавана сама по себе си като единно цяло. Но ако разбирате структурата, която описах, вашето изучаване на обективизма ще бъде много по-лесно.

Разум

Централното понятие на обективизма е разумът. Разум е името, което даваме на група методи, които, взети заедно, ни помагат на намерим познание. Тези методи са:

1. Формиране на понятия – съставяне на валидни понятия, които след това можем да използваме в процеса на разсъждение. В известен смисъл всички бебета правят точно това: по този начин ние си създаваме разбиране за думите.

2. Сетивно възприятие – интерпретиране на данните, подадени от сетивата. Това също е съвсем естествено, въпреки че правим грешки по-лесно в необичайни ситуации (например при така наречените "оптически илюзии").

3. Логика – метод за "непротиворечива идентификация" – елиминиране на противоречията, които могат да възникнат в процеса на мислене. Това е по-малко очевидно, въпреки че повечето от вас са се натъквали на поне няколко заблуди.

Казах, че разумът е група методи. Това обаче не означава, че можем да използваме един или друг от тях независимо. Можем да ги класифицираме така за удобство, но на практика няма начин да използваме един, без да използваме другите. И трите ни метода участват в мисленето ни едновременно.

Да вземем за пример възприятието. Погледнете стената пред себе си. Само че може да сте навън и да четете от екрана на преносим компютър! Тогава погледнете небето, това ще свърши работа.

Това може да изглежда много просто - просто виждате стената и това е всичко. Виждате цвета, формата, грапавината и така нататък. Но дори и само за да знаете какъв цвят е стената, трябва да знаете какво е стена, какво е цвят и как се изразяват различните цветове. Правите го чрез понятия (стена, бял, бежов, черен). Освен това разпознавате стената като стена, а не нещо друго, тъй като тъкмо това възприемате. Не виждате екран на компютър, крава, Бог или числото 7. Стената също има определена идентичност – тя е такава, а не друга. Така виждаме, че разпознаването на цвета на стената предполага множество логически факти. Обикновено не мислим за тези факти в ежедневния живот, но те неизменно са там.

За по-строго обяснение на тези методи ви приканвам да се обърнете към ОФАР (понятия на стр. 73-74, логика на стр. 118-119 и сетивни възприятия на стр. 39-40).
Разумът е централно понятие, защото може да бъде приложено към всяка област на познанието. Докато очевидно не можете да стигнете далеч без професионални познания в която и да е област – независимо дали е физика, недвижими имоти или плетене – следването на разума ни държи в правия път и ни гарантира, че не се отдалечаваме твърде много от реалността.

Всяко разсъждение, което не е логично, противоречи на правилната интерпретация на данните от сетивата, или е основано на недоказани или непоследователни идеи, е във висша степен подозрително. Разсъждение, което не нарушава тези методи, вероятно е валидно.

Всяка висша дисциплина работи само ако е основана на разума. Науката успява да разбере природните явления, защото се основава на разума (наблюдение, изпитание, потвърждение).

Има и други фактори, които могат да ни помогнат да определим дали нещо е вярно или не, т.е. дали знаем нещо или не. Сега ще изследваме тези фактори.

Познание и рационални принципи

Що е познание? Когато знаем нещо, поне за нас то е истинен факт за реалността. Казваме: "Знам това, мисля, че е вярно." Познанието не е просто вярване или мнение, а твърдение, подкрепено с всички доказателства, които можем да намерим.
Основният принцип на познанието е, че за да познаем нещо, е необходимо обективно доказателство. Обективното доказателство е такова, което произлиза от трите обсъдени вече метода: формиране на понятия, сетивно възприятие и логика.

Това предполага няколко важни принципа. Важно е тези прости, но мощни принципи да бъдат разбрани, за да използваме ефикасно разума. Сега ще изложа накратко някои от тях.

Бръсначът на Окам е вероятно най-известният от тези принципи. Според него ако имаме две хипотези, които обясняват един и същ набор от факти, най-простата хипотеза (включваща най-малкия брой нови елементи и механизми) е най-добрата.

Този принцип е просто различна формулировка на основния принцип, но от друг ъгъл. Трябва да представяме доказателства за всичко, което смятаме за истинно. Ако нещо в нашата хипотеза не е необходимо за обясняване на фактите, които вече имаме, то значи няма доказателства за неговото съществуване.

За да разберем това по-ясно, нека вземем примера със Земята. Ние сме сигурни, че Земята е приблизително сферична, тъй като виждаме сянката й върху Луната, обикаляме света и виждаме неговата кривина, и сме я виждали от космоса. Това са доста солидни доказателства.

Само че някой може да дойде при вас и да каже: "Земята не е кръгла! Плоска е." Ако го попитаме как неговата хипотеза обяснява наличните факти, той може да измисли какви ли не рационализации, например "Земята изглежда кръгла върху Луната, защото нейната повърхност е кръгла и винаги е обърната с лице към Луната, рефракцията на въздуха създава илюзията за кривина, НАСА лъже" и други подобни безсмислици.

Няма съмнение, че може да измисли обяснение, което да "работи" (да обяснява всички първоначални факти, които наблюдаваме). Но не това е важното. Важното е, че като въвежда всички тези нови механизми и необичайни обяснения, той прави хипотезата си по-сложна от нашата. Всички тези механизми и обяснения не са доказани. Освен ако не намерим доказателства за тях, идеята, че Земята е плоска, остава ирационална.
Бръсначът на Ранд е принцип, създаден от Айн Ранд. Всъщност има две формулировки на бръснача. Първата е "една идея не бива да се разширява ненужно, нито да се стеснява без оглед на нуждата". Това е предупреждение да съхраняваме полезността на идеите си, а не да ги нагаждаме към целите си. Добър пример за нарушаване на този принцип са политици, които често използват емоционални думи като "свобода", "демокрация" и "права" без да разбират ясно тяхното значение.

Втората формулировка на Бръснача на Ранд е "провери предпоставките си". Както пише Айн Ранд в "Атлас изправи рамене", "в същността и природата на съществуването противоречията не могат да съществуват – ако решите, че сте се натъкнали на противоречие, проверете предпоставките си, и ще откриете, че една от тях е погрешна". Това е пряко последствие от логиката и е полезно за разбиране на несъответствия, парадокси или привидни противоречия.

Във всекидневния живот, ако не сте съгласни с някого дали нещо е "пурпурно" или "винено" на цвят, ще се опитате да откриете какво представляват тези цветове според него, или да му покажете цветна палитра – тоест ще се върнете към предпоставките за вашата оценка, за да разрешите това несъгласие. Същото важи и във философията, но е по-лесно в този случай, тъй като порядъкът на идеите е ясен.

За изложение на тази концепция и за начина, по който се прилага в съвременната философия, виж ОФАР от края на стр. 139 до стр. 141.

Логическите заблуди са различни правила за нелогично разсъждение, т.е. какво да не правим. Няма каноничен списък на заблудите – има толкова заблуди, колкото и логически грешки. Ако не познавате логическите заблуди, направете справка със списък като Ръководството на Стивън за логически заблуди (относно ролята на логиката в интегрирането на нашето познание прочетете долната половина на стр. 138 в ОФАР).

Така например някои заблудени участници в спор цитират авторитетни фигури, които нямат връзка с областта, която коментират, да не говорим за професионален опит по въпроса (например физици, които спорят за креационизма). Те се опитват да се възползва от доверието, което внушава авторитетът, а не от доказателствата или професионалните си познания. Това е позоваването на авторитет.

Забележете, че общоприетите и доказани научни факти или друго общоприето познание не са позоваване на авторитет, освен ако няма причина да се съмняваме в доказателствата, на които са основани тези факти. Например един защитник на безплатната енергия не може просто да твърди, че законите на термодинамиката са заблуда. Те са толкова солидни, че трябва да има невероятно силни доказателства, за да бъдат отхвърлени. А това ни води до следващия принцип.

Скептицизмът е търсенето на невероятни доказателства в отговор на невероятни твърдения. Ако направите невероятно твърдение, по-добре да имате пропорционално доказателство, с което да го подкрепите. Това е просто следствие от изискването за обективно доказване и Бръснача на Окам.

Ако някой твърди например, че машините с безплатна енергия опровергават законите на термодинамиката, можем да поискаме строго доказателство за такова невероятно твърдение. Поставянето на шоу и излагането на колело, което се върти няколко минути на панаирджийска атракция, представлява доказателство, но не и достатъчно доказателство. Ние ще изискваме изследване на вътрешността на машината, изпитване на енергийните й характеристики, основни научни доказателства на действащите механизми и т.н.

Дихотомиите (разделенията на две части) често са опасни. Склонни сме да разделяме областите по начин, който ни прави слепи за други възможности.

Така например разделянето на политическия спектър на "ляво" и "дясно" ни заслепява за безбройните политически мнения отвъд тези две точки. Всъщност голяма част от заслугата на Айн Ранд е разбиването на голям брой фалшиви дихотомии (включително и тази между мистицизма и епистемологичния скептицизъм, която ще видим в следващата част).

Но ако се използват както трябва, дихотомиите могат да бъдат много полезни, особено за разделянето на обширни предмети на части. Моят личен метод е прост – а мисля, че и за вас ще бъде полезен.

Нека вземем един прост пример и да предположим, че мислите за влиянието на зъбите върху подбора на храна на животните. Ще разделите областта "животни" на две дихотомии: със/без зъби и месоядни/немесоядни. Така ще се окажете с четири категории (месоядни животни със зъби, месоядни животни без зъби, немесоядни животни със зъби и немесоядни животни без зъби). Ако някоя от тези категории не съществува в действителност, тя може да се елиминира и така ще останете с три категории.

Важно е да извършвате разделянето по взаимно допълване, не само по противопоставяне. Например допълнителното на бялото не е черното, а всички не-бели цветове.
Използвайте научни изследвания; ако не можете, измервайте количествено; ако не можете, оценявайте. Това е може би най-важният принцип, когато търсим емпирични доказателства. Важен е, тъй като грубите ни преценки обикновено са неточни и са замъглени от нашите впечатления.

Ако можете да намерите научни изследвания, използвайте ги. В противен случай се опитайте да намерите процентно съотношение или число, което ви дава някакви насоки. Иначе поне се опитайте да оцените порядъка или величината на явлението.

Ето няколко примера:

"Няколко души са били излекувани в Лурд" става "само 66 случая са били потвърдени от Църквата от самото начало, при 5,5 милиона посетители всяка година".

"Молитвата за застъпничество може да бъде ефикасна" става "повече от 1200 проучвания по въпроса са били публикувани и все пак до момента не е бил открит необясним ефект".

Разумът и неговите алтернативи: примерът със зара

Както видяхме, познанието се основава на откриването на обективни доказателства. Разумът се състои от логика, формиране на понятия и сетивно възприятие.

Има две други основни позиции относно познанието: мистицизъм и скептицизъм. Забележете, че има и друго значение на думата "скептицизъм". За да не ви объркам със "скептицизма", който вече видяхме в последната секция, тук ще използвам термина "епистемичен скептицизъм".

Мистицизмът – наричан също вяра – се състои в намиране на познание чрез субективни методи като откровение, доктрина, авторитет или емоции. Епистемичният скептицизъм се състои в отрицаването на познанието като цяло или в отрицаване на факти от реалността.

Тези две алтернативи всъщност са една и съща. И двете се състоят в отричане на реалността в полза на собствените ни желания и емоции. За да разберете това, прочетете раздела за мистицизма и епистемологичния скептицизъм в ОФАР, стр. 182 – 184.

За да илюстрираме как тези алтернативи се съпоставят с реалността, нека вземем един много опростен пример за процес на взимане на решение.

Да предположим, че хвърлям зар с двадесет страни върху плоска маса. Зарът по необходимост ще спре върху една от тези страни. Сега питам човек, който представлява всяка една от алтернативите, да ми каже кое число ми се е паднало.

Рационалният начин да го направи ще бъде да погледне зара на масата (сетивно възприятие) и да ми каже числото, което вижда. Мистичният начин ще бъде например да избере любимото си число и да се надява, че то е правилният отговор, или пък да избере случайно число (прищявка). Скептикът просто ще отрече, че има верен отговор (отрицание).

Кой ще даде най-много верни отговори? Човекът, който използва разума, разбира се. Той ще отговаря вярно всеки път, ако не прави никакви грешки. Онзи, който използва мистицизъм, ще бъде прав няколко пъти, но в повечето случаи ще греши. За всяко хвърляне ще има шанс едно от двадесет да бъде прав. Човекът, който отрича, че има отговор, никога няма да бъде прав, тъй като няма да даде отговор.

Очевидно би било безумие да не се погледне зарът. Примерът може да изглежда абсурден, но в реалния живот нещата също стоят така, само дето зарът има хиляди, дори милиони страни.

Да вземем по-сложен пример от реалния живот. Как са се появили човешката раса и съществуващите биологични видове на Земята? Научният отговор е прост: неодарвинизъм (накратко, приспособяване на ДНК чрез естествен отбор и мутации).

Какви са другите опции? Има една очевидна – християнският креационизъм. Но почакайте! Забравяте ортогенезата, неоламаркизма, процесуалния структурализъм, салтационизма и други. Има и хиляди истории за сътворението, както и разнообразни богове в комплект с тях. Например гърците смятали, че Прометей е изваял човека от вода и пръст. Египтяните вярвали, че смъртта на един гигант на име Пангу е създала земята и небето, и че първите хора са паразитите върху неговото тяло.

Вярата е несигурна авантюра. Може да е емоционално богата и убедителна авантюра, но това не я прави по-малко несигурна.

В отговор на същия въпрос епистемологичният скептик, който вероятно е постмодернист, би казал, че науката като цяло се основава на фалшиви предпоставки и че не би трябвало да задаваме такива въпроси или пък че не е възможно да се разбере отговорът. Малцина обаче биха били толкова дебелокожи, че да отрекат съществуването на човешката раса. И за отрицанието има граници.

За отрицанието има граници, но граници има и за вярата. Никой не може да бъде мистик или епистемологичния скептик последователно. Не е възможно да се придържаме последователно към емоциите си или пък да се съмняваме във всичко, на което се натъкваме. Иначе не бихме могли да направим каквото и да е.

Това е краят на материала за първия урок. Моля ви да обмислите въпросите и да прочетете библиографията. Урок 2 ще изложи как да прилагаме разума и рационалните принципи, с които се запознахме, към една псевдонаучна дисциплина – астрологията.

БИБЛИОГРАФИЯ И СТРАНИЦИ, КОИТО ДА ПОСЕТИТЕ

Използвана книга: Objectivism : The Philosophy of Ayn Rand, Leonard Peikoff (Meridian, 1993)

Други страници: Филм-въведение в обективизма от Леонард Пейкоф, Въведение в Айн Ранд

Няма коментари:

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!