събота, 24 април 2010 г.

УРОК 6: ИНДИВИДУАЛНИТЕ ПРАВА И ДЪРЖАВАТА

Следващите два урока ще се занимават с политиката. В този урок ще обсъдим теоретичните основи на индивидуалните права и техните алтернативи.

Въведение

След като разгледахме етиката, сега пристъпваме към последната тема на този курс: политиката. Ще изследваме теоретичните основи на индивидуалните права и ще ги сравним с техните алтернативи. Книгата, на която се основават тези последни два урока, е "Капитализмът: непознатият идеал" на Айн Ранд. За тези, които нямат тази книга, но имат ОФАР, темата на този урок е разгледана подробно в глави 10 и 11.

Етичните последствия в политиката

В последните уроци стигнахме до заключението, че обективистката етика се основава на волевия живот като изначална ценност. Политиката е учението за оптималната социална система. Следователно политиката включва въпроси като: как трябва да се определят законите, какви институции трябва да имаме, кой какво има власт да прави и т.н. Можем да групираме всички тези въпроси в един: какво правителство трябва да имаме, ако изобщо е необходимо?

"Правителството е институция, която има изключителната власт да налага определени правила за социално поведение в дадена географска област" (Капитализмът: непознатият идеал, стр. 329).

Тези правила за социално поведение зависят от нашите цели – т.е. от нашите ценности. Тъй като сме определили, че волевият живот е изначална ценност, и произтичащите от него аспекти са наши положителни ценности, то оптималният обществен контекст е този, при който всеки е свободен да търси собственото си оцеляване и процъфтяване и никой не трябва да бъде жертван заради друг. Коя идея използваме, за да разберем този контекст? Идеята за правата. Правото ни казва кои важни идеи се защитават в дадено общество. По-строго казано, правото е принцип, който определя свободата на индивида в обществен контекст.

Ако в едно общество никой няма права, правителството има върховна власт да разполага с живота на хората така, както намери за добре. Спокойно можем да кажем, че в това общество всички са роби. Правото по необходимост представлява ограничаване на действията на правителството.

Преди да разгледаме какви са тези права, е важно да разберем тяхното естество. Хората по навик казват, че правителството "предоставя" права на хората. Това не е правилно. Правилата произхождат от етични принципи, и следователно произхождат от действителността, те са естествени. Така че имаме право да казваме "естествени права". Те не зависят от гласуване, мнения или диктат повече, отколкото науката и разумът.

Поради обективното естество на политиката, правителството е институция, която управлява правата. То няма власт да ги създава или разрушава, освен ако няма власт върху човешката природа и върху самата действителност. Преди да продължим към следващия раздел, може да се запитате защо твърдя, че правителството е необходимо. Анархизмът – отсъствието на правителство – не е ли също възможност?

Това е фин, но важен детайл. Въпреки че анархизмът предполага отсъствието на официално правителство, той не изключва възможността една или повече организации "да имат изключителната власт да налагат определени правила за социално поведение в дадена географска област". Само че такава власт ще бъде неофициална, вместо официална. Въпреки че е възможно да съществува общество в състояние на пълна дезорганизация, такова състояние обикновено е временно. Тези ситуации обикновено се развиват до официално или неофициално правителство. Повече за анархията от гледна точка на обективистката политическа теория виж "Капитализмът: непознатият идеал" в края на стр. 334 и началото на стр. 335.

Обективни права

Обяснихме какво са правата. Сега е време да разберем какви права съществуват. От гледна точка на етиката, най-важната ни цел е волевият живот. Това предполага, че основното право, което ни дава свобода, е правото на живот (което аз наричам и притежание на самия себе си, като по-точен термин). Правото на живот е принципът, че тялото и действията на човека са неприкосновени, т.е. че имаме свободата да правим каквото поискаме с телата си. Това е фундаментално право, от което произлизат останалите. Основната полза от правото на живот в едно рационално общество е поддръжката, продължаването и насладата от живота на човека. Ако човек е свободен да съществува и действа, той по необходимост е свободен да работи, мисли, играе, общува, обича и всички други неща, които продължават живота. Това фундаментално право поражда всички други права.

Най-важното от произлезлите от него права е правото на собственост. Правото на собственост е последица от свободното действие, тъй като притежанието на нещо е вид действие. Следователно човек може да притежава. Ако не е свободен да притежава, то той няма свобода. Ако правителството притежава земята, то контролира човека, който я обитава. Ако правителството притежава всички комуникационни ресурси, то контролира отношенията ни с другите хора. От друга страна, ако правителството контролира действията ни и поставя извън закона определени категории действия, то ние не можем да бъдем свободни да търгуваме с производните на тези действия (например поставянето на наркотиците извън закона предава търговията с тях в ръцете на престъпниците). Затова и опитът да се отделят притежанието на самия себе си и свободното действие (гражданските свободи) от свободната търговия и свободната собственост (капитализъм) е безсмислено и в крайна сметка води до саморазрушение: без едното другото не може да съществува. И двете следват от правото на живот.

Друго право е свободата на словото, правото да изразяваме идеите си. То произлиза от факта, че можем да притежаваме средства за комуникация (собственост) и да ги използваме (действие). Повече за тези права виж в "Капитализмът: непознатият идеал", стр. 324 и 325.

Казах, че правото представлява свобода. Нека обясня как се прилагат правата. Основният принцип гласи: нашите права свършват там, където започват правата на другите. Или, казано с други думи, правата са отрицателни (т.е. пречат на другите да направят нещо), а не положителни (т.е. не ви гарантират нещо). Правото на нещо не гарантира неговото придобиване. В "Капитализмът: непознатият идеал", стр. 325, Ранд обяснява как това се прилага спрямо всяко отделно право. Спомнете си за двата принципа, които споменахме, докато четете тези описания:

Правото на живот означава, че човек има право да поддържа живота си чрез собствената си работа (…); то не означава, че другите трябва да му предоставят необходимото, за да живее. Правото на собственост означава, че човек има право да предприема икономически действия, необходими за спечелването на собственост, да я използва и да се разпорежда с нея, но не означава, че другите трябва да му дадат собственост. Правото на свободно слово означава, че човек има право да изразява идеите си без опасност от насилие, намеса или наказание от страна на правителството. То не означава, че другите трябва да му предоставят зала, радиостанция или печатна преса, чрез които да изразява идеите си.

Току-що разгледахме два принципа, които ръководят начина, по който използваме идеята за права. За да илюстрираме тези принципи, нека вземем за пример правото на собственост:

- Нашите права свършват там, където започват тези на другите: правото ни на собственост спира там, където започват правата на собственост на друг човек. Той има право на своя собственост и моето искане да ми я предостави ще наруши собствените му права.

- Правата са отрицателни: правото на собственост не ви дава правото да взимате собствеността на други хора. То защитава плода на вашия труд от това другите да го откраднат.

Тези два принципа изразяват едно и също нещо, но под различна форма. Те водят до друг важен принцип, който срещнахме и в етиката – да не прилагаме първи сила. Фактът, че прилагането на сила е социално нежелателно, може да се смята за последствие от това, че правата са отрицателни. Ако всички права представляват свобода за индивида, а не права за свободата на другите, то тогава никой не може оправдано да използва сила или измама при узурпиране на правата на друг човек. Това ни дава първия ни практичен принцип, и ето защо той е толкова важен: Правата на човека могат да се нарушат единствено с употреба на физическа сила. Единствено чрез физическа сила човек може да лиши друг човек от живот, да го пороби, ограби или да му попречи да преследва целите си, да го принуди да действа противно на рационалната си преценка. Предпоставка за цивилизовано общество е изхвърлянето на физическата сила от социалните връзки и утвърждаване на принципа, че ако хората искат да общуват помежду си, то могат да го правят единствено чрез разум: с дискусии, убеждаване и доброволно съгласие без насилие. За този цитат и още за неприлагането на сила, приложено в политиката, виж "Капитализмът: непознатият идеал", стр. 330.

Забележете, че съм приел предпоставката, че правата се прилагат само към индивида. В етиката започнахме от предпоставката, че само индивидите могат да действат и да се възползват от действията си. Това важи и в политиката: обществото е сбор от индивиди. "Обществото" като цяло не действа и не се възползва от действията си – правят го само индивидите в него. В този смисъл използването на израза "индивидуални права" е плеонастично. Всички права по необходимост са индивидуални. Групата не може да има повече права от индивидите, които я съставят. Групите като такива не притежават права.

Например идеята, че корпорацията може да съществува като "юридическо лице", което има собствени права и отговорности, е корпоратистки абсурд. "Компаниите" не хвърлят токсични химикали в реките. "Компаниите" не мамят клиентите, като им продават дефектни продукти. Именно индивидите, които притежават или работят за компанията, взимат решения и правят грешки. Няма такова нещо като "юридическо лице".

Да вземем друг пример от страната на егалитаризма – понятието за "общо благо" също е лъжливо. Няма "общо лице", което да се възползва от това благо, няма някакъв вселенски свръхразум или колективно несъзнавано, които да са ползватели на работата на човека. Само индивидите извличат полза от дадено действие.

Противоположни възгледи: етатизъм и анархизъм

В първия урок обясних, че политиката произлиза от етиката чрез ценностите. С други думи, етичните предпоставки на човека определят какво той смята за оптимална ситуация, което пък на свой ред определя какво би сметнал за оптимална политическа система. В случая с обективистичната политика:

- Използвайки егоизма като предпоставка, основана на разума,
- Твърдим, че оптималната ситуация е тази, в която "всеки е свободен да се стреми към собственото си оцеляване и процъфтяване и никой не трябва да бъде жертван заради друг",
- А това предполага, че най-добрата политическа система е правителство, посветило се на защитата на индивидуалните права.

Както видяхме в урок 4, трите основни форми на епистемологията предполагат три различни възгледа за етиката. Ако и мистиците и епистемичните скептици да приемат предпоставките на алтруизма, те го правят по различен начин. Първите проповядват отрицателни ценности, а вторите отхвърлят всички ценности. Но тъй като етиката се отразява на политиката, тези възгледи имат и политически последствия.

- Използвайки предпоставката на мистицизма,
- Твърдим, че оптималната ситуация е онази, в която доброто на някакво понятие, по-висше от индивида (въплътено било като Бог, държава или някаква друга абстракция) трябва да бъде търсено и да се налагат жертви за неговото постигане;
- А това предполага, че най-добрата политическа система е силно правителство, посветило се на това да управлява обществото съгласно това по-висше благо (колективизъм, етатизъм).
- Използвайки предпоставката на епистемичния скептицизъм,
- Твърдим, че няма оптимално решение, че всеки човек трябва да бъде свободен да налага свое собствено,
- А това предполага, че най-добрата политическа система е неофициалната структура, при която силата определя правото (анархия).

Етатизмът е клас политически системи, където властта, икономическа или социална, е съсредоточена в ръцете на държавата. Анархията е клас политически системи, където няма официална политическа власт, като единствено силата определя кои ще са водачите на обществото. Въпреки че изглеждат много различни (също както в етиката религиозният морал и нихилизмът също изглеждат много различни), и двете представляват триумф на силата над разума. Етатистите вярват, че правителството има право да използва сила срещу индивиди, за да приложи общото благо. Анархистите вярват, че индивидите имат право да използват сила срещу други индивиди, за да наложат собствените си идеали.

Обективизмът отхвърля и двата възгледа и поддържа, че свободата, а не силата, трябва да бъде норма в човешките отношения. Тази разлика, макар и в по-малка степен, съществува и в съвременната политика под формата на оста ляво-дясно. Стандартният политически модел на ляво и дясно е илюстриран по-долу.

"Лявото" се асоциира с онова, което наричаме либерализъм, и неговото крайно проявление е комунизмът. "Дясното" се асоциира с онова, което наричаме консерватизъм, и неговото крайно проявление е фашизмът. От онова, което разбрахме за обективистката политика, можете ли да видите какъв е проблемът с такова разделение?
Проблемът е, че то полага два различни вида етатизъм като единствени алтернативи. Обективистката политика не признава дихотомията между различните видове етатизъм, а дори и между различните видове сила. Тя признава единствено основната дихотомия в политиката: какво избирате – свобода или етатизъм?

Очевидно е какво постига измамата с противопоставянето на фашизма и комунизма: тя представя като противоположни два варианта на една и съща политическа система и елиминира възможността да се приложи капитализъм; тя прехвърля избора от "свобода или диктатура" към "какъв вид диктатура" и така установява диктатурата като неизбежен факт и предлага избор само относно това кой ще е диктаторът. Изборът – съгласно защитниците на тази измама – е: диктатура на богатите (фашизъм) или диктатура на бедните (комунизъм). Това е представено в схемата на Нолан. Схемата на Нолан е алтернатива на дихотомията дясно-ляво, която използва две оси, вместо една. Ето как обикновено изглежда тя: (схема на Нолан)

Обективисткият отговор е, че единствената рационална позиция е свободата. Тази позиция се нарича капитализъм от повечето обективисти, но лично аз смятам, че думата обикновено погрешно се асоциира с "дясното" (което е корпоратистко, а не капиталистическо). По-прецизна дума би била либертарианство. В следващия раздел ще видим по-подробно какво предполага този термин.

Легитимната роля на правителството

Ако естествените правила са истински, то тогава правителството по необходимост трябва да е малко. Легитимната му роля – да защитава индивидуалните права – предполага, че повечето политически намеси в обществото са неправилни. А това, че трябва да е много по-малко от днешните правителства, е напълно безспорно. Ще видим няколко примера за това по-късно. Все пак да вземем дори простия пример с данъците, който сам по себе си ясно илюстрира това. Въпреки твърденията за обратното, данъците не са доброволни и повечето от тях не се основават на възстановяване на индивидуални права (с някои изключения, като данъкът върху бензина, цигарите или другите форми на замърсяване).

Ако и финансирането на една либертарианска страна с доброволни средства няма да бъде проблем, съвременните държави не биха оцелели. Поддръжката на огромна армия от бюрократи, войници и социални програми вече няма да е възможна. Това, разбира се, е нещо добро. В противовес на това, обърнете внимание, че всяка политическа партия, независимо от кой край на спектъра е (консервативна, либерална или друга) или какво обещава, никога не намалява значително данъците. Това е естествено: не можем да очакваме един политик да намали собствената си заплата. Ще обясня извращаването на механизма на личния интерес от правителството в следващия урок. Впрочем има различия относно това точно колко малко трябва да бъде правителството. Самата Айн Ранд се придържа към мнение, което може да се смята за по-близко до анархизма от останалите, тъй като тя предлага да останат съвсем малко правителствени институции.

Единствените легитимни функции на правителството са: полиция, за да ви пази от престъпниците, армия, за да ви пази от чужди нашественици, и съдилища, за да пазят собствеността ви и договорите от нарушения или измама от страна на другите, да разрешават спорове съгласно рационални правила и обективен закон (от "Атлас изправи рамене").

Лично аз смятам анализа й за верен като цяло, но непълен. Но каквото и мнение да имаме по тази тема, ясно е, че обективисткото правителство трябва да бъде много малко. Логическите последствия от тази позиция обикновено се наричан капитализъм и граждански свободи, въпреки че Ранд нарича и двете "капитализъм", тъй като не могат да бъдат разделяни.

Капитализмът е социална система, основана на признаването на индивидуалните права, включително правата на собственост, в която всички блага са частна собственост. (…)

В капиталистическото общество всички човешки взаимоотношения са доброволни. Хората са свободни да си сътрудничат или да не го правят, да търгуват или не помежду си, съгласно собствените си индивидуални преценки, убеждения и интереси. Те могат да общуват помежду си само чрез и въз основа на разума, т.е. чрез дискусии, убеждаване и договорки, чрез доброволен избор от взаимна полза.

За този и още цитати относно естеството на капитализма виж "Капитализмът: непознатият идеал", стр. 19-20.

Накрая трябва да засегна въпрос, който препъва много начинаещи във философията като цяло, и в обективизма в частност. Както видяхме, политиката е производна на етиката. Това обаче не означава, че двете са едно и също. И двете третират статута на действията, но нашата преценка на действията не е задължително да е една и съща във всички случаи, т.е. етичното (морално доброто) действие не е задължително да е законно (политически добро) действие, а законното действие не винаги е етично действие ("законно" в смисъл да не нарушава обективните права на другите, а не като "прието от действащото законодателство"). Едно действие е законно, защото не нарушава нечии права, но е етично, ако като цяло води до оцеляването на индивида.

Първото понятие е много по-широко от второто. Самоубийството например е напълно законно, но в повечето случаи има съмнителна етична стойност. Тази разлика се проявява, защото политиката третира единствено отношенията помежду ни. Сам човек няма нужда от политическа система, но все пак има нужда от етическа система.

БИБЛИОГРАФИЯ И САЙТОВЕ, КОИТО ДА ПОСЕТИТЕ

Използвана книга: Capitalism : The Unknown Ideal, Ayn Rand (Penguin Books)
Други сайтове, които да посетите:

Най-краткият политически тест в света.
Кратката книга "Химн" от Айн Ранд

Няма коментари:

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!