събота, 24 април 2010 г.

УРОК 2: РАЗУМЪТ, ПРИЛОЖЕН КЪМ АСТРОЛОГИЯТА

Ще проучим как принципите на разума могат да бъдат приложени при определянето на валидността или липсата на валидност на астрологията.

Въведение

В урок 1 видяхме какво е разум и се запознахме с различни рационални методи и принципи. Как прилагаме тези принципи в реалния живот, спрямо реални проблеми и въпроси? Ще разгледаме два такива въпроса. Първият, обсъждан тук, е астрологията.

Начало на оценката

Вероятно вече сте виждали хороскопи. Тези малки предсказания по вестниците и другите медии претендират, че ви казват, само въз основа на датата ви на раждане, какво ще ви се случи през деня. Това е част от астрологията. Астролозите твърдят, че са в състояние да определят личността на човека и нейното бъдеще въз основа на положението на някои звезди и планети.

Проста форма на астрология, подобна на хороскопите, представлява взимането на рождената дата на човека и сравняването на зодиакалните знаци - съзвездия, въртящи се по нощното небе през годината. По-сложните форми на астрология включват планетите от Слънчевата система.

Когато изследваме идея като астрологията, която:

- предполага съществуването на нови връзки между елементите (в този случай влияние върху хората от страна на звездите),

както и

- твърди, че тази връзка има отражение в реалния свят, което можем да измерим (в този случай, влиянието върху личността или нейната съдба),

то трябва да отговорим на два въпроса:

1. Може ли да работи? (доказване на връзката, "на теория")
2. Работи ли? (измерване на резултатите в реалния свят, "на практика").
Забележете, че тук слагам изразите "на теория" и "на практика" в кавички. Въпреки че обикновено се схващат като противопоставени, "теорията" и "практиката" са просто двете страни на една и съща монета: реалността.

И "теорията", и "практиката" са или верни, или неверни, тъй като в реалността едно нещо или съществува, или не. Когато обсъждаме дали една идея е възможна или дали ще работи, ако бъде приложена, ние обсъждаме едно и също нещо – а именно дали идеята е валидна или не. Просто я разглеждаме от различни ъгли.

Последният важен въпрос, който трябва да си зададем в момента, е: коя е най-добрата алтернатива? Голият въпрос "рационална ли е астрологията" не е достатъчен. Дори и да има малко доказателства за дадена позиция, тя все пак може да бъде най-рационалната позиция в този момент.

Нека илюстрирам това с един пример. През 1911 г. Ръдърфорд формулира ядрения модел на атома, който включва факта, че атомите се състоят почти изцяло от празно пространство. Той определя това, като бомбардира тънък златен лист с алфа-частици. Това е епохален експеримент. Преди създаването на ускорителите на частици няма как да се изследва атомът, освен чрез груби и индиректни методи. Трябва ли по този повод да упрекваме Ръдърфорд, че не е знаел за съществуването на кварките? Не, разбира се, че не. Онова, което е направил, е да провери дали предходният модел е бил валиден, открил е, че не е, и е изработил нов модел, който отчита новите факти. Следователно новият модел е бил по-рационален.

Същото важи и за астрологията. Въпросът "валидна ли е астрологията?" предполага, че има алтернативи, с които тя да бъде сравнявана. В този случай най-силната ни алтернатива е идеята, че личността се определя основно от мозъка и образованието. Що се отнася до бъдещето, това е много сложен въпрос, но има нещо, което може да се каже със сигурност (от неастрологична гледна точка), и то е, че бъдещето има съвсем малко общо със звездите.

Нашите отговори на двата въпроса по-горе и разликите между тях и отговорът на конкурентната ни позиция ще определят дали има обективни доказателства за валидността на астрологията.

Теоретичните доказателства

Да започнем с първия въпрос: може ли да работи? Предложената връзка между звездите и хората правдоподобна ли е?

Единствените значими въздействия на звездите и планетите върху нас са гравитацията и светлината. Най-очевидният пример за такова въздействие са приливите, при които Луната кара нивото на морето да се повишава значително.

Само че значимо ли е това въздействие? В случая с раждането, някои хора твърдят, че лекарят упражнява много по-силно гравитационно въздействие върху новороденото, отколкото звездите. По същия начин и предметите, които са по-близо до нас, могат да упражняват като цяло много по-голямо гравитационно въздействие, отколкото звездите. Ако случаят е такъв, то звездите не могат да бъдат основният източник на въздействие върху нас. Да погледнем следното. (Забележка: сега ще използваме малко физика и математика. Ако това не ви е интересно – за което не мога да ви упреквам – просто прескочете тази част.)

Както вероятно знаете, гравитацията е пропорционална на масата и обратно пропорционална на квадрата на разстоянието. Уравнението на гравитацията е F = (G*m1*m2) / r2.

Най-близката до нас звезда (освен слънцето) е Proxima от съзвездието Кентавър, на 4.24 светлинни години (4.03x1016 m) и с маса приблизително 2x1029 kg. Използването на тази звезда е доста щедро предположение, тъй като повечето звезди от зодиака са десетки или стотици пъти по-далеч от Proxima от Кентавър.

При тези обстоятелства да предположим, че едно бебе тежи 5 кг (това не се отразява на сравнението), и ще получим F = (9.8*5*2x1029)/(4.03x1016)2 => F = 9.8x1030/1.62x1033 => F = 0.00605 N.

Някои астролози, както казах, използват и планетите от Слънчевата система. За да им дадем предимството на съмнението, ще вземем най-близката планета, Венера, в най-близката й до Земята точка. В този случай получаваме: F = (9.8*5*4.9x1024)/(38.2x109)2 => F = 2.4x1026/1.46x1021 => F = 164 383 N. Сега, ако предположим, че човек с тегло 100 кг, например лекар, стои на разстояние 1 м, получаваме: F = (9.8*5*100)/0.52 => F = 4 900/0.25 => F = 19 600 N.

За бебе с тегло 5 кг получаваме: от Proxima от Кентавър (най-близката звезда след Слънцето) получаваме средна сила от 0,00605 N, което на практика не оказва никакво влияние. Влиянието на Венера в най-близката й точка е около 164 000 N. И накрая, човек с тегло 100 кг, застанал на 0,5 м разстояние, упражнява сила от 19 600 N.

Тези изчисления ни дават известни насоки за влиянието от различните посоки. Трябва да се отбележи, че човек на разстояние половин метър ще упражнява много по-малка сила, отколкото на разстояние 0,25 м и много повече, отколкото на разстояние 1 м. Причината за това е фактът, че гравитацията се променя пропорционално на масата, но обратно пропорционално на квадрата на разстоянието.

Така докато далечните звезди имат незначително влияние върху бебето, близките планети може би оказват сериозно влияние. Това важи и за хората наоколо, за разположението на болницата и други близки физически фактори.

Сега, когато знаем, че това е възможно, се връщаме към въпроса: правдоподобно ли е? Защо едно бебе да се развие различно от друго бебе само заради разлика в силата на гравитацията? Няма биологични доказателства, че тялото усеща гравитацията по този начин. Ако сте космонавт без късмет и падате в черна дупка, тогава да, промените в гравитацията ще бъдат много важни за вашето бъдеще, но не и във всекидневния живот.
Мога да си представя една възможна връзка. Тъй като гравитацията се отразява повече на течностите, може би гръбначномозъчната течност се движи и създава определени смущения. Само че как това може да се отрази на формирането на личността, изобщо не е ясно.

Макар и да трябва да останем отворени за възможността подобна връзка да бъде открита, доказателствата сочат, че това още не е станало. А в случая със съзвездията, които са в основата на хороскопите, тя е практически невъзможна, поради изключително малкото гравитационна сила, идваща от тези звезди.

Емпирични доказателства

Многобройни проучвания са били провеждани, за да се определи дали астрологията има каквато и да е валидност. Ето един списък от такива проучвания. За съжаление повечето от тях са напълно отрицателни. Дори и много астролози признават липсата на научни доказателства. Мнозина са убедени, че анализът на личността и предсказанията, направени от астролозите, са верни, защото "работят". Нека оценим това.

Прочетете следните твърдения за себе си и отбележете тези, с които сте съгласни:

Много сте общителни, радвате се да сте с другите и със сигурност предпочитате да не сте сами. Топли и привързващи се, правите всичко възможно, за да накарате другите да ви харесат. Презирате грозотата, за вас да сте заобиколени от красота и хармония е жизнена необходимост. Предпочитате хубавите дрехи, привлекателния дом и приятната среда, където и да сте. Фините ви вкусове важат и за музиката и изкуството. Понякога сте много нерешителни, колебаете се, когато сте принудени да направите избор, тъй като имате способността да виждате и двете страни на всеки въпрос.

Сега направете същото със следните твърдения:

Вие сте необщителни и предпочитате да сте сами, вместо с другите. Студени сте и не искате другите да ви харесват. Предпочитате грозотата и не смятате красотата и хармонията за необходими. Предпочитате грубите дрехи, грозния дом и отблъскващата среда, където и да сте. Винаги сте праволинейни и никога не се колебаете при избор, защото умът ви вижда само едната страна на всеки въпрос.

Вероятно сте отбелязали четири или пет от първата група твърдения и нито едно от втората. Аз всъщност написах във втората поредица точно обратното на първата, която пък е взета от истинска астрологична страница. Фактът, че първата серия твърдения (астрологичните) са неясно формулирани и могат да бъдат приложени практически към всекиго, може лесно да се види, когато прочетете втората серия. Никой няма да твърди, че е необщителен или че предпочита отблъскваща среда!

В някои случаи хората винаги биха се съгласили с дадено твърдение, но биха се съгласили винаги и с противоположното му твърдение. Пример за това е "вие сте много независими" и "разчитате много на другите". Ние сме зависими или не – при различни обстоятелства. Твърденията са твърде многозначни, за да казват изобщо нещо.

Това явление се нарича ефект на Форер – приемане на мъгляви твърдения, само защото ни звучат приятно. При всеки проведен тест става ясно, че ефектът е почти напълно проявен, ако се приложи правилно. Той е част от много псевдонауки, особено предсказания (по мъртъвци, по линиите на дланта и т.н.).

Тези факти ни показват, че астрологията вероятно е просто набор от мъгляви твърдения, които изглеждат смислени. Въпреки че е възможно астрологията да е валидна по някакъв друг начин, ние нямаме обективни доказателства за него.

Ефектът на Форер сам по себе си е урок по епистемология. Той ни казва, че ако и да смятаме, че дадено предсказание например е точно и доказва нещо, обективното изследване на такова твърдение ще открие, че то е само психологически трик.

За да оценим нещо рационално, имаме нужда не да потъваме в него и да се ограничаваме до свързаните с него твърдения, а да разширим хоризонтите си и да изследваме въпроса подробно и добросъвестно съгласно приемливи методи за проучване и чрез наблюдение отблизо, когато е възможно.

Заключение

Към случая с астрологията може да бъде приложен скептицизъм. Астрологията е невероятно твърдение, тъй като е в конфликт както с научните факти, с които разполагаме, така и с ежедневния ни опит. А както вече знаем, придаването на валидност на невероятното изисква невероятни доказателства. "В моя хороскоп пишеше, че ще имам късмет, и спечелих безплатен билет за лотарията!" – това просто не върши работа.

В началото на този урок казах, че трябва да отговорим на два въпроса:

1. Може ли да работи?
2. Работи ли?

Сега вече можем да им отговорим.

1. Теоретични доказателства за връзката между планетите и личността до момента не са познати и трудно можем да си ги представим. Освен това основаването на астрологията на звездите е напълно безполезно. Следователно нашият отговор на този въпрос трябва да бъде "не, доколкото знаем".

2. Научните проучвания показват множество отрицателни резултати и няколко оспорвани резултата. Фактът, че астрологията изглежда "работи", се доказва като тривиален чрез изследване на ефекта на Форер. Тук нашият отговор е същият: "не, доколкото знаем".
Нашата конкурентна хипотеза, която не се опитва да прави предсказания, има повече подкрепа от астрологията. Точният източник на личността още не е открит, но имаме доказателства, особено благодарение на последиците от мозъчните увреждания, че определени части от мозъка отговарят за личността. Знаем освен това, че лекарствата променят поведението (най-известният пример е "Прозак"), а в някои случаи, като при биполярното разстройство например, изследванията доказват генетична връзка.
Нашето заключение в този случай е, че трябва да отхвърлим астрологията като валидно обяснение.

Само че трябва да разберем, че всяко заключение относно истинността на нещо винаги е "засега". Ако открием нови доказателства за по-добра хипотеза, или пък ако проучванията покажат, че някои форми на астрологията са валидни, то тогава ще трябва да преразгледаме това заключение.

Това важи за всяко познание. Нашето използване на разума се основава на контекст от познание – т.е. на нещата, които знаем в даден момент. Колкото повече неща откриваме, толкова повече нараства нашият контекст и толкова по-точно става знанието ни.

Вече видяхме примера с Ръдърфорд. По-радикален пример е възгледът на древните за природата. Те са озадачени от смяната на сезоните, от движението на звездите и от много други неща. Струва им се невъзможно да ги разберат и следователно за тях не е проблем да приемат, че куп богове са отговорни за тези промени. Означава ли това, че те са били ирационални? Не е задължително. В същото положение вероятно и ние бихме си помислили същото нещо. Но сега, когато знаем толкова много за законите на природата, човек, който вярва днес, че боговете контролират всеки аспект от природата, може да бъде осмян.

ДРУГИ САЙТОВЕ, КОИТО ДА ПОСЕТИТЕ:

Ефектът на Форер (речник на скептика) и
Онлайн тест за ефекта на Форер със забавни резултати

Няма коментари:

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!