неделя, 13 юли 2014 г.

Граждани на бившите окупирани страни, не се церемонете: разрушете сами паметниците на съветската армия - имате динамит и булдозери!


Валерия Новодворская

Представете си такава картинка: в Ростов на Дон, Смоленск, Вязма, Налчик и във всички окупирани някога от хитлеристите градове на Русия стърчат паметници на Хитлер и на Неизвестния есесовец, а някакви побелели и накуцващи ветерани на вермахта и на Waffen SS на 22 юни се събират и поднасят там цветя. Милицията ги охранява, защото ветераните на съветската армия се опитват да ги бият. Когато някоя кощунствена ръка оскверни тези паметници, зацапа ги с черна боя или откърти свастиките, от Германия, от Министерството на външните работи на ФРГ, всеки път пристига заплашително опровержение и предупреждение: как се осмелявате, ние ви освободихме, а вие не го оценявате. “Какъв е този кошмар, как е възможно? – естествено ще кажете вие. – Това е антиутопия, пасквил.” Тогава отговорете ми, скъпи реалисти: как естонците, литовците, латвийците, поляците, унгарците и останалите нещастни народи, с които обитавахме теснотията на общия ни заграден с бодлива тел периметър, трябва да се отнасят към факта, че на тяхна земя стоят паметници на “съветските воини-освободители”?

Неотдавна всички канали на нашата прекрасна путинска телевизия два дни предъвкваха темата: защо естонците с помощта на заграждения попречиха на ветераните на съветската армия да поднесат цветя на поредния монумент в Талин в светлия ден на годишнината от смяната на една окупация с друга (все пак приятно разнообразие)? Свастиката (тоест червената петолъчка) също се осквернява на много места. Ето сега и в Унгария социалистите на власт така накиснаха честните унгарци, така се подмилкваха на Путин заради газовия балон, че когато протестната манифестация се втурна да превзема телевизията, за да каже истината за своя лъжлив премиер, по пътя между другото изпотроши съветския освободителен паметник. За което демонстрантите бяха наречени не само хулигани, но и дрипльовци. Изобщо в Унгария стават странни неща. Явно левите, дошли на власт, толкова съсипаха икономиката, че им се наложи да лъжат по съвсем съветски неприличен начин. Какво друго може да се очаква от левите? Те умеят само да прахосват чужди пари и да лъжат. И, разбира се, през 1956 г. не те са вдигали въстание в Будапеща, пък и не искат да си го спомнят. Интересна е сегашната власт в Унгария: лъже не само по своята телевизия, но и по нашата (руската – бел. ред). Да отидем да ги превземем? Унгарският гост отначало заяви, че телевизията е щурмувана от дясната опозиция. А после каза, че това били дрипльовци. Едно не мога да разбера: откога десните ходят в дрипи? Навсякъде десните са хора заможни, средна класа, олигарси, богаташи. И изведнъж те се обличат в дрипи и тръгват да превземат телевизията. Най-вероятно десните са били прилично облечени, но по пътя, огорчени от лъжите на своите избранници, към тях се присъединил гладният и излъган електорат на социалдемократите. По пътя всички заедно си спомнили, че за нещастията им е виновен СССР и обезобразили паметника на окупаторите. Жалко, че не го разрушиха.

А в Чехия през цялото време зацапваха с червена боя танка на Вацлавския площад. За съжаление, не го нарязаха. Откъде-накъде гнусните танкове, оръдия, шлемове и звезди се пъчат на площадите на градове, които някога бяха поробени от нас? Стихнаха залповете на Втората световна война, умря германският нацизъм, за да започне втори живот вече на наша земя, в лоното на различните движения против нелегалната емиграция, на скинхедите, национал-болшевиците и каквото там предложи нечистата сила. Спомина се и Съветският съюз, който любезно беше предложил на жертвите на хитлеристите своите услуги: вместо нацистки концлагери – съветски лагери на смъртта, вместо газови камери – вечната замръзналост на Гулаг, вместо Хитлер – Сталин, вместо гестапо – НКВД, а после МГБ. И всички се зарадваха. Ако Русия беше демократична страна, ние сами бихме събрали в кошницата си тези монументи и бихме ги превозили до Москва за претопяване. За да не ни е срам, за да не стърчат по цялата Източна Европа паметниците на нашата безпаметност. Но това няма да дочакаме. Затова, граждани на бившите окупирани страни, не се церемонете: разрушете сами до основи тези монументи. Имате динамит и булдозери.

Източник: в-к “ПРО И АНТИ” бр.40/2006 г.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари:

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!