четвъртък, 10 юли 2014 г.

Вие подписахте ли се вече под тази така потребна ни петиция с искане за коренна промяна в българското образование?



Ако не сте: бягайте да се подпишете, това може да стане ето тук: Училището - щастливи деца, здрави учители и доволни родители!. Аз вече се подписах, вие какво чакате още да се подпишете - някаква специална покана ли чакахте? Ето, отправям ви я, ходете да се подпишете и вие! Не се излагайте да проявявате такова престъпно безразличие към бъдещето на децата и на внуците ни, сиреч, към бъдещето на България, щото това последното, бъдещето на България, изцяло зависи от тяхното, на децата и на внуците ни, бъдеще! А ето откъс за читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ от тази толкова убедително написана петиция:

... Зубренето доказа своите резултати. Купените дипломи - още повече. Училището не е място за рязане на крила, а за подготовка преди полет.

В 21 век децата не могат да повтарят клас заради морално остаряла методика, некомпетентнo съставени учебници и неспособни да се справят с децата учители. Децата не могат да бъдат нападани затова, че не учат. Това е отговорност НАША.

Ние сме тези, които създаваме средата за обучение и методиката и ги осъществяваме успешно или не. Децата са там където ги поставим, преживяват това, което им предложим.

Наличните резултати показват, че през последните години Образованието в България е провал.

Време е детето да стане център на учебния процес, да се приложат най-новите методи на преподаване от световните практики! Дължим това на децата!!! ...

... 1. Институции, министерства, инспектори, психолози, социални работници, издателства, учители, родители и всички, които работим с деца - носим отговорност!!! Нека се заемем със задълженията си!!!

2. Образованието в този си вид НЕ РАБОТИ!

Образованието трябва да стане приоритет на ДЪРЖАВАТА по отношение на грижите, под контрола и активното участие на обществото в него. Родителите трябва да бъдат питани преди да им се налага! Образованието не може да бъде частен бизнес!!!

3. Всяко дете има свещеното право да играе, да ходи на училище, да бъде обичано и ВЪЗРАСТНИТЕ сме длъжни да му осигурим СРЕДА, в която то да се учи с РАДОСТ и БЕЗ НАСИЛИЕ.

4. Единственият критерий, по който едно дете да се сложи в един или друг клас, трябва да бъде датата му на раждане (възрастта), а не изпити, дипломи и т.н. - така както е по света. (Забележка: и възрастовата сегрегация е нещо, което пречи на образованието на децата ни, и тя трябва да отпадне, бел. моя, А.Г.)

5. НУЖДИТЕ във всеки период определят МЕТОДИТЕ, УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ и СРЕДАТА на обучение.

6. Учебниците до 6 клас да са за УЧИТЕЛИТЕ, а не за децата!!! Децата нямат нужда от учебници. Те трябва да учат в училище. Обучението се прави там, а не вкъщи от родителите!!!

7. Децата ходят на училище, за да учат, а не за да бъдат изпитвани. Ученето е творчески процес свързан с много практика.

Академичното обучение доказа своите недостатъци. Слушането и седенето мирно в час е провален метод.

Децата са уморени от бездействие, безсмислени определения и ненужна информация. Училището става излишно, ако не е място за усвояване на знания, а ролята му да се поема от семейството - баби, майки и т.н.

За целта

ОБРАЗОВАНИЕТО да подготвя качествени кадри (Обучени да бъдат творци), за да се покрият нуждите на децата във всички периоди и класове..

Учебният ден да се удължи и разнообрази с различни видове дейности и по-добри методи за усвояване на учебния материал. Децата да бъдат сред природата поне 1/3 от учебния ден. За да върнем блясъка в очите и за да нямаме уморени деца трябва да се увеличи броят на класни стаи сред природата!!!

8. Текстовете в учебниците да отговарят на Истината за света, в който живеем.

...

10. Учителите да имат право да избират по каква система да работят - НЕ директорите на училищата да им налагат. Не говорим за учебници, а за системи! Учебниците да се сведат до минимум до 6 клас.

Монопола върху учебното съдържание, който се опитва да върне МОН в момента, цели единствено и само да задоволи този вид учители, които НЕ са творци. "Отворете си учебника на стр...", "Научете си урока! Направете си упражненията!".

А ние за какво сме? Да изпитваме, да съдим и да попълваме книги и дневници!? Докога? Такива учители са вредни за децата в 21 век.

По-важно е децата да знаят и да могат. Само учителите-творци знаят как да го постигнат. (Забележка: А мен пък ме уволниха заради моето, смея да заявя, авангардно и творческо отношение в работата ми като български учител! Бел. моя, А.Г.)

12. Учителите да бъдат свободни в методите си на преподаване, да бъдат ТВОРЦИ, да имат правото да променят учебното съдържание ( да заменят литературни произведения при необходимост) според нуждите на децата.

Нека има критерии и показатели, какви знания трябва да придобият децата във всеки клас, НО КАК? - това да бъде избор на ПРЕПОДАВАТЕЛЯ. С какви методи и работни програми - това да бъде НЕГОВ ИЗБОР. Подходът на всеки е различен - един пее, друг рисува, трети обича поезия.

Учители - творци са нужни на децата!

ПО важно е децата да знаят, да учат с радост и да усвояват ТРАЙНИ ЗНАНИЯ, отколкото да зубрят за оценки.

13. Учителите да слязат от катедрите и да работят заедно с децата.

В класове с повече от 15 деца, учителите да имат помощник-учител. За всички деца със специални нужди да се зачислят помощник-учители в класните стаи. Държавата да се погрижи за това.

Вместо държавата да харчи милиони за трудноразбираеми учебници и помагала, парите да се насочат за осигуряване на помощник-учители в класовете и наемане на повече учители по драма, музика и изкуства.

14. Инспекторите са помощници на учителите, а не техни съдници.

Инспектори могат да бъдат само хора с доказани качества на отлични преподаватели, разбиращи ясно професията педагог. Тормозът над учителите в момента е недопустим.

Младите учители с право не разбират защо трябва да попълват лъжи в книгите - неща които не правят, а задоволяват изисквания - НА КОГО? ЧИИ са тези нужди?

Отказът от професията е често явление. Преподавателите започват с вдъхновение и не издържат на натиска и двойните планове и програми.

Губим си времето във века, когато няма време... Защо търпим това?

Можем ли да живеем открито с ИСТИНАТА, спокойно и щастливи? Можем разбира се.

15. Изкуствата (рисуване, пеене, драма, музикални инструменти) да бъдат част от учебния процес и всяко дете да има шанса да свири, пее, рисува и спортува. Изучаването на фолклора - песни и танци да бъде задължителен елемент в училище през целия курс на обучение. Всяко едно дете да свири поне на един музикален инструмент. Да се възстановят в училищата училищните оркестри. Децата да се занимават с творчество - писане на поезия, книги, разкази... Нека създаваме творци - музиканти, писатели, художници, учени, а не зубрачи и без самочувствие хора.

... 24. Подготовката на бъдещите преподаватели в университетите да съответства на нуждите на епохата. Тоталната смяна на МЕТОДИКИ и ПЕДАГОГИКИ - морално остарели, на ПРОФЕСОРИ и ДОЦЕНТИ, неспособни и нежелаещи да се адаптират спрямо изискванията на времето е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА.

Да се организират редовни семинари и срещи между преподавателите от една област с общи цели.

Да се прекратят курсовете, губещи времето на учителите с ненужни и неработещи практики. Тези срещи да бъдат жив обмен на реален опит между учители!

... 25. "Преподаватели" и "директори" на училища с купени дипломи (и длъжности, бел. моя, А.Г.) да освободят местата на тези, които НАИСТИНА искат да работят.

Всички граждани, които знаят за подобни случаи да подадат сигнали в Министерство на Образованието. Без сигнал не могат да извършат проверка.

Нека страхът от загуба на работа не ни прави роби на Безумци и Посредствени хора.

26. Време е разумните, достойните и работещите да създават за цялото, а не пошлостта, глупостта и съвършения егоизъм!!!

... Ако сте съгласни с изброените точки и смятате, че можем да възстановим живото образование, да го обогатим с нови идеи и да работим по НОВ НАЧИН

ПОДПИШЕТЕ!

Учителски колектив към Българско училище Боянъ Мага - Лондон и Директор Д. Ангелова

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари:

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!