Ето откъс от една публикация - виж Родители искат бой и глоби в училище, автор Стела Стоянова - от който с просто око се забелязва, че българското училище, конструирано и построено върху изцяло сгрешени, неверни и анахронични принципи, е изпаднало в пълна безпътица, от която никой, който е под властта на упоменатите представи, не знае как да излезем; та значи в откъса, който ще препубликувам, се търсят ефективни начини за "затягане на дисциплината", сиреч, за осигуряване на послушанието на учениците:
... Най-любопитни отговори е породило питането какви санкции следва да бъдат налагани на учениците като крайна мярка при неизпълнение на задълженията им. Тук министерството не е посочило предварително конкретни отговори, анкетираните трябва сами да предложат наказанията. Клисарова преди време призна, че самата тя не знае какви трябва да бъдат мерките и чака свежи идеи от обществото. 21,1%, или всеки пети, от отговорилите са на мнение, че санкцията трябва да бъде изключване от училището. Мнозина са и за общественополезен труд, какъвто и в момента се прилага от директорите като форма на наказание, но има и такива, които са записали "настаняване в ТВУ". 13,2% смятат, че родителите трябва да се глобяват в подобни случаи, защото това ще е най-ефективната санкция. 5,8% са на мнение, че финансовото наказание може да дойде и по линия на отнемане на детски надбавки и помощи. 5,2% искат връщане на някогашната оценка за поведение, а 7 на сто смятат, че който не слуша, трябва да бъде временно отстранен или да повтори класа. С по-нисък процент, но все пак в статистическата извадка, има и по-ексцентрични отговори - например, че на такова дете не трябва да се разрешава да кандидатства във вуз. Близо 20 души смятат, че боят в училище ще реши проблема. Процентът им не е висок, но самият факт, че в ХХI век някой иска в БГ училището да фигурира подобно наказание, е показателен за кризата, в която сме изпаднали по отношение на дисциплината. Малцина (1,2%) са на мнение, че не са необходими санкции, а стимулиране на децата.
Толкоз. Много говорят и казват тия няколко изречения. Помислете ако искате какво именно говорят и (по)казват. А как може да се реши този проблем аз вече съм писал, но тия дни пак ще напиша още нещичко, в което пределно ясно да посоча изхода. Просто се иска стъпване на почвата на една друга образователна парадигма, от позицията на която всичко изглежда съвършено иначе...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар