Сърдечно благодарствено писмо до многоуважаемата госпожа помощник-директор-и-синдикален-лидер

Ще ми се да напиша няколко благодарствени думи до г-жа Камелия Стоянова, първи помощник-директор на ПГЕЕ-Пловдив, училището, от което бях уволнен преди около две седмици, която същевременно е и... лидер на тамошната синдикална организация към синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа"; известно е, че г-жа Стоянова, действайки в пълен синхрон с така усърдната директорка Анастасова, изигра чудесна роля около подготовката на уволнението ми и около неговото "законно" осъществяване: с оглед да не й се налага да ми оказва против съкровеното си желание "синдикална закрила" срещу уволнение или пък да отказва такава, което ще я компрометира пред любимата й шефка, услужливата синдикална лидерка и първа помощница на директорката около седмица преди подготвяното уволнение разигра едно великолепно театро с моето... изключване от синдиката (!!!) по причина на това, че, видите ли, съм си бил позволил да пренебрегна йерархията и да напиша Открито писмо директно до лидера на КТ "Подкрепа" д-р Тренчев; да, смейте се колкото си искате, но това е самата истина: тя счете за възможно да ме изключи от синдиката за едно такова "непростимо нарушение", именно, че съм бил написал писмо до Тренчев (!!!). Да, смешни работи, така е при нас - у нас, знайте, няма невъзможни неща, у нас всичко е възможно!

Виждате, че в ПГЕЕ-Пловдив под ръководството на тия две самоотвержени администраторки всичко е карикатура, всичко е пародия: и "синдикализмът", и "управлението", и "организацията", и "демокрацията", и "дебатът", "психологическата атмосфера" в училището (доста хора, казват, били ръкопляскали на учителски съвет при вестта за моето уволнение, съобщена им от мило усмихнатата директорка!), и каквото друго се сетите; нищо чудно да се окаже, в крайна сметка, че и самото обучение и образование, получавано в туй училище, също е пародия и карикатура, щото и ако това се окаже истина, тогава работите вече наистина ще са отишли съвсем по дяволите! Както и да е, аз вече ще уреждам отношенията си с директорката на ПГЕЕ-Пловдив чрез съда, а сега ми се ще да се обърна с едно "благодарствено писмо" до моята бивша "синдикална лидерка", което ми се ще да препратя и до нейните началници по синдикална линия, както, защо не, и по административна линия, щото висшестоящите органи според мен трябва да бъдат информирани за всичко интересно, което се случва в техните феодални владения. Ето какво ми се удаде да напиша в тази връзка въпреки цялата си заетост с други, значително по-важни работи:

До г-жа Камелия Стоянова, председател на СО в ПГЕЕ-Пловдив към Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа"

КОПИЕ: До д-р Константин Тренчев, Президент на КТ "Подкрепа"

КОПИЕ: До проф. А.Клисарова, Министър на образованието и науката

БЛАГОДАРСТВЕНО ПИСМО

от Ангел И. Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование, член на КТ "Подкрепа" от 1990 г.

Уважаеми господин Президент,

Уважаема госпожо Министър,

Изпращам Ви копие от този документ, щото ми се струва, че е добре да бъдете информирани още веднъж за тази прелюбопитна синдикално-административна история, към която и преди съм си позволявал да Ви приобщавам, още повече че тя непрекъснато търпи все по-интригуващо развитие. Ще ми се да имате пълна представа за нейната така пищна и богата на смисъл цялост. Не крия, че ми е много интересно и това как ще реагирате според Вашите собствени прерогативи и отговорности; липсата на реакция също е реакция. Та не ми остава нищо друго освен да Ви пожелая приятно четене, този път ще се постарая да бъда пределно лаконичен!

Многоуважаема госпожо Стоянова, помощник-директор-и-синдикален-лидерю на ПГЕЕ-Пловдив,

Решавам тази сутрин да Ви напиша едно кратичко благодарствено писмо защото е същински грях да допусна да проявя такава грозна неблагодарност спрямо Вашите тъй значими заслуги около подготовката и осъществяването на тъй бляскаво проведената акция по моето уволняване и изгонване от ПГЕЕ-Пловдив; да, без Вашия решаващ принос и съдействие въпросната акция би била неосъществима, а пък незачитането на Вашия решаващ принос наистина е израз на грозна неблагодарност, която аз, като възпитан човек, не мога да си позволя. В тази връзка, с оглед да поправя очерталата се несправедливост, си позволявам да изтъкна поне следното.

Под Вашето тъй мъдро ръководство, уважаема госпожо синдикален лидер, синдикалната организация в ПГЕЕ-Пловдив към КТ "Подкрепа" наистина биде превърната в най-мощна, непоклатима направо синдикална патерица на още по-мъдрото и проницателно административно ръководство, което с удивително острия си нюх успя овреме да разпознае врага на народното добруване в мое лице - и най-вече успя за кратък срок от около две години, подпомагано тъй усърдно от Вас, многоуважаема госпожо Стоянова, да проведе бляскава кампания по неговото най-ефективно дискредитиране, разобличаване, изобличаване и т.н., довела в крайна сметка до така бляскавата операция по неговото безболезнено отстраняване - операция, която може да се сравни с прецизното хирургическо изрязване на злокачествен тумор! - от иначе цветущия организъм на нашето училище! Аз смятам, че за тия Ваши заслуги по пълното ликвидиране на народния враг Вие, многоуважаема госпожо помощник-директор-и-синдикален-лидер, заслужавате орден за безпримерна доблест, нека и д-р Тренчев, и проф. Клисарова да помислят и да Ви възнаградят с нещо, щото такива безпримерни подвизи не бива да остават ненаградени, крайно грозна неблагодарност е да не бъдат най-малкото поздравени! Тъй като съм справедлив човек, ето, правя нужното такава една аномалия да бъде отстранена.

На второ място специално следва да се отбележи и възнагради с нашето възхищение гениалната по своя замисъл и тъй бляскаво осъществена акция по моето изключване от синдиката само седмица преди уволнението ми, с което Вие, многоуважаема госпожо помощник-директор-и-синдикален-лидер, тъй да се рече, трасирахте пътя за ликвидирането на народния враг в мое лице, именно за уволнението ми, за отстраняването ми от благоденстващото под мъдрото ръководство на г-жа Директорката учреждение. По този начин Вие предвидливо избегнахте тъй досадното по закон изискване да Ви се налага да давате съгласие за уволнението ми, а пък на работодателя, именно на Вашата пряка началничка, да й се налага да иска от Вас в писмен вид съгласие за моето уволнение: поклон Вам, многоуважаема госпожо помощник-директор-и-синдикален-лидер, поклон пред Вашата тъй мощна проницателност, досетливост и предвидливост - ето как виртуозно заобиколихте закона и то в най-последния момент! Пак ми се налага да посоча, че и за този Ваш подвиг заслужавате да бъдете възнаградена, надявам се, г-жа Анастасова ще си направи съответните организационни изводи по този повод.

Толкоз. Ползвам се от случая, многоуважаема госпожо помощник-директор-и-синдикален-лидер, да Ви помоля да ми посочите банкова сметка, на която да мога да внеса оставащите 7 месечни вноски по изплащаното от мен лично на Вас обезщетение от 600 лева, свързано с нашето досъдебно споразумение по онова епохално съдебно дело "за обида", което Вие имахте добрината да заведете срещу мен и по този начин оказахте неоценим принос в усилията на г-жа Директорката да бъда репресиран и унижаван по всички възможни линии, с оглед да бъда съсипан, да бъда доведен до положение да рухна поне здравословно, да бъде доведен до жалко състояние. Е, накрая тия усилия се увенчаха с достигнатия тия дни триумф: ето, аз вече съм уволнен, без работа, а скоро, след известно време, ще бъда и без всякакви средства за съществуване, което нищо чудно да ускори окончателния и безвъзвратния ми край. Прави сте, точно така, към класовия враг не трябва да знаем никаква пощада - той трябва да бъде громен и мачкан докато издъхне! Както и да е, та значи очаквам Ваша банкова сметка, на която да привеждам остатъка до изплащането на въпросната сума. Досега тия вноски ми се удържаха директно от заплатата, сега понеже заплата нямам, ще трябва да уредим друг ред на изплащането им.

Желая Ви безкрайно благоденствие под сянката на тъй величавия трон на управляващата директорка - дано съдбата й отреди по възможност вечно директорстване, а Вам - вечно все тъй усърдно да й служите!

8 юни 2014 г.

Пловдив С най-сърдечни чувства: (подпис)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)