Нима има нещо по-прекрасно от това да си горда личност, упоена от трепета и патоса на автентичното свободолюбие?

ТОВА Е ЕДНА СТАТИЯ, КОЯТО Е ИЗТРИТА В ОСНОВНИЯ МИ БЛОГ СЛЕД ДОНОС НА НЯКАКВИ СИ НЕЩАСТНИЦИ. ПРЕПУБЛИКУВАМ Я ТУК ЗА ДА Я ЗАПАЗЯ.

Таман обещах да пиша нова книга с тъй примамливото за мен заглавие ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ и дори написах нещо като "предговор" - виж: Личностното отношение към нещата е най-голям грях на скроената по канона на обезличаването противочовешка образователна система - и се наложи да вляза в болница заради проблеми със сърцето. Вчера помолих да ме пуснат събота и неделя в нещо като "отпуск" (нещо съвсем не ми се седи в болници!) и ето, тази сутрин съм вече съм на компютъра си у дома; след като се изказах по една предизборна тема, първото, за което се сещам, е да опитам да се настроя и да попиша по тъй важната за мен тема. Казах също, че ми се ще тази моя книга да бъде написана по друг тертип, да бъде нещо като кратичко "помагало" за ония учители, които се лутат и не знаят какво да правят в така тежката училищна ситуация. Тъй като не е тайна, че ситуацията в родните училища е направо отчайваща, от училищата всичко свястно бяга или стиска зъби, а така, разбира се, нещата няма да стигнат доникъде. Необходими са спешни промени, всичко трябва из основи да се промени, като условието за всичко това е едно: образователната бюрокрация да не пречи на учителите. Условието, от което зависи всичко, е едно и се нарича простичко с една дума, тази дума е думата свобода.

Ако учителят не е свободолюбив и свободомислещ, ако мисленето му е оковано в разни догми, ако той робува на един определен и отживял времето си манталитет, той неизбежно е загубен, пък дори и да не си дава сметка за това. Разбира се, тия, дето се принизяват да бъдат безропотни служители на системата, те губят мигновено качеството си да са учители, те са просто стават чиновници на античовечната система. Да си учител, да заслужаваш по същество или по същински начин това прозвище, означава по презумпция да си свободолюбив и свободомислещ: човекът, чието мислене е оковано в разни догми, няма моралното право да се нарича учител. Той може да е всичко друго, но само не учител. Учител не е и не може да бъде оня, който пренася своята личностна, духовна и ценностна ограниченост върху своите възпитаници, сиреч, вреди на учениците си - вместо с нещо да им е полезен, и то истински, а не проформа, не мнимо. Пълна безотговорност спрямо бъдещето на младите хора е те да бъдат поставяни в унизителни условия да имат за "учители" малодушни хора, които са се оставили да бъдат нещо като маша на безчовечната и вредна за човечеството административна образователна система. Ако някой е учител в истинския смисъл на тази дума, той по презумпция трябва непрекъснато да се съпротивлява на тенденцията на системата да тика в калъп душите на младите, да ги обезличностява, да кастрира личностите им и то тъкмо откъм личностност, да потиска техния личностен растеж, да смазва всяка тяхна личностна проява, един учител никога не би си позволил да бъде оръдие на такава една наистина противочовешка система. И ето, че първото, което трябва да изясним, за да се разбере от всички защо всичко това е така, е да изясним понятието за личност, щото у нас една от най-вредните догми е съвършено изопаченото, съвсем неправилно разбиране на това понятие.

Системата, лишавайки учителите от цяла една поредица от личностни права (неотнимаеми не само по същество или по природа, но дори и по закон, и то дори и у нас, дето системата си вилнее както си иска!), сама тика учителите в калъпа на "примерния типов учител", който е послушен, който сляпо следва инструкциите, който нищо особено или личностно не просто не смее да прави, но дори и не смее да си го помисли. Е, има една "ограничена свобода", свобода "про форма", една "свобода", както свеждаща се, по думите на Хашек, до "умерения прогрес в рамките на закона", която не е никаква свобода - и то тъкмо защото в случая имаме потъпкване не просто на закона, но и на най-базисни принципи дори не на самата Конституция, но и на правото, на справедливостта изобщо. Щото не е възможно една система "по закон" и най-малко по право да изисква от учителите да са вредни за учениците си, нали така? Да, ала на дело, на практика, се оказва точно така, нещо повече, такива на дело са т.н. "образцови" за системата учители, които, както казахме, съвсем не заслужават да бъдат наричани така. Що е личност? - ето това най-напред следва да бъде изяснено, та да си проличи същината на обезличаващата младите хора противочовешка система.

От комунизма ни остана цялостно сгрешената представа, че личността била не друго, а "социално-значимата същност на човека"; един вид излиза, по тази порочна представа, че личност е оня, който се оставя да бъде използван не толкова от самото общество като такова, а от една порочна партийна политическа система, щото, знайно е, в ненормалните общества водещ е не същинският, действителният обществен интерес, а този интерес е узурпиран от една самовластническа олигархична прослойка, която се е самообявила за носителка на "всеобщия обществен и държавен интерес". При тази мистификация и фалшификация своекористният интерес на въпросната партийно-олигархична прослойка незаконно бива провъзгласен за "действителен обществен интерес", това, което е угодно само за въпросната узурпаторска прослойка, бива смятано, без никакво основание, за изгодно "на всички". Така беше при комунизмът, където изгодното за "партията" биваше смятано без никакво основание за изгодно за всички, така е и при посткомунистическите мутации на същия този комунизъм, когато разни мафии, сменящи се във властта, без никакво основание обявяват своя частен интерес за "всеобщ държавен и обществен интерес". Системата в образованието при тия условия е дегенерирала дотам, че да бъде прост изпълнител на волята на същата тази узурпаторска прослойка, владееща политическия монопол. Съобразно това "учителите", дето са се принизили до нивото да бъдат прости изпълнители на разпорежданията на намиращата се в дълбоко противоречие с истинските интереси на младите хора противочовешка система, се превръщат неминуемо в насилници, имащи репресивни функции, които се родеят с функциите на народната милиция от едно време. Не може "учители" да бъдат хора, нескривано, без капчица неудобство демонстриращи един казармен или милиционерски манталитет, чието истинско предназначение е да вреди на личностното развитие на младите. И така, като очертах контекста на цялата работа, да кажа все пак вкратце какво е истинското разбиране за това що е личност.

По същество образованието е - трябва да бъде! - фактор за личностното развитие на младите; образованието трябва да им даде всички условия да бъдат пълноценно съществуващи личности. А личността по дефиниция е човекът в цялото негово своеобразие, това е човекът в цялата му неповторима индивидуалност. Личност е оня, който никога няма да се откаже от своето, сиреч, от себе си - заради това да угоди на предвзето схващаното "общо". Личност иде от раз-личност, доколкото сме различни, дотолкова сме личности. Това, което е общо помежду ни, изобщо не е интересно и не е съществено, примерно това, че всички имаме... носове, ръце, крака, коса на главата и прочие; у човека е интересно и съществено тъкмо онова, в което се различаваме, раз-личността е оста, около която се формира личността; различното поражда личното, личностното, личността. От тази гледна точка личност е оня, който, за да съхрани своята личностност, е осъзнал, че първото условие на живота му е свободата. Личността благодарение на свободата може да съхрани индивидуалността, особеността, своеобразието, суверенитета си; без свобода няма и не може да има никакви личности, щото несвободата анихилира, унищожава личностното у човека. Личност и свобода затова са взаимно-заменими понятия. Не е личност оня, който не е беззаветно влюбен в свободата си. Оня, който е склонен да пожертва свободата си, а заедно с това и личността си, разбира се, не е личност, той изменя на личностното у себе си, поради което неизбежно се обезличностява.

Този методологически принцип трябва да бъде центъра, около който всичко се върти - не само в анализа на същинското, на смисленото образование, не само в разбирането на личността и на личностното развитие на младите, но и в разбирането на самото естество на живота за човека: без свобода няма живот за човека, държащ на своето понятие, без свобода всичко губи смисъла си, всичко отива на поразия. Да бъдеш човек в истинския смисъл на думата означава да бъдеш свободен, сиреч, да бъдеш личност; не си ли личност имаш ли "едно наум" спрямо свободата, склонен си ли да разглеждаш свободата като "опасна", "вредна", "нежелана"; личи ли, че изпитваш ненавист спрямо свободата, това означава, че личността ти вече е отишла по дяволите, т.е. отказал си се от нея. Интересното е също, че обществата, които изпитват недоверие към свободата, са обикновено най-бедни, докато обществата, в който господстващият манталитет се покои върху уважението, пристрастеността към свободата, такива общества са и богати, и проспериращи, и човечни, и всичко. Всичко идва оттук, от нашето съзнание за свобода, което е характерно за развитата, за разчитащата на себе си личност. Общества като нашето, в които тон задават презрените комуноиди - комуноидът в моето разбиране е тъкмо човекът, който се е отказал едновременно и от свободата, и от личността, и от достойнството си! - такива общества добро няма да видят.

Тия базисни моменти, необходими на разбирането, вече ни дават добра основа да се приближим до темата си, а именно, че всяко същинско образование и училище по необходимост е не само личностно центрирано, то е също така центрирано и спрямо опорната точна на всичко, оста, около която всичко в едно нормално общество се върти, именно свободата. Разбира се, не може да има нищо хуманно, човешко, личностно и пр. оная образователна система, която е центрирана около една ос: неуважението както към личността, така и към нейната свобода, сиреч, крепи се на неуважението спрямо личностния суверенитет на свободния човек. Каквато именно е нашата така абсурдна затова образователна система. Много хора не си дават докрай отчет за всичко това, поради което са склонни да се примиряват със съществуващото положение. За жалост, това е характерно и за много учители, мнозинството от учителите у нас, за жалост, са склонни да се примиряват и дори да се нагаждат, с оглед оцеляване, към изискванията на противочовешката - а тя е противочовешка доколкото е антилиберална и ненавиждаща личностното! - образователно-възпитателна система. Такива учители, за жалост налага ми се да им го кажа директно, нямат моралното право да се наричат учители. Истинският учител, според изразеното по-горе понятие за личност, би следвало да е личност в най-истинския смисъл на тази велика дума, сиреч, следва да е по презумпция човеколюбец и свободолюбец едновременно. Врагове на свободата и на личностното начало на живота ни да бъдат учители е нещо като природна аномалия, е нещо като катастрофа на човечността. Такова уродство, разбира се, не бива да се допуска, а доколкото все пак се допуска, то това говори за нечовешкия и дори противочовешкия характер на едно такова общество. Казахме, личност и свобода са взаимнозаменими понятия, едното без другото е невъзможно.

Истинският учител, заслужаващ това велико прозвище, казахме по идея е свободолюбив, т.е. е твърде човечен човек. Свободолюбието прави един човек учител - и човеколюбието. Но човеколюбие без свободолюбие е невъзможно, щото любовта към свободата е онова, което поражда любовта към човека именно като човек, не като "болт в машината на цялото", именно на противочовешкото общество. Изкуството да бъдеш учител, от тази гледна точка погледнато, се свежда до изкуството на свободата, пораждащо едно изкуство на личностното отношение, отношението между свободни личности, каквото по презумпция е това, което наричаме образование, възпитание, училище и пр. Да се упражняваш в изкуството на учителстването означава да се упражняваш в това велико изкуство на свободата, което именно ражда суверенната и достойна личност. Не може учители да служат да една система, която "произвежда" не личности, а... "типови продукти", примерно, тухли за "градежа на голямата обществена постройка" на античовешки настроения социум. Тая дума "градене" е доста показателна, аз по-нататък по-обстойно ще акцентирам върху нея, щото тя изхожда от една из основи сбъркана представа за живота: жизнеустойчивите неща в нашия живот се раждат, а не се градят; не може нещо живо да се породи чрез градене, по съвършено друг начин се "правят" и раждат живите неща, в това число и личностите, човеците. Истинското раждане на човека е раждането на неговата суверенна личност и това е центъра, призванието, средоточието на една смислена и хуманна образователна "система"; впрочем, истински смислените системи вече не са системи (системата е нещо мъртво и мъртвешко!), те просто са живот. Само животът може да ражда живот, само живото ражда живот. Мъртвото ражда само смърт и мъртвина. Това, уви, се е случило с нашата тъй наречена образователна система, чиято безжизненост точно съответства на противочовешкия й характер.

Да, нашата образователна система "гради" не друго, а... мъртвина, сее смърт. Предварително е умрял човекът, чиято личност не е успяла да се роди, да бъде отгледана; той само външно прилича на жив човек, а всъщност е мъртвец, е нещо като ония зомбита, дето хем са живи, хем не са, хем са мъртъвци, хем не са съвсем мъртви - и по тази причина гонят и тормозят истински живите, опитвайки се да изпият кръвта им. Гледах наскоро един такъв филм, отвратителна работа е това! Е, такова нещо ни се случва и на нас, жителите на посткомунистическа България, но ние не го усещаме. Правете си сметката какво означава всичко това. Подобни зомбита, намиращи се в някакво преходно състояние между живота и смъртта, което нито е живот, нито е същинска смърт, по моето разбиране, са именно тия "продукти" на системата, които са се обезличностили до крайна степен, който нямат никакво доверие в свободата, които си харесват мътвината на несвободното получовешко съществуване и пр. Подобни зомбита, в моето разбиране, са жалките същества, който аз наричам комуноиди, в които личностното е потиснато в една ужасна степен, дотам, че такива хора наистина ненавиждат свободата. Нека тази екстремна метафора за "живите мъртъвци", зомбитата, която дръзнах да употребя, помогне на някои хора да осъзнаят цялата сериозност на положението, в което се намираме.

Ами да спра засега дотук. Тия дни ще продължа, живот и здраве да е само. Темата е важна, заслужава си да се мисли за тия неща. Е, каквото от мен зависи, ще го сторя, ще кажа каквото мисля и как аз виждам нещата с една пределна откровеност. Ще го сторя, пък нека всеки го възприема както иска. Това мен вече не ме вълнува. Длъжен съм да кажа нещата според тяхната истина, останалото вече не е мой проблем.

Желая ви хубав ден! Бъдете личности, бъдете свободни! - какво друго мога да ви пожелая в този контекст? Е, така да бъде. Нима има нещо по-прекрасно от това да си горда личност, упоена от трепета и патоса на автентичното свободолюбие? Но колцина разбират това? И колцина изобщо някога са го преживели? А пък за сметка на това мнозинството скептически се цупи като чете такива панегирици на личността и свободата: нали така, признайте си че е така де?! Вие лично цупихте ли се като четохте тия мой сутрешни разсъждения? Признайте си де - не е чак толкова голям грях да бъдете поне веднъж честни!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Словесното ръкоблудство на един нашенски кръчмарско-конспиративистки "мислител", горещ привърженик на всички до една кагебистки "опорни точки"

Вижте какво ми е отвърнал един млад човек с комуноидни наклонности (Виж: Ето и за вас интервюто на Виктор Суворов „В гостях у Дмитрия Гордона“, гледайте го, ще научите много интересни неща, заслужава си да го видите!), словоизлиянията му не заслужават никакъв коментар от моя страна:

Todor Arnaudov каза: Престанете с манипулациите, вие сте бившия комунист, учил в СССР, а не аз. Т.е. вие сте бил явно „двоен агент“. Да цитирам пак Захарий – честа съдба на шпионите е, че накрая полудяват.

Аз не съм комунист, бе, манипулатор бездоводен, лепяч на неточни и неправилни етикети и клишета, и с това започвам и книгата, която се казва „МИТЪТ за демокрацията“, а не „митовете“.

Противник съм на разбойничествата както на т.нар. „комунисти“, както и на разбойничествата и на т.нар. „капиталисти“.

Отворете и четете, там е разгледана политическата система на много страни, които твърдят, че са „демокрации“ (вкл. България – и до 1944 г., и след това). Всички са „демократични“. :)))

Това е дума-курва, както е сега и „комунизъм“ и „капитализъм“ – защото и вторият не е „един“. Немците са капиталисти, но донякъде и са „построили комунизма“. Същото важи и за Швеция, Дания, Франция.

Обратното на „демокрация“ не е „тирания“ или „комунизъм“, както се опитват да внушат, и няма само „обратно“, има „друго“. Нито „демокрацията“ означава „свобода“, която сама по себе си е дума-локум.

Свобода за кого и при какви условия? И какво е „свобода“.

Кажете че демокрацията, измислена от добрите и мъдри гърци за селища от няколко хиляди души, е свобода за робите им, или пък на английските роби в Англия и извън Англия, или на американските и т.н.

И „комунистите“ твърдят, че създават „демократична държава“, щото „демос“ значи „народ“, а демокрация значи „власт на мнозинството“. Да, „те лъжат“ – а сегашните са честни, почтени и не лъжат. Къде е тая „власт на мнозинството“?

Мнозинството, обикновените хора, искат ли децата им да емигрират, да не могат да си гледат децата, възрастните да мизерстват, културата и националността им да западат и т.н.

Изказвате само клишета, тези, използвате думи без да ги дефинирате (какво е „демокрация“? – но го свържете с РЕАЛНОСТТА и докажете че е „свобода“) и не отговарят по същество, защото няма какво да кажат.

Гърция са пример за демокрация – изборност и т.н., което НЕ Е равно на „свобода“. Атина е империя с колонии, ходи наляво-надясно и раздава правосъдие (чели ли сте „Тукидид“?), когато РОБИТЕ въстават – се съюзава с иначе „враговете“ си спартанци (които са „комунисти“!!!! :)) но като тях робовладелци) да избие въстаниците.

Въстаналите роби се борят за „тирания“, нали, не за свобода? :)))

Същото се случва в Европейската история – Жакерията, въстават разни работници по време на Стогодишната война. „Воюващите“ „демократични“ Англия и Франция се съюзяват да избият обикновените хора, борещи се за „тирания“. :)))

Същото се случва и през 19-ти век през 1848 г. – „мързеливците“ въстават, после Френската комуна и т.н.

„Демократите“, „свободолюбците“ са десет или сто пъти по-жестоки отколкото турците в България.

И Захарий Стоянов го казва, с всичките си причини да мрази последните.

ВИЕ сте привърженик на диктатурата – знам го от ваши ученици. А когато сте яли кюфтета не сте ревал.

Христо Ботев, г-н Грънчаров, е бил „комунист“ – и е умрял с песен за свободата от всяка тирания.

Вие сте горд да бъдете слуга и смятате, че всички хора са длъжни да бъдат слуги, защото „така е справедливо икономически“.

Впрочем – не сте определили и „справдливо“. И „честно“.

А с неизказаното допускане „справедливо [за всички]“ вие СТЕ комунист, защото твърдите, че има един общ морал, общи закони за всички.

Четете Ницше или Шпенглер или който и да е учебник по право (ама не на колеги манипулатори), или вижте как е в оригиналите на „демократичните“ общества, дори и днес.

Няма едни ценности, особено в „демократични“ (думата-курва, виж по-горе) общества.

Има ценности и нрави на роби/подчинени, и ценности и нрави на господари.

Двете групи са несъвместими.

Господарите учат робите, че е ценно да служиш и да се подчиняваш, да не убиваш, да не прелюбодействаш, докато за тях самите това са най-големите добродетели, защото чрез тях и чрез разликата между техния и чуждия „морал“ те налагат и поддържат своята власт над по-слабите.

Иначе под „демокрация“ наистина някои повърхностни мислители, които не могат добре да учленят посланията, разбират свобода на (личната) мисъл, изразяване, убеждения и т.н.

Това не е „демокрация“, а е именно „СВОБОДА НА МИСЪЛТА, ИЗРАЗЯВАНЕТО, …“ и т.н.

Аз естествено съм „за“ тази свобода и съм противник на онзи „комунизъм“, който потиска всеки глас и т.н.

Аз съм и „За“ свободната инициатива.

Но вие сте „против“, защото не казвате дума за световните монополи, за корупцията, за рекламите които заблуждават и манипулират, за големите масмедии и собственост на кого са и на кого могат да бъдат.

И сега живеем в „комунизъм“, само че партийните секретари не са в Политбюро, а са собственици на определени предприятия, активи и т.н.

Или както се изразяват някои американски дисиденти още от 40-те, САЩ е „СОЦИАЛИЗЪМ за богатите и капитализъм за бедните“.

Също така ЕС, или т.нар. Съюз на Европейските Капиталистически и Империалистически Страни, по същество е западноевропейската версия на СССР.

Идеолозите на ЕС имат сходни идеи с такива на Кауцки и Троцки. За Барозу анализатори твърдят, че е Троцкист.

Бюрократичната номенклатура в СЕКС е все по-чужда на хората, подобно на съветската, преразпределя ресурси и пазари с командно-планов механизъм – нарича се „рамкови програми“ и т.н.

И тук има преследване срещу мисълта, нарича се „Политическа коректност“, срещу нея се борят и бивши СЪВЕТСКИ дисиденти и т.н.

Защо не се борите срещу тази ТИРАНИЯ?

Или пак ще се окаже, че теоретичното ви ниво не е достатъчно за да водите подобни дискусии, не стигате до там.

Тезата ви е „аз съм от добрите, вие сте от лошите“.

Няма аргументи, няма доказателства, няма разсъждение.

Само твърдения, „безспорни“ клишета и неверни обвинения срещу противника.

Жалък сте.

Грънчаров, аз не съм комунист. :)) Още повече „ПЪЛЕН комунист“ – това какво значи?:) Поне да бяхте прочели книгиТЕ и статиите ми, да видите също от кои мислители и автори имам влияние и т.н., да видите кое осъждам, кое подкрепям и т.н.

Ама сигурно хонорарът ви не стига, за да четете.

И къде видяхте „догми“ по-горе.

Вашето са догми – типично за посредствените хора.

Още на 18 години ви направих за смях философски и с познанията си. :))) Още ли си вярвате, че имате някаква „теоретична“ и каквато и да е правота или положение над мен – ако едно дете беше колосално по-силно от вас и с факти, и с логика, и с риторика, и с познания, 14 години по-късно интелектуалната пропаст помежду ни ще да е станала като от Земята до Марс.

Освен „комунизъм“ и „капитализъм“, има и други учения, като анархо-синдикализъм, има и междинни положения, има и коренно различни неща като „трансхуманизъм“, което пак не е „едно нещо“, защото зависи кой точно, кога и къде го прилага. Аз не съм комунист, каквото и да значи това.

Ще цитрам един от жалките ви опити някога, за спомен – че вие по-добре разбирате изкуството от мен, че аз съм се бил „опитвал“ нещо си, „защото сте били минали курс по философия на изкуствата“. :)))

А какво сте нарисували, написали, изтанцували, изиграли творческо? :)))

Вие сте посредствен философ-доктринер, аз съм универсален творец и изследовател, търсач на истината и обективността.

Типично за „бившите комунисти“ и всякакви „помияри“, които се нагласят с онзи, който е на власт, е че веднага обръщат страницата и стават най-дивите анти-комунисти, отричащи абсолютно всичко. Такива са били и много от „комунистите“.

А истината е, че те са просто слуги, съответно – точно те обичат ТИРАНИЯТА на своя господар.

Поздрав за вашата „демокрация“, за „догмите“ на комунизма.

(В превод означава – СССР, ЕС и САЩ са тиранични държави, ако не схващате, г-н тиранослуга)

Това е илюстрация на начина, по който САЩ става най-великата „демокрация“.

И един друг начин:

Грънчаров, не съм „комунист“, каквото и да значи това, както е обяснено в книгата ми за цялата демагогия по въпроса. Затова се пишат книги и статии, изчерпателни и задълбочени. Няма догми, има разсъждения и доказателства и намиране на противоречия и демагогии.

„Упадъчна идеология“ – това е комунистическо („идеологическо“) клише, със сменена дума, не сте си забравили навиците.

Е, да, същото са говорили и от другата страна – за всяка господстваща ТИРАНИЧНА идеология, всичко друго е „упадъчно“, „зло“, „ерес“, „варварско“ и т.н., като за най-посредствената част от доктринерите на идеологията не са нужни никакви аргументи.

Твърденията са достатъчни за догматиците като вас, с психопатологична самоувереност.

Първо „езичниците“ горят и дават на лъвовете неверниците християни. После християните, „проповядващи любов и свобода“, щом взимат властта, дават на лъвовете и горят на клади другите „неверници“, отиват да трепят третите „неверници“, те им отвръщат и т.н.

Опа, властта ги прави еднакво „справедливи“. :))

Едни тирани побеждават други тирани и им налагат своята тирания. Лошите комунисти побеждават лошите царисти и монархисти и лошите „интервенисти“. „Добрата“ „демокрация“ побеждава „лошите държави“ и въдворява хаос, концесии и граждански войни и т.н.

…

„Изглеждахте ми умен човек“

Не ставайте смешен, „поласкан“ съм, казано от устата на един треторазреден философ и тирано-служител представящ се за борец за „свобода“, какъв висок комплимент! :)

И тогава бяхте жалък, когато 18-годишен ви направих за смях и философски, и методически, и с познанията си, с всичко. :))

И тогава нямахте нищо против християнските кланета и християнската тирания, която обаче утвърждавала „свободата“ (не и на държавническо ниво, и само за някои, както казваха от една поп-група).

Сега сте същият – за вас кланетата над „диваците“ не са кланета. Тормозът и ограничението на нечия свобода не е „несвобода“ и т.н.

Особено смешен бяхте, когато се правехте на важен с това, че сте били завършили специализация по философия на изкуствата, а аз „съм се опитвал…“. :))))))

…

А за „анти-хуманността“ – благодаря ви, сега открито заявявате, че според вас колониализмът е хуманен, робството е „хуманно“, „не е имало турско робство“, вие смятате българските революционери за разбойници и терористи и т.н. и т.н.

Не че е изненада де, вашата нравствена „дегенерация“ и търпимост към несъвместими противоречия е известна на света – изглежда още не сте забравили всички трикове на „догмите“ на диалектиката. :)))

Друго типично за доктринерите – да поучават, без да могат да отвърнат и ЕДИН РЕД с аргументи.

Доктринерите, за разлика от творците, са теоретически безпомощни развалени грамофони.

Поздрав с няколко японско-виетнамско-иракско-„свободно-демократични“ „догми“, за световната тирания.

Това значи, че СССР, ЕС и САЩ са тиранични държави от сходна по същество порода:

Американската „демокрация“ и „свобода“ след 60-те години:

„Демокрацията“ след 1940-те, наложена в Япония, Корея и в Европа:

Така „най-човечната“ система налага мир – PAX DEMOCRATIUS.

Както са го правили в „демократичен“ Рим.

Грънчаров, не съм „комунист“, каквото и да значи това, както е обяснено в книгата ми за цялата демагогия по въпроса. Затова се пишат книги и статии, изчерпателни и задълбочени. Няма догми, има разсъждения и доказателства и намиране на противоречия и демагогии.

„Упадъчна идеология“ – това е комунистическо („идеологическо“) клише, със сменена дума, не сте си забравили навиците.

Е, да, същото са говорили и от другата страна – за всяка господстваща ТИРАНИЧНА идеология, всичко друго е „упадъчно“, „зло“, „ерес“, „варварско“ и т.н., като за най-посредствената част от доктринерите на идеологията не са нужни никакви аргументи.

Твърденията са достатъчни за догматиците като вас, с психопатологична самоувереност.

Първо „езичниците“ горят и дават на лъвовете неверниците християни. После християните, „проповядващи любов и свобода“, щом взимат властта, дават на лъвовете и горят на клади другите „неверници“, отиват да трепят третите „неверници“, те им отвръщат и т.н.

Опа, властта ги прави еднакво „справедливи“. :))

Едни тирани побеждават други тирани и им налагат своята тирания. Лошите комунисти побеждават лошите царисти и монархисти и лошите „интервенисти“. „Добрата“ „демокрация“ побеждава „лошите държави“ и въдворява хаос, концесии и граждански войни и т.н.

„Комуната“ и преди комунизма и по време на капитализма е тиранин над индвидиа, толкова ли сте повърхностен да не го схванете.

Заменете „комуната“ със „системата“, „държавата“, „строя“, „организацията“, „КОРПОРАЦИЯТА“, „началникът“, „учителят“, „свещеникът“, „висшестоящият“, „господарят“, „ВСЕЛЕНАТА/ПРИРОДАТА“ и т.н.

Четете и Шпенглер.

Американските идеолози на „демокрацията“ като Уолтър Липман го наричат „Manifacture of consent“ – производство/фабрикуване на съгласие – пропаганда и PR през медиите, без явно физическо насилие.

Извършва се чрез средствата на пропагандата – и преди тях се е извършвало от всички религии. Не само комунистите имат пропаганда, нали знаете. :))))

Църквата е ранна форма на „телевизия“ – разпространява установената идеология и какво всеки трябва да прави или не прави и там открай време работят „агенти на ДС“ – в Англия дори са най-висши членове на парламента, в Османската империя гръцките свещеници са били агенти на султана и са им помагали „христовите войни“ срещу комитите в Македония – „борещи се за тирания“, по вашата интерпретация. :)))

„Комунисти“ (от сталинов тип), капиталисти (от англо-американски тип) – все са тирани, завзели военната, полицейската, информационната власт, и стремящи се да потискат хората, да ги карат да мислят и правят „каквото трябва“ и да задържат властта.

Властта обикновено се завзема с военна сила и насилие – защото предишните власт-имащи са я завзели и я удържат по този начин.

Едни в едни условия си пазят властта по един начин, другите в много отношения го правят по СЪЩИЯ начин, в други отношения – по малко по-различен начин (различни култури, не само „идеологии“) и т.н.

Ама и това май излиза отвъд вашата компетенция.

Всички „доброволно“ пият една марка газирани напитки („защото искат“ :)))) – набиват им всекидневно отвсякъде реклами, и я има навсякъде), гледат едни и същи предавания по телевизията, ходят като зомбите на армии на едни и същи мачове, скандират едни и същи неща, избират по един и същи начин (като ги учат едно и също и им дават едни и същи възможности).

А много различни марки стоки се произвеждат всъщност от един и същи производител с различен етикет.

Всички се увличат по едни и същи (определен набор в момента) моди – играят на тази или онази игра, почитат този или онзи певец, актьор и т.н.

Това също е „власт на комуната“ над „индивида“, ама по-изпростелите и ограничени „индивиди“ са така промити, че са накарани да вярват, че те избират сами, че са „уникални“ (като правят това, което всички останали), че са „специални“ (като спечелят една от 100000 чаши с марката на еди-кой си) и т.н.

И т.н.

Е, да, забравих, че вие сте и „идеалист“ от онези, които губят връзка с реалността и си мислят, че могат да съществуват независимо от всичко останало, и че „свободната воля“ не е свързана с волите на останалите.

Ако беше така, нямаше да има нужда от икономически и всякакви идеологии, защото всеки щеше да прави каквото си иска, без да пречи на останалите.

В заключение – капитализмът, също както комунизмът, на ТЕОРИЯ и формули, които са „красиви“ извън реалността.

Свободна инициатива, свободна конкуренция – хубаво щеше да бъде, ако работеше, ако хората не бяха притиснати до стената финансово и не ги манипулираха с пропагандата, ако нямаше разорение и фалити и убийствена конкуренция и страх, ако нямаше военни и войни, ако нямаше робство, ако нямаше безкрайна алчност, ако хората на високи постове не губеха връзка с реалността (и капиталисти, и комунисти) и не започваха да си играят с човешките същества като с инструменти и т.н.

Реалността не е чисто икономическа, хората не са просто „икономически агенти“, а прекалено многото ВЛАСТ, дадена в нечии ръце, обикновено го превръща волю или невиолю в тиранин, „диктатор“ и насилник, защото иначе другите тирани наоколо ще го завладеят, или защото властта води до самозабрава.

…

Янис Варуфакис и Ноам Чомски обясняват в беседа лицемерието на т.нар. нови „неолиберали“, които нито са нови, нито са либерали, а някои от икономическите им мерки спрямо Гърция и Мексико (договорът NAFTA) всъщност са равнозначни на Съветската командна икономика, само дето „съветска република“ сега е Мексико, на САЩ. Други нови „съветски“ републики са членовете на Тихоокеанското сътрудничество.

Тези анализатори КРИТИКУВАТ съветската система, значи и „комунизмът“. Те са „за“ свободна инициатива – която „неолибералите“ всъщност потискат и на която пречат.

Намерете някой да ви превежда, ако не сте научили Lingua Franca-та на „свободата“.

Economic Collapse – Brexit – Euro collapse – America 2016 – Financial Crisis – Noam Chomsky

https://youtu.be/2WG-uEND74E

Чудесна актуална илюстрация за безбройните лица на „демокрацията“, „свободата“ и „човешките права“.

Уважаемият президент на демократична република Турция, г-н Ердоган се изказва по въпроса.

„НОВА“:

„… В извънредно изявление Реджеп Ердоган защити решението си за извънредно положение и заяви, че то не противоречи на конституцията и на демокрацията.

„Целта на обявеното извънредно положение е да вземем най-ефикасните мерки за премахване на терористичната заплаха възможно най-скоро. Това решение по никакъв начин не е срещу демокрацията, закона и свободите, а напротив – целта му е да засили и защити тези ценности”, заяви Ердоган….“

Той е демократ! Както султанът-баща е бил добър с раята, президентът баща е добър с американските граждани, Сталин е бил обичан от народа, Хитлер е водил народът демократично и утвърждавал демократичните ценности, английската наследствена аристокрация и олигархия е „демократична“ (т.е. „народна“) и управлява „за благото на народа“, както г-н Грънчаров е „демократ“ (олигархо-апологет) и се бори за „свободата“ (на олигархията и на абстрактни несъществуващи индивиди) и т.н.

Ангел Грънчаров каза: Изложихте се много, за жалост едва ли някога изобщо ще успеете да осъзнаете колко много се изложихте. Показахте се като човек с твърде дребна душа, завистлив и злобен. Няма никакъв смисъл да Ви отговарям, всичко казано и написано от Вас пределно категорично Ви изобличава. Бъдете здрав! Жалко е, че нищичко не сте научил от философията. Щото тя предпазва личността от умствено и душевно деградиране и оскотяване... което, за жалост, Ви е сполетяло! Нагълтал сте се с всички най-упадъчни и плоски конспиративистки "теории", всичките имащи кагебистки произход. Умственото Ви ниво е на пиещ евтина ракия кръчмарски дървен "философ", горещ последовател на Сидеров и на АТАКА. Бог да Ви е на помощ!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Архив на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия

2014 година:

● 23 октомври: За смисъла от едно по-различно предаване

● 30 октомври: Разбираме ли свободата?

● 6 ноември: Съществува ли българска мечта?

● 13 ноември: Докога в страната ни бащина ще вилнее тая страшна простащина?

● 20 ноември: Как възприемаме новаторите, различните, творчески мислещите личности?

● 27 ноември: Усещаме ли духовната безпътица, в която живеем?

● 4 декември: Що е истина и защо истината ни прави свободни?

● 11 декември: Да бъда човек - какво означава това?

● 18 декември: Какво за нас, човеците, е Бог?

2015 година:

● 8 януари: Разбираме ли живота?

● 15 януари: Каква е "ползата" от духовните неща?

● 22 януари: Какво означава да си гражданин?

● 29 януари: Умеем ли да разговаряме с младите?

● 5 февруари: Способни ли сме ние, българите, на единно гражданско действие?

● 12 февруари: Вярвате ли на ясновидци и врачки, дали пък те не са предимно шарлатани?

● 19 февруари: Докога ще търпим окупаторът Альоша да тъпче с ботушите си Апостола на българската свобода?

● 26 февруари: Искате ли заедно да помислим за успеха?

● 5 март: Защо не ни вълнува истината за собствената ни история?

● 12 март: Може ли да бъде съживено агонизиращото българско образование?

● 19 март: Имаме ли нужда от вяра?

● 26 март: Утопия ли е любовта, заслужава ли си да я търсим?

● 2 април: Заслужава ли си човек да си продаде душата и съвестта за пари?

● 9 април: Защо сме бедни, как ще започнем да ставаме богати? (още един запис от друг ъгъл)

● 16 април: Кога и как ще се освободим от робския си манталитет? (Друг запис)

● 23 април: Що е политика и защо не всички политици са маскари?

● 30 април: Какво за нас, човеците, е животът?

● 7 май: Постижимо ли е тъй мечтаното разбирателство между мъжа и жената?

● 14 май: Искате ли да поговорим за състоянието на нравите у нас? (тук пък е един запис от екрана, некачествен)

● 21 май: Какво всъщност празнуваме на 24 май?

● 28 май: Къде грешим, коя е най-голямата пречка пред нашия възход и просперитет?

● 4 юни: Как се прави... демокрация?

● 11 юни: Докога ще търпим безумията на изцяло прогнилата образователна система?

● 18 юни: Кой е главният български въпрос на нашето време?

● 25 юни: Защо "обратните" правят свой парад, какво искат да ни кажат по този начин?

● 2 юли: Как аз, редовият гражданин, мога да помогна за промяната към по-добро в свидното ни отечество? (Друг запис)

● 9 юли: Що е граждански дълг и защо подобно нещо не вирее на българска почва? (Друг запис)

● 16 юли: Как да се грижим за душевното си здраве? (друг запис)

● 23 юли: Обичате ли да мислите?

● 30 юли: За какво ни служат чувствата?

● 6 август: От какво зависи нашата човечност?

● 13 август: Какво означава да имаш естетически вкус?

● 20 август: Как се печелят пари, как се става богат?

● 27 август: Съзнаваме ли какво дължим на учителите?

● 3 септември: Защо училището отвращава младите от ученето?

● 10 септември: Какво, демокрация в училище ли? (вижте също и първоначален, некачествен презапис от монитора)

● 17 септември: Възможна ли е "промяна сега" в българското образование? (вижте също и първоначален, некачествен презапис от монитора)

● 24 септември: Как възпитаваме децата си? (Предварителен запис)

● 1 октомври: Способни ли сме на милосърдие? (предварителен запис, откъс от предаването)

● 8 октомври: Грижим ли се за душевното си здраве? (Предварителният запис)

● 15 октомври: Кога волята на човека е свободна?

● 22 октомври: Смъртна или безсмъртна е душата на човека? (Предварителен и частичен запис)

● 29 октомври: Имаме ли нужда от будители и днес?

● 5 ноември: Защо демокрацията ни е тежко болна? (Предварителен запис)

● 12 ноември: Накъде отиваме?

● 19 ноември: Накъде отива светът?

● 26 ноември: Станахме ли роби на греха?

● 3 декември: Какво дава на живота любовта?

● 10 декември: Докога ще търпим тиранията на мафията?

● 17 декември: Защо без законност няма просперитет?

● 24 декември: Какво празнуваме тия дни, ние всъщност какви сме, християни или езичници?

● 30 декември: Вярно ли е, че съкровено желаното винаги се сбъдва?

2016 година:

● 7 януари: Какво трябва да променим в отношението си към младите?

● 14 януари: Възможно ли е обучение в творческо мислене?

● 21 януари: Кога започваме да мислим с вдъхновение?

● 28 януари: Как мисли творчески мислещият човек?

● 4 февруари: Дали най-големият ни дефект не е че не обичаме да мислим?

● 11 февруари: От какво зависи тъй дълго чаканата промяна?

● 18 февруари: Интересува ли ни какво мислят младите?

● 25 февруари: Как се отнасяме към тия, които не мислят като нас?

● 3 март: Каква е истината за нашите "освобождения"?

● 10 март: Роби на комунизма ли сме все още?

● 17 март: Как демокрацията у нас може да проработи?

● 24 март: Какво бъдеще очаква нашата цивилизация на свободата?

● 31 март: Кога едно общество е истински свободно?

● 7 април: Същност на свободата е освобождаването - как така?

● 14 април: Можем ли да водим продуктивен дебат?

● 21 април: На какво ни учи Христос?

● 28 април: Какво е да си християнин?

● 5 май: Кой се опитва да подпали българската ни черга?

● 12 май: Кога ще разрушим нашия български Картаген?

● 26 май: Кога ще започне нашето ново възраждане?

● 2 юни: Кое - индивидуалното или социалното у човека - е по-значимо?

● 9 юни: Докога ще търпим калпавото социалистическо образование да съсипва талантите и бъдещето на нашите деца?

● 16 юни: Реформа или революция е потребна на прогнилото българско образование?

● 23 юни: Можем ли да възпрем злото и агресията, от които е пропит живота ни?

● 30 юни: Умеем ли да разграничаваме право от неправо?

● 7 юли: Дали и Европа ще бъде путинизирана?

● 14 юли: Дали "капитализмът" е човечно общество?

● 21 юли, темата е: Дали лошата демокрация не е за предпочитане пред тъй съблазнителната тирания?

● 28 юли: Как се прави демократично училище?

● 4 август: Интересувате ли се от психология?

● 11 август: Уникално прост народ ли сме?

● 18 август: Разбираме ли какво е животът?

● 25 август: Интересува ли ни истината за комунизма?

● 1 септември: Как да подобрим своята демократична култура?

● 8 септември: Готови ли сте да участвате в борбата за ново образование и училище?

● 15 септември: "Фабрики за безличности" ли са нашите училища?

● 22 септември: Кога ще постигнем национално помирение?

● 29 септември: Кога и как ще се оправим?

● 6 октомври: Разбираме ли моралния смисъл на институцията "държавен глава"?

● 13 октомври: Ценим ли достойнството?

● 20 октомври: Способни ли са да ни изненадат младите?

● 27 октомври: Как се прави разумен избор?

● 3 ноември: Умря ли демокрацията ни?

● 10 ноември: Докъде стигнахме в нашата българска одисея към свобода?

● 17 ноември: Май наистина сме народ-мечта за ченгесарската мафия?

● 24 ноември: Има ли полза от дебатирането?

● 1 декември: Каква е файдата от... мисленето?

● 8 декември: Докога все така ще я караме?!

● 15 декември: Причастни ли сме на духовното царство на свободата?

● 22 декември: Какво означава да си християнин?

● 29 декември: Защо тиранията на безразличието е така страшна?

2017 година

● 5 януари: Какво е да си човек?

● 12 януари: Защо ни е така страх от промените?

● 19 януари: Защо разумността е път към просперитета?

● 26 януари: Коя е разумната, добрата, подходящата за България форма на държавата?

● 2 февруари: Защо в чудната страна Динколандия обичат ракията повече от свободата?

● 9 февруари: До какво води безразличието към истински важните неща?

● 16 февруари: Дали Тръмп ще изненада кагебисткия таваришч-император Путин?

● 23 февруари: Как се отнасяме към новаторите?

● 2 март: Как се влиза в депутатски листи?

● 9 март 2017 г.: Как се прави демокрация?

● 16 март 2017 г.: "Ех, няма ли начин да върнем комунизма?!"

● 23 март 2017 г.: Как се печелят избори?

● 30 март 2017 г.: Как се провежда урок по свобода на... тротоара?

● 6 април 2017 г.: Толкова ли е трудно да сме поне малко по-човечни?

● 13 април 2017 г.: Кога човек е християнин - и кога служи на Антихриста?

● 20 април 2017 г.: Защо лакомията за власт е така голяма?

● 27 април 2017 г.: Непротивенето на злото не насърчава ли злосторниците?

● 4 май 2017 г.: Как се провежда ефективно гражданско действие?

● 11 май 2017 г.: На какво ни учи историята?

● 18 май 2017 г.: Как почитат духовността в страната на бездуховността?

● 25 май 2017 г.: За какво копнее българският дух?

● 1 юни 2017 г.: Ще помогнете ли да спасим баба Марийка?

● 8 юни 2017 г.: Няма ново предаване поради заболяване на водещия.

● 15 юни 2017 г.: Що е декомунизация и как тя се прави?

● 22 юни 2017 г.: Защо комунизмът у нас не умря, а вампиряса?

● 29 юни 2017 г.: Защо не умеем да дебатираме?

● 6 юли 2017 г.: Застрашена ли е "българщината", нашата тъй свидна уникална идентичност?

● 13 юли 2017 г.: Как се култивира демократичен манталитет?

● 20 юли 2017 г.: Защо в декомунизацията е спасението на нацията?

● 27 юли 2017 г.: На какво ни учи философията на историята?

● 3 август 2017 г.: Кога решенията ни са истински разумни?

● 10 август 2017 г.: Разбираме ли що е милосърдие?

● 17 август 2017 г.: Какво представлява "класическият българин"?

● 24 август 2017 г.: Идиот ли е... Ботев?

● 31 август 2017 г.: Разбираме ли що е грях?

● 7 септември 2017 г.: Потребно ли ни е ново съ-ЕДИНЕНИЕ?

● 14 септември 2017 г.: На какво училището учи децата ни?

● 21 септември 2017 г.: Кой е най-важният български въпрос?

● 28 септември 2017 г.: Как да спрем наближаващата нравствена катастрофа?

● 5 октомври 2017 г.: Е какво: на маймуни ли ни направихте вече?

● 12 октомври 2017 г.: Кога страдаме от ТЕЛО-МАНИЯ?

● 19 октомври 2017 г.: Можем ли да се освободим от бесовщината на разединението?

● 26 октомври 2017 г.: Нима най-трудно е да променим себе си?

● 2 ноември 2017 г.: Как си отмъщаваме на своите съвременни будители?

● 9 ноември 2017 г.: И защо комунизмът не си отиде?

● 16 ноември 2017 г.: Искате ли заедно да направим едно добро дело?

● 23 ноември 2017 г.: Защо всичко у нас е тъкмо наопаки на истинското - и на разумното?

● 30 ноември 2017 г.: Защо не можем да поставим голямата обща цел над малкия си личен интерес?

● 7 декември 2017 г.: Способни ли сме да проведем народен импийчмънт на управниците си?

● 14 декември 2017 г.: Как ще станем пълноценно живееща човешка общност?

● 21 декември 2017 г.: Накъде се е запътила цивилизацията ни?

● 28 декември 2017 г.: Каква промяна съдбовно ни е потребна?

2018 г.

● 4 януари 2018 г.: Какво за нас, човеците, е природата?

● 11 януари 2018 г.: Нужно ли ни е обучение по човечност?

● 18 януари 2018 г.: Личността или общността е по-значима?

● 25 януари 2018 г.: Трябва ли в училищата да учат за секса и любовта?

● 1 февруари 2018 г.: Декомунизация или... рекомунизация?

● 8 февруари 2018 г.: Промяната в съзнанията: как да я постигнем?

● 15 февруари 2018 г.: Как реагираме спрямо несправедливостите?

● 22 февр. 2018 г.: Защо Бог продължава да ни щади?

● 1 март 2018 г.: Защо 3-ти март не може да е национален празник на всички българи?

● 8 март 2018 г.: Какви са мъжките и женските отговорности в живота?

● 15 март 2018 г.: Какво става с българския дух?

● 22 март 2018 г.: (няма предаване)

● 29 март 2018 г.: ...

● 5 април 2018 г.: Какви истини ни завеща Иисус Христос?
● 12 април 2018 г.: Имаме ли духовни водачи?

● 19 април 2018 г.: Как да спрем путинизацията-дебилизацията на нацията?

● 26 април 2018 г.: Как да спасим нашата млада, но непрокопсала демокрация?

● 3 май 2018 г.: Кога и как ще се оправим?

● 10 май 2018 г.: Докога ще търпим паметниците на Лъжата?

● 17 май 2018 г.: Интересува ли ви какво мислят младите?

● 24 май 2018 г.: Кога нацията ни ще възкръсне духовно?

● 31 май 2018 г.: Демокрация или путинщина - кое избирате?

● 7 юни 2018 г.: Ще отървем ли България от лапите на побеснялата руска мечка?

● 14 юни 2018 г.: Може ли комуноидно зомби да стане човек?

● 21 юни 2018 г.: Промяната в съзнанията: как да я направим?

● 28 юни 2018 г.: В навечерието на революция ли се намираме?

● 5 юли 2018 г.: Има ли спасение от обществената деморализация?

● 12 юли 2018 г.: Как да стана борец за демокрация?

● 19 юли 2018 г.: Кога един народ загива от безчестие?

● 26 юли 2018 г.: Какво ни показа про-ТЕСТЪТ на Босия?

● 2 август 2018 г.: Кога осъзнаваме своята отговорност?

● 9 август 2018 г.: Какво заслужава аморалната власт?

● 16 август 2018 г.: Можем ли да спрем пълзящата тирания на мастодонта ГЕРБСП?

● 23 август 2018 г.: Кой е верният подход в гражданското образование на младите?

● 30 август 2018 г.: Неблагодарници ли сме спрямо своите царе Фердинанд и Борис Трети?
● 13 септември 2018 г.: "Смяна на системата" - що е и как се прави?
... (Излъчен е запис от моя граждански протест за свобода в образованието)
● 27 септември 2018 г.: Що става в нашия тъй щур български "Биг Брадър"?
● 4 октомври 2018 г.: Искате ли да станем политици?
● 11 октомври 2018 г.: И какво: ке се биеме - или ке се предаваме? (Записът на предаването във youtube)
● 18 октомври 2018 г.: Кога ще престанем да се разчовечаваме? (Записът на предаването във youtube)
● 25 октомври 2018 г.: Какво правят самодейните граждани-политици? (Записът на предаването във youtube)
● 1 ноември 2018 г.: Не наспахте (-ме) ли се вече? (Записът на предаването във youtube)
● 8 ноември 2018 г.: Докога ще отстъпваме пред силите на злото? (Записът на предаването във Фейсбук)
● 15 ноември 2018 г.: Как се прави не-менте протест? (Записът на предаването във Фейсбук)
● 22 ноември 2018 г.: Как се прави реанимация на демокрацията? (Записът на предаването във Фейсбук)
● 29 ноември 2018 г.: Какво за мен е демокрацията? (Записът на предаването във Фейсбук)
● 6 декември 2018 г.: Да протестирам(е) или да не протестирам(ее)?
● 13 декември 2018 г.: Как деморализацията погубва демокрацията? (Записът на предаването във Фейсбук)
● 20 декември 2018 г.: Българин ли е... Сатана? Записът на предаването във Фейсбук
● 27 декември 2018 г.: Духовният поврат - как да го постигнем?

2019 г.

● 3 януари 2019 г.: Защо русоробите са така побеснели? (Предаването на живо във Фейсбук)
● 10 януари 2019 г.: Какво да се прави? (Предаването на живо във Фейсбук)
● 17 януари 2019 г.: Що е култура? (Предаването на живо във Фейсбук)
● 24 януари 2019 г.: Защо са ни нужни истински обществени медии?
● 31 януари 2019 г.: Какво означава да си християнин?
● 7 февруари 2019 г.: Кога човекът мисли разумно?
● 14 февруари 2019 г.: Цивилизацията и другите култури, гост: Тони Стоев
● 21 февр. 2019 г. с Тони Стоев: Има ли сблъсък на цивилизациите?
● 28 февр. 2019 г.: Какво празнуваме на 3-ти март?
● 7 март 2019 г.: От какво е болна българската душа?
● 14 март 2019 г.: И какво ще правим с матр`ьяла? ((Излъчването във Фейсбук)
● 21 март 2019 г.: На какво ни учи Христос? Излъчването във Фейсбук
● 28 мар 2019 г.: Научихме ли нещо от уроците на Христос?
● 4 април 2019 г.: Какви плодове ражда безразличието към истината?
● 11 април 2019 г.: Кога гражданинът става... народен трибун?
● 18 април 2019 г.: Докога ще разпъваме Христос?

● 9 май 2019 г.: Защо има смисъл да гласуваме?
● 16 май 2019 г.: Дали човечеството ще заговори на общ език?
● 23 май 2019 г.: Как се прави истински демократичен политически дебат?
● 30 май 2019 г.:
● 6 юни 2019 г.: Кога човекът става граждански активен?
● 13 юни 2019 г.: Как се прави демокрация?
● 20 юни 2019 г.: Как се прави демокрация? (2)
● 27 юни 2019 г., темата е: Какво правим за здравето си?
● 4 юли 2019 г.: Кое е най-"романтичното" в социализмо-комунизма?
● 11 юли 2019 г.:
● 18 юли 2019 г.: Как мисли поколението на свободата? (2)
● 25 юли 2019 г.: Как мисли поколението на свободата? (3)
● 1 август 2019 г.: Какво е човекът?
● 8 август 2019 г.: Как мисли поколението на свободата? (4)
● 15 август 2019 г.: Можем ли да спрем омразата? (Запис на същото предаване във фейсбук)
● 29 август 2019 г.: Как и кога ще се оправим? (2)
● 5 септ. 2019 г.: Защо допуснахме да ни направят на маймуни? (Излъчването на живо във Фейсбук)
● 12 септ. 2019 г.: България бащиния на мафията ли е?
● 19 септ. 2019 г.: Пука ли ви за образованието на вашите деца и внуци?
● 30 септ. 2019 г.: Защо демокрацията ни агонизира?
● 7 окт. 2019 г.: Реанимация на демокрацията: как се прави?
● 14 окт. 2019 г.: Що е политика?
● 21 окт. 2019 г.: Какво означава да си путиноид?
● 28 окт. 2019 г.: Кога правосъдието се превръща в прасовъдие?
● 4 ноември: Имаме ли шанс да се спасим от тиранията?
● 11 ноември: Кога ще завърши агонията на посткомунизма?
● 18 ноември: Как да се борим с тиранията? (Живо излъчване във Фейсбук)
● 25 ноември: Как ще се освободим от робския си манталитет? (Записът от Фейсбук)
● 2 декември: Мутризация или демократизация: накъде? (Излъчването във Фейсбук)
● 12 декември 2019 г.: Защо сме толкова безотговорна нация?
● 19 дек. 2019 г.: От какво страда българският дух? (Излъчването във фейсбук)
● 26 дек. 2019 г.: Как разбираме живота? Излъчването във фейсбук

2020 г.

● 2 януари 2020 г.: Докъде води вашето безразличие?
● 9 януари 2020 г.: Кога излизаме да протестираме?
● 16 януари 2020 г.: Деморализацията - докога? (Излъчването във Фейсбук)
● 23 януари 2020 г.: Гражданско достойнство - какво е това? (Излючването във Фейсбук)
● 31 януари 2020 г.: Как да изкореним комунистическия манталитет? (Излъчването във Фейсбук)
● 6 февруари: Видяхте ли докъде я докарахме? (Излъчването във Фейсбук)
● 13 февруари: Радва ли ви "милиционерът на народа" Гешев? (Излъчването във Фейсбук)
● 20 февруари: Дали не лъжем, че почитаме Апостола на свободата? (Излъчването във Фейсбук)
● 27 февруари: Кога политиката става цирк? (Излъчването във Фейсбук)
● 5 март: Как да се борим с русофилската напаст? (Излъчването във Фейсбук)
● 12 март: Не коронавируслясахме ли вече? (Излъчването във фейсбук)
● 18 март: Живи ли сме ако духът ни е умрял? (Излъчването във Фейсбук)
● 26 март 2020 г.: Какво бихте жертвали за свободата си? (Излъчването във фейсбук)
● 2 април 2020 г.: Коя е истинската опасност?
● 15 април 2020 г.: Как понасяме изпитанието?
● 23 април 2020 г.: Защо стигнахме дотук - и къде сгрешихме?
● 30 април 2020 г.: Какво правят небезразличните граждани?
● 7 май 2020 г.: Имаме ли нужда от... училища?
● 14 май 2020 г.: Как да разбираме когато ни лъжат?
● 21 май 2020 г.: Празнувате ли 24 май?
● 28 май 2020 г.: Достигнахме ли пика на деморализацията?
● 4 юни 2020 г.: Защо почитаме само мъртвите борци за свобода?
● 10 юни 2020 г.: Коя е алтернативата на властващия народняшки мутро-популизъм? (Излъчване във фейсбук)
● 18 юни 2020 г.: Промяната - иде ли и как да я направим?
● 25 юни 2020 г.: Кой и как контролира нашите умове?
● 2 юли 2020 г.: Какво мога да направя за промяната?
● 9 юли 2020 г.: Дали не сме по-зян даже и от сърбите?
● 16 юли 2020 г.: Баце, Баце, на кой ни оставяш, скъпи Баце?!

2021 г.

● 12 февруари: Как се редят депутатските листи у Нашенско?

● 18 февруари: Имаме ли нужда от апостоли на свободата?

● 25 февруари: Тресе ли ни ваксинационната хистерия?

● 4 март: Как да се освободим от бремето на лъжливата си история?

● 12 март: Страхувате ли се от вируса на глупостта?

● 18 март: Разбираме ли живота?

● 25 март: Как се правят ефективни дебати?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.