събота, 12 април 2014 г.

Знак, който трябва да изтълкувам правилно

Втори ден лежа с температура, пия чайове, хапчета, ала температурата не спада. Все е над 38 градуса, чувствам се крайно отпаднал, нямам сили за нищо. Най-гадното е, че прехванах вируса по един недопустим начин: изглежда бях заразен от него в... стоматологичния кабинет! Ще разкажа как стана всичко, щото е недопустимо. И е малко вероятно че може да се случи такова нещо, но ето, явно у нас всичко може да стане. Ето какво стана.

Оня ден, в петък сутринта както си отхапвах от закуската ми се счупи пломба, и то от преден зъб. Имах сутринта рано два часа, а пък след това имах 4 часа свободно време - реших да ида на зъболекар да ми оправи пломбата. Понеже нямах възможност да ходя при моя си стоматолог отидох при друг. И там именно попаднах на един мърляч, какъвто не съм си представял, че е възможно да има. Този "лекар", с извинение, беше настинал и през цялото време му течеше носа; секнеше се и без да му мигне окото, без да се мие, продължаваше да си работи, продължаваше да ми бърка в устата! Аз не съм очаквал че такова нещо изобщо е възможно! На няколко пъти щях да повърна от погнуса, очаквах да се сети сам, но не би. При това и от други неща заключих, че наистина е невероятен мърляч. Недостоен да е лекар.

Е, такъв ми бил късмета. Разбира се, втори път в този кабинет няма да стъпя, но, дето се казва, "кел файда", ето, успя да ме зарази и вече второ денонощие лежа с температура, ужасно отпаднал, нищичко не мога да свърша. Ето как на този стоматолог изобщо не му пука че губи клиентите си, изглежда и не се усеща, аз не мога да разбера дали не осъзнава тия неща, но негова си работа: мен ме загуби, пък и на всички хора, които ги познавам, ще кажа да не идат при него.

През миналата година точно в този период, седмица преди 18 април (на тази дата ми беше направена операцията) пак бях болен, пак бях на легло и се чувствах ужасно, тогава положението беше още по-тежко понеже лекарите едва в последния момент откриха проблема (!), именно се сетиха да ми направят скенер и да открият получен преди близо месец хематом в черепа; на другия ден ми беше направена операцията, именно в последния момент, когато аз вече бях изпаднал в пълна безпаметност; както и да е, тогава ми се размина, преживях тежката операция, слава Богу, но ми е интересно как пък стана така, че пак точно в този период сега съм отново болен, отново съм на легло. При това тия дни се предвеликденски, предпразнични, много специални, ето, в навечерието на страстната седмица аз отново съм болен - явно това е за мен някакъв знак, който трябва да изтълкувам правилно.

Това е. Хубав ден ви желая! Отивам да лягам. Нямам сили за повече. Бъдете здрави!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

петък, 11 април 2014 г.

Може би всичко е в предателската същност на бълхарина, оформила се като такава в резултат на турското робство и комунизма?



Получих следното писмо от А., българин, който живее от години в западни страни, в момента пребивава в Австралия; ето какво ми пише този човек:

АIG, тия двете изказвания много ми харесаха, в първото се познах (усещаш ти нещата) и казвам следното по-долу:

ОПЛЮВАЧИТЕ НА РБ, Иво Беров

Най-отблъскващото в тях е стойката на загриженост и съпричастие към Реформаторския блок. Защото те не са нито загрижени, нито съпричастни. Нито към РБ, нито към когото и да било, освен към себе си. Те не са загрижени, те са суетни.

Зад тяхната лъжлива загриженост се крие единствено и само показност. Преди всичко им се ще да се покажат. И да покажат. Колко са умни, колко са далновидни, колко са прозорливи, колко са улегнали, колко са обществено-полезни, колко са политологични, колко са социологични и колко логични.

Макар че ако нещо липсва в умопостройката на стойките им, това е тъкмо логиката. Освен ако не приемем, че техните противоречиви и противоречащи си твърдения са израз на някакъв чуден, особен, върховен, екстраординарен (при тях нещата не са необикновени, те са екстраординарни), едва ли не екзопланетен и антропосоциополитопатологичен разум.

---

Ангел Грънчаров: Aз като философ възприемам всички хора като същества, търсещи истината - и имащи съдбовна потребност от нея. И затова, според силите си, се опитвам да им помагам.

---

МОЯТ КОМЕНТАР, А. от Австралия:

>>> Тоя пич Беров е много прав за хората, които живеят в БГ - защо я плюят?? То все едно да хапеш ръката която те храни, това е налудничаво и вервай ми, не се среща сред другите народи... Те не правят това...

Може би всичко е в предателската същност на бълхарина, оформила се като такава в резултат на турското робство + комунизма - две диктатури, в които предателството е на пиедестал...

Аз като емигрирах бях много ядосан - казвам си, 300 000 души мият дупета в Гърция, това е нечувано, не народ, а изтривалка... Айде, викам си, бегай, че тия роби ще продадат и теб за 5 жълти стотинки! Сега съм доволен и мога да плюя BG колкото си искам - над 20 години минаха от последните ми бълхарски пари...

Но вътрешните бълxари правят впечатление на фанатизирани уроди, нeкаква вариация на нацисти ли, що ли... Комунистически уроди, генетично увредени...

По втората ти мисъл - прав си, повечето хора търсят истината, но не си ли забелязал че има и автоматични хора - те нищо не търсят, работят, ядат и не мислят... Все си мисля че те са под 50%, ама де да знам, не съм Jesus…

Мерси за хубавите мисли тук обаче, добре беше казано...

===

Сега друго - БГ никога нема да стане западна страна, виж само количеството на комeнтарите и колко от тях са русофилски...

Тази статия е много много важна за всеки, който иска да се ориентира Запад ли е BG или не. Както виждаш, Запада не е улав и прекрасно знае за връзките на БГ с Русия. Ето, чети сам и се дръж за стола.

И не знам защо, но както по съветско време от превода се изважда всичко лично и интересно (за Кадиев, за Троянския кон BG), за да звучи всичко, сякаш говори тържествено Коминтерна... Е, кажи сега не сте ли руснаци - то се вижда от 100 000 км, брат... България отдавна е аномалия в (Western) Европа… Троянския кон на Русия...


Написа: A. от Австралия

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

четвъртък, 10 април 2014 г.

Различията в мисленето между източния и западния човек



Себеизразяване


14 минималистични картинки, които изобразяват сблъсъка на двете култури

Какви са основните разлики между източната и западната култура? Наистина ли сме толкова различни и в какво се изразяват тези разлики? На тези въпроси отговор дава младата художничка Йанг Лиу, която е родена в Китай, но живее в Германия откакто е 14 годишна. Живяла и израснала и в двете страни, тя е запозната с традициите и е в състояние да открие разликите между културите с изключителна точност. Лиу е решила да пресъздаде тези разлики чрез 14 минималистични картини, като използва пиктограми и прости форми, които могат да характеризират и съпоставят Изтока и Запада. На червен фон тя е поставила схващането си за Китай, а на син фон – представата си за Германия. Вижте творбите й:

Отношение към точността:



Размерът на егото:



Разрешаване на проблеми:



Шефът:



Начин на живот: Независимост срещу зависимост



Виж останалите картинки

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

вторник, 8 април 2014 г.

Отново съм на Цюрихската гара в търсене на произведения на изкуството



На тази централна гара, тъй като гарите в Цюрих са 15, около 3000 влака се движат дневно, транспортирайки 360 000 пътници на ден. Въпреки това гарата не е достатъчна, под коловози от 4 до 9 са построени тунели, на 16 м дълбочина с разширения на гарата. Тунелите са дълги 4,8 километра, строени са 7 години и струват над 200 милиарда швейцарски франка. Разширението на гарата ще се ползва от 15 юни тази година. На гарата има 28 коловоза, повечето подземни. Под самата постройка на гарата в уютни подземия се приготвя храната за пътуващите. Представете си удобствата при обслужването на жителите на Цюрих. Той е голям колкото Пловдив, с агломерацията - съседните села - колкото София, а има 15 гари. От птичи поглед, или ако отворите карта на Гугъл, ще видите страшна плетеница от жп линии по, над и под земята. В самия град има улици, по които влакове се движат върху мостове, между сградите. Точността и бързината не се подлагат на никаква критика. Има влак с името Ледник, защото се движи по мостове, свързващи върховете с ледници. Но целта днес не са влаковете, а произведенията на изкуството, в случая на новото реалистично изкуство.

Едно от тях няма как да подмине човек, защото то виси във въздуха, над главата на пътниците и е достатъчно голямо и цветно, за да бъде забелязано. Ето го, високо зад него се вижда отново композицията на Марио Мерц от така нареченото brio art - interface на природата и интелекта. И тъй като никой, близък с математиката, не обясни на читателите на блога какво означават цифрите върху птиците, ще се опитам да обясня аз, най-долу, след коментарите по тази дебеланка, наричана фамилиарно Синята Нана (Нана е нарицателно за жена)

Официалното название е Ангелът-пазител, а авторът е Ники дьо Сен Фал - Niki dе Saint Phalle.

Тя е французойка, но е живяла на изключително много места по света. Животът й е бурен и пълен с приключения и много, много действие. Още като ученичка в религиозно училище е изгонена от там и насочена за консултация с психиатър, в следващото си училище боядисва в червено листата на една лоза - произведение на изкуството. По-късно рисуването й помага да се измъкне от сериозна нервна криза. Занимава се с театър, манекенка е, но мечтае след едно посещение в Барселона, където се влюбва в стила Гауди - да направи своя градина от скулптури. В Париж се движи в кръга от представители на новото изкуство, между които е и българина Кристо. Среща се и със Салвадор Дали. Посещава често Лувъра, а по-късно се свързва и с художници сюрреалисти. Между другото - брак с американец и две деца, които след развода ще останат при баща си. Необикновена личност, откъдето и да я погледне човек.

В началото на кариерата си като художник се подиграват на творбите й, но в един по-късен период има продажби с наддавания за тях. Картини, афиши, бижута, декори и костюми, архитектура, скулптура, филми. Спирам да изброявам, но списъкът е много дълъг. Стреля с карабина върху гипсови плоскости, а после стреля по пакетче с боя, което опръсква картината. На нейни изложби и посетителите се подканват да стрелят. Разсъжденията й върху призванията на жените я водят към скулптури на жени - жени раждащи деца, магьосници, проститутки и прочие, но неин приоритет си остават гигантските жени-нана, които присъстват в много градове по света. В Америка дори се продавали надуваеми такива като произведение на изкуството. Обемните закръглени цветни фигури символизират радостна, освободена и сигурна в себе си жена.

В Цюрих тя е ангел-спасител, изненадващ с цветове, фантазия, закрилящ пътуващите. Като ангел си я поръчали швейцарците, но не блед и измъчен, а контрастиращ с обстановката и създаващ много настроение. Дълга 12 метра, тежаща един тон, висяща на височина 15 метра, пазителката на пътуващите е дошла чак от Америка, където по това време живее Ники дьо Сен Фал. Това е подарък по случай 150-годишнината на швейцарските железници. Защо е синя? Може би защото синьото е цветът на спокойствието и духовността. Направена е от полиестер, затова е крехка, на всеки 3 месеца я почистват с компресиран въздух и фини четки, от платформа ескалатор. Златните крила й придават лекота и грация, а светещи червени снопчета се преливат от един в друг съд като позитивна енергия.

Ники става швейцарка благодарение на втория си мъж - Жан Тангели, швейцарец. На десетки километри по-надолу от гарата, покрай езерото Цюрихзее, може да се види негова кинетична машина, направена от старо желязо. Ники ше създаде също кинетични машини след смъртта му, ще реализира филми и ще направи мечтаната градина с пъстри скулптури. За съжаление поради вдишвания на токсични пари по време на работа ще получи сериозно дихателно заболяване и ще почине 5 години след създаването на Цюрихската Нана, на 71 години.

Нейното изкуство не ми допада кой знае колко, но тя остава трайно в историята с безброй творби, затова никой не би посмял да каже, че животът й е пропилян напразно. Харесва ли ни или не, няма особено значение. Но има значение да помислим: ние каква следа оставяме след нашия собствен живот?


В предишния откъс разказах за философското яйце на Марио Мерц. Вижте пак част от него, на която се виждат цифри върху птиците, посветени на откритията на италиански математик от Средновековието.

Редицата числа на Фибоначи, роден през 13 век, са цели числа, в нея всяко число е сбор от двете предходни. Числата, които е поставил Марио Мерц в композицията "Философското яйце" са точно тези. Ето началото на тази редица
0, 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21..... и така до безкрайност: 1 = 0 + 1, 2 = 1 + 1, 3 = 2 + 1, 5 = 3 + 2, 8 = 3 + 5 и т. н.

От тази редица са съставени формули, които намират голямо приложение, например ако искаме да изчислим колко ще бъде населението след 6 месеца.

Написа: Мария Василева

ЗАБЕЛЕЖКА: Предстои допълване на тази публикация с изображения на произведенията, за които става дума в текста, но тъй като имам затруднения с прикачването им, това ще стане малко по-късно през деня.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

неделя, 6 април 2014 г.

Знаменитото писмо на недоволните от всичко ученици във филма "Забраненото образование"


В наше време образованието е забранено. Много малко от това, което се случва в нашето училище, наистина е важно. А нещата, които са важни, не са написани в никой учебник или тетрадка. Как ще се справяме с живота? Как ще се изправим срещу трудностите? Не знаем. Не ни учат на това. Много говорят за образование, прогрес, демокрация, свобода, по-добър свят, но нищо от това не се случва в класната стая. Учат ни да сме отчуждени един от друг и да се състезаваме за неща, които нямат стойност.

Родители и учители не ни чуват. Никога не ни питат за нашето мнение. Нямат си представа как се чувстваме или какво искаме да правим.

Нямаше ли да е чудесно ако ние избирахме всеки ден да ходим на училище? Ако това беше наш избор, а не на нашите родители? Ако училището беше едно хубаво място, където да се забавляваме, да играем, да бъдем свободни, да избираме какво да учим и как да го учим!

Учете ни, че нещата могат да бъдат различни. Това е примерът, който трябва да ни дадете. Вашите очаквания са ваши, не наши. И докато продължавате да ги имате, ние ще продължаваме да не ги оправдаваме. Заради всичко това казваме СТИГА!

Стига сте решавали вместо нас, стига сте ни оценявали, стига сте се налагали! Нито науките, нито изпитите, нито титлите ни определят. Ние ще решаваме какви искаме да бъдем, какво искаме да правим, да чувстваме или да мислим. Смятаме, че образованието е забранено. Не по вина на семействата, не по вина на децата, не по вина на учителите.

Всички сме отговорни. Всеки път когато оставяме всичко както си е - вместо да пробваме нещо ново.



Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

събота, 5 април 2014 г.

По-велики от българите са само руснаците, а руснаците са така прекрасни, че надминават дори българите!




Автор: Манол Глишев

Темата е обширна, затова ще приведем само някои от най-забележителните примери. Изчерпването на тази огромна съкровищница от народна мъдрост е задача за поколения изследователи. Подредбата е азбучна, по реда на древнобългарските руни. И така:

1. Славяни

Българите (вж.) са си българи, но са и славяни (вж. по-подробно в статията за българите). Руснаците (вж.) са си руснаци, но и те са славяни. Това прави от българите и руснаците славянски братя. Сърбите са славяни с едно наум. Бошнаци, хървати, словенци, чехи, словаци, поляци (вж.), а напоследък – и украинци (вж.) не са славяни и съответно не са братя. Неславяните са евреи (вж.), тоест лоши хора, почти американци (вж). Славяните пък са много добри хора. Умалително на православни (вж.).

2. Българи

Велик народ от групата на славяните (вж.). По-велик от всеки друг народ на света. По-велики от българите са само руснаците (вж.). Българите са създатели на ракията, кирилицата, кюфтето, Лили Иванова и компютрите. Трябва да се има предвид, че според някои патрЕотични школи българите може би все пак не са славяни. Възможно е също така да са готи, келти, атланти и/или траки.

3. Руснаци

Славяни на N-та степен и православни (вж.) на квадрат. Юберменши. Възхитителни хора, които трябва да бъдат трепетно обичани. Толкова са прекрасни, че надминават дори българите (колкото и да е трудно да си го представим). Руснаците са създатели на щастието, справедливостта и водката.

4. Православни

Православните са нещо като небесни славяни (вж.). Имат големи бради, широка душа, мечешки обятия, нежни очи и пипат здраво. В присъствието на православни водката сублимира. Призвани са от Тангра и Христа да громят Дявола, фашистите (вж.), евреите (вж.), педерастите (вж.) и турците (вж.).

5. Фашисти

(вж. евреи).

6. Евреи

(вж. турци)

7. Турци

(вж. педерасти)

8. Педерасти

(вж. американци)

9. Американци

Американците са лоши хора. Унтерменши. Бият негрите. Освен това, американците са западняци, сиреч педерасти, което ги прави турци. От това следва, че са и евреи, тоест фашисти. Понякога биват наричани и европейци или още – католици (респ. протестанти, езичници, безбожници, поганци и жидове). Американците (или педерастите, турците, евреите, фашистите, европейците – наричайте ги, както искате) са врагове на славяните, православните, руснаците и българите. Всички пороци са присъщи на тази пъклена раса от синове на Дявола, известна още и като цигани.

10. Немци

Особена порода зли американски педерасти (вж.). Възможно е да са фашисти, при което се получава странно, че понякога избиват евреи, защото евреите също са фашисти. Обяснението вероятно се крие в меланхоличния немски характер или пък в саморазрушителния характер на злото по принцип.

11. Французи

В общи линии, добродушен подвид американски педерасти (вж.), но с тенденция към поправяне. Най-известен французин е Жерардушка Депардийович, който се покая и прегърна православието (вж.).

12. Англичани

Изключително злобна порода американски педерасти (вж.), тоест еврейски фашисти (вж.).

13. Поляци

(вж. украинци)

14. Украинци

Синоним на поляци (вж.). Някога украинците са били руснаци (вж.), православни (вж.) и славяни (вж.), но са се продали на евреите (вж.), с което са станали американци (вж.).

-----------------

Текстът е публикуван в сайта "Петте кьошета"

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!