сряда, 27 юли 2011 г.

Хич не ми се вярва правителството да скочи на бой с руските интереси, защитавайки българските

Ако има нещо, което би могло да характеризира управлението на ГЕРБ от началото на техният мандат, то това е заглавието „Много шум за нищо“. Или „Крачка напред, две крачки назад“. Което си изберете. И Шекспир, и Ленин се вписват безконфликтно в широкия и еклектично скроен управленски мироглед на Бате Бойковото правителство.

Нагледахме се на зрелищни акции и се наслушахме на помпозни обещания и закани. Последвани от смешни обяснения и жалки оправдания. На Бойко все другите са му виновни. Дори и матряла, който го избра да ръководи държавата.

Бсичко това води до неприятното предчувствие, че и драмата с „Лукойл“ ще приключи като бурлеска. Дано да не съм прав, но хич не ми се вярва това правителство да скочи на бой с руските интереси, защитавайки българските и рискувайки собствените.

Очакваното скоротечно развитие на нещата предполага бързо споразумение, отлагащо с месеци санкцията. Така с един куршум – два заека. Демонстрирана е твърдост в политиката и смела защита на националните интереси в предизборна обстановка. И същевременно руснаците ще бъдат принудени рано или късно да започнат да се отчитат пред държавата.

А това, че американецът Дянков изненада руснаците тайно, ще бъде бързо удавено в харизматични лафове на неговия премиер от сорта на:

„Аз не се поколебах да дръпна шалтера на „Нефтохим“, та някои ще ме обвиняват в нерешителна политика“!

Хитрец си Бойко!!!

Написа: Костадин


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

събота, 9 юли 2011 г.

Богатир ти наш, Бойко, ах, какой ти наш богатир?!

Иво Инджев е написал коментар по повод спешно решение на кабинета "Борисов", взето под давление на самия премиер, незабавно да се преустройва за граждански цели бившето военно летище края Балчик, което е в близост до огромните голф-комплекси на родната ни мутро-олигархия. Оказва се, за тая цел ще бъдат извънредно изпотрошени между 30 и 50 милиона лева от продънения ни кризисен бюджет. Ето какво написах като коментар по повод на всичкото това в блога на Инджев:

Има в цялата тази работа и нещо хубаво: с всичко, което се случва у нас, даваме удивителен и красноречив пример за това какво представлява, как изглежда и докъде ще стигне една държава, управлявана директно от мафията, по мафиотски и от мафиоти (да не кажа - бандити). Такъв пример в историята - мафията да си има държава - знайно е, няма и едва ли ще има някога и някъде другаде по света; ето че ний сме уникални и ще дадем пример на целия свят - и на човечеството, взето като цяло.

Тъй че ако разглеждаме нещата от тази страна, развитието на събитията може да ни изглежда прелюбопитно, особено на хора като мен, които стоят на позицията на изследователи на всички тия най-чудновати феномени на българския живот изобщо, в това число и на политическия.

Та значи Бойко без замисляне фърля луди държавни пари за да направи летище, което да е удобно за използване от неговите другари по мафия, които ще отмарят на голф-игрищата си?! Бравос, Боко, ще влезеш в христоматиите! Дали и магистралите не строиш с тая единствена цел: да имат мутро-мафиотите удобен път до игрищата си, разположени на морето?!

Брях да му се не види, колко си услужлив спрямо наште бандити и олигарси, а, Боко? Що тъй бе, драги Боко, нали уж беше народен чиляк?! Или то това последното беше само медийна патаклама, а истината за теб едва сега проблясва?!

Чудесно! Радвам се, че съвсем скоро и най-недосетливите и трудно мислещите от нашата многострадална природопопулация ще сфанат що за птица си бил - всъщност, в действителност и наистина! И това да е единственото ти постижение, пак си струваше да се напънеш, ашколсун! Дерзай нататък!

Богатир ти наш, Бойко, ах, какой ти наш богатир?!


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!