събота, 23 ноември 2013 г.

Жалба до ВИВАКОМ заради подвеждаща реклама и измама



Току-що написах и изпратих до ВИВАКОМ жалба със следното съдържание:

Моето оплакване е за подвеждаща реклама, в резултат на която клиент беше подведен да сключи договор за значително по-висока цена от онази, за която се бяхме уговорили. Става дума за договор за цифрова телевизия, който майка ми Й. В. Грънчарова, възрастна жена и инвалид (сметката й е на стационарен телефон 07120 ...) беше подведена да сключи, след като аз от своя телефон (0878269488) по нейна молба разговарях с ваша служителка на номер 123. Моля да проверите запис на този наш разговор, от който ще се установи, че наистина съществува злоумишлено подвеждане с оглед финансово ощетяване на клиента. Ето за какво разговаряхме по време на този разговор, в който беше осъществено въпросното подвеждане.

Вашата служителка ми обяви, че ми звъни по молба на майка ми, с която била разговаряла току-що. Обясни ми, че е предложила на майка ми (като лоялен клиент) изгодна промоционална оферта за пенсионери-инвалиди като нея, според която тя щяла да получи услугата цифрова телевизия само за 9.80 месечна такса (за един телевизор, за един приемник; следващият приемник, ако имало такъв, трябвало да се заплаща на цена 4.00 лева). Тогава аз запитах: а дали няма да е по-изгодна течащата в този момент и широко рекламирана промоция, по която същата услуга бива предоставяна, като в първите 6 месеца на договора ще се заплаща само 50% от стойността на таксата? Девойката, която разговаря с мен по телефона от офис на ВИВАКОМ в София (както ми се представи) ми заяви, че ако се изчисли общата сума, която трябва да се плати за всичките 24 месеца на договора, ще се окаже, че тази промоция за инвалидите била значително по-изгодна. Аз не помня сега точно какви цифри тя ми прочете за доказателство, но аргументът й беше много убедителен, поради което аз се съгласих, т.е. от името на майка ми дадох съгласие да дойдат и да й инсталират сателитната чиния (антената) и останалата техника. Държа да ви уведомя също, че майка ми живее в гр. Долна баня, а аз - в Пловдив, но тъй като тя се беше уплашила да няма някакво подвеждане, беше помолила вашата служителка да звънне на мен и заедно да уговорим подробностите. Веднага след този разговор аз се обадих на майка ми (тя ползва също така и мобилен номер от ВИВАКОМ на мое име, именно номер: 087903...) и, привеждайки й толкова убедителния аргумент за изгодността на въпросната оферта, тя също даде съгласието си за сключването на такъв договор.

След няколко дни идват техниците и инсталират нужната техника. Накарали са майка ми да подпише документите, без да й обясняват нищо, тъй като всичко вече е договорено. Мина месец и когато дойде време за плащане на първата сметка, се случи така, че аз бях на гости при майка си - затова отидох аз лично до офиса на ВИВАКОМ в Костенец, за да платя сметката и да науча някои интересуващи ме подробности около толкова "изгодната оферта", която бяхме сключили. Там именно разбрах от служителката, че трябва да платя значително по-висока сума; когато казах, че майка ми е сключила договор по една изключително изгодна оферта за пенсионери-инвалиди, която се предлагала на лоялни клиенти (майка ми плаща за стационарен номер минимална месечна такса някъде около 2 лева мисля), то служителката ми отговори, че е озадачена, тъй като подобна оферта за инвалиди-лоялни платци изобщо не е имало, и затова договорът е сключен по онази другата промоция, при която именно трябва да се плаща в първите 6 месеца само 50% от стойността на таксата, но иначе таксата е значително по-висока от уговорената по телефона.

Та във връзка с цялата тази история аз желая да се оплача от приложения тук трик за подвеждаща реклама, осъществен от ваша служителка в офис в София (както тя ми се представи). Моля да проучите инцидента, да откриете (ако съществуват) належащите доказателства са случилото се (записи на телефонни разговори и текстове на договори и пр.) и да обезсилите сключения в резултат на такава нечестност договор. Желая от името на майка си да ви съобщя, че при тия обстоятелства тя не се чувства задължена да плаща таксите и да спазва условията на договор, за сключването на който е била така грозно измамена. Желая също така да ви съобщя, че при създалата се ситуация се налага да развалим нашите отношения с ВИВАКОМ, като аз също, като дългогодишен клиент на компанията, при изтичането на времетраенето на договорите ми, понеже съм възмутен от такова едно отношение към нас като клиенти (в случая аз също бях излъган, подведен и измамен, нещо повече, бях използван, за да подведа и измамя дори собствената си майка!) много ще се позамисля дали да продължа договорите си с вашата компания.

Смятам, че се налага да бъдат издирени длъжностните лица, служители на вашата компания, които си позволиха да ни измамят по този начин - и тези същите да бъдат подобаващо наказани. Давайки този сигнал, смятам, че правя добро на вашата компания, понеже ако вземете нужните мерки за недопускане на подобни прояви, вие само ще спечелите. Много ме вълнува как ще реагирате на този сигнал, и понеже държа да реагирате подобаващо, реших да дам гласност на настоящата си жалба в своя персонален блог в интернет, който е доста популярен - аз съм един от най-активните български блогъри. Ето и адреса на въпросната публикация. Разбира се, ще дам нужната публичност и на вашия отговор, стига да получа такъв, понеже системата за писмено известяване, която открих на вашия сайт, ми се вижда доста несигурна; но дано съобщението ми все пак успее да стигне до хората, до които е адресирано.

24 ноември 2013 г. ПОДПИС: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

вторник, 19 ноември 2013 г.

Нещо като защитна реч по историческото съдебно дяло, на което моя милост е подсъдим за "обидни мисли" в моя философска книга



Днес се проведе заседание на Районен съд в Пловдив по историческото съдебно дяло, на което моя милост е подсъдим - подсъдим съм за "обидни мисли", които тъжителката, именно една администраторка, едно началство в образованието и също така едновременно с това и мой синдикален лидер (!), е успяла да открие в една моя философска книга. Вкратце дялото протече съвсем неочаквано за мен: аз се бях приготвил да си изнеса своята защитна реч, а се оказа, че уважаемата г-жа Съдия отново призова двете страни за помирение и за сключване на досъдебно споразумение. Приех, не възразих да опитаме още веднъж да се споразумеем, още повече че противната страна сякаш също подкрепи такава една евентуалност, и то не наужким, а, да се надяваме, истински, честно. Ще видим, то това ще се разбере. И така сега е дадена нова отсрочка за гледане на дялото, а пък на мен ми е дадено известно време за отдих, щото, да си призная, от тия дела (вчера се води друго дело, което самата работодателка води срещу мен, по-скоро води дяло срещу самия Съд, тъй като обжалва решение на по-нисшата съдебна инстанция, което беше в моя полза), та значи, от тия дела, да си призная, ми писна, ми дойде до гушата. А ето сега писменият вариант на моето изказване, което си бях подготвил за днес пред съда, което съобщих на Съда само в резюме, вкратце:

Уважаема г-жо Съдия,

На откриването на съдебното дело уважаемият Съд излезе с постановление за определянето ми на служебен защитник. До този момент, сутринта на деня, в който е насрочено заседанието, аз не съм уведомен за това кой е служебният ми защитник и не съм се срещнал с него. Тъй като уважаемият Съд прецени, че за правилното протичане на делото е необходимо да ми се определи служебен защитник, се чувствам длъжен да заявя, че не се отказвам от неговите услуги, но предвид изложеното обстоятелство, именно, че все още не зная кой е определеният ми служебен защитник, съм принуден сам да дам някои обяснения по делото и по тъжбата, по които съм подсъдим.

Най-напред уведомявам уважаемият съд, че въпреки многократно положените от мен усилия, досъдебно споразумение с тъжителката не беше постигнато. Причината е, че другата страна ми ултимативно ми предлага неприемливи искания и не откликна по никакъв начин на няколкократните мои конструктивни предложения за помиряване и за решаването на спора. За удостоверяване на този факт прилагам следните документи:

2.) Документ, писан на 16 май, 7.58 ч. сутринта и наречен „ОТВОРЕНО ПИСМО до тъжителката г-жа Камелия Стоянова и до г-н Т.Пантов, неин адвокат”;
3.) Документ, писан на 12 септември 2013, четвъртък, в един нов етап на преговори за споразумение, неуспешно завършили; документът е наречен „Политически мотивиран съдебен процес срещу свободата на словото се открива тия дни в Пловдив”;

И други такива опити за помиряване и взаимно-приемливо решаване на спора съм предприемал, многократно разговарях с тъжителката, ала, за жалост, тя не откликна на моята готовност за помирение. Поради което решаването на казуса се налага да бъде оставено на уважаемия Съд.

На второ място държа да уведомя уважавания Съд, че изцяло отхвърлям отправеното от тъжителката обвинение за обида, считам, че във визирания мой текст, в който тя откри въпросните „обидни мисли”, липсват каквито и да било обидни квалификации по неин персонален адрес, в него са налице единствено и само критики на нейни действия като обществена фигура, като длъжностно лице, именно като помощник-директор на учебното заведение, в което работя, именно ПГЕЕ-Пловдив, а също и като синдикален лидер към учителската организация на синдиката, в който аз членувам, именно организацията на учителите в училището ни към КТ „Подкрепа”. Не смятам да съм обидил някого в това мое философско-литературно есе, което е специфичен род текст, нуждаещ се от особена нагласа за възприемането на точния му смисъл. Аз съм възпитан човек, учител по философия, аз също така съм български писател, автор на много философски, психологически книги и никога, в никакъв случай, при никакви обстоятелства не бих си позволил да се принизя дотам, че да отправям обидни за нечия личност квалификации; аз винаги, във всички случаи поставям единствено обществено важни, значими граждански, човешки, нравствени, психологически и пр. проблеми, призовавайки за решаването им в обществен интерес, за благото на човека и на обществото. Водейки се от своето конституционно право на свобода на изразяването, аз съм си позволил, в качеството на ангажиран гражданин и анализатор на проблемите в нашето образование, именно като писател и блогър, да изразя своята позиция по стила и методите на работа на въпросното административно-синдикално длъжностно лице, а това, както е известно, в една демократична страна не може да се разглежда в никакъв случай като престъпление. Ето защо моля уважаваният Съд, вземайки предвид това основно обстоятелство, да не уважи отправеното ми обвинение и, заставайки на страната на истината и на справедливостта, а също и защищавайки свещените човешки и конституционно-гарантирани права, на които се покои законодателството у нас, да ме признае за невинен.

На трето място моля уважаемият Съд да вземе предвид общия контекст, в който обсъжданият казус е фрагмент или момент: от две години съм подложен на нечуван административен терор и тормоз от новото ръководство на ПГЕЕ-Пловдив, брънка от който е и този опит за сплашване, за налагане на цензура, за репресия, като се посегне на моето право на позиция и на критика на стила и методите на работа на въпросните длъжностни лица. За удостоверяване на това обстоятелство си позволявам да прикрепя към настоящите писмени обяснения на моята позиция един красноречив документ, именно:


В този документ може да се открие същинския, истинския контекст, в който обсъжданият от уважаемия Съд казус е само органична част или елемент. Смятам, че само в този общ смисловозадаващ цялостен контекст може да се долови действителният смисъл и същината на казуса, който уважаемият Съд е призван да разреши разумно, законосъобразно и с длъжното уважение към справедливостта.

Що се касае разглеждането на казуса по същество съм длъжен да заявя следното:

Г-жа Стоянова, в качеството си на лидер на синдикална организация (и, неизбежно, също и като помощник-директор на училището, в което работя) организира събрание, което протече едва ли не като "трибунал", като заседание на т.н. "народен съд", или поне като "другарски съд" от времето на комунизма: поне два часа спрямо мен се четоха какви ли не дискредитиращи и унизяващи ме неща, "жалби" от ученици и родители, "доказваше" се по категоричен безапелационен начин някаква моя хипотетична "вина", в смисъл че не съм си бил гледал работата, че не съм бил „правилен” или „приемлив”, че съм си бил заслужил наказанието от директорката, призовавани бяха "свидетели", които „потвърдиха” и „илюстрираха” моята "порочност", те дори се опитаха да посочат свидетелства и "факти" за това колко съм лош, некадърен и какъв ли не още. Ето в този тон протече онова епично заседание, което аз се опитах да увековеча в есето си, а моя милост там, на самото събрание-трибунал, се опита да посочи абсурдността на един такъв "другарско-народен съд", след като все пак синдикатът съществува за да помага и да защищава интересите на членовете си, а не да ги дискредитира, да ги унизява, да ги обижда и пр.

Есето, което написах, и в което г-жа Стоянова е открила въпросните "обидни мисли", изтъквам още веднъж, не е персонално насочено срещу нея, то не разглежда нейната конкретна емпирическа личност, а тълкува нейни прояви като синдикален лидер, сиреч, като обществена фигура, то в някакъв смисъл е незлоблива и шеговита критика на нейното поведение именно като обществена фигура, като синдикалист и едновременно като помощник на работодателя. При това още в самото начало на есето казвам, че това есе ще бъде написано в един сократов маниер, т.е. в него аз залагам на иронията; аз сега няма да се разпростирам каква е същината на сократовата ирония и какъв е нейния дълбок смисъл, защото това би ме отвело далеч. Но искам да посоча, че буквалистичното възприемане на някакви откъснати от общия контекст фрази съвсем не може да установи техния автентичен смисъл; за жалост, г-жа Стоянова точно по този начин е възприела тия фрази, което я е подвело, първо ги е отнесла единствено към своята емпирическа персона, на второ място се е почувствала обидена, понеже си е помислила, че аз, един вид, съм бил поставил под съмнение, както се казва, величината на нейния "умствен багаж"; мен, прочее, съвсем не ме вълнува този проблем и нищичко не съм казал по такъв един въпрос. Всеки има толкова ум, колкото Бог му е отредил – и колкото сам е успял да придобие.

Значи същината на проблема е, че г-жа Стоянова не е успяла да се настрои подобаващо, за да изтълкува адекватно смисъла на един такъв, повтарям, специфично и специализирано философски текст. А подобаващата нагласа при възприемането на смисъла на философските разговори и текстове е от решаващо значение. Аз добре зная, че тя има известни увлечения по философията, идвала е в мои часове, тъй че ако прояви интерес, съм готов да й помогна за да запълни с моя помощ някои празнини в своята философска подготовка. Човек, в крайна сметка, не може да бъде специалист по всичко и от всичко да разбира; тя, доколкото ми е известно, е специалист в областта на компютрите. Спирам дотук по този въпрос, който имаше за цел да ви помогне да се опитате да се доближите до общия контекст на цялата работа. Защото откъсването на даден момент или елемент от контекста неминуемо води до изкривяването на цялата картина – и до възникването на една превратна, на една невярна представа. Смея да заявя, че точно това се е получило в случая.

Разбира се, всички тия въпроси са гносеологически, аксеологически (оценъчни), чисто философски и пр. и на мен ми се струва, че не съдът е мястото, където трябва да бъдат разисквани, но ето, г-гжа Стоянова предпочете те да бъдат разисквани в залата на Съда. Но изводът, който тук се набива в очи е: получило се е сериозно недоразумение, именно г-жа Стоянова не е успяла да подбуди в съзнанието си подобаваща нагласа за възприемането на един толкова специализиран философски текст, написан по сократовия иронически маниер, възприела е някои откъснати от цялото моменти или фрази пределно буквалистично, което е породило у нея, в душата й, илюзорното усещане, че моя милост я "обижда", на това основание си е направила подвеждащия извод, че моя милост подценява нейния "умствен багаж", изказва съмнения в учеността и в образоваността й и т.н., за което изобщо не е ставало дума. Това, разбира се, не е така, и се дължи, както вече обосновах, на една невярна изходна методологическа настройка на четящия, на рецепиента, именно на съзнанието на г-жа Стоянова.

От друга страна, безспорно е, че в този текст г-жа Стоянова наистина е критикувана от мен, но не в качеството и на емпирическо лице и личност, със съответните душевни особености (този момент съвсем не може да ме вълнува, щото аз като философ прекрасно зная, че във всяко едно отношение ние, индивидите, човешките същества, сме различни и еднакви, слава Богу, не можем да бъдем!), а единствено като обществена фигура, като синдикален лидер и същевременно – като помощник на директора на учреждението, в което и моя милост работи. Този именно е същностният и същественият момент в моята критика, а пък аз при това съм написал есето си не в качеството ми на учител, на служител на учреждението, в което работя, а пак в качеството ми на обществена фигура, на философ и на блогър, на аналитик, на писател и на изследовател на феномените на нашия толкова причудлив и странен на моменти обществен живот.

За такова нещо да бъда съден, да ми бъде търсена отговорност, да бъда държан под отчет какво съм казал, да ми бъде забранявано да се произнасям на такова едно такова принципно и обществено значимо ниво, простете, е нарушение на най-базисни принципи на демокрацията – и аз, разбира се, като убеден демократ, няма да допусна тази моя свобода да ми бъде ограничавана от никой. Тия неща се разбират от само себе си, но, за жалост, ми се налага тук да ги изтъквам, защото очевидно в опита за организиране на един съдебен процес над мен по най-очебиен начин се прави и опит за изопачаване на смисъла на случилото се – и отпращането му в една крайно неподходяща за разбирането посока.

Това от една страна. Като се видят нещата в такава една светлина, вярвам, ще се съгласите, че всичко вече изглежда иначе; превратността се разсейва, а блясва точният, автентичният смисъл. Вярвам, че въз основа на гореизтъкнатото уважаемият съд ще признае, че на тази основа да се говори за "лични обиди", за "обиденост" и пр., за някакви "влошени лични отношения" и пр. е съвсем подвеждащо и ощетяващо верния смисъл на случилото се. Аз затова, разбира се, не мога да се призная за виновен и съм готов да споря, а пък вината ми, както пролича, трудно може да бъде доказана, тъй като просто не съществува. Ето защо съм длъжен да кажа следното:

Аз вече декларирах, че въпреки току-що казаното, моя милост е готова да се извини на г-жа Стоянова, щом тя субективно се е почувствала обидена. Но в същото време аз бих искал да поставя и респективния въпрос: дали г-жа Стоянова сама няма да счете за нужно, в светлината на казаното, да се извини на мен – както за преживените в последните две години крайно тежки и изтощителни за мен конфликти, в които бях въвлечен от това ръководство на училището, в което тя най-активно участва, така и за преживените от мен унижения, примерно, на онова епохално синдикално събрание, на което аз бях представен едва ли не за "злодей" и "народен враг", който заслужава едва ли не смърт (апропо, аз бях на косъм от смъртта съвсем наскоро, и благодаря на толкова милостивия и благ Бог, който ме върна в живота; все пак не ние, а единствено Бог решава кой колко и дали да живее; г-жа Стоянова, като вярващ човек, явно знае това)? Та в тази връзка си позволявам да запитам уважаваната г-жа тъжителка: г-жо Стоянова, аз също съм личност, също имам емоции, също преживявам крайно тежко такива обиди и грубото нарушаване на съкровения и суверенен характер на моята личностна автономия, Вие бихте ли се опитала да си дадете сметка как пък аз съм се чувствал в тия две изтощителни за мен години на изпитания, които така тежко се отразиха на здравето ми? И бихте ли счела за нужно, предвид това, че и аз като Вас също съм човешко същество, да ми се извините, и то публично – както искате това от мен?

В преговорите за сключване на евентуално досъдебно споразумение тъжителката недвусмислено и ултимативно поиска сваляне на всички „обидни” за нея лично лично публикации от блога ми. Тук проблемът също е крайно щекотлив, както се казва. Има едно фундаментално човешко право, именно правото на свободно изразяване на мисли, което е и конституционно гарантирано. Да бъде искано от мен, като пишещ човек, да премахвам от моята медия, именно от блога ми, публикации, които тъжителката лично не харесва по някакви свои лични субективни мотиви, е равностойно на искането за налагане на цензура на моята персонална медия. По тази същата логика в един момент, ако аз се поддам на такъв един каприз, ще се наложи при всяка една нова моя публикация да трябва да искам нейното разрешение дали може или не може да я публикувам, дали тя разрешава или не разрешава да пиша или да кажа това или онова. Т.е. г-жа тъжителката в случая явно иска да бъде назначена за нещо като мой персонален цензор. Съгласете се, че няма как нещо, дори и Съдът, съдебната институция на България, да може да ми наложи да приема г-жа Стоянова за нещо като мой личен цензор, който да ми казва какво мога или какво не мога да мисля, да пиша или да публикувам. Не стават така тия работи.

А истинското ето какво е: всеки човек, особено пък обществена фигура (синдикалист, синдикален лидер и администратор в едно обществено училище) много трябва да внимава какво казва и какво прави, как се държи, какви неща си позволява, какви подходи на отношение има към хората около себе си, щото са възможни крайно порочни подходи, които заслужават критика и гражданска реакция, щото ние все пак живеем все още в едно демократично, а не в едно авторитарно или тоталитарно общество. Вкратце казано, ако една обществена фигура не си позволява поведение, което я дискредитира, тя няма какво да се бои от отразяването на такова едно поведение в медиите, напротив, достойното поведение ще предизвика, неминуемо, един позитивен медиен резонанс. Първичното е това, което правим, за него трябва да внимаваме, а медийното отразяване, да речем, в моя блог, е нещо вторично. Нямаме право да се сърдим за отражението в "огледалото" (медията), а трябва да внимаваме какво лице показваме пред него. Аз като медиатор съм длъжен да пиша самата истина и не мога да крия когато около себе си виждам осъдителни по моя преценка неща и факти за поведението на обществени фигури, в частност като уважаемата г-жа тъжителка.

Напротив, смятам че аз като анализатор и коментатор със своите критични отзиви спомагам за отстраняването на недостатъците, за избягването на погрешните стъпки на ръководството и пр. За което ръководството следва да ми бъде благодарно – щото по този начин допринасям за прогреса на общността. А не да се опитва да ми затвори устата, да ме цензурира, да ме дава под съд за това какво съм казал или написал и пр. Така аз виждам нещата.

Обществените фигури, ако не искат да рискуват да се покрият с позор, не трябва да мълчат, а трябва свободно и с желание да приемат всяко предизвикателство за дискусия и спорове по актуални и жизнено важни обществени проблеми, по проблеми, имащи обществен характер. Такъв е и обсъжданият проблем. Той можеше да бъде решен само в свободна дискусия на двете страни, но заради мълчанието и неготовността за дискутиране от страна на въпросните длъжностни лица аз се принудих да ги призова към разговор на едно по-високо, обществено и публично ниво, именно чрез блога си. В което няма нищо лошо, напротив, достойно е. Това, че въпросните длъжностни лица не пожелаха да дискутират с мен публично по повдигнатите проблеми, е техен избор. Никой не трябва да се срамува от позицията, която си е позволил по който и да е въпрос, ако се срамува, явно нещо нездраво има в позицията му.

Те обаче не приеха предизвикателството и месеци наред мълчаха, често действаха подмолно, задкулисно, а най-накрая решиха да ме дадат под съд за… „обидни мисли”. Така не стават тия работи в едно съвременно и демократично общество. Позволявам си да дам на г-жа тъжителката, ползвайки се от трибуната на Съда следния съвет: уважаема г-жо Стоянова, щом сте приела да бъдете обществена фигура – синдикален лидер и администратор в едно обществено учебно заведение – Вие с това сте се обрекла да участвате непрекъснато в свободни дискусии по всички проблеми, които управляваните от Вас, или общността, всекидневно поставят. Бягането, криенето от тия проблеми в зоната на мълчанието и на интригите е позиция, която не е достойна – и е осъдителна. Тя не решава проблемите, а създава все нови и нови – в един момент се разбира, че излизане от тях няма.

Тази е моята позиция, основана на ценностите, от които няма да се откажа никога. Вярвайки в безпристрастността и в разумността на уважаемия Съд, в безусловното зачитане от негова страна на човешките права и свободи като най-висше благо, правещо възможно съществуването на едно добре устроено и хуманно общество, аз съм убеден, че казусът на настоящето дело, разгледано през тази призма, ще бъде оценен в действителната, във вярната му светлина, съобразно което обвиненията срещу мен ще бъдат отхвърлени, а пък аз, подсъдимият, ще бъда оправдан.

19 ноември 2013 г.
Пловдив С УВАЖЕНИЕ:

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

четвъртък, 14 ноември 2013 г.

Епохални съдебни дела до свършека на света...

Приближава датата, на която ще се разглежда делото в Окръжен съд в Пловдив, именно делото по въззивна жалба (от страната на директорката на ПГЕЕ-Пловдив) срещу решение на Районен съд в Пловдив, с което беше отменена нейна заповед за наложено ми дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение". За ония, които следят това начеващо се епохално дЯло, публикувам текста на въпросната въззивна жалба, за да видят аргументите на противната страна. Като коректна медия (какъвто претендира, че е моят блог), правя това, та да се чуе и гласът на другата страна. Вярвам, че не разгласявам по този начин някакви строго пазени държавни тайни... за което да бъда отново подведен под съдебна отговорност, и така, види се, всичко да продължи до края на света...









Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

неделя, 3 ноември 2013 г.

Изследване на настроенията по проблема: "Откъде ще ги вземем тия ангелчета, светци и пр. за да станат наши достойни политици?"


Дискусията, която ви предлагам, започна с обмяна на мнения с една претендираща за "кристална морална чистота" дясна избирателка във Фейсбук, която написа: "... Защо Меглена Кунева намери място в Реформаторския блок? За кого ще гласуват честните хора?"; отвърнах й ето какво:

"Стига с тая Кунева де? Какво като е Кунева в РБ? Тя е показала, че има проевропейска и дясна ориентация, на дело го е доказала, какво има повече да се мърмори, Кунева та Кунева, аман, омръзна ми?! Има за кой да гласуват честните хора, ето, за Реформаторския блок може да се гласува, защо не, нима Кунева е пречката ви да бъдете честни и чисти?!"

за да поставя проблема за обсъждане и за да разбера какво мислят хората; ето какво установих:

Stephan E. Nikolov каза: Ако се гласува "ан блок" с Кунева вътре - без мен, Ангеле! Доказала е тази жена, че е добра кариеристка и лоялна на всеки - БКП, царя - докато й отърва. Типично кукувишко поведение...

Капка Вачева каза: Пречка е да, защото не е без значение, кой от наше име ще упражнява власт.

Tsvetanka Sevdina каза: Да, Кунева и куневщината са много сериозна пречка. Априори не може да се говори за никаква честност и чистота. Там, където още в началото е заложен компромис, не може и дума да става за принципност. Капка катран разваля цяла каца с мед.

Ангел Грънчаров каза: Към всички политици не можем да имаме някакви свръхморални претенции, при това трябва да им признаем правото да се развиват. Аз не съм фен на Кунева, но в политиката се налага в името на доброто на страната да се преглъщат някакви горчиви хапове. Не може заради това, че не обичаме да гълтаме горчиви хапове да се оставим на болестта, нали така?!

Иван Сухиванов каза: Пръмовица вън, това е позицията на десебарите, иначе става манжда с грозде.

Ангел Грънчаров каза: Идеални и съвършени хора, в това число и политици няма. Кунева донякъде се е изявила, а някой може ли да гарантира, че новият, чистичкият Радан Кънев няма да ни извърти в бъдеще някакви номерца?! Тъй че аз съм склонен да заложа на вече изявили се политици. Въпреки петната в биографията им ако има една добра тенденция, може да се правят компромиси. Политиците не може да са ангелчета с крилца, нали така? Вие самите, дето имате такива огромни претенции към тях, нима никога в живота си не сте допускали грешки?! Нима вие самите сте напълно съвършени? Нима сте светци?! Айде де, ще се правим на каквито не сме. Кунева била грешница и всички се упражнявате във фърляне на камъни по нея, а вие самите, дето фърляте тия камъни, нима сте напълно безгрешни?!

Иван Сухиванов каза: Става дума за принципа "Кариеристите вън!", щото е ясно, че тя ще ни остави на първия ъгъл.

Мариян Иванов каза: Не искаме Костов - приемаме Кунева, логично!

Капка Вачева каза: Не, не сме безгрешни, но има ли смисъл да грешим, когато виждаме, че ще сгрешим?!

Ангел Грънчаров каза: А ти даваш ли гаранция, че от Радан Кънев няма да стане един образцов кариерист в едно бъдеще време, и то дори по-голям кариерист от Кунева? Можеш ли да предложиш един политик, който да няма АБСОЛЮТНО НИКАКВИ КАРИЕРИСТИЧНИ НАКЛОННОСТИ И ПОМИСЛИ? Откъде ще ги вземеш тия ангелчета, светци и пр. за да станат наши политици?

Капка Вачева каза: Не, не давам такава гаранция и по тази причина не съм му дала подкрепа. Началото подсказва края

Ангел Грънчаров каза: Аз вече писах, че Костов трябва да бъде върнат в политиката, щом Кунева остана, писах нарочно писмо до "чистичкия" Кънев, мълчи, с извинение за думата, като задник... несъмнено доказателство за кариеристични помисли в поведението му...

Иван Сухиванов каза: С каквито се събереш, такъв ставаш.

Ангел Грънчаров каза: Ами при това положение, като няма абсолютно чисти и морални политици по принцип - то и такова хора няма де - ние, десните, какво, да вземем да се откажем да живееме на тази грешна земя ли? Да вземем да се самоубием и да отидем да си правим изборите в рая ли? какви са, моля ви се, тия глупости, ей, хора, слезте на земята! Земята, по която ходим, е грешна, и ний, хората, не сме светци...

Tsvetanka Sevdina каза: Когато говорим за лидери, ще допуснем логическа грешка, ако приравним личностните им качества с моралните, но къде тогава е пресечната точка между идеите (които, според Платон, са безсмъртни) и личностните качества на лидерите, изразяващи тези идеи? Аз лично, нямам възможност да отделя повече време от живота си, за да чакам политическата и финансова еволюция на Кунево-Пръмовци. И някак си, ми мирише неприятно, когато философите забравят Платон, а оправдават Кунева.

Капка Вачева каза: А, няма такова нещо да се откажем. Искаме си автентичното представителство по мисъл и дух и това, че Костов се оттегли, не е основание ние да се отказваме от него (имам предвид мисълта).

Иван Сухиванов каза: Ами те не са лидери, Кунева не е лидер, тя е нарочена за такъв.

Tsvetanka Sevdina каза: От кого и защо?

Иван Сухиванов каза: Ами едно мънкащо същество, какво да очакваме от такива?

Иван Сухиванов каза: Не е и експерт. Само дето взема голяма европенсия, това е, нищо повече. Лустрация! По-добре Светльо Малинов да бе оглавил ДСБ, той е по-радикален.

Ангел Грънчаров каза: Прави сте, но дори и ДСБ, при това, да допуснем, успее да състави една изцяло "ангелска листа" от кандидат-депутати, аз съм убеден, че голямата част от тях, с времето, ще се орезилят така, както не сме очаквали. Нали гласувахме за д-р Н.Михайлов, "костовиста", а? Ще се намерят още много такива като него. Е, какво да правим при това положение?

Stephan E. Nikolov каза: Говорим за различни неща и смесваме различни категории, колега Грънчаров. И аз все още оглеждам критично и скептично и Радан, и цялото образование РБ. Кунева има най-голям стаж в политиката и определено е най-разпознаваема, за останалите може само да гадаем как ще се развият. Кунева е опортюнист от възможно най-неприятния вид, вече доста пъти е демонстрирала своята нечистоплътност и не очаквам нищо добро от нея - нито в случай на възход на РБ, нито при негов провал, когато ще го зареже като отесняла дреха и ще потърси ново гдезденце...

Ангел Грънчаров каза: Прав сте, тя предаде Царя даже... факт. Какво да се прави, хората се "развиват" Такъв е животът. Аз не ща да я пробутвам някому, но се питам: къде да намерил тия "кристално чисти" и "нови-новенички" политици, които изцяло, на 100% заслужават нашето доверие? Аз не виждам къде можем да ги намерим... Вие ако знаете къде, ще съм Ви благодарен да науча...

Капка Вачева каза: Ама ние не търсим такива "кристално чисти", а тези които носят определена мисъл и дух.

Иван Сухиванов каза: По-добре Левски, отколкото Рачко Пръдлето.

Капка Вачева каза: Г-н Грънчаров, не сме деца да се заблуждаваме, че нещо започнато в подлост, опасано от лъжи може да свърши някъде по-далеч от тях.

Илиана Славова каза: Съграденото върху предателство не може да роди нищо добро, нито може да бъде избор на почтените хора. Без мен! Впрочем, дори Кунева да се махне, пак няма да гласувам за РБ. Предателите на Костов няма да получат моя глас.


Rositsa Rangelova каза: За ДСБ поддръжниците: " В бетонната смес и кривото камъче се бетонира..." не давайте храна на противниците...

Marina Gavazova каза: Когато кофражът не е добре направен и има пробойни изтича циментовото мляко. Тогава нито кривото, нито правото камъче се бетонират.

Капка Вачева каза: Професионален отговор относно бетонирането.

Лъчезар Лачев каза: Съветът да преглътнем Кунева е добър за хора със силен стомах. И как доказа Кунева че е дясна? Като влезе в коалиция с БСП и ДПС ли?

Стоян Чонев каза: Кунева ще се отдръпне или ще заеме позиция в най-важ ните моменти, в които ще се направи опит да се обърнат процесите необратимо... това е нейната задача в РБ.

Alexandar Iotzov каза: Кунева = Пръмова!!! Кой е Пръмов всички знаят!

Ангел Грънчаров каза: Значи, както разбирам, само Кунева-Пръмова е проблемът на Реформаторския блок, така ли? Към другите нямаме претенции?

Elitsa Milenkova каза: Очевидно не е така, г-н Грънчаров. За ДСБ-арите или поне за истинските, тези за които е неприемливо избутването на Иван Костов от лидерското място и от политиката има друг проблем - в лицето на новото ръковдство, което може би прави всичко друго, но не и да следва линията на ясна дясна позиция, начертана именно от него. Проблем е цялата тази безпринципна коалиция в стил "да го няма Костов"... и "да се обединим най-накрая, защото той ни бе пречка за всичко"... И да си правим вече каквото си поискаме, защото важното е да съберем някой процент, че да се набутаме у парламента. Няма кой да ги спре, няма кой да им каже, че говорят популистки и се обръщат с/у миналото си. Толкова е гнусно това....

Лъчезар Лачев каза: Десните би следвало да имат морал! Левите нямат морал, след като сме се обявили за десни, следва да живеем и да се държим като такива! Къде е границата на компромиса? Няма такава! Никакви аритметични сборове и тънки сметчици за няколко долара, пардон процента в повече, не могат да ме убедят да гласувам или да подкрепям хора като Кунева, Харалан Александров, гаражното Наде, Корман Исмаилов и т.н... Костов даде пример за политически морал и лично аз, смятам да го следвам. КУнев - ОСТАВКА, не си за този пост!!!

Ангел Грънчаров каза: Разбирам. Вярно е това, което казвате, г-жо Миленкова и г-н Лачев; и аз мисля така, и аз мисля като вас. И то не от вчера. И за Костов оценката ми е същата. Трябва да има морал в политиката, а пък стратегията за набутването на всяка цена у Парламенто чрез създаването на една коалиция тип "шарена циганска черга" я оценявам като погрешна, като непечеливша. Ще се окаже, че автентично десните хора пак няма да имат за кого да гласуват, щото са минати някои граници в правенето на компромиси, които няма да бъдат простени. Много трябва да се говори и пише по тия въпроси, та да се развие и разпространи такова едно съзнание: повече от когато и да е било е нужна в настоящата ситуация една твърда дясна алтернатива, около която да се обединят хората, който са разочаровани от деморализацията на цялата политическа класа.

Ще се окаже, че новото ръководство на ДСБ, подведено и увлечено от прагматични съображения, проигра чудесната възможност за правенето именно на такава алтернативна политика, политика, правена с достойнство, каквато правеше Костов. Излиза, че точно когато най-много ни бяха нужни политици като Костов, точно в този момент беше направена услуга на олигархията, като Костов беше изваден от политиката от своите. Нещо трябва да се направи вътре в ДСБ, та да се поведе партията във вярната посока, за да стъпи тя отново на верния път. Но се страхувам, че моментът за това вече е пропуснат. Протестиращите днес на улицата можеше да видят в ДСБ свой политически представител, но това не стана. Коалициите от типа "ранното СДС" не са нормални, а временни политически образования, а пък сега времето е друго, не като в 1989 г. И, да се надяваме, съзнанията на хората сега са други. Преживяното няма начин да не ни се е отразило, то е имало своите ефекти. Сега вече хората мислят другояче. Тъй че рисковете пред "новия курс" на ДСБ, поет от Радан Кънев, са прекалени.

Сигурен съм, че сега вече разбрахте защо си позволих да отправя своята провокационна реплика в "защита" на Кунева: за да сондирам мнения по този важен въпрос; интересуваше ме какво мислят хората, какви са настроенията. Е, разбрах, благодаря на всички, че участвахте в моя сондаж. Радвам се, че така реагирахте. И то реагираха така хора, чието мнение уважавам...

Капка Вачева каза: Че ние какво друго имаме, освен да защитаваме ясно и открито позициите си?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!