понеделник, 30 декември 2013 г.

Съдбата на България е родствена на съдбата на многострадалния украински народ



Публикувам (сега-засега само на руски, на езика, на който отговорих на въпросите) пълния вариант на моето интервю за сайта «Третя Українська Республіка»; тия дни, живот и здраве да е, ще го преведа на български, та този текст да може да бъде ползван и от по-млади хора, които не са учили и не владеят руския език; в сайта интервюто излезе с незначителни съкращения, с подобаваща редакция на места, там грешките ми в падежите са проправени, но ето, аз държа да го има това интервю и в пълния му вариант, независимо от някои грешки и пр.; като го преведа на български, пак в пълния му вариант, тия грешки ще отпаднат от само себе си:

Философ и публицист Ангел Гранчаров родился в городе Долна баня, Софийская область, Болгария. Окончил в 1983 году философский факультет Санкт-Петербургского (тогда Ленинградского) университета. Работал преподавателем философии в Пловдивском университете имени Паисия Хилендарского. В 1992 году создал и руководит до сих пор Центром развития личности HUMANUS, который разработал концепцию и воплотил ряд инициатив полной реформы болгарского образования, в частности философского. Автор многих философских и психологических книг, а также книг, рассматривающих проблемы философии истории и политики в болгарском и европейском контексте. Некоторые из его книг: «Жизнь души: психология», «Универсум свободы», «Искусство мысли», «Таинство жизни», «Искусство жить: этика достоинства», «Эротика и свобода», «Искусство свободы», «Курс лекции по философии», «Болгарская душа и судьба». Ангел Гранчаров в последние годы – активный блогер, ведущий образовательные и политические блоги и блоги для дискуссии. С 2009 года он руководит в качестве главного редактора философский журнал ИДЕИ, который издается для стимулирования личностного, идейного и духовного развития болгарской молодежи.

Господин Гранчаров, ситуация в Украине и Болгарии за многими параметрами похожие между собой. Но Еврореволюция показала, что украинцы готовы сменить систему власти. Как вам видится ситуация в Украине с Болгарии?

Во-первых хочу поздравить так смелые и твердые украинские борцы за свободу и демократии, за европейский путь развития братского украинского народа! Я вами, дорогие друзья, восхищен, я вас уважаю, я за вами радуюсь, потому что вы дали вдохновляющий пример всем нам, для которых такие вещи как свобода, демократия и достойнство личности и нации что-то означают! Свободолюбие украинских борцов за новую европейскую Украину удивило весь свободный мир – все симпатий за вами, ваша борьба нас вдохновляет, нас, болгарских борцов за европейскую Болгарию, за европейский путь развития Болгарии. Спасибо вам, вы для нас так многое сделали – вашим примером, вашим мужеством, вашей так благородной борьбой, вашим стоицизмом.

А иначе Вы правильно рассуждаете, ситуации в Украине и в Болгарию очень похожие, почти идентичные. Хотя Болгария уже вошла в Европейский союз, это не по вкусу „Большого брата”, имею ввиду Кремль и таваришч Путин. Путинская имперская Россия сделала все, что в ее силах, предотвратить вступление Болгарии в Европейский союз и НАТО, она активизировала и дала бешеные деньги своей агентуре чтобы оторвать Болгарий от западното мира свободы и демократии, но все таки не успела этого постичь. Конечно, она не отказалась с потерей Болгарии и начала действия чтобы ее снова отвоевать себе. У нас для этого создали кучу промосковских партий, финансированные директно с Москвы, это прежде всего ксенофобских, националистических, национал-социалистических, антиевропейских партий. Много денег было брошено для того чтобы еллиминировать с политической жизни традиционные проевропейские и правые партий, партий с правой политической ориентации, такие как Союз демократических сил и Демократы для сильной Болгарии.

Эта акция увенчалось наконец с удачей: ни одна из этих партий не вошла в Парламент, а естественный лидер правых сил в Болгарий, премьер-реформатор Болгарии Иван Костов, который именно имеет решающий вклад для перемены гео-стратегической ориентации Болгарии к Западному миру, был вынужден отказаться от дальнейшего участия в политической жизни Болгарии.

Мне кажется, что и в Украине тот же самый процесс, хотя и в более ранной фазе: Москва также делает все чтобы не потерять Украину, чтобы не допустит повторения „плохого болгарского примера”, именно, не допустить чтобы и Украина вошла в Европейский союз и в дальнейшем и в НАТО. Именно эти аспирации Моквы делают ситуацию в обоих странах идентичной: и в Украину, и в Болгарии идет борьба за европейский путь развития, за приобщения к западному миру свободы, демократии, личностного и национального просперитета. И здесь я хочу сказать что-то, что по моему очень важное.

У нас, в Болгарии, управляющая кагебистская руско-болгарская олигархия и мафия, которая владеет ключевые секторы экономики, все медии, теперь уже и Парламент, сделала все что в ее силах чтобы дискредитировать демократию, сделать так, чтобы слова „демократия”, „демократ” и даже „свобода” стали что-то вроде ругательными словами; возникла мифология, что все страдания, вся наша бедность, все испытания являются следствием, результатом и продуктом „плохой демократии” и „плохими демократами”. Конечно, спасительный путь в этой мировозренческой системе видится в путинисткой авторитарной модели, именно в кардинальный отказ от ценностями свободы и демократии. Для этого сделали, успели сделать следующее: то подобие демократии, что они успели создать, имеет крайне аморальный облик, потому что ложь, кража, преступление связываются уже с демократии и с демократами. У нас „смена системы” воспринимается теперь со стороны широких народных масс как отказ от демократии, понимаете ли вы как ужасно это?

Да, не отказ от фальшивой, извращенной и антидемократической по свое сути оллигархичной и мафиотской системы, а отказ от демократии как таковой, которая представляется как „изначально порочной” и „неподходящей” для нашего уникального „православно-славянского мира”, именно для постсоветского мира, мира, принадлежащего имперской России. И спасение в этих условиях одно: отказатся от „гнилого западного мира” и вернутся под крылом путинской имперской России, где „твердая рука” самодержца воздаст добро всем, исправит все неправды, востановить справедливост и так далее. Идея простая: для „уникального славянско-православного мира” демократия противоестественна, она негодная, нам свобода не нужна, мы счастливы только если все мы рабы, а властвует только один, мудрый, строгий, но справедливый автократор и диктатор вроде Сталина-Путина.

Вот каким образом коммунистическая и кагебисткая олигархия идеологически обосновала претензии на свое вечное господство. Мне кажется, че аналогичные „идейные” процессы идут и в Украине, и в Болгарии, а все мы знаем, что в конечном счете идеи движут мир. Так в настоящем моменте важно то: осознать эту подмену, эту фальшификацию, понять тоже, что вырожденная демократия не есть демократия, а отрицание демократии, что задача не отказатся от свободы и от демократии, а сделать все, чтобы воспитывать автентичное демократическое сознание и свободолюбивый менталитет, создать все условия чтобы родилась автентичная и хорошо функционирующая демократическая система.

Если надо менят систему это означает что надо менят абсурдную, анахроничную, вырожденную, антидемократическую олигархичную систему путинисткого толка и работать для создания и порождения автентичной, подлинной и хорошо функционирующей демократии. Я думаю, что люди, которые стоически протестируют на вашем киевском Майдане, на Евромайдане, и наши болгарские борьцы для сохранения и углубления евроепейского пути Болгарии, которые вот уже более 190 дней каждый день на улицах Софии и больших болгарских городов, хорошо понимают все это, это именно и их вдохновляет. Они работают для рождения новой Украины, свободной от имперской опеки России, а также и за рождения новой Болгарии, тоже свободной от унизительной зависимости со стороны имперской России. Это сама внутренная суть произходящего, на мой взгляд, в Украине и в Болгарии.

Может ли украинский опыт быть полезным для болгар?

Очень полезный ваш украинской опыт для нас, болгарских европейцев, которые твердо решили не допустить восхождение коммунистической и имперской путинисткой диковизны в своей стране. Мы друг друга так или иначе поддерживаем и своей борьбой вдохновляем, потому что наша борьба общая, за одни и те же идеалы и ценности. Пример Болгарии для украинцев показывает следующее: никогда народ не надо сидеть, сложа руки, и только наблюдать своеволия управляющих, потому что в какое-то время окажется, что под вопросом оказываются самые базисные постижения и плоды демократии и свободы; за свою свободу человек и народ должен бороться каждый день. Если этого не делаем, если допустить чтобы успокоится, если аппатия овладеет нас, то все начинает быстро дегенерировать, потом надо снова и снова бороться даже и за то, что давно уже отвоевали, но из-за своей пассивности потеряли.

Пример свободолюбивых европейских украинцев для нас, болгар, показывает по моему следующее: надо боротся изо всех сил за свое будущее, надо быть единными, надо не жалеть ничего для этой так благородной борьбы за свободу и человеческого достойнства! Наша общая борьба всущности за это, что оченя простое, но зато сама истина: наша борьба именно за достойной человеческой жизни – потому что достойная для человека жизни это свободная жизнь. Мы хотим жить как живут европейские народы потому что хорошо знаем и верим, что такая жизнь и для нас возможна: такую жизнь можно иметь только если быть верными всех тех принципов и ценностей, что лежат в основания европейской, эвро-атлантической или западной цивилизации свободы и демократии. Вот этого по моему вы нам показали, дали нам вдохновляющий пример, за это вам спасибо, дорогие украинские братья и сестры, что показали такой героизм и стоицизм на вашем Евромайдане! Мы не хотим руско-путинисткий среднеазиатский путь развития, для нас органически неприемлем евро-азиатский „славянофильский” путь господина кагебиста Путина, который он не просто предлагает, но и хочет наложить его нам силой, шантажем и взятками; так не пройдет, этого не будет!

Как бы вы могли охарактеризовать политическую жизнь в Болгарии?

Болгарская политическая жизнь в последных лет и особено в последных месяцев показывает слишком обеспокоителных явлений. Я постараюсь представит все как есть, то есть постараяюсь сказать правду о произодшедшем.

Во первых, демократия стала лишь видимость, лишенная смыслом процедура, она ушла к черту. Управляющая до мае месяце „правая” партия ГЕРБ во главе с Б. Борисова (однако она потеряла власть на последных выборов, что состоялись 12 мая 2013 года), которая специально было создана для так желаемой олигархии политической модели, произходит из среды так называемой организованной преступности, иначе говоря, из среды мафии, из среды бандитов. Сам Бойко Борисов вел себя как глава мафии, мафия овладела государство: в других государствах есть мафия, у нас сама мафия имеет себе государство. Они, эти мафиоты (или мафиозо?), иначе говоря, бандиты без капели смущения показывают и демонстрируют свой антидемократический манталитет во всех, что они делают.

Другие две партий олигархично-мафиотского политического статукво в Болгарии это БСП (бывших нереформированных коммунистов), партия турецкого меньшества ДПС (созданная агентов коммунистической Государственной безопасности Ахмед Доганом) и националистическая ксенофобская партия АТАКА, которая директно финансируется Москвой, она существует наподобие партии господина Жириновского в путинской России. Сами убеждаетесь, что у нас, в Болгарии, наконец кагебисты успели создать точно такой же как и в путинской России олигархичный модель. Наш родной Путин – это господин Бойко Борисов, глава партий ГЕРБ, что означает „граждане за европейское развитие Болгарии”, но это придумано для заблуждения немыслещей, слабоумной части эллектората.

Главная их цель тружеников этой оллигархично-мафиотской модели, как и положено, грабить государство и народ, обогащатся. Говорят, что несколько месяцев назад сам Бойко Борисов отметил в кругу своих ближайших друзей свой первый "честно заработаный" 1 000 000 000 евро.

У нас широко распространено эта "демократическая практика": покупать за деньги голоса малообразованных выбирателей на выборах, прежде всего среди цыганского населения страны. Б. Борисов однако начал покупать себе директно даже недостающих ему народных представителей, именно депутатов в Парламенте, начал также покупать за деньги целые парламентские группы! Таким образом он мог управлять страной более чем 3,5 года, хотя на выборах он не имел парламентское большинство. Коммунисты с БСП также мафиоты, но с другого, „левого” крыла иначе единной в своих поползновений чекисткой руско-болгарской мафии. То же самое можно сказать и о агентов, что правят ДПС и пророссийской партии АТАКА, чей лидер Сидеров, бывший журналист-самоучка, очень любить дорогое шампанское и дорогие сигары, а также любить спать и гулять в самых дорогих парижских отелей и пляжах экзотических странах, хотя иначе большой „друг” самых бедных и самых малоумных граждан Болгарии.

Но то, что самое обеспокоительное, ето следующее: власть, управляющие, начали симулировать и дирижировать "протесты на улице", чтобы показать "что хочет" народ, а народ, таким образом, "хочет" всегда то, что выгодно именно им. Так например правительство Бойко Борисова симулировало и организовало в более чем 10 крупных болгарских городов, отметьте, одновременно, "демонстрации" с требованием запретить исследования есть ли на болгарской територии так называемый "шистовый газ"!

Наблюдатели тогда отмечали с основанием, что эти "спонтанные демонстрации" были организованные не без участия и российской "пятой коллоны" у нас, потому что они слишком удобные для российского интереса, именно держать Болгарии в полной энергийной зависимости, в робстве, что касается энергийных природных ресурсов, которые Россия продает нам на самых высоких, на самых дорогих ценах во всем Европейском союзе.

Значит просто покупают среди криминалов, среди фенов футбольных команд люди, которые потом симулируют "народный гнев", кричая громко на улице то, что за что им заплатили. Правительство удобно воспользовалось этих "народных демонстрации" и запретило поиски так называемого шистового газа! В один момент, снова в связи с интересами России – а цель России сделать так, чтобы Болгария вышла с Европейского союза и НАТО! – начался процесс полной дестабилизации страны, потому что решили, что пришло время изменить ее гео-стратегическую ориентации, вернуть ее в орбиту имперско-путинской России.

Чтобы реализовать эту заветную цель несколько раз пробовали провоцировать конфликт между болгарским населением и цыганском меньшиством, т.е. провоцировать слишком опасный етнический, наподобающий югословенских конфликтов в конце, в последном десятилетии ХХ века. А когда сам Бойко Борисов сделал шаг против коренных интересов России, именно запретил строительство ЯЕЦ "Белене" (ядренной централы), тогда пророссийские силы организовали ему "спонтанные народные протесты" и успели свергнуть его самого с власти: на проведенных досрочных выборов пророссийские силы воглаве с нереформированной коммунистической партии получили полное большинство и теперь в Болгарии началась великая борьба за сохранения ее прозападной ориентации страны.

Получилось однако так, что в Парламенте не попали автентичные и традиционные прозападные и демократические партий, теперь там только пророссийские силы и популист и демагог Бойко Борисов, который, хотя и потерял власть, имеет самую крупную парламентскую группу. Он имеет много депутатов, хотя и не имеет идей, кроме одна, самая сокровенная: обогащатся за счет государства, за счет народа. Мафиозо остается мафиозо до конца своих дней. Слишком глупо выбирать за управника "бывшего" мафиозо, потому что, оказывается, "бывших" мафиозо, кажется, нет...

Это угрожает молодой болгарской демократии?

Молодая болгарская демократия прервала свой полет, она теперь переживает страшную агонию. С ней погаврились, ее унизили. Народ ни к чему уже не верит, имею ввиду болшинство народа. Его манипулируют, давая ему только хлеба и зрелищ.

Медии, средства массовой информации полностю под контролем правящей российско-болгарской и кагебисткой мафии и олигархии, которая, всущности, и не теряла власть за все годы болгарского перехода от коммунизма к демократии, исключая период, когда на два раза управляли прозападные правые силы, именно период 1991-1992 г. и 1997-2001 года. Которые именно сделали так, чтобы Болгария вошла в западный мир, стала членом Эвропейского союза и НАТО.

Теперь в конечном счете у нас кагебисткая мафия соумела постич невероятный триумф: Болгария под полном ее контролем, в Парламенте на 100% только их верных слуг! Остается осуществить и реализовать самую дорогую, заветную цель: оторвать Болгарию от западного мира свободы и демократии и вернуть ее в российской орбите, именно превратить ее в Задунайскую губернию Российской империи.

Демократические силы однако, хотя и не имеют подобающего влияния среди одурманенного народа, будут боротся со всех сил чтобы этого не случилось. Эта и настоящая трагедия болгарского народа уже второго века: его полет к свободе и демократии, к европейском ценностном космосе и к просперитету встречает самый сильный и коварный враг в лицо деспотичной России, которая считает, что имеет право распоряжатся с судьбой болгарского народа. Судьба Болгарии родственна, мне кажется, судьбе многострадального украинского народа.

Надо отметить что-то очень важное: с июне месяце у нас каждодневные протесты проевропейски настроенных сил и граждан, да, каждый день, вот уже более 190 дней эти болгарские свободолюбцы протестируют, иногда на улице не так много людей, иногда по улицах Софии выходят детятки тысяч людей, но каждый день у нас есть протестов, это тоже очень вдохновляет. Каждый день! Очень активные так называемых ранобудных студентов, которые оккупировали свои университеты, которые в первых рядах претестирующих, это молодые люди, которые хотят морали в политике, хотят, что Болгария стало хорошее место для достойной человеческой жизни. Для жизни, достойной для болгарского европейца. Увы, у нас до сих пор не вышел на улице так называемый „массовый болгарин”, который всущности не выходит на улице потому что его сознание опорочено тех нигилистических представлений, которые внедряют там оллигархические медий, именно, что ничего нет смысла, что „демократия – зло”, что „Европа нам ничего особое не дала, а вот, таваришч Путин дал нам даже свое доброе средце!” и прочие скудоумия.

Господин Гранчаров, чтобы вы хотели пожелать в канун Нового 2014 года украинскому народу и нашей Еврореволюции?

Хочу пожелать братскому украинскому народу и украинской Еврореволюции ПОБЕДЫ в вашей и нашей – и именно в нашей общей! – так благородной и вдохновляющей борьбе за человеческой жизни и человеческого достойнства! Борьба за свободу – самая вдохновляющая борьба. Я уверен, что мы будем победить – потому что правда самой жизни подкрепляет нас. И потому и нельзя не победить.

Всущности, то, за что мы боримся, для него и единственно стоит жить. Так и подобает жить человеку, все остальное не заслуживает считать его жизнью. Истина, добро, свобода, разцвет личности – все это взаимосвязанное и именно оно одухотворяет нашу жизнь, заслуживающей называть ее человеческой. Я уверен, что нет на земле силы, что может противостоят человеческому стремлению к свободе и достойной жизни, потому что сам Бог создал нас такими – и сам Он хочет чтобы мы остались такими. Силы зла и мракобесия не имеют онтологическое превозходство над самим Богом, это и незыблемая гарантия, что ничто не может удержать наше стремление к свободе – даже ракеты господина Путина ничто в сравнений с непомерной мощи самого Бога, нашего Создателя!

У нас теперь праздник Рождество Христово, желаю Вам встретить того же праздника по вашем религиозном календаре с верой в своей правоте, в правильность того пути, по котором идете вы, дорогие украинские борьцы за свободы! Удачи, личного счастья, любви вам желаю наконец, потому что «если вы любви не имеете, ничего не имеете»…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

неделя, 22 декември 2013 г.

Алтруистичен и колегиален жест на солидарност и подкрепа

Препубликувам ОБРЪЩЕНИЕТО-ПРИЗИВ на г-н Райчо Радев единствено с оглед да влезе в печатното издание на моя блог, именно в-к ГРАЖДАНИНЪ, а също така и като факт на живота, който заслужава да бъде регистриран. Разбира се, това, което той пише, е свързано с ония истории от моето житие-битие в последните две години, които най-внимателно съм описал в своя дневник - на когото предстои издаването в хартиен вариант, като книга. И с които читателите на този блог са добре запознати. Затова текстът на г-н Радев заслужава да влезе и в тази бъдеща книга за реалните и така нелеки проблеми на българското образование и училище. С оглед на това читателите на моя блог заслужават да се запознаят и с реакцията на г-н Радев. Не крия, че ми се ще повече хора да прочетат неговия текст, полезно е; това е една допълнителна причина да го публикувам и тук:


Обръщам се към МОН и персонално към министъра на образованието и науката, към НПО–та, свързани с образованието и персонално към техните председатели, към Омбудсмана на Република България, към гражданите и медиите в страната ни и ги призовавам:

1. Предприемете действия за спасяването на учителя, човека, професионалиста, новатора, твореца Ангел Грънчаров от Пловдив;

2. Направете нужното, според пълномощията и влиянието си, да бъде преустановена кампанията на директора на ПГЕЕ-Пловдив за дискредитирането и уволнението на Ангел Грънчаров, да спре недостойния административен тормоз спрямо него, провеждан в последните две години;

3. Узаконете творческата и иновативна работа на Ангел Грънчаров под формата на преподавателски експеримент.

Защо трябва да защитим Ангел Грънчаров и да го съхраним за образованието в България?

1. Предан е до себеотрицание на работата си като преподавател по философия;

2. Подчинява работата си като учител и живота си на безкористни мотиви в полза на прогресивното, отговарящото на нуждите на съвременността образование и възпитание, на духовния и личностния напредък на българската младеж - бъдещето на България;

3. Той е непреклонен борец за утвърждаването на нова философия и стратегия на образованието в България и на нова нормативна база на неговото функциониране, с оглед разгръщане на личностния потенциал на младежта;

4. Педагогическото му взаимодействие не е формализирано единствено в рамките на училищното образование, а се мотивира и осмисля от по-дълбоки ценностни, идейни и духовни предпоставки, с оглед да предизвиква у учениците мотивация и осмисляне на живота и на процесите също така и извън училището;

5. Не само теоретично и идейно разработва и заявява необходимостта от нова философия на образованието, от нова стратегия и от нова организация и методика, както го правят много НПО-та и техни активисти, но подчинява конкретната си работа на действителното, на практическото налагане на основните и съществени принципи на тази философия, стратегия и методика; прилагайки на практика тези нови методи, той обаче влиза в неизбежно противоречие със старата, ретроградна и несъвременна нормативна база на МОН, поради което е уязвим за тесногръдото и късогледо управленско-административно и бюрократично войнство в България;

6. Изработва, прилага и теоретично обосновава нови, иновативни и перспективни методи на обучение, отговарящи на коренните образователни и личностно-духовни нужди на съвременните млади хора;

7. Изработва и творчески прилага свои учебни помагала по преподаваните в гимназиалната степен философски дисциплини, съобразени с ДОИ, създадени на основата на прекия му и дългогодишен преподавателски опит, някои от тях одобрени, други неодобрени от МОН, но винаги влизащи в дълбоко противоречие с официално налаганите стереотипи и с господстващия анахроничен манталитет в рамките на бюрократично-административната, командна образователна система, което именно и поражда конфликти;

8. Неговата борба съвпада с формално декларираните идеи и цели на образователните чиновници (вж. министерската Концепция за нов закон за образованието), но за разлика от тях той ги е приел и ги реализира като свое вътрешно верую, като своя практическа и действена кауза;

9. Осмисля социалните, политическите, икономическите, педагогическите, образователните и други подобни проблеми на България и опредметява своето мислене в поредица от книги за проблемите на образованието, които остават неоценим източник за бъдещите изследователи на нашето съвремие, а именно книгите:

Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България (пълен вариант), съществува и съкратен, издаден на хартия вариант в две издания вече;

Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование)



ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ (виж и ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ - 2 (Приложения), издадени и в две хартиени издания


Автор е и на много други учебни, методични, теоретични, практическо-приложни и прочие материали, книги, лекционни курсове, семинари, учебни помагала по философските предмети, монографии и т.н., съвсем свободно достъпни в интернет, в неговите образователни блогове, за ползване от ученици, студенти, млади хора и от всички интересуващи се. Всичкото това богатство може да се намери ЕТО ТУК.

10. Внася съществена дан като обем и като съдържание в критичното осмисляне в книгите си и най-вече в блога си и така стимулира активността на много граждани и млади хора както в страната, така и по света;

11. Готов е да приема аргументирана и неголословна критика и да коригира грешките си, стига да е убеден че греши; особено в случаите на прибързана и импулсивна емоционална реакция;

12. Той е един от малкото хора, които са готови да следват примера на Сократ, именно да изпива ежедневно по горчива глътка от чашата с антидуховна отрова на болния обществен организъм;

13. Вярва в Бога, в Неговата справедливост, Истина и Свобода и то с една дълбоко осмислена, проникновена до основанията, философска, човечна и разумна вяра; не са много духовните учители в посттоталитарна България, не са много и хората с такава искрена и чиста вяра, не бива да допускаме точно те да бъдат мачкани, гонени, дори убивани;

14. Готов е да пожертва приятелството, любимата си работа, здравето си, а дори и живота си в името на истината, което определя крайната му неотстъпчивост - когато е убеден в правотата си, в потребността от защита на ония свещени принципи, за разпространението на които в съзнанията на съвременниците философът е длъжен да работи неуморно;

15. Участва активно в осмислянето на социалните събития и процеси в страната ни, в осмислянето на националните, европейските и световните цивилизационни процеси, с което допринася за гражданското образование и пробуждане - и то не само на младите хора, на учещите, но и на всички останали;

16. Доказано е личностното му присъствие в духовното пространство на образованието, политическия анализ и коментар, културата; той е един от най-активно пишещите блогъри на страната - неговият блог HUMANUS е един от най-посещаваните в страната;

17. С присъствието си стимулира гражданската активност на своите ученици и колеги, на блогърите, на граждански ангажираните българи, на критично мислещите българи в страната и по света;

Нека да подкрепим един човек, който милее, влага ум и сърце и работи всеотдайно за образованието и доброто бъдеще на страната ни - чрез активиране на нейния човешки, духовен и личностен потенциал!

Призовавам да подкрепят това мое обръщение за солидарност и подкрепа всички ония, които искрено вярват във възможностите за утвърждаване на ново образование и перспективно бъдеще на младите в България! Моля, който споделя моята позиция и иска да се присъедини към моя призив, нека да подкрепи апела ми институциите да се намесят и да спрат административното преследване и психически тормоз спрямо този учител!

Нека всеки, ако желае и ако съвестта му го налага, да се подпише под този текст, под формата на коментар или по друг начин, като разпространи това обръщение сред своите съмишленици, приятели, познати и колеги.

Да съхраним творческото начало в българското образование!

22 декември 2013 г.

РАЙЧО РАДЕВ, учител по философия, пенсиониран директор на Спортно училище „Олимпиец“ в Перник

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

четвъртък, 5 декември 2013 г.

Тормоз върху учител от страна на отечествения фронт на администрацията и буйстващите, насърчаваните от нея хулиганстващи ученици?



Публикацията ми от вчера със заглавие Да направим нужното и да свърнем от пътя на провала - та да тръгнем съвсем осъзнато по верния, по добрия, по спасителния път предизвика някои отзиви, които са начало на една интересна дискусия по повдигнатите в нея проблеми. Тази публикация касае един "несъществен", при това дори "личностен" въпрос, поради което изобщо не е популярна във Фейсбук. Заради което аз си позволих да критикувам своите фейсбук-приятели (на брой 5 000 човека, сред тях и доста видни хора!). Ето първо въпросната критика, а пък по-долу можете да прочетете и коментарите, които намирам в блога си:

Ангел Грънчаров каза: Благодаря на всички свои приятели (на хората от моя списък), че показаха такова единодушно безразличие към "личния проблем", който описвам и представям в тази своя публикация. До този момент само на един човек (!) му е харесал този текст. (Публикация, с извинение, за... гъза на Азиса ще предизвика къде-къде повече отзиви!) Това все нещо говори.

Разкъсват наглеците някъде, стъпкват някоя личност, гаврят се с нея, но нас, българите, това изобщо не ни впечатлява: да мре, майната му, личността няма никакво значение, ний мислим, видите ли, "глобално"! Такива, за жалост, сме. Точно на най-важното най-малко внимание обръщаме - и дори го игнорираме.

Ето затова и оправия в българския дом няма да настъпи. Докато не успеем да надмогнем тази поголовна комуноидна психика. Страшно е! Бъдете здрави!

А ето сега и самите коментари в блога, които могат да станат отправна точка на една дискусия; въпреки че мнозина по нашия славен български обичай са се изпокрили като плъхове в дупките си и малодушно мълчат:

Анонимен каза: Няма ли как да биете шута на това отвратително училище, Грънчаров?! Подобно отношение към преподавател е повече от кретенско. Здравето е най-важното, имате и семейство! Не се занимавайте с такива лекета като директорката си и тия ученици. Няма ли как да си намерите работа в друго, по-цивилизовано училище?! Тотю

Bacho Кольо каза: "Ний знаем какви хора бяха навремето изпращани да учат в СССР"!!!

В общи линии в СССР изпращаха интелигентни пичове. Например - мен. Грънчаров, преди две седмици най-доброжелателно те посъветвах да си търсиш работа другаде. Един колега ти казва "да му биеш шута на това училище". Ти няма да издържиш дълго в тая обстановка.

Ангел Грънчаров каза: Няма как да си намеря друга работа. Пък и дори като учител в друго училище. Но и да имаше как и къде, пак нямаше да го направя. Аз не съм дезертьор. Аз съм борец. Освен това моето училище не е нечия бащиния - та аз да бягам от него. Нека други да бягат. Аз оставам. Няма за какво да бягам. Няма да сбъдвам така лесно най-свидните копнежи на моите, да ги наречем така, "врагове". Изпълнявам си дълга - това не е грях. Ще стоя на поста си до последната минута. Ще се жертвам. Човек за едната част си заслужава да живее. Малодушието ми е органически неприсъщо...

Анонимен каза: Подобно поведение от страна на ученици към учител преди 1989 беше немислимо, но това не е свързано само с комунизма, защото е било още по-немислимо преди 1944, а пък преди 1878 в старите български училища напълно изключено. Младежите във всички времена традиционно са упреквани от по-възрастните поколения в деградация, но упадъкът на нравите действително е факт и при това световен феномен. Владимир Левчев за злополучното си учителстване в Америка:

„Една година преподавах и като гимназиален учител, което беше най-ужасното нещо, което ми се е случвало. Училището беше… в много беден квартал и там се сблъсках с неща, които преди това бях виждал само по филми. Деца на по 17-18 години, които вече са в банди, които са отглеждани от самотна майка, бащата примерно е в затвора, или пък - от баби и дядовци. Те бяха неконтролируеми. Ставаше въпрос за физическо оцеляване, целта беше включително да не се избият…Там деца, имащи желание да научат нещо, са смазвани от самата среда. Имаше например едно момче, дошло от Нигерия. Първите дни седеше на първия чин, вдигаше ръка и ми говореше на „сър”. Но всички така му се подиграваха, че той бързо започна да се адаптира, да идва в клас с тъмни очила, смъкнати панталони, слушалки на ушите и „танцова стъпка”. И да не слуша.

Променила ли се беше България, когато се върнахте?

- Страшно. Хората не си дават сметка, че при едно сравнение това е все едно друга страна. Когато нещата стават бавно не ги забелязваме. Но аз видях промените изведнъж. Когато се върнах, все едно се озовах в друга страна. Някои хора ще се възмутят от това, което казвам, понеже има толкова българи на прага на бедността, но в началото на 90-те години мизерията беше видима по улиците, магазините пустееха, беше неуютно… Аз изпуснах чудовищната криза от времето на Виденов. На мен впрочем ми е много неясна тази ненавист към Костов, който спаси България от тази катастрофа. Сега, макар и най-бедната страна в ЕС, поне сме европейска нация, колкото и абстрактно да звучи това. А относно това, че е имало грешки и слабости - при кое друго правителство не ги е имало?...

- Липсва ли ви Америка?

- Честно казано не. Естествено, има хора, приятели, спомени, които са мили. Когато синът ми беше по-малък и бяхме по-млади.» (Край на цитата)

А иначе макар и емоционална литература като философ би трябвало да опитате да приемате ударите на съдбата именно философски, макар че това е лесно да се каже, но мъчно да се стори.

Анонимен каза: Доколкото зная, г-н Грънчаров Вие по време на учебен час сте служебно лице. Ако някой ПО ТОВА ВРЕМЕ Ви пречи да си вършите работата и Ви нарича с обидни думи, просто се обърнете към Прокуратурата. Тя ще прецени нарушен ли е законът и какво следва да се предприеме. Недейте да се разправяте с Пед. съвети и прочие. Това са оръдия на администрацията.

Анонимен каза: Да покажеш среден пръст на идиотите и да им биеш шута не е НИКАКВО малодушие. Съвсем разумна и достойна постъпка е.

А. каза: Да кажа за проблемите ти в училище - такъв ученик, дето пляска обиди на учител, във всяка развита западна държава ще изхвърчи от училището, послe и от следващото... Ако би настоявал да ходи на училище обаче - истината е, че такива почват да пушат на 14 години и напускат и сами...

Чудно тоя твой дръвник-ученик защо ходи въобще на училище - за да тормози тебе ли, това е като партийно поръчение, същите хаймани не взеха ли властта на 9.IX.1944?

Напр. престъпник Добри Джуров - осъден на смърт терурис (правописа нарочен), после изкара 45 години като министър... ?? Това само в Абсурдистан може да стане... Твоят казус с наглия безмозъчен ученик е също така единствено възможен в Абсурдистан... А в Саудитска Арабия сигурно ще изяде 50 тояги, то за такъв имбецил това е и най-подходящо...

Анонимен каза: Здравейте г-н Грънчаров, от известно време следя развитието на отношенията Ви с училището, но едно нещо ми отбягва. Никъде не написахте как Вие провокира(х)те учениците да Ви говорят така? В постовете Ви виждам само една неосмислена защита чрез нападение. Интересно ми е как останалите учители успяват да се справят с всеки един клас, а Вие все не можете да се справите с 2 класа. Нали сте философ, предполагам, че можете да предразполагате хората/учениците да говорят с Вас? Мога да Ви кажа, че методите Ви на преподаване са някак си, как да се изразя, нападателни, предизвикателни. Вие сам бяхте казал, че глупавият човек се защитава чрез нападки, а Вие сам се защитавате така?!? Интересно ми е да чуя отговорите на моите въпроси, но не искам да започнете да се защитавате както в по-горните редове, искам малко по-философски отговор,ако е възможно? Благодаря!

Ангел Грънчаров каза: Благодаря Ви за въпросите и за чудесната позиция! По интересен начин се опитвате да прехвърлите вината върху мен - това е много мило. Ще Ви отговоря, разбира се!

Никак не съм провокирал учениците ми към такъв род поведение - говоря за въпросните "изцепки" на неколцината ученици. А иначе поведението на съответните два класа като цяло може да не обясни така: ний, българите, обичаме да гледаме сеир, това е доста вълнуващо зрелище, ето, когато някой накъде си позволи да мачка, да унижава някоя личност, това е доста приятно шоу, мнозинството от хората не само се радват, но и се чувстват длъжни, дето се казва, да хвърлят "съчки в огъня", да поддържат огъня на кладата, на която се пече и пържи съответната личност. (То и вий лично така постъпвате в този момент, за което следва да Ви поздравя: типичен българин сте, бравос! Апропо, защо не си написахте името, защо излизате анонимно, уж сте защитник на някакъв морал, а сам постъпвате все пак твърде аморално!)

Та това е. Никак не съм предизвикал тази агресия на въпросните ученици. Пропуснал сте да вземете предвид, че аз идвам на работа след 8-месечно отсъствие по болест и това са първите ми часове. Тъй че не може, няма как да се е трупало някакво напрежение в резултат на мои "неправилни" действия, което, видите ли, сега да се е отприщило - и затова учениците да са ми така гневни. Сфащате ли?

А това доколко моята "защита" била несмислена, и то "... чрез нападение", бъдете така добър (така добра?) да признаете, г-жо адвокат, че това, което на вас лично Ви изглежда несмислено, това не е достатъчно основание да се приеме, че то наистина е такова, че то е, видите ли, несмислено в действителност, по принцип и по начало. Искат се, за да схванете точния смисъл на случващото се, да имате на разположение в душата си някои ценности, които, явно, Ви липсват - поради което всичко възприемате в изкривен вид. И затуй се мъчите да прехвърлите вината върху мен, захващайки се да защищавате една обречена в морално отношение мисъл: че въпросните вилнеещи ученици, видите ли, били предизвикани за поведението си от преподавателя. Нарушавате презумпцията, че преподавателят или учителят - говоря за истинския, отговарящия на мисията си преподавател, аз, за да Ви подразня малко, ще кажа, че се смятам за точно такъв! - винаги работи за доброто на учениците и винаги е добронамерен. Независимо от това дали някой ще му признае такава една добронамереност. Както и да е. Пък и учениците трябва да научат нещо простичко: че всеки следва да поеме пълната отговорност за постъпките си, без да се опитва да увърта, да прехвърля вината другиму. Както, прочее, се опитвате да правите в момента и Вие самата (самият?).

А, да не забравя и това: другите, видите ли, се били "справяли" с класовете, само аз не съм бил могъл да се "справя"! :-) Ключовата дума е "справя"? Тя показва характера на дидактиката, която отговаря на Вашите, простете, доста архаични и ретроградни представи за това, което става в училище. За никакво "справяне" не може да става дума, уважаема г-жо (г-не?), в днешните условия. Ситуацията е такава, че авторитарното "справяне" чрез потискане на напреженията е утопия, е глупава стратегия. Други неща са интересни в тия отношения в днешно време. А именно: диалог, сътрудничество, разбиране, човечност на отношенията, толерантност и пр. Авторитарните практики дават мним резултат, истината е в толкова ненавижданата от някои демокрация. И в демократизацията на училищния живот. Това, че само при мен, видите ли, учениците, пък макар и в не дотам адекватна форма, открито и свободно изказват какво те мислят, щом си позволяват такъв един лукс, е доста добър, простете, атестат за моята личност като преподавател. По-добре ли щеше учениците ми тъпо да мълчат - в условията на тоталитарната идилия?! Тъй че "справящите" се би следвало да се запитат за някои неудобни въпроси - и да се поучат от... "несправящите" се като мен. Както и да е. Едва ли ме ме разбрахте...

Интересно е, че с репликата си Вие все едно откривате нещо като заседание на "народния съд" (или поне "другарския съд"), което трябва да докаже, че жертвата, в случая аз, напълно си заслужава (си е заслужила) тормоза от страна на обединения отечествен фронт на администрацията с буйстващите, насърчаваните от нея хулиганстващи ученици - нали така излиза, нямате ли поне достойнството това да осъзнаете? Но това, както казах, зависи от едни такива "мъгляви" неща като ценности, морал, съвест, някои хора, явно, имат проблем точно в тази личностна сфера, затова и правят именно като Вас: добре скрити зад дебелия дувар на анонимността подемат атаки и канонади с оглед да подпомогнат наказването на доброто - и оправдаването на злото. Но това, простете, г-жо (или г-не?) е извратено, нима не го съзнавате?

Бъдете също така спокоен (спокойна?), аз като философ много добре се разбирам с огромната част от човечеството. Имам длъжните за това умения. Само дето имам една особеност: безкомпромисен съм към проявите на аморализъм, към лъжците най-вече, а в страна, където лъжците и лицемерите са мнозинство, където малодушните хора задават тон на общия живот, хора като мен биват приемани за крайно неприятни, дразнещи, непоносими даже. Но Вие и това, простете, няма как да го разберете. Щото Вие, явно, принадлежите на друг човешки тип - и Вам нещата изглеждат съвсем иначе. Поради което се опитвате всичко да изопачите. Това говори добре за морала, от който се въодушевявате. Липсата на морал трудно може да се скрие, уважаема г-жо (уважаеми г-не?)!

Бъдете здрав(а)! Вярвам, че сега, след моето разяснение, ще можете да спите по-добре! :-)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!