събота, 29 март 2014 г.

Нов съкрушителен удар на Иво Инджев директно в рожата на червено-кафявите съветско-комунисто-кагебисто-рублофило-путинисти



КРАТКО ПОЯСНЕНИЕ: За тия, дето не знаят що е "рожа" на руски - превежда се на български като мутра. А иначе съм длъжен да кажа, че по темата просто нямам какво да добавя, г-н Инджев го е казал превъзходно, изцяло се солидаризирам с позицията му; затова препубликувам неговата статия, с оглед да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ - за което имам специалното разрешение на автора (известният наш и толкова достоен журналист отдавна ми е разрешил да препубликувам в блога си и в свободния вестник на проевропейските граждани на България всичко, което пише в своя блог):


Безсмъртен е в неговата обобщаваща бездната на безправието краткост виц от времето на комунизма, в който Нане не искал да повтаря въпроса на Вуте от предишния път на събранието на ТКЗС-то „Къде изчезна хляба?”, а само искал да знае вече къде е изчезнал Вуте.

Ще ми се да знам къде се намира българската десница в съпротивата срещу съветската окупационна символика в момент, когато червено-кафявият сектор я ухажва повече от когато и да било след като призракът на комунизма замина нейде на почивка, за да се завърне днес с руски паспорт.

Не е новина, че червеният Станишев завидя на кафявия си парламентарен съдружник в крепенето на тази власт Сидеров и за пореден път го имитира в търсенето на червено-кафяви симпатии.

Сидеров е руската сонда, която първо се пуска, а след нея следва и подводницата БСП. Така беше с тютюнопушенето, така е с Електроразпределителните дружества като посочен от „Атака” главен западен враг в и на България, така се очертава да бъде все повече и по отношение на умилкването около съветската символика в навечерието на изборите, в които не би трябвало да има нищо съветско - нито символично, нито принципно.

Както вече няколко пъти отбелязвам, „Атака” тази година за първи път извади на показ фанатично просъветската си позиция като направи нещо, което дори и брандираната като наследница на съветофилството БСП не си позволява: поднесе партиен венец на Монумента на окупационната червена армия в столичния център. Направи го в добре съгласувана с руското посолство акция, призвана да финтира медиите с двудневно изпреварване на 23 февруари, „Ден на защитника на отечеството” в Русия (и в България, по отношение на цели партии, които признават за свое отечество СССР и наследницата му Русия).

Стратезите от Москва просто са преценили, че тази кафява енергия няма нужда повече да бъде сдържана в ножницата - преклонената българска главица си иска сабята за да оправдае позата си. На терена загрява резервният отбор „България без цензура” и „Атака” вече може да бъде пусната във фронтална Путинистка офанзива за обиране на русофилската реколта, наторявана с пачки и напоявана със сълзливи „културни мероприятия” през годините от московските протежета в България.

Апропо, би било честно Русия да наследи и вината за каква ли не. Например за онези повече от 7 милиона избити с глад украинци (а мнозина казват и доста повече, т.е. повече от жертвите на холокоста) през 1929-30 година от миналия век. Би било честно и по „братски” дори Русия да поеме отговорността и за съветското наследство по отношение на зверствата на българските масови убийци, ползвали тук протекцията на окупационната Червена армия. Но къде ти честност там, където има само една имперска надменност, политика на свършените факти и презрение към „подробностите” от историята от страна на една толкова „велика” сила!

Днес в атака е и Станишев. Ходи в Пловдив да наглежда ненагледния на съветофилите „Альоша” и обещава кампания по почистване на съветските паметници в България. Опитва да надцака и „Атака”. Няма да му е лесно, но да ги оставим да се състезават - явно не можем да им попречим в момента с нищо. В тях е сабята, в тях е и хлябът!

Обаче питам: ако за левия червено-кафяв сектор поклонението пред метастазите на покойния СССР е като слънцето и въздуха за всяко жи(ла)во червено-кафяво същество, то няма ли за десните партии да се очертае поне малко необходимостта да заемат позиция по въпроса за доминиращия в България съветски монументален тормоз, използван така безогледно от червено-кафявия противник за очевидно предизборни цели в момента?

В предизборната реклама на червено-кафявите в България е инвестирано монументално държавни пари в продължение на 45 години. Това прави неравенството в предизборната борба особено несправедливо. Освен ако демократите не се „сетят” да използват тези рекламни чучела на съветския колониализъм за антиреклама с днешна дата, както би било редно. Или ще ми кажат, че са „против конфронтацията” и ще продължават да си смучат палеца на дясната ръка с навлажнен от електорален бой поглед?

За червено-кафявите съветофили поклонението пред съответните тотеми е обединяваща кауза. Но точно толкова легитимно е на това да се противопостави със свои акции, като демонстрации и митинги, проевропейската част от България. В Столичната община групата на общинарите, избирани със синя бюлетина, явно са усетили смразяващия полъх на пълзящата ресъветизация и за първи път приеха похвална в това отношение обща декларация, в която заявяват, че подкрепят всяка инициатива на гражданската инициатива за демонтиране на съветския паметник от центъра на София.

Прекрасно. Обаче този факт не отменя прискърбната реалност. Пасивното наблюдаване на партийно ниво как троянският кон на Русия си разиграва съветския призрак с „европейска” цел, спомага на Путин да вкара проруски депутати с български документи в новия Европарламент. Тази пасивност на практика позволява на управляващите да поощряват пълзящата реставрация на Путиноподобния капиталистически комунизъм без никаква реална съпротива.

Ще го кажа направо, пък нека ми се обиждат: десните партии се крият зад гърба на шепа граждани от битката, която би трябвало да водят приоритетно с целия си партиен ресурс. Тази криеница е не само грозна, но и неразбираема за собствените им избиратели. Поради което не бива да се чудят, че са натикани в ъгъла от червено-кафявите агресори.

Червено-кафявите залагат на русофилската емоция. Къде отиде проевропейският атлантически плам на десните, някои от които дори се именуват партийно „граждани за европейско развитие”?!

От Бойко Борисов явно не може да се очаква да се възправи като един (евро)атлант и да понесе на плещите си товара на откритото противопоставяне на Путинизма в България. Това обаче е колкото проблем за България, толкова и шанс за истински демократичните проевропейски партии да заемат нишата, страхливо освободена от него. Хиляди българи очакват това!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Който не слушка, го наказват да... пише - дори и на рождения си ден!



Да, който не слушка, го наказват да... пише - дори и на рождения му ден! Някои хора спирка нямат явно. Прочее, днес, оказва се, навършвам 55 години - току-що осъзнах това: като видях крайния срок на тия заповеди, именно 28 март; моя милост е роден на този ден преди 55 години. От много грижи и главоболия напоследък съвсем бях забравил не само за рождения си ден, но и за тия заповеди. Днес излизаме във ваканция. Тръгнах си след часовете с някакво приповдигнато настроение, вървя по улицата и си викам: как е възможно да се чувствам днес толкова добре?! Не, това нещо не е възможно, нещо не е наред, дали пък нещо не съм забравил? Как е възможно точно днес да няма някоя мръсотийка? И като се замислих дали няма нещо, изведнъж ми блесна в главата този спомен: директорката преди два дни ме извика и ми връчи едни "интересни" заповеди: леле, съвсем ми беше изхвръкнало това от главата! Порових се в книжата в чантата си и открих въпросните заповеди. Бях решил да се разходя под чудното пролетно слънце по пловдивските улици, искаше ми се да седна със съпругата си в някакво заведение, но не би: трябваше набързо да се кача на автобуса и да дойда в спешен порядък в къщи за да пиша... "разпределение"! Да, ново разпределение, мисля, че е четвърто от началото на годината! Гавричката си я бива, няма що. Винаги, на всеки празник, преди Рождество, преди Великден, преди 24 май и пр., винаги, без изключение, моята любезна директорка не пропуска да ми отрови празника като редовно ми дава "писмена работа"; ето, не пропусна и този път да стори това. Да, ама днес ми е рожден ден, ще празнувам! Аз зная, че та няма да пропусне да ме накаже за неизпълнение на заповед, но ето, давам й този шанс, нека да се възползва! Сега разпределение няма да пиша. Пък и разпределение се пише в началото на учебната година, аз си имам заверено от нея самата разпределение!


Както и да е. Писна ми съвсем! А другата заповед е направо шедьовър, чудесен при това, забелязвате ли:

"Господин Грънчаров в пряката си работа с учениците да използва методи, които не нарушават личното им достойнство и изключват форми на психически тормоз и насилие."

Какво ще кажете, а: бисер, нали! Страхотна находка, нямам думи! Значи аз обикновено явно - по възприятието на многоуважаемата директорка! - използвам методи, които не само "нарушават личното достойнство на учениците", но и необходимо включват какви ли не "форми на психически тормоз", а също така дори и на... "насилие" - това пък какво означава?! Психическо или физическо насилие има предвид остава загадка. Сигур е психическо. Виждате ли как, без да се усеща, ми вменява нещо, което изобщо не ми е минавало през ума: да нарушавам, видите ли, достойнството на учениците! Апропо, ще се наложи да питам: а какви факти може да приведе многоуважаемата директорка в подкрепа на твърдението си, че моя милост обикновено в своето общуване с учениците "нарушава тяхното лично достойнство"?

Щото тия неща означават много и току-така не могат да се вменяват някому - все пак има презумпция за невинност: всеки е невинен до доказване на противното от законен съд. Тия неща е крайно време да се разберат от разните му там началства: законите важат за всички. И който си позволи някому да вменява някакви вини от подобен род, ще му се наложи да доказва твърденията си пред законен съд.

Както и да е. Виждате колко интересно се живее у нас, нали? Туйто. Нямам думи вече...

Да спирам. Днес имам рожден ден! Ще празнувам. Хайде, наздраве! Желая ви прекрасен, слънчев, задушевен уикенд!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

четвъртък, 27 март 2014 г.

Думата вече има безпристрастната, вечно мъдра, разумна и справедлива богиня Темида



До Районен съд – гр. Пловдив

Т Ъ Ж Б А

От: Ангел Иванов Грънчаров, живущ на адрес: гр. Пловдив, Ж.К.Тракия, бл. ..., вх. А..., ап. 9, тел. 0878..., e-mail: angeligdb[@]abv.bg – работещ като учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив

Срещу: Стоянка К... Анастасова, адрес за известяване: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе” – 26, директор на ПГЕЕ-Пловдив; Атанаска... Милева, адрес за известяване: гр. Пловдив, 4000, ул. ... № 7..., лицето е помощник-директор на ПГЕЕ-Пловдив, Василка Д... Лятева, адрес за известяване гр. Пловдив, ул. ..., лицето е завеждащ канцеларията на училището, в което работя

Уважаеми (уважаема) господин (госпожо) Съдия,

На 21 декември 2013 г. получих в писмен вид „производствена характеристика” от работодателя ми г-жа Стоянка К. ... Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив, където работя като учител по философия и гражданско образование – във връзка с това, че на 6 януари 2014 г. ми предстоеше явяване на ТЕЛК за продължаване на срока на инвалидизацията ми (инвалид съм с 60% инвалидност заради кардиологично заболяване, заболяване на белия дроб и щитовидната жлеза). На 6 януари 2014 г. се явих на ТЕЛК за вътрешни заболявания, тъй като на 18 април 2013 г. бях преживял тежка операция (с трапанация на черепа) по изваждането на хематом, получен при падане и удар на главата, след което бях в 8-месечен отпуск по болест за възстановяване след операцията. Минута след влизането ми в ТЕЛК председателят на лекарската комисия ми заяви, че моят случай бил ясен и ми каза да изляза да чакам за решението. След пет минути обаче отново бях извикан и когато влязох в кабинета, в който течеше заседанието, установих, че комисията обсъждаше производствената характеристика, издадена ми от работодателката; особеният интерес на комисията беше предизвикан от следния текст, вписан на ръка в раздел „Допълнителна информация от осигурителя”:

Господин Грънчаров работи с ученици на възраст от 16-19 години. Това са хора с формиращи се и неизградени характери. Поради много често възникващите конфликтни ситуации между него и учениците, които той не може да овладее по време на учебните занятия и извън тях, изпада в нервно-психически разстройства, което е предпоставка много често да се влошава здравословното му състояние. Поради честите отсъствия по болест не е в състояние да изпълнява задължителната си годишна минимална преподавателска норма и задължителната си като учител длъжностна характеристика, въпреки че е освободен от класно ръководство като трудоустроен.

Ръководител: Стоянка Анастасова

Председателят на комисията ми заяви, че във връзка с написаното от работодателя в производствената характеристика се налага да бъда насочен към специализирания ТЕЛК за психични заболявания. Останах втрещен: моето учудване и изумление беше голямо, тъй като до този момент не съм имал оплаквания за моето психично здраве, не съм посещавал психиатър и също така никога не съм бил лекуван в психиатрична болница (Да пази Бог!)! Преживях тежко чувство на срам и възмущение заради толкова несправедливата обида: в официален служебен документ да бъда определян като "психически болен човек", лекарите да ме възприемат като човек, който до този момент е криел „истината” за своето психично състояние, да ме гледат със съжаление и пр.

От преживеният срам и от изблика на емоционално възмущение и гняв сърцето ми започна да бие ускорено, моето заболяване на сърцето е именно ускорен неритмичен пулс, който бива удържан в някакви граници с помощта на медикаменти. Няма как, беше ми казано да чакам съобщение за явяването ми пред психиатричен ТЕЛК, което стана едва на 12 март 2014 г., т.е. след три тежки месеца, изпълнени с ужасно напрежение и чувство на несправедлива обида, тъй като се оказа, че и на работното ми място, в училището, в което работя, забелязах, че много хора ме гледат с особени погледи на съжаление: оказа се, че въпросният раздел от производствената ми характеристика е бил подписан не само от работодателката, а и от още трима човека, които знаеха вече моята „срамна тайна” – която явно вече се беше разпространила сред училищната общност.

Разбира се, още на същия ден, 6 януари 2014 г., денят, в който научил за оригиналната „диагноза”, дадена ми от моята работодателка, аз, воден от чувството на възмущение, написах своя жалба до Министъра на образованието и науката, до Омбудсмана на републиката (а също така и до ръководителите на моята синдикална организация), в която обявих публично за приписаната ми от директорката оригинална „диагноза” и помолих за реакция от страна на висшите административни органи – предвид извършеното накърняване на моята чест и достойнство от страна на работодателката Анастасова. След известно време получих документ от РИО-Пловдив, в който ми се отвърна, че е извършена проверка на моя сигнал, че изнесеното в него е вярно, че е било разговаряно с директорката в опит тя да оттегли „характеристиката” си, ала това не е било възприето от нея. Наскоро пък получих писмо от Омбудсмана на Републиката г-н Константин Пенчев (Изх. № 38/25.03.2014 г., прилагам този документ към своята тъжба), в което бях известен за следното:


Около минаването ми през въпросния специализиран ТЕЛК за психични заболявания преживях какви ли не унижения: наложи се да преминавам през специално психологическо изследване на емоционалността, паметта, волята, интелекта и пр., наложи се да бъда преглеждан от психиатър, човек се чувства в крайно унизителна и обидна ситуация да му се налага да доказва своето психично здраве и то при положение, че никога до този момент не е имал оплаквания в това отношение. В крайна сметка компетентните органи констатираха, че съм психично здрав. Още по-обидно ми беше когато, в резултат на моя жалба пред висшестоящите административни органи на мен пред проверяващите експерти ми се налагаше да изслушвам обидните обяснения на директорката г-жа Анастасова, която без капчица съжаление твърдеше, че била написала всичко това защото, видите ли, „била загрижена за моето психично здраве”, че „била искала да ми помогне”, че стремежът й бил да ми бъде „повишен процентът инвалидност с оглед да съм си бил почивал на спокойствие в къщи”, евентуално след като ми бъде забранено да упражнявам професията си, тъй като, доколкото ми е известно, на психично болни хора наистина им е забранено да работят в училище като учители или възпитатели. Цялата тази история около обявяването ми от работодателката за психично болен – нещо недопустимо и абсурдно само по себе си! – може да бъде разбрана обаче единствено в цялостния контекст на отношението на въпросната администраторка към моя милост в качеството ми на български учител.

Вече трета година съм подложен от г-жа Анастасова на една безпрецедентна кампания по дискредитирането ми като личност и като преподавател, кампания, изразяваща се в невиждан административен тормоз и терор, за какъвто не съм си представял никога че е изобщо възможен в нашето все пак напреднало и уж демократично време. Г-жа Анастасова си позволи да превиши своите пълномощия с оглед да събере „доказателствен материал” за постигане на заветната си цел: моето уволнение, моето изгонване от училището. Какви ли не средства, представляващи ярко изразено дискриминационно отношение бяха използвани в тази посока с оглед постигането на тази същата цел: безброй пъти бях проверяван в учебни часове било от самата директорка, било от повикани от нея за целта инспектори или експерти, при това бях проверяван съвсем внезапно, без изискващото се предварително известяване, в крайно стресираща обстановка; безброй пъти от мен беше изисквано да пиша какви ли не „писмени обяснения” по мними, измислени или въображаеми, а често и съзнателно организирани от администраторката „нарушения”, наказван бях няколко пъти дисциплинарно, включително и с „Предупреждение за уволнение”, наказание, което Съдът отмени на две съдебни инстанции (в момента делото се гледа по обжалване от директорката вече от… Върховния касационен съд, резултатът сега-засега е неизвестен!).

Директорката си позволи също така да направи всичко за да „докаже” моята „неспособност” и дори „некадърност” да преподавам философия (и то при положение, че имам най-високата възможна квалификация, автор съм на учебни помагала и също така имам повече от 30-годишен опит като преподавател по философия, включително и пред студенти в университета и т.н.!), основавайки се на игнорирането и неприемането на моите оригинални, нестандартни и авторски подходи в преподаването, за тази цел се прибягна и до недопустим тормоз, примерно отнемани ми бяха от преподаване няколко класа заради техни излезли сякаш под индиго ученически и родителски „жалби”, и то без да се разговаря с преподавателя, и то ми бяха отнемани два месеца преди края на учебната година! Такъв един груб административен произвол доведе дотам да възникнат тежки проблеми по повод упражняването на моите служебни задължения, „избухнаха” подклаждани от администрацията „съвсем спонтанни бунтове на класове” срещу преподавателя, които ескалираха до абсурдност именно заради нежеланието на директорката да се намеси ефективно – с оглед създаването на потребните условия за пълноценен учебен процес; учениците по този начин биваха насърчавани да продължат агресивното си отношение към преподавателя и пр., все в този недопустим дух.

И всичкото това се правеше и все още се прави независимо от това, че г-жа Анастасова прекрасно знаеше и знае, че след като съм инвалидизиран моето здраве е крехко, че администрацията би следвало да проявява по-внимателно отношение с оглед да мога да осъществявам в едно нормална обстановка своите служебни задължения. Ала не би, грубият административен натиск, тормоз и произвол върху мен, упражняван от директорката, продължи и прие вече съвсем екстравагантни форми: директорката толерираше писането на „разгромни писма на колектива” срещу „неправилно-мислещия” и така „лош”, дори „злобен” човек Грънчаров и по недопустим начин моите колеги биваха принуждавани да се подписват едва ли не на 100% под тях, както това ставаше именно в „тъй добрите” стари комунистически времена, когато наистина беше забранено да се държиш като свободна и достойна личност, да бъдеш личност, имаща суверенните права да бъде себе си и да държи на достойнството си. Длъжен съм да подчертая: никога в моята 30-годишна кариера на преподавател, на просветен деец, работил също така години наред и в сферата на университетското образование, не съм бил подлаган на такъв екстравагантно-груб административен натиск, тормоз и произвол!

Разбира се, това рефлектира върху моето здраве, ето, в последните две години поради влошено здраве на няколко пъти съм отсъствал продължително по болест, бях инвалидизиран, а когато в резултат на подхлъзване и падане си ударих тежко главата, в крайна сметка се наложи да ми бъде проведена животоспасяваща операция по изваждането на хематом от черепа, получен при сътресение на мозъка и обилен вътрешен кръвоизлив. След завръщането ми в училище от 8-месечен отпуск за възстановяване след операцията бях подложен на още по-жесток административен натиск, който прие вече съвсем хипертрофирани и невероятно-абсурдни, направо гротескови форми, включително и обявяването ми от г-жа Анастасова за „психично болен”.

Във връзка с изложеното моля уважаемия Съд на основание чл. 282 от Наказателния кодекс да подведе под отговорност г-жа Анастасова, да разгледа приведените от мен доказателства за вината й и да й присъди справедлива присъда. Моля също така г-жа Анастасова да бъде подведена под отговорност и по член 147 от Наказателния кодекс, именно за клевета, а също така нека да бъде подведена под отговорност и по член 148 от Наказателния кодекс, т.е. за обида, нанесена публично и в писмен вид, под формата на официален служебен документ.

Заедно с частната тъжба и в рамките на наказателното производство си позволявам да предявя и граждански иск за получаване на обезщетение за нанесени неимуществени (морални) вреди. Моля Съдът в тази връзка да присъди г-жа Анастасова да ми изплати обезщетение в размер на ... 000 лева. Срещу лицата Атанаска А. ... Милева и Василка Д. ... Лятева предявявам обвинение за това, че са подписали като административни лица официален документ с невярно съдържание, с което са способствали за разпространението на въпросната клевета и обида. Предполагам, че тези лица са били поставени в ситуация на невъзможност да откажат да подпишат документ, подготвен от техния работодател и пряк началник, поради което вината им, разбира се, е значително по-малка. Смятам, че въпросният обиден пасаж от документа е написан от самата работодателка, поради което тя би следвало да носи основната отговорност, но този момент нека да бъде изяснен от уважаемия Съд в процеса на дирене на истината.

Вярвам, че уважаемият съд ще разгледа безпристрастно предявените обвинения и доказателства и ще присъди разумна и справедлива присъда – според разпорежданията и повелите на правото, закона и справедливостта.

Прилагам следните документи като доказателства за твърдените тези:

1.) Заверено копие от документа „производствена характеристика”, написан от директорката за ТЕЛК-Пловдив;
2.) Заверено копие от документ, издаден във връзка с проведено психологическо изследване на вниманието, волята, емоциите, интелекта и паметта;
3.) Заверено копие от документ, издаден от д-р Теодора Арабаджиева, удостоверяващ моето психично здраве, това е документ, издаден след прегледа при този психиатър;
4.) Заверено копие от Експертно решение на специализиран ТЕЛК „Психиатрична” – гр. Пловдив, издадено на 12 март 2014 г.
5.) Заверено копие от Жалба, внесена на 16 март 2014 г., до Комисията за защита от дискриминация, за упражнена върху мен дискриминация по множество признаци – политически, ценностен, идеологически, професионален, личностен, свързан с непризнаването на творческата свобода по повод осъществяване на служебните задължения, с потъпкване на личностната автономия и на суверенитета и достойнството на личността, и също така и с нарушаване на някои конституционно гарантирани права, примерно правото на свободно изразяване и др.
6.) Копие от Писмо на Омбудсмана на Републиката г-н Константин Пенчев, цитирано в текста на Тъжбата;
7.) Заверено копие на писмо от РИО-Пловдив за резултатите от извършена проверка в ПГЕЕ-Пловдив по моя жалба;
8.) Заверено копие на Заповед № 100/27.09.2012 г. за наложено от директора на ПГЕЕ-Пловдив дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”;
9.) Копие от Решение на Пловдивски Районен съд, XV граждански състав, с което признава за незаконосъобразна Заповед № 100/27.09.2012 г. на директора на ПГЕЕ-Пловдив дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение” и отменя наложеното от директора на ПГЕЕ-Пловдив дисциплинарно наказание;
10.) Копие на решение № 2075 от 18.12.2013 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, VII състав, с което потвърждава изцяло Решение № 2993 от 5.07.2013 г., постановено по гр.д. № 19600/2012 г. по описа на Пловдивския районен съд, XV граждански състав;
11.) Копие на епикриза, издадена от Катедра Неврохирургия на Медицински университет в Пловдив за извършено оперативно лечение с диагноза от 18.04.2013 г. „Хематома субдурале хроника хемисфери синистри”;
12.) Копия на пет броя епикризи за проведено лечение в различни отделения в някои болници във визирания период.

26 март 2014 г.
Пловдив С УВАЖЕНИЕ:

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

сряда, 26 март 2014 г.

Познайте кои снимки са от България и кои - от Швейцария?



















































Подготви и зададе въпроса: Мария Василева

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

неделя, 23 март 2014 г.

Дискусия за тъжната реалност или за истината в BG-образованието


В сайта Teacher.BG. Мрежа на учителите новатори е публикувана дописката Учителка наниза 14 двойки за час, по повод на която се проведе следната изразителна дискусия:

Nedelin Boyadjiev: Има ученици, учещи в гимназия, които не могат да напишат собственото си лично име (!!!) без да допуснат грешка. Как учителят да въведе такива ученици в дълбините и висините на науката си, която им преподава? Учениците все по-малко четат и имат дефицит на изразни средства, липсва им лингвистична култура, имат беден речник дори на своя роден език.

Mihail Mihov: Тъжен факт, който ме вбесява, но... смятам, че всички ние изпускаме момента - свидетели сме на едно голямо обръщане на палачинката... имало е няколко такива в историята. Просто вече информация се получава и ще се получава по друг начин, нивото на образованост е друго, хората, приоритетите, ценностите на новото време са и ще са други. Очевидно е, че четенето и ученето в сегашния му вид приключи. И май неприспособимите сме ние, а не децата...

Darina Uzunova: НИЩО ОСОБЕНО НЕ СЕ Е СЛУЧИЛО... НЯМАТЕ ПРЕДСТАВА КАКВИ ПРЕТЕНЦИИ НЕОСНОВАТЕЛНИ ИМАТ УЧЕНИЦИТЕ И КАК МАНИПУЛИРАТ РОДИТЕЛИ ТЕ, КОИТО НЕ ВДЯВАТ ЗА КАКВО ИДЕ РЕЧ. И КАК СЕ УЧАТ ДА ЛЪЖАТ... СИГУРНА СЪМ, ЧЕ ДВОЙКИТЕ СА РЕАЛНИ... ТОВА Е ТЕСТ - ВСИЧКО Е ЧЕРНО НА БЯЛО.

Donka Doneva: Трябвало е да им върне целия тест - въпросите и отговорите им. Предполагам, че е искала да използва листовката с въпросите и в друга паралелка. Това едва ли може да се нарече пропуск. Истината е, че претенциите на ученици и родители са огромни, а знанията им нищожни. Някога моите ученици знаеха схемата ми за оценяване на тестове. Тройка получаваха при поне 50% верни отговори. Не, тя им е "нанизала" двойките...


Iakim Iakimoff: Децата не учат и нямат никакъв родителски контрол!!! Безнаказани са и свободата при тях се е превърнала в СЛОБОДИЯ!!! Министерството продължава да "експериментира" на ниво "София"!!! Програмите и учебниците са недостъпни за децата, написани от "експерти", които не са влизали в съвременно училище... И на фона на незаинтересованост от институции и общество - какви резултати искате от децата??? Лошото е, че трябва и някой да е виновен... Кой??? Ами учителя!!!

Цецка Георгиева: Имало ли е някога някой друг виновен - освен учителите!? Липса на възпитание през първите седем години, неучене и поведение под всякаква критика... какви резултати да се очакват!? Пак добре, че не са набили учителката, ама като гледам след тази статия и това може да се случи.

Masha Vasileva: "ГОЛЯМ ПРОБЛЕМ"??? Всъщност такава е реалността в БГ-образованието. Учениците не учат, но искат да имат добри оценки. Има ученици, преминали в девети клас, а не знаят таблицата за умножение!!! И докато продължава стъкмяването на резултатите от външното оценяване и матурите, защото няма предварително регламентирани критерии - резултатите ще са такива! Странното е, че такива критерии се изискват за тестове, билети за изпити..., а за оценяването на най-високо ниво ЛИПСВАТ!???

Владислав Влайков: Случаят ми напомня през учебната 2004/05 год. по Технология на сглобяването и ремонта на машини и съоръжения (ТСРМС) учителката ни написа 19 двойки от 23 ученика в клас

Penka Lesova: Сигурно е имало защо. Никой учител няма полза от многото двойки. Реалността е такава, каквато е. Дори да се опиташ да подправиш резултатите, това няма да промени реалността, за съжаление. Нещата трябва да се казват и показват такива, каквито са. Естествено, че истината не на всеки се харесва.

Maria Dimitrova: Двойката е стимул и може да се поправи! Ако не могат да я поправят, значи си я заслужават.

Пламен Герганов: Оценяването на знания е от 2 до 6. Порочна практика е да се пишат слаби оценки заради лошо поведение, дисциплина или възпитание. Чувал съм и за 22 двойки за час в клас с 22 ученика. Просто отказващи да работят по предмета. В този случай се говори, че класа е проблемен, а не че учителя не може да преподава и изпитва за наученото.

Iakim Iakimoff: Пламен Герганов Пачо - или вие във Враца имате някакви успехи с децата, или ние в Плевенско сме назад от действителността... Децата не отказват да работят по предмет някакъв си... Просто не могат... не се справят... НЕ ЖЕЛАЯТ да се образоват!!! Причини - да ти ги изброявям?!?!?!?!?!?... На първо място - семейство с всички "макаренковски" методи :))) Второ - семейство... Трето... семейство... :))) Няма ги първите 7 годинки!!!! И какво да искаме при положение, че министерство нехае??? Малко са двойките!!! Радвам се, че колежката е посмяла да изрази своя протест срещу... всичко!

Пламен Герганов: Вероятно като завършиш, скъпи ми Пламенчо, ще станеш началник - без нито ден в професията?!?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

събота, 22 март 2014 г.

Ето заради това интервю на г-н Президента не се срамувам че гласувах за него!


Анексиране означава насилствено присъединяване от една държава на части от територията на друга независима държава чрез нарушаване на международното право, това се случи пред очите на целия свят. Ние всички видяхме как Русия изпрати войски. Под зоркия поглед на руските войници бе организиран незаконен локален референдум, на базата на който Русия анексира част от територията на независима Украйна, това заяви в студиото на “Панорама” президентът Росен Плевнелиев за присъединяването на Крим към Русия. Европейският дневен ред се базираше на това, че след Втората световна война всеки знаеше какво другият няма да направи, имаше червени линии. Сега Русия знае какво ние няма да направим, но ние не знаем Русия на какво още е способна.

Росен Плевнелиев беше категоричен, че позицията му е базирана на международното право. Той изтъкна, че трябва да си даваме сметка, че България има своето семейство – ЕС.

“Българското малцинство и българите, където и да са по света, ще бъдат най-защитени тогава, когато България е силна и интегрирана в един силен Европейски съюз”, подчерта президентът. Той допълни: “За мен е повече от важно да кажем, че България няма да признае анексирането на Крим, че Крим е част от Украйна, а Украйна е Европа”.

Плевнелиев беше категоричен, че българският народ ще оцени честната позиция на българските политици. Ние не можем да стоим в ъгъла на европейската политика, да се крием, да се снишаваме, да чакаме да премине поредната буря, защото някога ще ни се наложи да крещим.

Президентът припомни, че през 1993 година Украйна беше атомна държава – разполагаше с атомни бомби и оръжия. “Една година по-късно – 1994 г. – бе постигнато споразумението в Будапеща с подписите на Русия, САЩ и Великобритания, които гарантираха териториалната цялост на Украйна, срещу това тя да се разоръжи”.

Говорим за пробългарска политика, посочи той и обясни, че става въпрос за националния интерес. “Аз не искам нищо повече от това да знаем, че имаме път, имаме цел, имаме посока, тя е зададена от Апостола, от българските патриоти-възрожденци и не трябва да позволяваме да се отклоняваме от този път”.

Президентът изрази увереността си, че българското общество е направило своя съзнателен избор, който е проевропейско развитие на България. По тази тема има консенсус, каза той. “Ние искаме една модерна, демократична, независима България, в която се спазва върховенството на закона. Ние искаме солидарност и справедливост. Но така трябва да бъде и на международната сцена и когато това не се случва – не да се снишаваме, а да бъдем честни към собствените си ценности, които ние отстояваме”, призна Плевнелиев.

„Спазих духа на закона. Няма да допусна гласът на българските избиратели да бъде подменен, още повече, използвайки с джобни калкулатори и креативно местене на запетаи. Моята позиция е в подкрепа на изборните традиции в България, на институциите и на законите. Аз си свърших работата. Очаквам и парламентът да си я довърши”, така коментира темата със скандалите в НС за ЦИК Плевнелиев. Той беше категоричен, че няма да преработи указа си. “Назначих 15 члена в ЦИК. Остава парламентът да свърши работата си. Спазих Конституцията”, допълни президентът.

КРАТЪК КОМЕНТАР: Освен в заглавието моята позиция е изразена от Иво Инджев в ето този текст, нямам какво да добавя към неговото гледище, изцяло го споделям и подкрепям: БНТ плати васален данък на Путин за “баланс” на европейската позиция на Плевнелиев

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

петък, 21 март 2014 г.

Дискусията по статията "Държавното образование е секта"



Под заглавието Държавното образование е секта, ненавиждаща свободата препубликувах една чудесна статия (виж: Държавното училище е секта, автор: Петър Порумбачанов), съдържаща потресаващо вярна мисъл. Ето каква дискусия се проведе тия дни във Фейсбук по повод на тази статия; в дискусията участват много практикуващи учители, също и много родители, но не само заради това тя е интересна, а най-вече защото илюстрира нелеката духовна ситуация - "настроението на духовете"! - в която ние, българите, за жалост се намираме:

Мария Николова: Много ми хареса статията! Съпоставката е точна!

Надя Владимирова: Освен че е точно, звучи ужасяващо. Толкова поколения сектанти!

Снежана Стефанова: И като чета днес, че отново се заговаря за задължително обучение на 4 - годишните, направо настръхвам!

Zdravka Gaydadzhieva: Щото частното училище не е секта, така ли, само първа точка стига?!

Nevena Sybeva: Идеята е ясна, но правописните грешки са толкова отблъскващи... Би трябвало реформаторите на образователната система да се погрижат за правописа си (според мен).

Ивелина Найденова: Тази статия е почти подсъдна! Явно авторите са много добре запознати със сектите, което предизвиква размисъл. Но като учител абсолютно отказвам и се противопоставям някой да ме причислява към секти, сектанство и т.н. Докато нямаше такива текстописци като вас и на децата не им се обясняваше колко лошо място е училището, България беше на второ място в света по ниво на образование. Не си ли давате сметка колко вреди причинявате с тези писания, защото статия трудно мога да нарека това нещо? Мятате фитили, обяснявате как в училище има агресия, секти и куп глупости, промивате мозъци и после абдикирате. А без училище накъде? Да не говорим, че не само не желаем като учители да отстраним влиянието на родителите, а непрекъснато ги търсим, на което те не винаги се отзовават. Така че другия път, автор или автори, преди да пишете обидни глупости, просто проявете интерес, проучете и тогава... дрънкайте!

Николай Дренчев: Очевидните прилики би трябвало да накарат всички ни да се замислим. Разбира се, с изключение на тези от нас, които са най-умни и си знаят всичко и няма какво да му мислят.

Mariana Tsonkova: Явно вездесъщият автор предлага като алтернатива частните училища... Там всичко е "МНОГО РАЗЛИЧНО", учителите, програмите... Вие, колеги, като жертви на секта ли се възприемате? Аз, не!!! И докато подобни писания "валят", нищо добро не се очаква за нас. На констатацията, че училището откъсва невинните дечица от семействата им и ги лишава от всички предимства на семейната среда, отговарям, за голяма част от децата, училището и учителите са подадена ръка, внимание, зачитане на личността, подкрепа, дори спасение.

Мариета Нанчева: Дочетох "статията" с усилие на волята. Не разбирам как човек с претенции за интелигентност може да напише подобни "прозрения". Училищната система наистина трябва да се развива и осъвременява, но без система в усвояването на знания не може. Алтернативи, разбира се, трябва да има. На учителите трябва да се даде повече свобода да прилагат в работата си нестандартни, творчески, иновативни стратегии, за да бъдат техните ученици различни, мислещи, можещи.

Valy Hristova: Голяма глупост е написал този човек. Дано сам си махне лошият материал. Каквото и да направи хората не са малоумни все пак.

Тонка Станева: Този човек е сектант, но не си дава сметка, че също е в една система!

Весислава Александрова: Глупости! Не се чувствам жертва на секта нито като ученичка със синя и червена връзка, нето сега - като учител.

Мария Тодорова-Сандева: Ние, българите, сме царе по мятанията в две крайности. Ту венцехвалим, ту анатемосваме нещо с всичка сила. Огорчена съм от факта, че уж интелигентен човек, който стои в основите на идеята за демократизиращото се образование, пише такива "прозрения".

Огорчена съм, че колеги, които се чувстват сектанти, работят и в момента в системата и съсипват децата на хора, като г-н Порумбачанов. Крайностите, колеги, не са за предпочитане в никоя система, а най-малко в образователната. Светът е шарен, хора - всякакви...

Провокирането на мисленето на възрастни хора не е добре да бъде с шамаросване... виждате ли, вие сте сектанти, не знаете какво правите, зомбирали сте се... Това не променя мисленето на хората, това по-скоро отблъсква, отвращава.

Елена Петкова: Много убедителни аргументи. Отговарят на фактите. Ще се радвам освен емоционални изблици (цит. "Огорчен съм!") и обиди, мнителност (цит.: "Глупости!", "Този иска частни училища!") да прочетем контрааргументи на написаното от г-н Порумбачанов. Ако можем да аргументираме, ще можем да даваме добър пример на децата за критично мислене, нали?!

Елена Петкова: С благодарност към Bohem Demeshko

Христина Николова: А в частното училище?

Мария Тодорова-Сандева: Г-жо Петрова, Вие искате да се дават аргументи на нещо, което е неистинно, а защо? Да носим със сито вода ли?! Или да се захванем дружно, по пионерски, да оборваме написаното от г-н Порумбачанов?!
Може пък и Вие да смятате, че в момента системата на образованието в България е секта, но аз не видях в написаното смислени аргументи в полза на това твърдение, че да тръгна да търся контрааргументи.

Елена Петкова: Силно съм впечатлена от изразеното мнение "Под съд всеки, който мисли различно и говори лошо за образователната система!". Само малко съм разочарована от уклончивостта, която внася това неочаквано "Почти подсъдна". Това е то, демокрацията, преди 25 г. щеше направо да си е осъден Порумбачанов, няма шест-пет... ама с тези "демокрации" се разпуснаха и ученици и родители!

Мария Тодорова-Сандева: Силно не съм впечатлена от това, което пишете сега, то не е аргумент, нито контрааргумент, то е просто поредното - ДОБРЕ, ЧЕ Е ДЕМОКРАЦИЯ, ЧЕ ИНАЧЕ ЩЕ СТЕ НИ ОКАЧИЛИ НА ВЪЖЕТО!", с други думи поредната демагогия, когато говорим за четиринадесетата година на 21 век.

Елена Петкова: В спора се ражда истината... освен ако някой не потвърди, че той я е родил. Оборването на написаното от Порумбачанов наистина е трудна работа, не за пионерчета, та намирам за естествено, че никой не се захваща... жалко!

Konstantina Karaivanova: Да бяха сложили по-актуална снимка!!! Днешните деца дори не разбират какво е това. Това не са пионерчета, а чавдарчета!!!

Елена Петкова: Благодаря, Константина... всичко в статията е достоверно, само снимката кусур! :-)

Елена Петкова: Г-жоТодорова-Сандева, за мен е интересно защо статията е само "почти подсъдна"? Какво ни спира днес "да окачаме на въжето"... идея, от която се ужасявам?! Но щом "подсъдна" предизвиква този образ... и моля, не ме прикачайте към въжето! Аз не съм участвала в писането на статията, нито изразявам отношение към автора. Възхищавам се на логиката на аргументите и се тюхкам, че не мога да открия контрааргументи... очаквам такива, вече писах.

Мария Тодорова-Сандева: И защо е необходимо да се оборва нечия "истина"?! Аз, например, изразих мнение, че тази "истина" е "с изкривено от крясък лице", а това за мен е достатъчен повод да не се опитвам да я оборвам. Всяко пресилено твърдение може да породи само тъга у мен.

Konstantina Karaivanova: Глупав материал, който предизвиква излишни спорове според мен! А частното училище какво е?

Елена Петкова: Ох, това са пак емоции, г-жо Тодорова, Сандева... явно аргументи в подкрепа на тезата "Държавното училище не е секта" като се оборват доказателствата на Порумбачанов няма да се появят. Ще пробвам със студентите, някои са особено добри в дискусиите. Кой спор е излишен, Константина? Кой определя дали спорът е излишен или... неизлишен? В училище е ясно А в тази група?

Мария Тодорова-Сандева: Г-жо Петкова, не се обръщайте към мен в търсене на отговор "Защо статията е само "почти подсъдна". Това не е мое твърдение, а и не бих го защитавала. В днешно време всеки има право да има свои истини, но нали не искате и всеки друг да ги припознава като свои?

Николай Дренчев: Частното училище у нас е държавно училище (работещо по държавната образователна доктрина) плюс топла вода и сапун в тоалетната.

Мария Тодорова-Сандева: И защо, г-н Дренчев, Вашето дете учи в такова - заради сапуна и топлата вода ли?

Елена Петкова: Извинете, г-жо Тодорова-Сандева, Вашата тъга имах предвид, нищо повече!

Николай Дренчев: Не е коректно (спрямо другите участници в дискусията) да обсъждаме децата на само един участник... но да - предпочитам децата ми да учат там, където познават топлата вода.

Konstantina Karaivanova: Само да вметна, че и в държавните училища (повече от които са всъщност общински) има сапун и топла вода!!!

Николай Дренчев: Искам да питам, някой от вас виждал ли е (в държавно, общинско, ведомствено или частно училище) учебна стая, в която чиновете НЕ са подредени по начин "всеки гледа гърба на другарчето"?

Ангел Грънчаров: Да ви кажа нещо във връзка с това че в нашите държавни училища учениците винаги си гледат само вратовете - заради подреждането на чиновете. Ще Ви разкажа една любопитна история в тази връзка.

Аз направих кабинет по философия, подредих го, сложих портрети на философи по стените, много техни мисли, целите стени бяха облепени от самите ученици с интересни според тях мисли, отпечатани на листове; наредихме с тях чиновете като една голяма "кръгла", всъщност правоъгълна маса, много пъти експериментирахме с тия чинове, щото исках младите хора да се чувстват различно, да се гледат лице в лице, да не си гледат вратовете само, а лицата, очите и пр.

Почнаха се чудесни дискусии, младите се почувстваха различно в часовете по философия, появи се атмосфера, дори възникна идеята да запишем тези часове на видео, сторихме го, почнахме да ги записваме, слагах ги клипчетата в интернет и в блога си, още могат да се видят и чуят; и други неща направихме, примерно с учениците гледахме с мултимедия чудесни филми, филми на Фелини, гледахме и филма "Пинк Флойд: СТЕНАТА", игрален филм за Сократ, италиански, други образователни, научни и пр. филми. И много други неща направихме. Примерно донесох много книги и списания по философия и пр., защото забелязали ли сте нещо крайно любопитно: в училищните стаи на нашите училища няма книги, в нашите училища книгите са съвсем "ненужен аксесоар"?! Също така направихме Дискусионен клуб, който работеше най-интензивно и заседаваше почти всяка седмица в кабинета по философия - изцяло на доброволен, на свободен принцип. И знаете ли какво се случи? Не знаете, предполагам, но ще ви кажа. Интересно е.

Появиха се най-напред сред учителите "колеги", който почнаха да мърморят пред директорката: "Откъде-накъде по философия ще има кабинет, а по моя предмет няма да има?! Не е справедливо!". Директорката също не гледаше с добро око на моите иновации и потърси начин да ликвидира постигнатото. За целта се реши, представете си, да се въведе "класна система", без кабинети, ний, учителите, станахме номади, учениците си получиха класна стая, а пък учителите да им идват там "на гости". Аз не бях класен, на мен не биде даден клас. Кабинетът по философия, така хубаво поддържан няколко години, за месец-два беше опоскан, всичко беше съсипано. Даже щорите бяха изпокъсани и нарязани. Портретите на философите бяха изпокъсани, дори изподъвкани, сякаш динозаври ги бяха дъвкали (щото трудно беше да ги скъсат, аз ги бях дал да ги ламинират, нали така се казваше когато ги облицоват в специално покритие за вечно ползване?). Сякаш ураган или цунами мина из този кабинет, из тази класна стая, всичко отнесе!

А "аргументът" на ръководството за отказ от "кабинетната система" беше, че при "класната система" щяла, видите ли, "по-добре да се запази материалната база"! Е, запази се, няма що, всичко беше пропиляно, а пък учениците сега, гледам, често си играят... футбол в някогашния кабинет по философия! В него пак се облещиха празните, грозни, мръсни стени. Естествено, че първата работа беше да се подредят масите по "нормалния начин", учениците пак да си гледат само вратовете и гърбовете. Това стана.

А спрямо мен директорката поде крайно злобна кампания по дискредитирането ми като личност и преподавател с оглед да ме уволни. Още не го е постигнала, още не е реализирала заветната си цел, но е на път да го направи. Това е. Станалото нещо показва. Извинете, че Ви занимах с моя "частен случай". От 30 години съм учител по философия, такова нещо не ми се беше случвало - каквото ми се случи в днешните наши "модерни" времена...

За малко щях да пропусна да кажа най-важното: изцяло подкрепям тезата, че държавното училище е секта. Самата истина е казал авторът. И чудесно е обосновал мисълта си. Непоклатимо даже. Затова няма смислени аргументи против. Срещу истината трудно се изобретяват "аргументи". Истината е простичка, но точно затова е нещо неопровержимо. Просто се искат очи да я видиш - и съвест - за да я "признаеш". Възможно е някои да не я признават защото тя, видите ли, им била лично неизгодна. Но това, простете, е несериозно. Трябва да имаме смелостта да погледнем грозната истина за българското образование право в очите. От това само ще спечелим. С лъжи повече не може да се живее...

Мария Тодорова-Сандева: Благодаря, г-жо Неминска, и аз така го разбирам - всеки отговорно да си гледа работата, да променя според силите и мисълта си, да дава пример на останалите участници в образователния процес, ама наистина всеки. Не мога да приема, че съм плод на сектанство, както и не мога да приема, че ще се наричам сектант само защото работя в системата.

Мария Тодорова-Сандева: Разбира се, г-н Дренчев, в класните стаи на нашето училище, чиновете са подредени във формата на буквата П, понеже децата в класовете са малко на брой, виждала съм същото и в частни училища. И какво толкова невъзможно има в това?

Ивелина Найденова: Г-н Дренчев, в моята стая от 9 години чиновете не са така подредени, така че спрете да се изказвате неподготвен. Непрекъснато разместваме чинове, играем игри, такива, каквито се правят по супермодерни презентации, работим с един компютър, много мишки и т.н. В стаята ни има телевизор, пускат се електронните учебници, пеят се песни и се правят 5-минутни "дискотеки" с детски песни и какво ли още не. А аз съм само един от многото. Зная, че в училищата извън София колегите са още по-активни. Май отдавна сте излезли от училище и въобще не сте наясно какво точно се случва там. И не мога да разбера къде точно някой колега е сгрешил при Вас, че така нахъсано всеки път сте против училището и образованието.

Елена Петкова: Колеги, не сме я родили ние тази система (аз също готвя учители за нея!), какъв е смисълът да приемаме написаното лично? Това е група за обсъждане. Всички сме категорични, че системата е сбъркана и с козметика не става (нали затова четем все язвителности към изказванията на г-жа Клисарова). Това крайно мнение може добре да послужи за обсъждане на реалността, поради която сме толкова зле... сектите всъщност имат незавидна съдба. Дайте да го ползваме този лимон, дето ни е предложен, по предназначение. :-)

Мария Николова: Да, и в моята стая чиновете не са наредени по традиционния начин, защото не обичам еднотипните неща.

Ивелина Найденова: Приемаме я лично, защото вече всеки разбира как точно трябва да работи учителя. Всеки има претенции, което не е лошо, ако със същия хъс и ентусиазъм, вършеха и своята работа като родители. Само ние, даскалите, не ходим да търсим недостатъците в работата на другите. А по отношение на това, че едва ли не ме обвиняват, че съм съучастник в секта, няма как да не се сърдя. Защо да е сбъркана системата - цялата, когато години наред е давала добри резултати. По-скоро сбъркана я правят разни парашутисти, които идва за по 3-4 години, заемат важни постове и се опитват да оставят следи. Извращения на място не означават цяла система. А ако ние, работещите в нея и свързани с нея, не я защитаваме, как очакваме хора извън нея да го правят. И защо, когато стачкувахме и имахме много изисквания за промяна, тези същите, не бяха с нас, а ни заклеймиха.

Елена Петкова: Сега, да ме извинят колегите с различно наредените чинове, но това също е козметика... отделно колко време се бориха колеги и директори тази подредба да не се санкционира от МОН и РИО. Обаче проблемът с унифицираното учебно съдържание остава, всички го коментираме; също невъзможността на децата да почиват или поспиват с нововъведеното недоразумение "целодневно организирано обучение".

Елена Петкова: Да, но бързаме училището ни да въведе точно това недоразумение - целодневното, защото е търсено от родителите... и се побъркваме заедно с децата. После се обиждаме, че сме участвали в секта... ами май така се получава, факт. Нека не коментираме съпричастността и огорчението, а постановките на Порумбачанов все пак. Кои от тях не удържат?

Ивелина Найденова: Да ме извинят пък тези, които не са практически запознати и с целодневното обучение, защото това също зависи от учителя и възпитателя. Как точно се осъществява и каква полза има от него, мога доста да поспоря, но явно не е необходимо да го правя с хора, които не са всеки ден и час в училище. Козметика ли ще наричаме всички нововъведения, които учителите правят в училище и които са изцяло на доброволен принцип? Защо отричате положителното и сте готови да го омаловажите? Няма смисъл да се обяснявам тук и да защитавам работата си, то си задавам въпроса със същия хъс ли работят и хора, които подготвят учители, при условие, че тук отричат всичко, което учителите правят и как ги мотивират да се реализират. Сега си давам сметка, че явно един от проблемите е липсата на постоянна връзка между средното образование и университетите. Така че приятен ден от мен на всички!

Мария Тодорова-Сандева: Искам само да вметна, че "целодневното организирано обучение" е пожелателно. Там е волята на родителя - искам, не искам. И ако ти се предлага задължително целодневно обучение, можеш спокойно да отидеш в училището, където няма такова "недоразумение".

Елена Петкова: За първи клас откога е пожелателно?

Мария Тодорова-Сандева: За всички до 4 клас е пожелателно - волята на родителя се заявява чрез заявление за участие в такова обучение.

Елена Петкова: Добре, защо след като в училище няма база за почивка и игра, различна от класната стая, всяко училище предлага целодневно? За което ни е ясно като специалисти, че не сме осигурили условия. А родителите се доверяват... и ги дават, даже "се натискат" точно за тези училища. Отклоних се от темата, извинете. Ще се радвам на лични.

Vilma Negrova: Родителите се натискат за целодневно обучение защото са на работа и няма на кого да поверят децата си, а родителите, които имат финансова възможност, намират други решения....

Мария Николова: Нищо не е в състояние да задължи родителя да остави детето си на целодневно обучение, ако той не желае. Освен това думата "задължително" е отвратителна. Тя нарушава волята и личното решение на родителя как и къде детето му да се подготвя. Това е тоталитаризъм, на който трябва да се противостои.

Мария Тодорова-Сандева: Кой унищожи коментарите на Румяна Неминска? Бяха толкова вдъхновяващи.

Kina Kotlarska: Елена, не е вярно, че ВСЯКО училище предлага целодневно обучение. Предлага това, което може да си го позволи и за класовете, в които може да си го позволи. Пазете се от обобщения на национално ниво само въз основа на местни наблюдения. С което не казвам, че от принципа няма изключения.

Мария Николова: Кой пък ще седне да унищожава коментари!!!

Мария Тодорова-Сандева: Да, права си, може пък някой да й се е "скарал", че е писала тук и тя да се е засрамила от себе си, пък да е взела и да си изтрие сама коментарите. Както и да е... "Тъгата е обществено понятие"

Bohem Demeshko: Румяна Неминска е излязла от групата - затова ги няма коментарите...

Мария Тодорова-Сандева: Благодаря за информацията.

Величка Маеркова: Бих казала, че държавното образование се стреми да поддържа тясна връзка със семейството - един пример - от 30 ученика на родителската среща дойдоха само 10 - една майка я домързя и дори не благоволи да дойде - изпрати сина си!!!

Николай Дренчев: Моля за извинение всички, които са се почувствали по някакъв начин засегнати от моите коментари. Искам да подчертая, че вярвам на българските учители. Но така както не вярвам в панацеята, така не вярвам и на Единствено-Възможната-Образователна-Система (Системата).

Считам, че най-добрите учители правят повече, отколкото Системата им позволява и затова, ако бъдат забелязани, попадат в перманентен конфликт с нея. Това, че уважавам учителите, не означава, че нямам право да искам пълна ревизия на Системата и постиганите от нея резултати.

Konstantina Karaivanova: И като искате ревизия - имате ли резултат?

Елена Петкова: Като я поискат заедно родители с учители ще има.

Надя Владимирова: Едва ли... Целта не е интелигентна нация (най-престъпната цел за постигането на която, ние, учителите и родителите, сме участници, осъзнаващи всичко, което се случва, но... дотам.). Целта през последните 20 години е пълно опростачване на нацията. Вече преживяваме първите резултати. Иска ми се да бъда оптимист, но... не успявам.

Елена Петкова: Ами бездействащ оптимист няма, така че не се напъвайте, бездруго няма как "да се случи" :-)

Надя Владимирова: Ами въпреки всичко се напъвам, и то здравата, всеки ден, вече цели 29 години... Запознайте се, госпожо Петкова, с първия действащ песимист. Въпреки всичко.

Animsaj Animsaj: Аз ще оборя това... предположение, че държавното училище е секта. :)) Статията е много интересен поглед, но е крайна. Авторът нарича държавното училище секта, твърдейки, че за целта е нужно да са изпълнени правила:

- контрол над средата (обстановка);
- индивидуална мисия на членуващите (обожествяване);
- просветление (нормите за правилно и пътя към успеха);
- индоктринизация (етикет на поведение);
- спасение - неизвестно за мен са почернени всички черти, които не са възхвала на Аз-а - народа, традициите, патриотизма, гражданското общество и др. целенасочено подминати ценности според моето лично възпитание.

И сега да видим какъв е извода от така поставеното твърдение? Първо самият автор, по силата на собствените си думи, е сектант, който промива мозъците на своите читатели, тъй като ги поставя в условията, които сам е изброил като показателни за сектантство.

Но да не спираме до тук. Да видим къде обстановката, идеализирането (обожествяването), етикета на поведение и мисълта за общи норми, а не егоцентрични влизат в сила. Ами във всяко семейство. При ходене на гости. При возене в тролея. При посещение на киносалон. При вечеряне... Излиза, че на условията отговаря всеки, който е минал първите 7 годинки от своето съществуване, т.е. се е социализирал и е приучен на морал.

Но да видим що за създание е НЕсектанта по зададените аксиоматично условия по-горе.

Значи НЕсектантът не ходи на работа (защото там е откъснат завалията), не ходи на училище, не ходи на почивка, по ресторанти и прочие.

НЕсектантът не е израснал с желанието да прилича някого, нямал е кумири, нямал е родители, защото той се е родил убеден, че си е самодостатъчен и ничий авторитет не признава, защото това би било идолопоклонничество.

НЕсектантът не уважава чуждата собственост, нито чуждите права, ако отиде на гости се храни в тоалетната, а в дневната няма да казвам какво прави. Защото етикета ограничава неговата свободолюбива натура. А това би го вляло в сектантските редици на зомбираните да спазват правила в отношението си към себеподобни.

НЕсектантът не помага, не е способен на състрадание или хуманност. Той е зациклил на своята неподражаемост и неповторимост. Той е нарцис, чиято свобода изисква отричането на чуждата свобода, защото нуждите му не са съобразени с нуждите на общото - обществото.

Dina Netsova: Авторът оригиналничи. Никой не е измислил нещо по-добро.Не е изобщо ясно какви са предложенията му. Може би най-доброто образование се получава от улицата, телевизиите, кръчмите или интернет, който е джунгла, в която може лесно да се изгуби едно дете.

Елена Петкова: Няма предложения. Системата е неспасяема. Авторът е доайен (не намирам друга дума) на домашното образование (ДО) в България. Справя се отлично, неговият най-голям син тази година ще се дипломира като домашен ученик. Домашното образование в България набира скорост... доколко е по-добре измислено от държавното - зависи от критериите. МОН не харесва ДО. Учителите в държавното образование не харесват МОН...

Dina Netsova: Всеки си гледа от своята камбанария. Домашното образование е за децата на образовани родители, които могат да си го позволят. Образованието винаги е било държавна политика, жалкото е, че няма такава у нас.

Silvia Georgieva: Никой не може да е толкова образован по всички теми, че да дава домашно образование на децата си - средновековни отживелици!

Елена Петкова: Дина, образованието у нас продължава да бъде държавна политика със същото качество като здравната, икономическата, енергийната... каквито държавите - такива и политиките. Що се отнася до ДО - ако всички образовани родители, които могат да си позволят домашно образование го направят (има програми за дистанционно обучение)... от училище ще излязат децата, с които работим лесно... От друга страна ще стане съвсем видно, че се появява конкуренция на държавната образователна система, като алтернатива за децата, разбира се. Тогава вероятно ще се мобилизираме за промени, предвестник на които несъмнено са дискусиите в тази група. Успешна седмица желая!

Animsaj Animsaj: Елена, твърдите, че ако "всички образовани родители" си сменят работата с учителската в държавно училище, вече няма да са полезни, или че човек не може да учи, ако не си е вкъщи?

Неволно или нарочно родителите така или иначе преподават едни от най-ценните уроци за децата си, биват техен пример и "енциклопедии" в опознаването на света. Децата учат и вкъщи от книги, учебници, телевизия, интернет... Ако търсим неудобства на светското образование, такива могат да се открият, но по-добра алтернатива не ми е известна. Компенсирането на 30 специалиста от 1 родител, който денем е на работа звучи несериозно.

Dina Netsova: Атанас Далчев, Книгите

Пред мен е книгата разтворена
и денем, и нощя;
все сам, аз не познавам хората,
не зная и света.

Прилитат и отлитат птиците,
изгрява ден, залязва ден:
аз дните си като страниците
прелиствам уморен.

Години да четеш за чуждия
живот на някой чужд,
а твоят, никому ненужен,
да мине глух и пуст.

До мене ти не стигна никога,
о, зов на любовта,
и аз изгубих зарад книгите
живота и света.

1926 г. Може да се помисли върху този текст! :-)

Diana Petkova: Напълно съм съгласна с Вас, г-н Грънчаров! Докога ще се лъжем и самозаблуждаваме???!!!

ЗАБЕЛЕЖКА: Дискусията продължава ЕТО ТУК. Предполагам, за нейното изнасяне извън групата ще бъда отново наказан с изгонване от нея (групата е "затворена"!), но поемам този риск - понеже наистина не разбирам защо изнасянето на една дискусия по толкова важен за обществото ни проблем може да бъде считано за "нарушение" или пък за "престъпление"!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

четвъртък, 20 март 2014 г.

Разходка в пролетния ден из парка "Лаута"

































Край. Трябва да се прибирам и да се приготвям за работа. До нови срещи!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!