Ето ни в един ден, с обилна светлина и слънце, с обичайните изгледи от Швейцария - химн на природата, в малкото градче Ленцбург. Върху скалите, които доминират града, отдалече се виждат 4-5 замъка, на възраст около 900 години. Резиденции на графове, на феодали от Берн, имение на богати американци… Пресичам подвижния мост и ето ме в двор на 1000 години! Докосване до историята! Вълнуващо!
Зад дебелите стени се откриват залите на музея. Прожекции по стените, театрални етюди-аудиозаписи, човешки сенки пресъздават ежедневието и заниманията на хората, които някога са обитавали замъка. В затвора, който е съществувал реално през 17-ти век, се виждат килиите и инструменти за мъчение на затворниците. Само заспалият пазач е скулптура. В едно от ателиетата разбираме как са обучавани рицарите и какви наказания, каращи жителите да треперят от страх, са били прилагани.
Малките посетители се радват на заспалия пазач на затвора - тъй като затворниците вече са избягали докато той спи! - потрепват от страх когато ги карат да почувстват миризмата на дракона, да пипнат кожата му, да научат за характера му. Те срещат дракончето Фоши в мокра тъмна дупка, ръмжащо зад решетките. И като всяко дете моите внуци - Ноа, на 6 години и Мила, на 4 - мечтаят да бъдат рицар и принцеса в истински замък. Е, последния етаж е за тях - скрити ъгълчета и тайни стълбички водят до спалнята на принцеса, кухнята, сервизни помещения… Могат да си изберат дрехи и да се преобличат, да се маскират, да си измайсторят сабя или корона в работилничката, да играят с други деца… Ееех, колко трудно е да се излезе от истински замък, пригоден за размера на деца!
През това време възрастните могат да се любуват на изгледа от градинката с рози, да хапнат и пийнат, да се любуват на великолепието на панорамата от височината на хълма. Тук може да видите музикални, литературни и театрални продукции, древни занаяти, да организирате ваш празник или прием в залите на средновековна къща, да научите историята на замъка, изкуството на градинаря, мелничаря, да си купите нещо, да видите фермата, кладенеца. Облечени в странни дрехи хора работят тук, движат се насам-натам. Замъкът диша, живее с пълни сили. В замъците наоколо също се танцува, рисува се върху стъкло и какво ли не още!
А в Швейцария замъците са много. Харесвам интерактивността на всеки музей тук и си мисля за нашите замръзнали музеи, където не може нищо да се пипа. Кажи-речи всеки ден има нещо - празник на тиквите, на репите, концерт в музикалното училище на децата, представление на хора, в който участват, седмица на френския език в училището, среща семинар учители-родители по график, за всяко дете са отделени 20 минути насаме с родителите за финал на предварителни съвместни действия за ноември, днес илюминации и музика на скъпата Банхофщрасе… Връщам се към замъка.
Всеки етаж е превърнат в музей на пространство за живеене и работа от различна епоха - Барок, Ренесанс, към 1900 година. Гмуркаш се в живота на семейства, живели тук. Силуети и гласове пресъздават живот: Феодал с неговия писар разработват задълженията и задачите за деня; Господарят Адриен, съпругата му Жан и дъщеря им Доротеа опитват вкусно ястие заедно с кочияша Ханс и прислужницата Грета; Жан спори с Грета относно менюто за вечерта, докато прислужника в дъното мие посуда; военния инженер Фридрих представя на господаря Петер нов план за укрепление на замъка; Петер спи в леглото си и мечтае за прислужницата Мари, която носи съд топла вода за отопление на леглото му; готвачката Елизабет приготвя храната с Мари, за първи път са донесени зърна кафе от търговеца за подправки; Лейди М. композира музика с учителя си на пианото и разказва на сина си Алфред съдържанието на новата си опера; в салона има бал, чуваме разговори; в банята дойката и прислужницата къпят бебето Александър, коментирайки иновациите - течаща вода и тоалетна... Части от 2-3 минути видео и аудио навсякъде.
Мога да разкажа за всяка стая тук и за живота някога, но за мен е по-добре да се гмурна в истинския реален живот на тази страна сега, а когато имам време, ще опиша как са живели някога. Извинете ме, нека наблюдавам как живеят тук, сега, днес! Още повече че навсякъде се готвят и откриват коледни базари и ни чака такова веселие!!!
Автор: Мария Василева, Швейцария
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия,
изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
