сряда, 23 ноември 2011 г.

Упражнение по етика "Жизнените цели"

Анализ на упражнението "Жизнените цели"

Кога Аз-ът страда? (4)

Кога Аз-ът страда? (3)

Упражнение по психологическия казус на Достоевски

Кога Аз-ът страда? (3)

Какво иска моето тяло?

понеделник, 21 ноември 2011 г.

петък, 28 октомври 2011 г.

Анализ на изучаването на философски предмети

Изучаването на философски предмети в 9 и 10 клас

Как изучавахме психология и логика

Въведение в психологията: себепознанието

Познанието на самия себе си

Психологичният проблем

петък, 14 октомври 2011 г.

За философията (4)

За философията (3)

За философията (2)

За психоанализата (2)

Психоанализата

За философията на морала (2)

Божият закон (2)

Божият закон на морала

Как се прави психоанализа?

За философията на морала

Божият закон

За философията

За нравствените принципи

За психоанализата

понеделник, 12 септември 2011 г.

Документи, свидетелстващи за наличието на сериозен екологичен и политически проблем в град Долна баня

Приятели от моя роден град Долна баня ми изпратиха два документа, свидетелстващи за съществуването на сериозен проблем: и екологичен, и политически. Публикувам последователно и двата документа:

ДОЛНА БАНЯ, СЪБУДИ СЕ! КОСТЕНЕЦ И ПЧЕЛИН – КАКВО ЧАКАТЕ?


Ще ни закриля ли Божията Майка?

15 август 2011 година – на този ден Българската православна църква отбе-лязва един от най-големите християнски празници – Успение на Пресвета Богоро-дица. И именно на този ден кметът Джамбазов реши да „успи” Долна баня и да я превърне в оловно бунище. Точно когато всички благочестиви християни ще отидат на църква, за да почетат успението на Божията Майка, Джамбазов насрочи общес-твено обсъждане на поръчковия Общ устройствен план на Долна баня, с единствена цел да се узакони вече изградения и действащ оловен завод. Може би пък самозабравилия се кмет търси покровителството на Света Богородица за своето „християнско” дело? Защото

Оловната заплаха все повече се превръща в реалност!

Оловния завод продължава да работи нощем, а изискваният от Министерст-вото на Околната среда и водите доклад за ОВОС (оценка за въздействие върху околната среда) все още се бави и надали трезвомислещ човек разреши в курорт-на зона да функционира такъв промишлен замърсител. Още повече, че хигиенно-защитната му зона от най-малко 2 километра достига до средата на с. Пчелин и до бившите оранжерии на Долна баня. Но за кмета това явно не само че не е проб-лем, но изглежда е източник на лесни пари. Но, както мъдро е казал народа: „Не е луд този, който е построил оловен завод в курортна зона, а този, който му е разре-шил”.

Какво ще направим ние?

Ние искаме:

1. До приключване на процедурата за ОВОС да се спре работата на оловния завод.
2. Да се потърси отговорност от кмета на Долна баня и от другите институ-ции, допуснали изграждането и функционирането на оловния завод в нарушение на хигиенно-санитарните и на екологичните норми.
3. Да бъде изготвен доклад за пораженията върху хората и околната среда, нанесени от работата на оловния завод.

Ние се покланяме пред Света Богородица и вярваме, че тя ще ни помогне в нашата борба да ни има нас, нашите деца, нашите внуци. Но за да получим Божия-та помощ нека първо си помогнем ние!

В следващия брой очаквайте за какво още искаме да се покае сегашният кмет на Долна баня!

Брой 4
Август 2011


ВЪЗРАЖЕНИЕ

Подписаните по-долу категорично възразяваме по узаконяване и продъл-жаване работата на оловния завод, по начина на производството му, комините на който сега бълват черен дим, чиято отрова действа не само на работещите в него, но и на всички нас, замърсява земите и въздуха на голяма част от полето. За голя-мото замърсяване говори обширната хигиенно-санитарна зона – 10% от землището на Долна баня, Пчелин и Костенец. За вредното влияние на замърсения въздух върху хората говори факта, че на работниците, работили няколко години им окап-ват зъбите, имат повреди и по белите домове и други органи.

Искаме ОВОС (оценката за въздействие на околната среда) да бъде обяве-на на публично място, за да се запознаем с нея всички ние.
Искаме Господин Кмета и общинските съветници на Долна баня, които на 15.08.2011г. ще разглеждат общия устройствен план да ни гарантират, че оловния завод ще преструктурира производството си така, че да гарантира опазване здра-вето на живущите в града, и имиджа на Долна баня като курортно селище.
Искаме в нашия район да се строят фабрики и заводи, да има работа за хората, но това да не става за сметка на здравето ни.

ПОДПИСАЛИ:

понеделник, 5 септември 2011 г.

събота, 13 август 2011 г.

Река Марица - такава, каквато тече край родния ми град Долна баня



Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

сряда, 27 юли 2011 г.

Хич не ми се вярва правителството да скочи на бой с руските интереси, защитавайки българските

Ако има нещо, което би могло да характеризира управлението на ГЕРБ от началото на техният мандат, то това е заглавието „Много шум за нищо“. Или „Крачка напред, две крачки назад“. Което си изберете. И Шекспир, и Ленин се вписват безконфликтно в широкия и еклектично скроен управленски мироглед на Бате Бойковото правителство.

Нагледахме се на зрелищни акции и се наслушахме на помпозни обещания и закани. Последвани от смешни обяснения и жалки оправдания. На Бойко все другите са му виновни. Дори и матряла, който го избра да ръководи държавата.

Бсичко това води до неприятното предчувствие, че и драмата с „Лукойл“ ще приключи като бурлеска. Дано да не съм прав, но хич не ми се вярва това правителство да скочи на бой с руските интереси, защитавайки българските и рискувайки собствените.

Очакваното скоротечно развитие на нещата предполага бързо споразумение, отлагащо с месеци санкцията. Така с един куршум – два заека. Демонстрирана е твърдост в политиката и смела защита на националните интереси в предизборна обстановка. И същевременно руснаците ще бъдат принудени рано или късно да започнат да се отчитат пред държавата.

А това, че американецът Дянков изненада руснаците тайно, ще бъде бързо удавено в харизматични лафове на неговия премиер от сорта на:

„Аз не се поколебах да дръпна шалтера на „Нефтохим“, та някои ще ме обвиняват в нерешителна политика“!

Хитрец си Бойко!!!

Написа: Костадин


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

събота, 9 юли 2011 г.

Богатир ти наш, Бойко, ах, какой ти наш богатир?!

Иво Инджев е написал коментар по повод спешно решение на кабинета "Борисов", взето под давление на самия премиер, незабавно да се преустройва за граждански цели бившето военно летище края Балчик, което е в близост до огромните голф-комплекси на родната ни мутро-олигархия. Оказва се, за тая цел ще бъдат извънредно изпотрошени между 30 и 50 милиона лева от продънения ни кризисен бюджет. Ето какво написах като коментар по повод на всичкото това в блога на Инджев:

Има в цялата тази работа и нещо хубаво: с всичко, което се случва у нас, даваме удивителен и красноречив пример за това какво представлява, как изглежда и докъде ще стигне една държава, управлявана директно от мафията, по мафиотски и от мафиоти (да не кажа - бандити). Такъв пример в историята - мафията да си има държава - знайно е, няма и едва ли ще има някога и някъде другаде по света; ето че ний сме уникални и ще дадем пример на целия свят - и на човечеството, взето като цяло.

Тъй че ако разглеждаме нещата от тази страна, развитието на събитията може да ни изглежда прелюбопитно, особено на хора като мен, които стоят на позицията на изследователи на всички тия най-чудновати феномени на българския живот изобщо, в това число и на политическия.

Та значи Бойко без замисляне фърля луди държавни пари за да направи летище, което да е удобно за използване от неговите другари по мафия, които ще отмарят на голф-игрищата си?! Бравос, Боко, ще влезеш в христоматиите! Дали и магистралите не строиш с тая единствена цел: да имат мутро-мафиотите удобен път до игрищата си, разположени на морето?!

Брях да му се не види, колко си услужлив спрямо наште бандити и олигарси, а, Боко? Що тъй бе, драги Боко, нали уж беше народен чиляк?! Или то това последното беше само медийна патаклама, а истината за теб едва сега проблясва?!

Чудесно! Радвам се, че съвсем скоро и най-недосетливите и трудно мислещите от нашата многострадална природопопулация ще сфанат що за птица си бил - всъщност, в действителност и наистина! И това да е единственото ти постижение, пак си струваше да се напънеш, ашколсун! Дерзай нататък!

Богатир ти наш, Бойко, ах, какой ти наш богатир?!


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

събота, 30 април 2011 г.

Пазете се от най-нов и твърде опасен компютърен вирус!

ЗДРАВЕЙТЕ КОЛЕГИ, ТОВА Е ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ!

МОЛЯ, ПРЕПРАТЕТЕ ТОВА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ НА ВАШИТЕ ПРИЯТЕЛИ, СЕМЕЙСТВО И КОНТАКТИ!!

През следващите дни трябва да внимавате: Не отвараряйте никакви съобщения с прикачен документ: "Актуализация на Windows live" (Windows live actualization), независимо кой Ви го изпраща. Това е вирус, който поврежда целия твърд диск. Този вирус ще дойде от познат, който Ви има в списъка си с адреси. Затова е добре да изпратите това писмо до всички свои контакти.

Ако получите съобщение озаглавено: "Актуализация на Windows live" (Windows live actualization), дори и да е изпратено от приятел, не го отваряйте и изключете незабавно компютъра си. Това е най-лошият обявен от CNN вирус.

Microsoft го характеризира като най-унищожителният вирус, който е съществувал. Вчера следобяд вирусът беше разпознат от Mc Afee (антивирусна програма). Все още няма противидействие за него. Той просто разрушава нулевия сектор (Sector Zero) на твърдия диск.

ЗАПОМНЕТЕ: АКО РАЗПРАТИТЕ ТОВА СЪОБЩЕНИЕ, ПОМАГАТЕ НА ВСИЧКИ НАС!

(ЗАБЕЛЕЖКА: Горното съобщение го получих на имейла и счетох за нужно да го публикувам тук, белким помогна някому.)

петък, 22 април 2011 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 3 от 2011 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 4 от 2011 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 5 от 2011 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 6 от 2011 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 6А от 2011 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 7 от 2011 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 1, 2008 г.

В-к ДЕМОКРАТЪ, прообразът на в-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 1 от 2008 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 4 от 2010 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 16 от 2010 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 1А, 2010 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, изв., февруари 2010 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 17 от 2010 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 15 от 2010 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 13 от 2010 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 14 от 2010 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 26 от 2010 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 25 от 2010 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 24 от 2010 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 23 от 2010 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 22 от 2010 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 21 от 2010 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 20 от 2010 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 19А от 2010 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 19 от 2010 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 18 от 2010 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр 12 от 2009 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 2 от 2011 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 11 от 2010 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 9 от 2010 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 7 от 2010 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 5 от 2010 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр.2 от 2010 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 10 от 2010 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 1 от 2011 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 12 от 2010 г

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 8 от 2010 г.

В-к ГРАЖДАНИНЪ, бр. 6 от 2010 г.

понеделник, 11 април 2011 г.

Комунистите убили и роднини на прочутата баба Тонка!

Прочетено отново: ПОТОМЦИТЕ НА БАБА ТОНКА И „НАРОДНИЯТ” СЪД

Огнян Стамболиев

Колкото и парадоксално да звучи: зловещите събития от 9 септември 1944 година унищожават само за 24 часа един дом, събиран повече от сто години, дом на светли личности: потомците на легендарната българска майка-героиня от Русе, които стават жертва на изстъпленията комунистическите лумпени. Чиито алчни и нагли потомци – гоцета, сергейчета и зайкови-пирински... – ни управляват и днес.

Книгата на известната русенската историчка и демократка Веселина Антонова е изградена върху разказа на правнучката на Баба Тонка – Лиляна Балканска и на малко познати ценни архивни материали, които е използвала и коментирала умно и задълбочено авторката.

През май 2000 година в София, по идея на Веселина Антонова, бе организирана голяма изложба под надслов Потомците на Баба Тонка и „народния съд”. В нея за първи път чрез снимки, документи и картини, събрани от различни фондохранилища, бе проследена двувековната житейска съдба на прочутите възрожденски български родове Обретенови, Просеничкови и Балкански от средата на 18 век до наши дни. Част от живота на Обретенови е позната на българската културна общественост – това е участието на Баба Тонка и на нейните смели и прекрасни синове и дъщери в национално-освободителното движение. В неравната, но славна борба с вековните ни азиатски поробители, които сега продали се на Анкара „историци”, като колежката на авторката Теодора Бакърджиева, също от Русе, величаят до Бога! Но през годините на комунизма съдбата на другите й наследници беше упорито премълчавана. За нея разказва Лиляна Просеничкова-Балканска. Една много красива, духовно извисена, смела и умна жена, съхранила своя дух и достойнство, въпреки преживения ужас.

Предлагам ви откъс от предговора към книгата:

„На 2 срещу 3 ноември 1944 г. внучката на Баба Тонка – Тонка Просеничкова и съпругът й директорът на Мъжката гимназия „Княз Борис Първи” в Русе, Нико Просеничков, са застреляни, според най-широко разпространената версия, с десетки русенски граждани на полянката в местността Балюв дол между селата Щръклево и Нисово. Досега не са намерени официални документи, участници или очевидци, които да потвърдят, че са ги разпознали там. Местни овчари, след махането на милиционерската охрана, са посетили лобното място на нощната стрелба и са видели кървавите следи по земята и следите от куршуми по дърветата. Дни по-късно подивели кучета разровили пръстта на масовия гроб и оставили след себе си разпилени части от човешки тела и кървави дрехи. Единствената цяла вещ, която овчарите намерили и прибрали, била мъжка кадифена жилетка, закачена на клон преди разстрела...

От преживения ужас дъщерята на Просеничкови Милкана заболяла от менингит и след кратко боледуване умира на 1 февруари 1945. Другата им дъщеря, Лиляна, още ученичка в Девическата гимназия, и днес носеща името на баба й, е изпратена в комунистически концлагер. По-късно Втори състав на Русенския „народен съд” по второто дело с председател Димитър Цонев и членове Момчо Крумов, Дачо Войнов, Нено Илиев и Цоню Цоневски на заседание от 30 март 1945 осъжда на смърт, конфискация на три четвърти от имота и 50 000 лв глоба „Нико Просеничков, бивш гимназиален директор, сега в неизвестност (!), загдето писал статии в ежедневника „Русенска поща” със съдържания, които раздухвали велико-българския шовинизъм на гражданите, унищожавали престижа на съюзените народи и възвисявали качествата на националсоциализма, насърчавали борбата срещу прогресивните елементи... като с тези свои действия и писания, допринесъл дейно и съществено за извършване и провеждане на противонародна политика от ръководните лица на България...”

(Разбира се, истината е съвсем друга – съпругът на внучката на Баба Тонка, Нико Просеничков, е сред най-уважаваните и обичани русенци. Истински интелектуалец, българин-патриот, дълбоко уважаван и обичан от своите съграждани, изключително честен и принципен и заради това станал трън в очите на некадърни, полуграмотни и нечестни люде, които унищожиха страната ни след злокобния Девети – б.м. О.Ст.)

Съдебно дело и присъда за евентуални „противодържавни и противонародни престъпления” на съпругата му Тонка Обретенова Просеничкова всъщност няма. Тя е просто разстреляна, тъй като станала свидетел на масовото убийство на русенски граждани в местността Балюв дол...”

Убитите русенци само в дните около злощастния Девети са повече от стотина. И това е част от елита на този най-европейски град на България. Със или без съд. Ако техният „съд” можеше да се нарече с тази дума. Сред тях е и братът на моят дядо, известният в цяла България, учен-агроном, журналист и издател Христо Стамболиев. През 30-те и 40-те години той списва с голям успех първото и най-популярното у нас месечно списание за агрокултура „Модерно земеделие”. Главорезите от т.нар. „народен съд”, начело с комуниста-адвокат Моско Мъсев, го осъждат на смърт защото би „пропагандирал” тогава постиженията на... германската агрономическа наука! А тя, макар и чиста и полезна наука, все хак, била немска, а това значи „фашистка”...

Предполагам, че ако не беше починал през октомври 1939 синът на Баба Тонка, достойният българин и революционер Никола Обретенов, комунистите щяха да убият и него.

Защо ли? Защото подобни честни и смели герои щяха да им бъдат като трън в очите, а те, простаците, бързаха да заграбят властта, която за нищо на света не искат да оставят и днес, въпреки че заедно с турците от ДПС провалиха и загробиха България...

четвъртък, 7 април 2011 г.

Да проверим действа ли още "карантината" върху моите текстове във в-к СЕДЕМ

До Иво Беров, главен редактор на в-к СЕДЕМ,

Уважаеми г-н Беров,

Изпращам Ви във файла една своя статия със заглавие Основанията на разумния политически избор. Ще се радвам тя да стигне до читателите на в-к СЕДЕМ.

Прочее, моля, ако случайно решите да публикувате статията, но със съкращения, все пак да ме уведомите за тях предварително, защото ме е страх след съкращенията текстът ми да не започне да звучи идиотски, а пък аз да излезе, че съм някакъв идиот.

С уважение: Ангел Грънчаров

(ЗАБЕЛЕЖКА: От може би две, а нищо чудно и от повече години във в-к СЕДЕМ, вестника на моите "съидейници", "десния вестник", не е излязла нито една моя статия. А преди този период там излизаше моя статия кажи-речи всяка седмица. Върху моите текстове и върху името ми там е наложена нещо като "карантина". След като дълго време негласно беше отхвърляна всяка моя изпратена статия, в един момент аз престанах да им пращам каквото и да било. Сега изпращам тази статия с една-единствена мисъл или намерение: да проверя все пак действа ли още наложената върху моите текстове карантина. Щото, току-виж, да е паднала карантината, а пък аз да не знам това; това трябва да се провери. Вероятността карантината да действа е почти стопроцентова, не тая никакви илюзии, но както и да е. И това е щрих от нашата действителност и от нашите нрави, разпространени и в средите на т.н. "дясна общност". За да остане някакъв документ за тях, за тия нрави, предприемам настоящата инициатива. Ще ви уведомя непременно за резултата й.)

Основанията на разумния политически избор

Ангел Грънчаров

В интернет напоследък се появиха крайно активни анонимници, предвидливо още сега убеждаващи ни в "извънредната полезност" на това да си хвърлим гласа на вятъра при идващите избори. Трябвало да гласуваме „протестно”, “протестният вот” бил нашето спасение. Убеждават ни този път да не гласуваме с бюлетина и за партия, а да гласуваме с… предсмъртното писмо на Левски, представяте ли си? Да, да си отпечатаме това писмо и в знак на протест да го турим в плика (макар че такъв вече няма), за да покажем, че сме отвратени от „всички до един политици и партии”, които, разбира се, били все маскари, и прочие, и ала-бала, и так далее. Ето какво считам за нужно да се каже на такива манипулатори, или по-скоро не на тях, а на евентуалните им жертви, т.е. на податливите на такива внушения.

Като не съзнаваш смисъла в нещо, примерно, в гласуването, трябва да се опиташ да намериш, да откриеш този смисъл, който ти убягва, а не да крещиш: "в това нещо няма никакъв смисъл!". Просто ти се струва, че няма смисъл, и то тъкмо защото не си го открил, но като го откриеш, нещата ще се прояснят. Ако обаче държиш на предубеждението си, че "тук няма смисъл", това е предпоставка наистина да стане така, т.е. смисълът за теб да си остане недостъпен.

Когато човек гласува, той наистина трябва да го прави на основата на ясно разбиране между какво всъщност избира. Тоест, трябва да проучи алтернативите, сиреч, програмите, предложенията на всяка политическа сила, да ги сравни, да открие предимствата и недостатъците и в крайна сметка убедено да даде гласа си за оная политическа сила, на която има доверие, за която смята, че може да реши проблемите пред страната. Това нещо, именно разумният избор, на основата на осмисляне и съпоставяне на алтернативи и на политически философии, оказва се – както забелязваме в горния безсъдържателен трактат, убеждаващ ни най-красноречиво защо трябвало да си хвърлим гласа на вятъра! – не е по силите на много хора.

Не е по силите на хора, на които просто не им се удава да мислят, сиреч, да открият различията във философиите и програмите на основните (алтернативните) политически сили. Щото само с четене и мислене може да стане това. Или с внимателно следене на партийния дебат на нашия политически живот. Такива хора обаче трябва да бъдат подпомогнати, а не упреквани или ругани. (Не говоря за спекулантите с хорската обърканост, а за самите объркани хора.) Те, предполагам, са искрени, изразявайки объркаността си, неразбирането на смисъла. Единственото, за което трябва да бъдат упреквани, повтарям, е прибързаният извод, че "щом аз не разбирам смисъла, то тогава тук смисъл няма", както именно прави авторът на анализирания – съвсем неубедителен, прочее, за разбиращите смисъла, т.е. същината на работата в политиката – трактат.

Да се твърди, че няма смисъл да се упражнява смислен политически избор и да ни убеждават да хвърлим гласа си на вятъра, е израз това, че ни смятат за малоумници. Също е израз на най-крещящо неразбиране и също така е признание за безсилие да се ориентираш, да осмислиш и да прецениш, та да направиш своя рационален политически избор. Човек не бива да се успокоява докато не открие рационалните основания на своя избор. Защото едва тогава ще проблесне същината на цялата работа, а до този момент съзнанието на такъв човек пребивава в тъмнина, измъчвано от усещането за безсмислие.

Ще кажа нещичко, за да подпомогна такива хора. По цял свят, а също така и у нас, в условията на демокрация има две алтернативни политически ориентации, позиции и философии: лявата и дясната. Баронеса Маргарет Тачър превъзходно го е казала: "Имаш два избора: десен и грешен!". Това е така защото и ние, хората, в ценностно и идейно отношение сме два типа: типът на податливите на лявата лъжа и типът на свободолюбивите десни хора, които имат смелостта да погледнат реалностите на живота в тяхната истина, отказвайки се от всякакви илюзии.

Автентично левите хора и политици живеят с илюзията, че държавата за всеки ще се погрижи, че всекиму нещичко ще даде – и това такива наричат "социална справедливост". Ала за да се даде някому нещичко, то трябва да се вземе от друг. Затова разбойническо-мошеническата преразпределяща и внасяща "справедливост" държава, подтикваща огромни слоеве от слаби и наивни хора към паразитиране, е същината на лявата политическа нагласа или ориентация. От която се възползват левите политически шмекери, които, сипейки разхитително всякакви обещания, разбира се, не пропускат възможността първом себе си да обогатят, а пък за останалите, именно за наивниците, разбира се, няма да останат и трохи.

Ето защо наред с лъжата и кражбата (далаверата) е втората същностна черта на лявата политическа нагласа и "философия". Доминирането в едно общество на паразитен ляв манталитет обрича това общество на нескончаема бедност, мизерия и нравствена разруха. Типичен пример за такова общество е нашето (също така и руското). Ние, българите, неслучайно сме най-бедни в Европейския съюз. Дължим тази привилегия на господството в масовото българско съзнание на отвратителния ляв манталитет и стереотип, обричащ ни, казах, на нескончаеми страдания и унижения.

Дясната алтернатива – това е обществото на свободни, достойни и дръзновени хора, които съвсем не чакат държавата или някакви бабаити-спасители да ги "оправят" или пък спасяват, сякаш сме обречени да сме вечни удавници в морето на живота. Напротив, всеки дясномислещ човек усърдно работи за личния си успех, като иска само това: управниците, държавата, т.е. чиновниците поне да не му пречат.

Десните хора не чакат с отворени усти какво милостивите управници ще благоволят да им пуснат, те презират стоенето в такава унизителна позиция, това са активни, предприемчиви и свободни хора, разчитащи на собствените си сили и работещи за своя успех и просперитет. При дясната политическа философия не слабостта, унижението и бедността, напротив, силата, достойнството и богатството са опорните стълбове, върху които всичко се крепи.

Автентично десните политици не залъгват електората и не паразитират върху неговата слабост и малодушие, напротив, стремят се да мотивират хората да не чакат наготово, а всеки да се постарае да се погрижи първом за самия себе си. Управляваната от десни политици държава създава всичките необходими условия за насърчаване на личната инициатива на предприемчивите и отговорни за бъдещето си граждани: ниски данъци, не потискащи излишно активността, законност, т.е. ясни правила на играта и спазване на тия правила, или зачитане (гарантиране) на неприкосновеността на свободната и самодейна личност, доверие в способността на индивида да се справя сам, грижи за спокойствието, насърчаване на растежа и на натрупването, а не на разпиляването на жизнените сили и на богатството, както е при лявата стратегия.

Това са двете принципно различни политически философии и стратегии, между които избира разбиращият същината на работата гражданин. За наивниците си има лъжливи леви политици, за трезво мислещите и не чакащите някой да ги носи на ръце изборът принадлежи на автентичните десни партии и политици.

Трета половинчата и безпринципна политическа философия и стратегия просто не може да има, а има само неизчистени в идейно и ценностно отношение "центристски" мошеническо-популистични платформи, подобни на царската, на атакуващата и на гербовашката, които изхождат от реалността, че у нас, както и да го погледнем, левият манталитет и стереотип е господстващ, е подавляващо разпространен. Тази е причината, в резултат на бурния растеж на левия носталгизъм, в последните години да вземат превес неизчистени популистично-лъжльовски формации като БСП (тя не е типично и принципно лява партия, а е конгломерат, в който взема надмощие популистичният прагматизъм, т.е. откровеното далавераджийство), НДСВ, ГЕРБ. Във всички тия партии, разбира се, взема превес не нещо друго, а същинските "вдъхновяващи импулси" са само далаверата, лъжливостта, шарлатанството, изопачаването на всичко и, накрая, откровеното мошеничеството.

Хората, живеещи с леви илюзии у нас, а това е подавляващото мнозинство от немислещия и чакащ някой бабаит да ги оправя електорат, гласуват традиционно било за БСП, било за съответните популистични мутанти като НДСВ, АТАКА и ГЕРБ. Автентично десните хора у нас, хората с осъзната дясна ценностност и философия, си гласуват за автентичните и традиционно десни политически сили, именно за СДС и ДСБ.

Знае се добре, доказано е от историческия опит, че СДС дори и в много трудни, отчайващо трудни условия, особено при управлението на кабинета на Иван Костов (1997-2001 г.), е провеждал принципна дясна политика, която именно доведе до оздравяване на икономиката, до поставянето й върху здравите темели на свободния пазар и на частната инициатива. Понеже правителството на Костов, въпреки грешките си, не се поддаде на натиска на комунистическата олигархия и мафия, то си заслужи вечната ненавист на тази последната. Която пък пръсна твърде много пари, за да плаща на медийни мекерета като Кеворкян, Тошо Тошев, Слави Трифонов и цялата останала продажна медийна гмеж. А тази последната пък успя да оплюе Костов и седесарите така, че днес мнозинството от народа е възпитано да вярва, че "Костов и компания са най-вредните за България" и прочие, и ала-бала, и так далее. Пита се обаче за кого са вредни. За комунистическата ченгесаро-кагебистка олигархия и мафия, разбира се, са твърде вредни и опасни Костов и компания; ето, тъкмо по тази причина, продължават да се пръскат луди пари за разпространяване и насърчаване на антидясната масова истерия.

В резултат на която се намират и хитреци като Вучков (или наште мили анонимни словоблудници), които, за да припечелят нещичко, почват сладкодумно и многословно да убеждават немислещото стадо, че "видите ли, нема смисъл да се гласува, а ако все пак речеш да гласуваш, требе да си хвърлиш гласа на вятъра, именно, да гласуваш с празна смачкана и добре оплюта бюлетина или пък, представете си, с... предсмъртното писмо на Левски, и прочие, и так далее, и ала-бала". Цялата работа е хората да се държат в неведение за същината на работата, да бъдат обърквани още повече, та да не би някои от тях да прозрат цялата далавера на олигархичната пропаганда и – опази Боже! – да почнат пак да гласуват за СДС, за Костов, за десницата, за демократите.

И вече все по-ясно се съзнава, че тази опасност, именно "злодеят Костов" да се върне на власт, съвсем не е за изключване. Забелязва дори и с просто око и то сред все по-широки кръгове, че в днешната ситуация само автентичните десни разбират същината на българските проблеми и имат ясна визия за това как страната трябва да се справи с тях, т.е. уверено да тръгне по пътя на просперитета. Но се съзнава и това, че една такава евентуалност е смърт за господстващата у нас в последните 10 години олигархия, именно комунистическата ченгесаро-кагебистка и руско-българска олигархия.

И затова пропагандната война срещу десните, срещу Костов и СДС не пресеква, напротив, тя вече става въпрос на живот и смърт. Ето затова, за да не би да почнат да гласуват за десницата, на народеца му пробутват ментета като царя, като Сидеров, като Бойко и като Яне, убеждават го да гласува с празна "протестна бюлетина" или с "писмото на Левски", с каквото и да е, само и само Костов да не върне на власт, щото това е на смърт подобно за комунистическата ченгесаро-кагебистка олигархия и мафия.

Ето тази е същината на цялата работа и човек трябва да е пълен малоумник и наивник, за да не я разбира. И да се оставя разни спекуланти да го баламосват, сиреч, да го правят на кръгъл идиот или на непоправим балък...

неделя, 27 март 2011 г.

Дискусия за пътя на България

Публикацията от 23 март 2011 г. под заглавие Покана за дискусия: Къде е мястото на България - с чуждия ни по манталитет Запад или с толкова близката ни "братска" Русия? предизвика интересни коментари, които публикувам отделно, понеже са една добра основа за още по-дълбоко вникване в темата, имаща съдбовен за нас, българите, характер; моля ако някой от участниците в дискусията забележи, че нещо съществено е от неговия коментар е изпуснато, да каже, ще го поправим; та ето коментарите, които едва сега смогнах да подредя и да подготвя за публикуване:

Анонимен каза: Добро утро! Допада ми статията. Аз също живея в чужбина и виждам, че имаме сериозни разлики по отношение на ценности, морал и поведение. Най-удивителното е, че ние можем да селекционираме тези качества и да ги модерираме по свой начин, който определено ни тласка напред. За мен тези разлики са причина местните хора да ни се възхищават тайно, а открито да се дистанцират от нас. Естествено има и много, които не крият симпатията си и респекта към нашата образователна система и традиции. Попаднеш ли на такъв човек и работодател стремително изкачване по стълбата на успеха ти е гарантирано. Аз също мисля, че нашето място е при народи с нашия манталитет и природен интелект. Забелязвам, че тези, които много бързо се дистанцират от всичко положително в българина, много бързо се превръщат в консуматори и немислещи хора. Те нямат собствено мнение, собствена гражданска позиция и естествено се превръщат в част от безлична маса, чийто бог са единствено парите. В тези среди не се коментират книги, не се ходи на концерти, отсъства топлината във взаимоотношенията. Отдавна не бях срещала подобна статия в българските страници и сега се радвам, че отново се повдига темата за духовността на българина. Приятен ден на всички читатели на този блог!

Томи Томев каза: "Русия, въпреки че е богата страна, никога не е имало възможност за печалба на пари както на Запад и в Америка."

Тези думи ще коментирам така: Русия никога не е била управлявана в полза на хората, в полза на обществото, а в полза на вечните си имперски амбиции да владее на всяка цена колкото си може по-голяма част от света, пък и, защо не и целия свят. Обикновените руски хора винаги са живеели зле. Дори по време на комунизма бяха много по ограничени и от нас българите. Ние все пак сме по близо до цивилизована Европа.

Българинът, независимо какъв искат да го изкарат разните анонимни застъпници на близостта ни с руснаците, е по-интелигентен, и по европеец отколкото азиатец. Затова аз мисля, че нашето място е в Демократична Европа, а не в обятията на Русия.

Анонимен каза: Имам чувството, че на някои хора им харесва да бъдат съпричастни с народи, които са изгубили (или никога не са притежавали) християнски морал и поведение. Според мен там е основната беда – 50 години комунизъм и див атеизъм са "затрили" всичко човешко и почтено в народа ни – виждаме едни овълчени, подли и крадливи хора, възпитаващи в същия дух децата си и оправдаващи се с демокрацията от западен тип. Ами щом им харесва, наистина да отидат в нещастната Русия. Казвам "нещастна", защото народът й не е виновен, че от крепостничеството направо е преминал в комунистически модел държава, внесен отвън комунизъм по теориите на двама или трима луди, които са си правили експерименти.

Руснаците нямат чувството за собственост, защото никога не са притежавали такава. Да живееш безотговорно и да чакаш от държавата подаяния, това е и желанието на голяма част от българите, тук Величеството беше право – чипът ни наистина се е сбъркал. Аз също имам приятели в Канада, там са от 80-те години, устроили са се чудесно и нямат никакво желание да се завърнат в България. Идват си само за малко да видят близките си и пак си заминават в една чудесно уредена страна. А тези, които без образование отиват и не могат да се реализират, те и тук са същите неудачници, но такива ще са и в Русия. Dobrata

Анонимен каза: Българите много обичат да разсъждават на народопсихологически теми, макар че тук се засягат и други сложни и важни цивилизационни и философски въпроси, на които не може да се отговори в няколко реда. Необходими са няколко предварителни забележки.

1. Никой не отрича, че нещо като национален характер, манталитет и народопсихология съществува. Според психоаналитика Карл Густав Юнг народите развиват нещо като колективно подсъзнание и особен манталитет в резултат на особения си исторически опит. Въпреки това трябва да сме предпазливи с генерализациите. Не всички хора отговарят на общоприетите клишета и не всички могат да бъдат поведени под един знаменател. Така например е много по-вероятно един швед, руснак или поляк да е алкохолик, отколкото един българин. Но от това не следва, че всички шведи, руснаци ли поляци са алкохолици, а всички българи – трезвеници и въздържатели. В Европа като цяло е много по-вероятно да се натъкнеш на изтънчен интелектуалец, отколкото в Америка. От това обаче не следва, че всички американци са простаци, а всички европейци префинени интелектуалци и т.н.

2. Националният характер не е нещо абсолютно неизменно, дълбоко вкоренено едва ли не на генетическо или някакво друго тайнствено ниво, а подлежи на изменения. В случая с България това се проявява особено драстично няколко пъти – при покръстването 864, след падане под византийска и турска власт, след Освобождението 1878 и след 1944. Римляните например в течение на историята също много са се изменили – от суров, дисциплиниран, войнствен, суров наров в началото до изнежени страхливци и мързеливци в късната античност и неслучайно варварите накрая унищожават Римската империя. А днешните италианци едва ли имат много общо със Сципион и Катон.

Нещо повече: комунистическото господство в Източна Европа до голяма степен нивелира националните особености, поради което източноевропейските народи днес а много по-близки помежду си, отколкото са със западноевропейските. Така например един източногерманец по манталитет днес в много отношения е по-близък до един българин, отколкото до един западногерманец. Впрочем източногерманците днес са най-деморализираният посткомунистически народ, не румънците, унгарците или българите, но сега няма да се спирам на това.

3. Политическият и обществен живот на една страна, разбира се, е до известна степен функция на националния характер, но не винаги зависимостта е еднозначна. Така например българската политика от 1944-1989, но и след 1989 се диктува в много по-голяма степен от заповедите, нарежданията и желанията на Москва, отколкото от „националния характер” и въжделенията на българите. Между другото в комунистическата идеология националните особености са второстепенни. Комунистите схващат историята като класова борба и слабо се интересуват от националните моменти. Според тях пролетариите от целия свят нямат националност, затова трябва да се „съединяват”. Генералните секретари на КПСС не се виждаха като приемници на царска Русия, нито пък Георги Димитров, Вълко Червенков и Тодор Живков се смятаха за наследници на хан Аспарух, Стефан Стамболов или цар Борис Трети.

Често се правят сравнения между руснаци и българи, според мен съвсем неоправдано. Руският национален характер е много по-различен от българския дори само поради причината, че двата народа имат коренно различна историческа съдба, съвсем различни са като демографски потенциал, география и климат на обитаваната среда и т.н. Освен това славянската кръв у руснаците е сравнително голям процент, а българите определено не са славянски народ. Дори само на външен вид българите са много различни от руснаците. При това и руснаците са силно повлияни и модифицирани от комунизма. Русия очевидно не е Западна страна, но не се знае как щеше да се развие, ако не беше попаднала под комунистическо робство. А руската революция 1917 не беше историческа необходимост, а една случайност. Дори украинците, които са най-близкият до руснаците народ, в много отношения силно различават от руснаците.

Датският ориенталист Регнар Расумсен казва: „... Ориенталската (източната) политика е основана на връзки между индивиди. Тя не е основана на абстрактни принципи като закон, морал или етични кодове. Ключовата дума е: лични връзки. Има значение кой за кого е женен. Принадлежността към кланове е определящият фактор. Държавата и законът не могат да съществуват поради простата причина, че кланът е най-голямата единица, която отделният гражданин разпознава. Всяко нещо, което се опитва да поеме власт над клана, веднага се редуцира до „вражески клан”. Идеята за държава или правителство е един абсурд в клановото общество.

Русия принадлежи към ориенталския (източния) свят. Този факт трябва да бъде добре разбран, преди да можем да схванем руската политика...”

А един американски анализатор пише: „Китай и Русия споделят много присъщи характеристики, които ги предразполагат да бъдат нации-хищници:

● Голямо население от слабо образовани хора, лишени от много открити контакти със Запада, които могат да бъдат манипулирани чрез пропаганда и могат да формират базата на големи армии.
● Дълга история на авторитарно управление, а не на правителства, базирани на принципите на основните човешки права.
● Обезкуражени и наплашени народи, свикнали да бъдат контролирани и командвани.
● Особен вид безмилостност и нечувствителност на съвестта, която има тенденцията да създава лидери и сили за сигурност, способни на невъобразими ужаси.”

Като изключим ограничения във времето и пространството древногръцки експеримент с демокрацията, можем да кажем, че модерната демокрация е продукт на специфичното развитие на англосаксонския и скандинавския свят. Всички други страни по света днес само повече или по-малко успешно имитират англосаксонския модел. В този смисъл доколкото политиката е донякъде продукт и на „народопсихологията”, а демокрацията – нещо хубаво и желателно, можем да кажем, че има някакви положителни черти в народопсихологията на англосаксонските народи, позволили създаването на демократично обществено устройство. От това обаче не следва, че всички характерологични особености на англосаксонците са хубави и достойни за подражание. В този смисъл не можем да упрекваме българите, че не харесват някои черти на тези народи. Никой народ не е съвършен.

Другите народи, които по една или друга причина не са изградили демократични общества, също могат да имат качества, достойни за възхищение и подражание. При това, както казах, политиката не може винаги да се обясни само с националния характер. Така например каквито и демократични тенденции и тежнения да са имали българите по време на турското робство, те просто не са имали възможността да ги осъществят поради външни, независещи от тях обстоятелства. Виждаме и днес с какъв стоицизъм японците понасят природните и техногенни катастрофи. В никоя европейска страна това не би било възможно. В Япония става възможно в резултат на „верноподаническата психика” на японците. Но наред със своите преимущества верноподчническата психика има и своите отрицателни страни. Затова Япония и Германия никога не са били демокрации и стават такива едва вследствие на външна намеса.

Съвършени общества няма, но демокрацията е сравнително най-доброто в историята досега. А европейските ценности и особености и „народопсихология” при всичките възможни критики като цяло водят до демократични общества. Следователно европейският манталитет наред с отрицателни трябва да има и важни положителни качества.

А какво да кажем за българите? Имат ли те този положителен европейски манталитет? Българската модернизация поради исторически причини е закъсняла и това се усеща до днес. Но каквито и упреци да отправяме към българите, трябва да признаем, че те изпъкват като най-европеизирания народ на Балканите. Това е особено фрапантно, ако ги сравним с гърците, освободили се от турско робство 50 години по-рано, непреживели комунизма и членове на ЕС от 30 години. Въпреки това гърците остават едно примитивно, ориенталско, кланово общество и живеят ментално в 19 век. В периода 1878-1944 България, макар и далеч от англосаксонски стандарти, е най-демократичната страна на Балканите, същото важи и за след 1989. На моменти много по-демократична дори от някои западноевропейски страни – като и Германия, например.

Въпросът за комерческото, потребителско общество е сложен и не позволява еднозначен отговор. Още Адам Смит, често представян като апологет на капитализма, всъщност е негов остър критик. Както и да го увъртаме, в крайна сметка трябва да признаем, че капитализмът почива на алчността, завистта и конкуренцията, а това не са морални качества, които бихме искали да се култивират у хората. По-важни от икономическите са духовните ценности. Само че чисто духовните ценности влизат в противоречие с материалните ценности. Но пък общество, основано само на духовни ценности, никога не би могло да просперира материално, а оттам поне донякъде и духовно, защото духовното поне до известна степен предполага материалното. Да, светът е не е черно-бял, а е сложен и противоречив.

Отделен въпрос е, че голяма част от днешните проблемите на Запада са резултат от неговата собствена лоша, необмислена икономическа и финансова политика. Западът забрави за морала и етиката и започна да култивира само икономическите ценности. Капитализмът от поне 40 години се движи в една съвсем погрешна посока на кредитна експанзия. В съвременното общество в центъра на вниманието не стоят трудът и спестовността, а консумацията. А за да се засили консумацията, през 1930-те години в Америка се измисля кредитът, който през 1950-те години се възприема и от Европа. Някога, ако искаш да си купиш нещо, има само един начин: да спестяваш, докато събереш достатъчно пари да си го позволиш. Днес това е немислимо: хората искат всичко веднага, тук и сега. Резултатът е, че дълговете на домакинствата в САЩ понякога стотици пъти превишават реалната им собственост. Няма как това да не доведе до криза.

Друг отрицателен момент е хиперболизираната роля на финансовите спекулации в съвременната икономика. Следвоенното възстановяване и съживяване в Западните пазарни икономики завърши в края на 60-те и началото на 70-те години. Тогава е достигнат и пикът на реалните доходи в САЩ, Европа и малко по-късно в Япония. През 70-те години икономическите проблеми започнаха да стават все по-видими, между другото не само на Запад, но и в комунистическите страни. Това е началото на широкомащабните финансови спекулации на Wall Street, при които реалната икономика стагнира, но се натрупват огромни състояния на базата на дългове, само чрез манипулации на цифри върху хартия или на компютърните екрани, без да се добави една стотинка към реалното производство. Някои от тези финансови спекуланти дори бяха обявявани за гении – а впоследствие попаднаха затвора. Но всъщност резултатът е падане на реалните доходи на населението. Днес въпреки номинално по-високите заплати хората в развитите пазарни икономики като цяло имат по-малка покупателна способност, отколкото преди 40 години. Само че в резултат на кредитната експанзия благосъстоянието привидно е нараснало.

Това беше малък принос към дискусията – бележки без претенции за изчерпателност.

Анонимен каза: Г-н ТОМЕВ, не сте ме разбрали правилно може би. Тук не става въпрос дали България трябва да остане в Евросъюза или да бъде под опеката на Русия. Нито едното, нито другото. Въпросът е в това да се изгради една нова формация на демократичен принцип, с народи, близки по своята душевност и култура. Визирам православните народи. С общи пазари, с взаимопомощ във всяка една област.

В съвременната глобализация народи като българския са обречени да изчезнат – или по точно да бъдат обезличени. Трябва да се опрем на традициите си в православието. Но в никакъв случай под диктовката на Москва; това не трябва да се допуска. Трябва да се създаде нещо като контрапункт на този убийствен англосаксонски капитализъм. Виждате сами каква вражда, омраза и завист лъха отвсякъде. Говори се само за пари, апартаменти и мерцедеси. Духовността я няма никъде, топлината в човешките отношения, дори и най-големите приятели се изпокараха за пари и какво ли не.

Така не може да продължава. И не ми казвайте, че това е правилния модел – дивият капитализъм. Ние сме носители на нещо, което Запада го няма и няма и да го придобие никога – казва се сърдечност в отношенията. А иначе който иска да ходи на гурбет в чужбина и да печели много пари – прав му път. Но в никакъв случай да не се насажда техния модел на живот; той само отчуждава хората.

Томи Томев каза: Дивият капитализъм го правят комунистите, които, използвайки се от служебното си положение по време на комунизма, подпомогнати и с участието на ДС, се превърнаха в най-големите капиталисти – без да изпитват и капка угризения, че погазиха "красивите си комунистически идеали".

И не става въпрос за Европейския съюз и Русия, а за големите различия между българи и руснаци – като манталитет и възприемане на света.

Анонимен каза: Та квинтесенцията на моето разбиране е:

1. Съвършено общество няма и не може да има. Политиката не е в състояние да постигне идеалния човек и общество и не бива да си поставя такава цел. Капитализмът не е утопия. И в тази система може да се случат ужасни неща. Но каквито и да са злините на пазара, злините на социализма и интервенциозма са по-големи. Всички, които са живели при комунизма знаят, че когато държавата доминира икономиката, тя по необходимост се изражда в полицейска държава. Каквото и да се говори срещу капитализма, той винаги е за предпочитане пред социализма.

2. За съжаление капитализмът особено в последните 40 години се развива в неправилна посока. В центъра стоят вече не трудът и спестовността, а потреблението, при това на кредит. В този смисъл представата, че на Запад всички са трудолюбиви и неуморно работят, не отговаря на истината. И там хората са се омързевили и се стремят само към консумация. Икономическите ценности напълно са изместили етиката и морала и не можем да отречем, че критиката на капитализма от етични позиции не е лишена от основание. В този смисъл капитализмът вече е загубил много от функцията си на образец и пример. Светът се намира в преломен момент и на кръстопът.

3. В посткомунистическите страни и без това не може да се очакват дори наченки на морал в икономиката и политиката, защото тя е доминирана от посткомунистите, а те са хора, лишени от морал.

4. Българите при всичките възможни уговорки са част от Западната, европейска цивилизация. Това не означава да се отрича българската специфика. Консерватизмът подчертава националните особености. Затова не може целта да е българите да се разтворят в Европа и да загубят своята идентичност. Българите наистина имат положителни качества, които други народи нямат и обратно – други народи имат качества, които би било желателно българите да имат. В някаква степен България е добра комбинация между Ориента и Запада. Неслучайно централните и северните европейци тайно завиждат на южноевропейците, които формално нямат северния „стандарт”, но въпреки това живеят по-добре и повече се наслаждат на живота.

5. Някаква особена общност на православните страни е проблематична, защото главната православна страна – Русия – не е демократична и няма изгледи да стане. Поради това политическото сближаване между православните страни и Русия е противопоказано. Нищо не пречи да се черпи от и да се наслаждаваме на постиженията на руската култура и на културата на останалите православни страни, но това не бива да добива характер на някакви особени политически отношения. България е направила своя необратим цивилизационен избор в полза на Европа. Също така не бива да се преувеличава значението на религията. В крайна сметка православието и католицизма са изключително близки и доктринерните разлики между тях са изкуствени, с политически подтекст. Време е да преодолеем схизмата от 1054 г.

Мисля, че това е една балансирана позиция без крайности и залитания. Светът е сложен, многопластов и противоречив.

Анонимен каза: Ние сме далече от англосаксонския тип, но сме близки до южните страни – Италия, Португалия, Гърция и към тях трябва да се стремим, а не към зловещата северна руска империя, където животът не струва и пукнат грош.

Анонимен каза: Можем да повторим и думите на Боян Пенев за европеизираните българи:

„Нашата цел е: една синтеза върху основите на българската душа – едно критично и по-дълбоко вникване в цялостния характер на чуждите култури и усвояване само на онова, което наистина би имало значение за нас и би отговаряло на една действителна потребност. Далечният идеал би бил: да примирим в себе си немската предметност, добросъвестността и глъбината на немската мисъл с живия френски стил, да противопоставим руския нравствен идеализъм на грубата българска практичност, да победим сухия догматизъм със свободните форми на английското творчество, да осмислим и облагородим нашия ограничен индивидуализъм с широката общественост и универсалния дух на Франция. Да бихме могли!”

Е, това, разбира се, е непостижим идеал: да станем съвършен народ, вземайки отвсякъде само най-доброто и отказвайки се от всички наши отрицателни черти.

Малко по-различно е мнението на банкера Атанас Буров. Както винаги, цинично:

„- Господин Буров, Вие познавате световната история и политика...
- Да речем.
- Обиколили сте целия свят...
- Истина е.
- Учили сте и сте живели във Франция, Швейцария, Германия...
- И в България.
- Кое според Вас е най-ценното качество на един народ? Това, което вие уважавате най-много.
- Труден въпрос, господин Памукчиев. Много труден. Аз мисля, че най-ценното качеството на един народ е любовта му към отечеството. Не скромността. Не честността. Не и трудолюбието. Защото се доказа, че най-трудолюбивите народи най-често стават плячка на негодниците, като асирийците и немците. Последната война го доказа. Аз живеех с мисълта до вчера – до май 1940 година, че на света има три страни, само три страни, които са готови да умрат, да загинат, но да не превият врат и коляно пред противника си, пред своя враг. - И кои бяха те? - Русия, Англия и Франция. Обаче като видях, че Франция преви врат и коляно пред немеца, загубих тази вяра в нея. За мене французинът не е това, което съм си го представял. Само Русия и Англия са двете страни на света, които са готови да умрат, да загинат, но да не позволят врага да се гаври с тях. Защото с победения винаги се гаврят. Ебат му жената, изнасилват му децата - той мига и мълчи. Душат го, бесят го, колят го - той пак мълчи. Изземват му всичко, дори децата - той пак мълчи. Няма нищо по страшно от това, да те победят. Само Русия и Англия не позволиха на Хитлер да се гаври с тях. И затуй аз най-много уважавам тези два народа. И ценя най-високо това тяхно качество – родолюбието, гордостта на нацията. Нация без гордост не е нация. Никой друг народ, освен английския и руския, не застана пред немеца и не му стовари юмрука си в зурлата. Само тези два народа казаха "Стой! Дотук!" И му превиха врата. Казвате трудолюбието... Какво е трудолюбието? Глад, страх от утрешния ден, жажда за пари – това са пружините, това са моторите, които тласкат шайбата на трудолюбието. Не е вътрешна потребност. Казват, че българския народ бил трудолюбив. Народ, който има по календар 169 черковни и официални празници, не е трудолюбив. Черквата в България, колкото и добро да е направила, разврати тоя хубав наш народ, направи го хайлазин... Тя му еба майката. Тя го накара да празнува мишин ден, бабин ден, Зарезан, Свети Силвестър – и все не се работи. Все се пие и се почива. Тя впиянчи тоз хубав наш народ и го направи дембелин, хайлазин.”

Ангел Грънчаров каза: Ето още публикации в този блог, имащи отношение към темата (за ония, които се интересуват повече):

Дискусия за свободата и бъдещето на "капитализма"

За жалост има много общи черти в психологията на масовия руснак и на масовия българин

Защо ние, българите, в мнозинството си се оказахме, за жалост, недостойни за свободата?

Дискусия: Духът на Балканите и българската идентичност

Принос към психопатологията на масовата българска душа и нейното безразделно и робско преклонение пред "руската сила, воля, пот и кръв"

Русия е най-големия душманин на България

Какво е Русия за нас, българите? - тази статия, струва ми се, най-пълно изразява позицията ми по проблема...

Ех, Русийо, Русийо - ех, Българийо, Българийо...

Любовта към Русия като велика загадка на българската душа

Народът ни пък дреме в безпаметство и овче малодушие…

“Другата България” срещу “нашата България”

Историята ни е еманация на нашето съзнание за свобода

сряда, 23 март 2011 г.

Романтичната история на пожарникаря-премиер и перачката на пари с име Цветелина

ПОЖАРНИКАРЯТ И ПЕРАЧКАТА

Не бих искала читателите да бъдат заблудени от това романтично заглавие. Уви, материалът не е вълшебна приказка, а малко тъжна и доста смешна хроника за това как се формира едрия капитал в България, кой държи юздите на икономическата колесница и какъв е коренът на най-богатите и привилегировани наши съграждани. Героиня на моя разказ е една особено забележителна „дама”, Цветелина Бориславова Карагьозова, банкерка и инвеститор в туристическия бизнес и голямата „любов” на премиера-пожарникар, Бойко Борисов.

Съгласно статистиката, тя е сред десетте най-богати българи, а личният й капитал възлиза на над триста милиона лева.

Неотдавна, на едно интервю, дамата заяви, че е привърженик на езотеричния, духовен подход към парите, усетени през призмата на личното израстване, защото не можем да използваме за лично израстване нещо, което не сме придобили със собствени усилия и не се отнасяме към него с грижа и любов.

Ако не беше толкова смешно, щеше да е наистина печално, защото в отношението на Бориславова към парите и натрупването им, към бизнеспартньорите и интересите на другите хора има толкова грижа и любов, колкото в чувствата на една хиена към плячката й. Забележете, хиена, а не лъвица или бенгалска тигрица. Защото Цветелина не трупа собствени пари и не заграбва собствена плячка, а грабва по някой кървав къс месо от муцуните на истинските хищници, около които се върти пълзешком. Но, като всяка хиена, е готова да разкъса някой, който е по-слаб от нея.

Каква е действителната природа на финансовата дейност на тази „бизнесдама”, почетен консул на Република Исландия и човек, когото спрягат като координатор и балансьор на едрия капитал? Ами, драги приятели, подобно на цяла плеяда женици, майки, съпруги, тъщи или любовници на властимащите, тя си е просто една перачка на пари. Такава, каквато е тъщата на министъра на вътрешните работи, Цветан Цветанов, майката на Вальо Топлото и т.н. и т.н. Само че Цветелина пере гащите на премиера на нещастната ни държава и на кръговете около него. Затова мръсната пяна е повече, но възнаграждението, също.

Сигурно някои от вас си казват, че с радост биха запретнали ръкави и биха се кандидатирали за перачи при такова възнаграждение. Хубаво, но, за да стане една жена перачка на пари са нужни определени качества. Те не са нито морални, нито интелектуални. Необходимо е най-вече да има подходящия класово-партиен произход и да е вкусвала от месото на социалистическата трапеза във времена, когато ние познавахме само вкуса на кокалите. Бориславова отговаря на това изискване. Тя е дъщеря на Борислав Карагьозов, служител на ПГУ на Държавна сигурност, който развива своята дейност под маската на техническо лице в редица посолства на НРБ, в САЩ, Индонезия, Румъния, Испания.

До осемнадесетгодишната си възраст „малката перачка” рядко е стъпвала на нашата „земя като една човешка длан”. Тя придружава татенцето в различни дипломатически представителства, завършва руска гимназия в Букурещ и пак там започва да учи философия. Чудела съм се с какво философията привлича хора от една категория. Духовният събрат на дамата, Ахмед Доган също завършва тази специалност. Както и да е, поради отзоваване на баща й, Цветелина се завръща в България и завършва испанска и английска филология в Софийски университет и Международни икономически отношения в УНСС. Ползва се от всички привилегии на кръговете, близки до Държавна сигурност. Още като студентка работи в Международния отдел на университета.

Когато завършва работи известно време в българското търговско дружество „Инко”, на което се носи славата на един от механизмите, с които червените източват пари. После е назначена да отговаря за Балканите в европейската фирма СПЕА, която се занимава с производство на тестово оборудване за електроника. Работи известно време и в стопанско обединение „Гъвкави автоматизирани производствени системи”(”ГАБС”). Изобщо, кариера на средно интелигентно и послушно социалистическо момиче, пръкнало се от подходящия класово-прогресивен корен. Ползва се от обичайните привилегии и върши обичайните малки подлости, които добрите червени девойки считат за свой партиен дълг. Сключва подходящ брак със Стефан Абаджиев, син на Иван Абаджиев кандидат-член на политбюро на ЦК на БКП и посланик на НРБ в Румъния. Произвежда подходящия брой деца (две), движи се в подходящата за подобните й социална среда. Но през 1989 задухва вятърът на промяната…

Според медийния фолклор, подобно на Жулиета, Цветелина среща своя Ромео, Бойко Борисов, в един автосервиз. Срещата е случайна и, както си ремонтират возилата, между тях спонтанно като тротил или динамит избухва дива, безумна любов. Жената изоставя семейство и деца и предано следва любимия си. Звучи много красиво, но абсурдно и невероятно. Как пък се случва тази романтична среща да съвпадне с промените, които изискват определени икономически мерки от Държавна сигурност, по-глобални и мащабни от смешните куфарни пари? И, дори да приемем, в името на безпристрастността, че тия двамата са събрани не от икономически задачи, а просто от стреличките на Амур, последвалите събития опровергават това.

Двамата влюбени не се гушкат далеч от света, а усърдно се занимават с финансово-материалните му аспекти. Вместо цветя и шампанско в леглото, хобито им е трескава регистрация на фирми. Вместо на еротичен куитос и духовно единение, те се отдават на търговско съдружие.

Същата година, (какво удивително съвпадение!), Цветелина напуска работата си и се захваща със собствен бизнес. В ранната й биография на перачка можем да я свържем със следните фирми:

„Ипон-2”-ООД, където е съсобственик с Бойко Борисов с дял 50% от капитала; „Прахайм”-ООД - Червен бряг, регистрирана през 1996 г., където е в съдружие с Бойко Борисов и с „Прайм инвестмънт тръст”, един от основните акционери и учредители на ТС Банк; „Цебра”-ООД, регистрирана през 1994 г., където е съдружник с Бойко Борисов и Живко Делчев (последният контролира ТС банк, банката на мутрите, където се перат натрупаните от рекет и престъпна дейност пари и се участва в приватизацията, тъй като никой не обследва произхода на кредити. Тази банка е рефинансирана от ДСК на гърба на клетите дребни спестители); „Сириус-2”-ООД, регистрирана през 1992 г. в съсобственост 50% на 50% с Бойко Борисов. До 1997 г. в съдружие с днешния премиер Бориславова е и в „Химтекс” - АД, заедно с Мирослав Дерменджиев. След това, на мястото на Бойко Борисов в съвета на директорите влиза Веселинка Карагьозова, майката на нашата героиня. Междувременно, с неизчерпаема енергия Цветелина става председател и на две фондации и регистрира офшорката „Трол” със седалище в Лихтенщайн, чийто търговски представител е в България. Адресът на представителството е същия като на „Ипон”.

Да ви кажа честно, направо ми се къса сърцето! Горките влюбени! При такъв усърден и свръх натоварен делови живот едва ли им е останало много време за любов. Но стига циркове! Нека напуснем за малко света на романтичните балади. Ще ви споделя какво, според мен, е събрало двете гургулици, какво движи партньорството им и ги кара да делят една съдба.

Мисля, че всичко опира до това как да се приватизира производствената и банкова дейност, да се изперат криминалните червени пари и да си вземат дължимото копоите на ДС. Необходимо е да се регистрират фирми на „наши хора”, подпомагани от босове на престъпния свят, през които да премине „голямото източване”. Офшорката сочи, че се касае и за пари, скътани зад граница. Повтарям, това е само хипотеза, но не виждам друг разумен начин, по който да се обяснят събитията. Пътищата на нашите герои се кръстосват с пътеките на тъмни субекти като Румен Николов - Пашата, Алексей Петров и други съмнителни особи, но, какво да се прави, класово-партиен дълг!

В еволюцията на нашата перачка, обаче, към 2 000 година настъпва революционен скок. От съмнителна бизнесдама тя се издига до солидна банкерка. Как става това?

Покрай СИК, „златната двойка” е доста гъста със Славчо Христов, който, от своя страна, е в центъра на известния кръг „Олимп”, свързан с хора от правителството на Иван Костов. През 2 000 г., чрез офшорни дружества, Славчо притежава над 40 % от капитала на „БРИБанк” и е председател на надзорния й съвет. През същата година, тази банка приватизира фалиралата Стопанска банка и двете се обединяват под името СИБанк. Тъй като Христов има контакти с правителството на Костов, през банката започват да минават почти всички държавни плащания: НОИ, БТК, НЕК, МВР, митници. След скандала с приватизацията на „Нефтохим”, банката започва да обслужва и парите на „Лукойл”. Малко след това охранителната фирма „Ипон”, която и дотогава охранява обекти на Славчо Христов, сключва договори за охрана на „Лукойл”, „Мобилтел” и други фирми, близки до властта.

През 2001 г., следвайки декрети накъде ще задуха вятърът, още преди изборите Бойко Борисов става охрана на Симеон Сакскобурготски, а преданата му „любима” започва да придружава царица Маргарита на различни светски събития. По това време Бориславова е член на Управителния съвет на „Бентонит” - Кърджали и „ОЦК” - Кърджали, които са акционери на СИБанк. След идването на Симеон на власт, на това основание, тя е издигната за директор на Надзорния съвет на банката. Така тя поема управлението на мястото, в което много от акционерите са офшорни фирми и е спрягано като една от най-големите перачници на пари в България. Целта на нашата перачка е да се отърве от съмнителните капитали, да легализира банката, да предаде на фасадата й порядъчен облик. Затова, тя започва процес на отърваване от офшорките, вдига няколко пъти капитала, продава дялове, строи хотели, финансира Водноелектрически централи.

През 2003 г. офшорните фирми излизат окончателно. Бориславова започва да придобива дялове на свое име. Лично аз считам, че тия дялове не са нейни, а на Борисов, но това е само мое предположение. През въпросната година пожарникарят става главен секретар на МВР, погва съответните престъпни групировки, някога негови съратници и полага грижи голяма част от бизнеса на кръг „Олимп” да премине в нежните ръчички на неговата Цветелина. Очевидно, с оглед сомалийското отношение към правилата, законите и реда в България, по традиция този бизнес си върви с ония, които са на власт. Следваща задача на перачката е да сложи ръка върху колкото се може повече късове от българския туризъм. Така банката става основен кредитор на „Пампорово” - АД. През 2004 г. СИБанк финансира строителство в курорта на лифтове, писти, хотели. През същата година „Мултигруп” преотстъпва бившата резиденция на Тодор Живков в Приморско, „Перла” на банката. През 2006 г. Бориславова пряко или косвено вече притежава 46,78 % от банковия капитал.

Тъй като задачата за изпиране на мръсните пари вече е изпълнена, а пожарникарят е кмет на столицата, 70 % от банката са продадени на белгийската КВС, а нашата героиня запазва на свое име само 22,3 % от капитала, но не се отказва от позицията на шеф на Надзорния съвет.

За международните изяви на перачката също има какво да се каже. Сделката с исландския милиардер доказва, че акулите се надушват през седем морета и океани.

Все пак, какво в СИБанк прави най-скандално впечатление?

Обичайното е политиците, сами или чрез подставени лица, да се тъпчат с благинки до пръсване, докато са на власт, но в опозиция, макар и с болка в душите и глухо ръмжене да отстъпват кокала на новите управляващи муцуни. Тази банка, обаче, никой не я закача. Тя цъфти и процъфтява при Костов, при Симеон Сакскобургготски, при Станишев и тройната коалиция, а сега и при герберите. Тук са всички държавни плащания и клетите граждани се товарят с непосилни комисионни. При нито едно правителство не можа да се намери контролен орган, който да реагира на факта, че една съмнителна частна банка се е превърнала в трезор на държавата, както казва Велизар Енчев. Нещо повече, с използване на вътрешна информация банката смуче кръв по-ненаситно и от пиявица. Една година преди остатъчната приватизация на БТК тя започва трескаво изкупуване на компенсаторки, които, поради факта, че никъде не се котират, струват по 0,50 ст. парчето.

След това правителството на Сакскобургготски обявява, че 30 % от БТК ще се купуват с компенсаторни бонове и само за една нощ тези акции скачат повече от двойно. Изглежда, СИБанк, за разлика от простосмъртните бизнесмени, е имала вътрешна информация. Откъде иначе да знае за това решение предварително? По това време пожарникарят е главен секретар на МВР. Ясно… Само че тия никому ненужни хартии, неподходящи и за тоалетна хартия са давани като компенсация за репресирани и ограбени българи, чиито имоти, придобити с усилия и труд, са национализирани след славния септември. Ограбвайки ги по този начин нашите герои се тъпчат с нечия кръв, сълзи и загуби. Да им е сладко!

При конкурса на Държавна агенция Пътна инфраструктура за заплащане на винетките се случва тъй, че точно СИБанк прави най-изгодната оферта. Пак намирисва на получена под масата информация. И как да мислим това за щастлива случайност, когато министър Росен Плевнелиев е протеже на Бориславова, както и министъра на икономиката Трайко Трайков? Нима е случайност, че СИБанк, въпреки смяната на собствениците си, все още се нарича шеговито между хората „Цветелинбанк”?

Иначе перачката продължава да вилнее и да граби, разбира се, не само за своя сметка най-апетитните остатъци от вече оглозганата ни до дъно държавица. Сега се цели в зимните курорти. Организирала е „Асоциация за устойчиво развитие на планините” и строи хотел съвместно с дясната ръка на Доган, на когото се водят като собственост Боянските сараи. Не е ли тъжно, че всички зулуми на онова нищожество ще се разминат, в крайна сметка с едно съборено барбекю?

Интересен факт, който буди още размисли е и организацията Глобална България, чийто координатор е перачката. Там влизат особи като Валентин Златев („Лукойл”), Сашо Дечев („Овъргаз”), Светослав Божилов и Левон Хампарцунян (банкери), както и социолози, журналисти („Дневник”, „Капитал”, „24 часа”). Очевидно, нашата мафия е еволюирала и, за разлика от самотните акули преди е започнала да се движи и храни на пасажи. Горко на нас, дребните рибки.

Питам се, все пак, щастлива ли е най-богатата дама в България? Носи ли й хармония и радост натрупаното имане? Приятно ли й е да бъде параван за имуществото на Борисов и подобните му?

Наричат я Жената Вамп, но не са прави. Подобен прякор е подходящ за жени, които коват сами съдбата си, а не за перачки и слугини на червената мафия. Хиените не са лъвове. И, все пак, искрено казано, я съжалявам, колкото и смешно да ви звучи това. През 1997 г. мутри, опоненти на Борисов в бизнеса, взривяват джипа й и претърпява множество страдания. Щерките й не се развиват в естествена среда и приятелят на едната вече е впрегнат да пере. Фирмата му е спечелила конкурс за работа по метрото по време на кметуването на пожарникаря. После сигурно е ужасно да нямаш насита и да не можеш да се спреш.

Веднъж, просто от любопитство изписах в търсачката „Цветелина Бориславова и благотворителност”. Не излезе нито един материал. Нито един! Очевидно, щедростта не е сред добродетелите на перачката.

Та каква е тая любов към спечелените с труд пари? Това духовно отношение към плячката? Такова отношение може да има човек, който с усилия и с пот на чело е умножил спечеленото от дядо си и баща си, без да граби чуждото. Или изобретатели и творци, гладували преди да получат признание като Форд, Бил Гейтс, Джоан Роулинг. В насладата от честно спечелените пари няма нищо лошо, нито срамно. Но, подчертавам, ЧЕСТНО.

Не знам как се чувства тази жена, когато отвори компютъра си и прочете някои коментари за себе си. Лично аз не одобрявам прекалената злоба и омраза на тия коментарии, но разбирам какво ги е породило. Гладни очи лошо гледат.

Бих посъветвала Цветелина Бориславова да прочете „Легенда за Рен Богатия” от моите „Легенди от Сините планини” или, ако това е под достойнството й, тия пасажи от Светото Евангелие, които са свързани с богатия, камилата и игленото ухо. Тогава добре да се замисли щастлива ли е с мръсните си пари, щастливи ли са децата й, чието детство е ограбила, разделяйки ги след развода и, може би, да промени нещо в живота си, защото няма кой знае каква гордост в това да бъдеш перачка на мръсни червени пари.

Автор: Паула Лайт

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!