ТОВА Е ЕДНА СТАТИЯ, КОЯТО Е ИЗТРИТА В ОСНОВНИЯ МИ БЛОГ СЛЕД ДОНОС НА НЯКАКВИ СИ НЕЩАСТНИЦИ. ПРЕПУБЛИКУВАМ Я ТУК ЗА ДА Я ЗАПАЗЯ.
Таман обещах да пиша нова книга с тъй примамливото за мен заглавие ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ и дори написах нещо като "предговор" - виж: Личностното отношение към нещата е най-голям грях на скроената по канона на обезличаването противочовешка образователна система - и се наложи да вляза в болница заради проблеми със сърцето. Вчера помолих да ме пуснат събота и неделя в нещо като "отпуск" (нещо съвсем не ми се седи в болници!) и ето, тази сутрин съм вече съм на компютъра си у дома; след като се изказах по една предизборна тема, първото, за което се сещам, е да опитам да се настроя и да попиша по тъй важната за мен тема. Казах също, че ми се ще тази моя книга да бъде написана по друг тертип, да бъде нещо като кратичко "помагало" за ония учители, които се лутат и не знаят какво да правят в така тежката училищна ситуация. Тъй като не е тайна, че ситуацията в родните училища е направо отчайваща, от училищата всичко свястно бяга или стиска зъби, а така, разбира се, нещата няма да стигнат доникъде. Необходими са спешни промени, всичко трябва из основи да се промени, като условието за всичко това е едно: образователната бюрокрация да не пречи на учителите. Условието, от което зависи всичко, е едно и се нарича простичко с една дума, тази дума е думата свобода.
Ако учителят не е свободолюбив и свободомислещ, ако мисленето му е оковано в разни догми, ако той робува на един определен и отживял времето си манталитет, той неизбежно е загубен, пък дори и да не си дава сметка за това. Разбира се, тия, дето се принизяват да бъдат безропотни служители на системата, те губят мигновено качеството си да са учители, те са просто стават чиновници на античовечната система. Да си учител, да заслужаваш по същество или по същински начин това прозвище, означава по презумпция да си свободолюбив и свободомислещ: човекът, чието мислене е оковано в разни догми, няма моралното право да се нарича учител. Той може да е всичко друго, но само не учител. Учител не е и не може да бъде оня, който пренася своята личностна, духовна и ценностна ограниченост върху своите възпитаници, сиреч, вреди на учениците си - вместо с нещо да им е полезен, и то истински, а не проформа, не мнимо. Пълна безотговорност спрямо бъдещето на младите хора е те да бъдат поставяни в унизителни условия да имат за "учители" малодушни хора, които са се оставили да бъдат нещо като маша на безчовечната и вредна за човечеството административна образователна система. Ако някой е учител в истинския смисъл на тази дума, той по презумпция трябва непрекъснато да се съпротивлява на тенденцията на системата да тика в калъп душите на младите, да ги обезличностява, да кастрира личностите им и то тъкмо откъм личностност, да потиска техния личностен растеж, да смазва всяка тяхна личностна проява, един учител никога не би си позволил да бъде оръдие на такава една наистина противочовешка система. И ето, че първото, което трябва да изясним, за да се разбере от всички защо всичко това е така, е да изясним понятието за личност, щото у нас една от най-вредните догми е съвършено изопаченото, съвсем неправилно разбиране на това понятие.
Системата, лишавайки учителите от цяла една поредица от личностни права (неотнимаеми не само по същество или по природа, но дори и по закон, и то дори и у нас, дето системата си вилнее както си иска!), сама тика учителите в калъпа на "примерния типов учител", който е послушен, който сляпо следва инструкциите, който нищо особено или личностно не просто не смее да прави, но дори и не смее да си го помисли. Е, има една "ограничена свобода", свобода "про форма", една "свобода", както свеждаща се, по думите на Хашек, до "умерения прогрес в рамките на закона", която не е никаква свобода - и то тъкмо защото в случая имаме потъпкване не просто на закона, но и на най-базисни принципи дори не на самата Конституция, но и на правото, на справедливостта изобщо. Щото не е възможно една система "по закон" и най-малко по право да изисква от учителите да са вредни за учениците си, нали така? Да, ала на дело, на практика, се оказва точно така, нещо повече, такива на дело са т.н. "образцови" за системата учители, които, както казахме, съвсем не заслужават да бъдат наричани така. Що е личност? - ето това най-напред следва да бъде изяснено, та да си проличи същината на обезличаващата младите хора противочовешка система.
От комунизма ни остана цялостно сгрешената представа, че личността била не друго, а "социално-значимата същност на човека"; един вид излиза, по тази порочна представа, че личност е оня, който се оставя да бъде използван не толкова от самото общество като такова, а от една порочна партийна политическа система, щото, знайно е, в ненормалните общества водещ е не същинският, действителният обществен интерес, а този интерес е узурпиран от една самовластническа олигархична прослойка, която се е самообявила за носителка на "всеобщия обществен и държавен интерес". При тази мистификация и фалшификация своекористният интерес на въпросната партийно-олигархична прослойка незаконно бива провъзгласен за "действителен обществен интерес", това, което е угодно само за въпросната узурпаторска прослойка, бива смятано, без никакво основание, за изгодно "на всички". Така беше при комунизмът, където изгодното за "партията" биваше смятано без никакво основание за изгодно за всички, така е и при посткомунистическите мутации на същия този комунизъм, когато разни мафии, сменящи се във властта, без никакво основание обявяват своя частен интерес за "всеобщ държавен и обществен интерес". Системата в образованието при тия условия е дегенерирала дотам, че да бъде прост изпълнител на волята на същата тази узурпаторска прослойка, владееща политическия монопол. Съобразно това "учителите", дето са се принизили до нивото да бъдат прости изпълнители на разпорежданията на намиращата се в дълбоко противоречие с истинските интереси на младите хора противочовешка система, се превръщат неминуемо в насилници, имащи репресивни функции, които се родеят с функциите на народната милиция от едно време. Не може "учители" да бъдат хора, нескривано, без капчица неудобство демонстриращи един казармен или милиционерски манталитет, чието истинско предназначение е да вреди на личностното развитие на младите. И така, като очертах контекста на цялата работа, да кажа все пак вкратце какво е истинското разбиране за това що е личност.
По същество образованието е - трябва да бъде! - фактор за личностното развитие на младите; образованието трябва да им даде всички условия да бъдат пълноценно съществуващи личности. А личността по дефиниция е човекът в цялото негово своеобразие, това е човекът в цялата му неповторима индивидуалност. Личност е оня, който никога няма да се откаже от своето, сиреч, от себе си - заради това да угоди на предвзето схващаното "общо". Личност иде от раз-личност, доколкото сме различни, дотолкова сме личности. Това, което е общо помежду ни, изобщо не е интересно и не е съществено, примерно това, че всички имаме... носове, ръце, крака, коса на главата и прочие; у човека е интересно и съществено тъкмо онова, в което се различаваме, раз-личността е оста, около която се формира личността; различното поражда личното, личностното, личността. От тази гледна точка личност е оня, който, за да съхрани своята личностност, е осъзнал, че първото условие на живота му е свободата. Личността благодарение на свободата може да съхрани индивидуалността, особеността, своеобразието, суверенитета си; без свобода няма и не може да има никакви личности, щото несвободата анихилира, унищожава личностното у човека. Личност и свобода затова са взаимно-заменими понятия. Не е личност оня, който не е беззаветно влюбен в свободата си. Оня, който е склонен да пожертва свободата си, а заедно с това и личността си, разбира се, не е личност, той изменя на личностното у себе си, поради което неизбежно се обезличностява.
Този методологически принцип трябва да бъде центъра, около който всичко се върти - не само в анализа на същинското, на смисленото образование, не само в разбирането на личността и на личностното развитие на младите, но и в разбирането на самото естество на живота за човека: без свобода няма живот за човека, държащ на своето понятие, без свобода всичко губи смисъла си, всичко отива на поразия. Да бъдеш човек в истинския смисъл на думата означава да бъдеш свободен, сиреч, да бъдеш личност; не си ли личност имаш ли "едно наум" спрямо свободата, склонен си ли да разглеждаш свободата като "опасна", "вредна", "нежелана"; личи ли, че изпитваш ненавист спрямо свободата, това означава, че личността ти вече е отишла по дяволите, т.е. отказал си се от нея. Интересното е също, че обществата, които изпитват недоверие към свободата, са обикновено най-бедни, докато обществата, в който господстващият манталитет се покои върху уважението, пристрастеността към свободата, такива общества са и богати, и проспериращи, и човечни, и всичко. Всичко идва оттук, от нашето съзнание за свобода, което е характерно за развитата, за разчитащата на себе си личност. Общества като нашето, в които тон задават презрените комуноиди - комуноидът в моето разбиране е тъкмо човекът, който се е отказал едновременно и от свободата, и от личността, и от достойнството си! - такива общества добро няма да видят.
Тия базисни моменти, необходими на разбирането, вече ни дават добра основа да се приближим до темата си, а именно, че всяко същинско образование и училище по необходимост е не само личностно центрирано, то е също така центрирано и спрямо опорната точна на всичко, оста, около която всичко в едно нормално общество се върти, именно свободата. Разбира се, не може да има нищо хуманно, човешко, личностно и пр. оная образователна система, която е центрирана около една ос: неуважението както към личността, така и към нейната свобода, сиреч, крепи се на неуважението спрямо личностния суверенитет на свободния човек. Каквато именно е нашата така абсурдна затова образователна система. Много хора не си дават докрай отчет за всичко това, поради което са склонни да се примиряват със съществуващото положение. За жалост, това е характерно и за много учители, мнозинството от учителите у нас, за жалост, са склонни да се примиряват и дори да се нагаждат, с оглед оцеляване, към изискванията на противочовешката - а тя е противочовешка доколкото е антилиберална и ненавиждаща личностното! - образователно-възпитателна система. Такива учители, за жалост налага ми се да им го кажа директно, нямат моралното право да се наричат учители. Истинският учител, според изразеното по-горе понятие за личност, би следвало да е личност в най-истинския смисъл на тази велика дума, сиреч, следва да е по презумпция човеколюбец и свободолюбец едновременно. Врагове на свободата и на личностното начало на живота ни да бъдат учители е нещо като природна аномалия, е нещо като катастрофа на човечността. Такова уродство, разбира се, не бива да се допуска, а доколкото все пак се допуска, то това говори за нечовешкия и дори противочовешкия характер на едно такова общество. Казахме, личност и свобода са взаимнозаменими понятия, едното без другото е невъзможно.
Истинският учител, заслужаващ това велико прозвище, казахме по идея е свободолюбив, т.е. е твърде човечен човек. Свободолюбието прави един човек учител - и човеколюбието. Но човеколюбие без свободолюбие е невъзможно, щото любовта към свободата е онова, което поражда любовта към човека именно като човек, не като "болт в машината на цялото", именно на противочовешкото общество. Изкуството да бъдеш учител, от тази гледна точка погледнато, се свежда до изкуството на свободата, пораждащо едно изкуство на личностното отношение, отношението между свободни личности, каквото по презумпция е това, което наричаме образование, възпитание, училище и пр. Да се упражняваш в изкуството на учителстването означава да се упражняваш в това велико изкуство на свободата, което именно ражда суверенната и достойна личност. Не може учители да служат да една система, която "произвежда" не личности, а... "типови продукти", примерно, тухли за "градежа на голямата обществена постройка" на античовешки настроения социум. Тая дума "градене" е доста показателна, аз по-нататък по-обстойно ще акцентирам върху нея, щото тя изхожда от една из основи сбъркана представа за живота: жизнеустойчивите неща в нашия живот се раждат, а не се градят; не може нещо живо да се породи чрез градене, по съвършено друг начин се "правят" и раждат живите неща, в това число и личностите, човеците. Истинското раждане на човека е раждането на неговата суверенна личност и това е центъра, призванието, средоточието на една смислена и хуманна образователна "система"; впрочем, истински смислените системи вече не са системи (системата е нещо мъртво и мъртвешко!), те просто са живот. Само животът може да ражда живот, само живото ражда живот. Мъртвото ражда само смърт и мъртвина. Това, уви, се е случило с нашата тъй наречена образователна система, чиято безжизненост точно съответства на противочовешкия й характер.
Да, нашата образователна система "гради" не друго, а... мъртвина, сее смърт. Предварително е умрял човекът, чиято личност не е успяла да се роди, да бъде отгледана; той само външно прилича на жив човек, а всъщност е мъртвец, е нещо като ония зомбита, дето хем са живи, хем не са, хем са мъртъвци, хем не са съвсем мъртви - и по тази причина гонят и тормозят истински живите, опитвайки се да изпият кръвта им. Гледах наскоро един такъв филм, отвратителна работа е това! Е, такова нещо ни се случва и на нас, жителите на посткомунистическа България, но ние не го усещаме. Правете си сметката какво означава всичко това. Подобни зомбита, намиращи се в някакво преходно състояние между живота и смъртта, което нито е живот, нито е същинска смърт, по моето разбиране, са именно тия "продукти" на системата, които са се обезличностили до крайна степен, който нямат никакво доверие в свободата, които си харесват мътвината на несвободното получовешко съществуване и пр. Подобни зомбита, в моето разбиране, са жалките същества, който аз наричам комуноиди, в които личностното е потиснато в една ужасна степен, дотам, че такива хора наистина ненавиждат свободата. Нека тази екстремна метафора за "живите мъртъвци", зомбитата, която дръзнах да употребя, помогне на някои хора да осъзнаят цялата сериозност на положението, в което се намираме.
Ами да спра засега дотук. Тия дни ще продължа, живот и здраве да е само. Темата е важна, заслужава си да се мисли за тия неща. Е, каквото от мен зависи, ще го сторя, ще кажа каквото мисля и как аз виждам нещата с една пределна откровеност. Ще го сторя, пък нека всеки го възприема както иска. Това мен вече не ме вълнува. Длъжен съм да кажа нещата според тяхната истина, останалото вече не е мой проблем.
Желая ви хубав ден! Бъдете личности, бъдете свободни! - какво друго мога да ви пожелая в този контекст? Е, така да бъде. Нима има нещо по-прекрасно от това да си горда личност, упоена от трепета и патоса на автентичното свободолюбие? Но колцина разбират това? И колцина изобщо някога са го преживели? А пък за сметка на това мнозинството скептически се цупи като чете такива панегирици на личността и свободата: нали така, признайте си че е така де?! Вие лично цупихте ли се като четохте тия мой сутрешни разсъждения? Признайте си де - не е чак толкова голям грях да бъдете поне веднъж честни!
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
