Хич не ми се вярва правителството да скочи на бой с руските интереси, защитавайки българските

Ако има нещо, което би могло да характеризира управлението на ГЕРБ от началото на техният мандат, то това е заглавието „Много шум за нищо“. Или „Крачка напред, две крачки назад“. Което си изберете. И Шекспир, и Ленин се вписват безконфликтно в широкия и еклектично скроен управленски мироглед на Бате Бойковото правителство.

Нагледахме се на зрелищни акции и се наслушахме на помпозни обещания и закани. Последвани от смешни обяснения и жалки оправдания. На Бойко все другите са му виновни. Дори и матряла, който го избра да ръководи държавата.

Бсичко това води до неприятното предчувствие, че и драмата с „Лукойл“ ще приключи като бурлеска. Дано да не съм прав, но хич не ми се вярва това правителство да скочи на бой с руските интереси, защитавайки българските и рискувайки собствените.

Очакваното скоротечно развитие на нещата предполага бързо споразумение, отлагащо с месеци санкцията. Така с един куршум – два заека. Демонстрирана е твърдост в политиката и смела защита на националните интереси в предизборна обстановка. И същевременно руснаците ще бъдат принудени рано или късно да започнат да се отчитат пред държавата.

А това, че американецът Дянков изненада руснаците тайно, ще бъде бързо удавено в харизматични лафове на неговия премиер от сорта на:

„Аз не се поколебах да дръпна шалтера на „Нефтохим“, та някои ще ме обвиняват в нерешителна политика“!

Хитрец си Бойко!!!

Написа: Костадин

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.