20-ТЕ НАЙ-ЛЕСНИ НАЧИНА ДА СТАНЕШ БОГАТ

Повечето хора преследват успеха като работят здраво, жертват личния си живот и дори здравето си с една едничка цел - богатство. Не винаги обаче нещата стават по този начин, пише Businessweek.

Някои късметлии нямат нужда от диплома от престижен университет или години в разработка на ново лекарство. Това означава просто да бъде направено колкото се може по-малко и въпреки това да се спечелят повече пари, отколкото човек някога си е мечтал.

Ето и някои от най-лесните начини човек да натрупа състояние:

Да спечелиш от лотарията

Повечето хора си мечтаят да спечелят от лотарията само веднъж, но жителката на Лас Вегас Джоан Гинтер печели невероятните четири пъти. Според ABC News Гинтер е печелила четири пъти през последните 17 години.

Тя печели 5.4 млн. долара през 1993 г., 2 млн. долара през 2006 г. и 3 млн. долара през 2008 г. Най-голямата й печалба идва през 2010 г., когато с билет за 50 долара тя взема 10 млн. долара.

Да наследиш състояние

Наследяването на състояние може да се окаже трудна работа от емоционална гледна точка (а и държавата ще си иска своето), но това е един от начините, по който хората забогатяват без да са работили особено. Кристи Уолтън, например, вдовицата на Джон Уолтън, който е син на основателя на веригата магазини Wal-Mart Сам Уолтън, наследява богатството на съпруга си, след като той загива в самолетна катастрофа през 2005 г. Състоянието на съпруга й, което се оценява на 22.5 млрд. долара, я прави един от най-богатите хора в света, според сп. Forbes.

Да заложиш на правилния кон с чужди пари

Тексаският софтуерен предприемач Глен Фулъртън печели 900 000 от конните надбягвания Кентъки Дърби през тази година. Още по-хубавото е, че той дори не залага със собствени средства. Фулъртън, който е новак в залаганията печели лотарийно залагане за 100 000, спонсорирано от Churchill Downs и CNBC да заложи цялата сума на някои от конете в надбягването. Изборът му пада на кон Super Saver, чийто коефициент е 8 към 1. Конят не го подвежда.

Да вкараш топката за голф в дупката с един удар за 1 млн. долара

Това е предизвикателство, с което дори повечето професионални голфъри няма да се справят. Джейсън Харгет, мениджър на ресторант и баща на четири деца се включва в последния момент в подобно състезание с награда 1 млн. долара, организирано по време на голф турнир в САЩ през 2009 г. Той за малко се отказва от участие поради контузия на китката, но за щастие решава да остане на голф игрището. Харгет вкарва топката в дупката с един единствен удар със стика на брат си и печели наградата.

Да купуваш акции и да ги държиш в портфейла си

Дългосрочните инвестиции в акции могат да се отплащат добре. Жителката на малко градче в щата Илинойс Грейс Гроунър работи като секретарка във фармацевтичната компания Abbott Labs в продължение на 43 години. Тя купува три акции на компанията за 180 долара от специална емисия през 1935 г. и ги задържа в следващите седем десетилетия. Компанията прави сплит на акциите на няколко пъти като Гроунър реинвестира дивидентите. Когато тя умира на 100-годишна възраст през тази година, Гроунър вече е разполагала със 100 000 акции на стойност около 7 млн. долара.

Банката да добави няколко нули към сметката ви

Бихте ли приели милиони, ако трябва да живеете като беглец? Двойката новозеландци Лио Гаои и Кара Хъринг имали собствен бизнес в страната си. През май миналата година Гао подава молба за овърдрафт в размер на 100 000 новозеландски долара от Westpac Bank. Вместо това, вследствие на грешка той получава 10 млн. новозеландски долара (около 6 млн. щатски долара по това време). Гао прехвърля част от средствата в различни сметки в Китай и Хонконг. Двамата напускат страната и се укриват оттогава. Има информации, че в момента са в Китай. Westpac Bank успява да си възстанови част от парите. (Служителката на банката, която прави грешката при превода, е уволнена миналия август, след като прави втора грешка при превод на заем, при която обаче банката не понася загуби.)

Да намериш съкровище в мазето си

Всеки си мечтае вехториите, които има вкъщи, да имат не само сантиментална стойност, но също така и огромна парична стойност за колекционерите. Това рядко се случва, но едно американско семейство наскоро открива копие на рядко срещаното първо издание на поредицата комикси за Супермен Action Comics No. 1, от юни 1938, докато разчиствало мазето си, в подготовка къщата им да бъде иззета от банката. Комиксът се оценява на 250 000 долара и се очаква да помогне на семейството да запази къщата си.

Да ви излезе късмета при гаражна разпродажба

Плесенясалите кашони при следващата гаражна разпродажба на някои от съседите могат да са доста по-ценни, отколкото на пръв поглед - със стотици милиони долари по-ценни.

Художникът Риск Норсиджиан купува 65 снимкови негатива при гаражна разпродажба преди 10 години, за които се смята, че са правени от легендата във фотографията Ансел Адамс през 20-те и 30-те години на миналия век. Автентичността им се поставя под въпрос, но търговецът на предмети на изкуството от Бевърли Хилс Дейвид Стрийтс смята, че стойността им може да 200 млн. долара.

Да се омъжиш за някой богаташ

Любовта е над всичко, казват романтиците, така че няма нищо лошо човек, докато изживява любовта, да се наслади и на някои от луксовете на живота. Кой знае това по-добре от Меланиа Кнаус, словенският фотомодел, която през 2005 г. стана третата съпруга на милиардера Доналд Тръмп? Според сп. Forbes състоянието на Тръмп се оценява на 2 млрд. долара. Двойката има предбрачен договор.

Да се разведеш с някой от Бийтълс

Разводите са неприятно и емоционално нещо и в тях няма нищо лесно. В някои случаи обаче едната от двете страни си тръгва с огромна сума пари. Дали е трудно? Да. Дали е рентабилно? Понякога. След четири години брак Хедър Милс получи около 50 млн. долара при развода си с бившия Бийтълс Пол Макартни през 2008 г.

Да се родиш богат

Някои хора се раждат със сребърна лъжица в устата, а други също така получават армия от прислужници и кралство, което трябва да управляват. Кралските особи все още са се сред най-богатите в света. Да вземем султанът на Бруней Хаджи Хасанал Болкия, например, чието състояние се оценява на 20 млрд. долара, според Forbes.

Да завеждаш съдебни дела

През 2003 г., Седрик Макара от Ню Йорк печели съдебно дело и обезщетение в размер на 3 млн. долара, след като наранява ръката си в сградата, където работи. Той заявява, че е вкарал ръката си в дупката на врата на тоалетната където би трябвало да бъде бравата. Той дръпнал вратата точно в момента, когато някой я бутнал като по този начин увредил сухожилията на палеца си. В резултат на това ръката на Макара е оперирана, а той не ходи на работа в продължение на шест месеца. Макара съди собственика и мениджъра на сградата.

Да намериш злато с метален детектор

Докато някои хора събират тен на плажа, други претърсват пясъка с метални детектори за изгубени бижута и пари. Понякога плячката им се оказва доста по-голяма. Такъв е случаят с Тери Хърбърт, безработен британец, който открива злато във фермата на свой приятел в Стафърдшир. Той намира 1 600 артикула англосаксонско злато и сребро, като някои от тях датират от 7-ми век. Общата им стойност е 3.285 млн. паунда (или около 5.1 млн. щатски долара). Хърбърт ще получи половината от сумата.

Да дадеш на Марк Зукербърг 1 000 долара

Предприемачът Пол Селия твърди, че през 2003 г. наема студентът от Харвард Марк Зукербърг, за да напише софтуерен код за неговата компания StreetFax и инвестира допълнителни 1 000 долара в нов проект, който 18-годишният първокурсник започвал, наречен "The Face Book." Според Селия двамата подписват документ, който сега му дава правото на 84-процентен дял в във Facebook, който се оценява на 21 млрд. долара. Адвокатите на Facebook твърдят, че искът на Селия е безпочвен, но в края на юни той завежда дело срещу CEO-то на Facebook Зукербърг и срещу самата компания. Ако Селия спечели делото, може да забогатее с над 17 млрд. долара.

Да уловиш бейзболна топка, с която е поставен рекорд и после да я продадеш

Човек трудно се отказва от подобни трофеи, но достатъчно голяма цена, би притъпила болката от раздялата. През 1998 г. ученият Фил Озерски хваща топката, с която Марк Магуайър от Oakland A's удря рекордния си 70-ти хоумрън за сезона и я продава няколко месеца по-късно за 3 млн. долара. През 2007 г., Мат Мърфи от Ню Йорк продава топката, с която Бари Бондс прави рекордния 756-ти хоумрън в кариерата си за 752 467 долара.

Да продадеш някои играчки

Жена от Калифорния продава колекцията от 275 играчки от серията Transformers на покойния си съпруг за 1 млн. долара през 2007 г. Тя й съпругът и започват да купуват играчките в периода 1984 - 1987, докато той се възстановявал от катастрофа с мотоциклет.

Да регистрираш популярен домейн

Каква е любимата ви напитка? Храна? Дейност? Направете си списък и вижте дали някои от тези думи вече са използвани в имената на домейни. Идеята може да се окаже за милиони. Собственикът на софтуерна компания в Мериленд Крис Парк продава на търг домейна Pizza.com за 2.6 млн. долара през 2008 г. Парк регистрира домейна за 20 долара през 1994.

Да имаш любовна афера с важна клечка

Мълчанието е злато, особено когато ръководител на голяма компания не иска да се научават неща от личния му живот. Организаторката на събития Джоди Фишер и Марк Хърд, който наскоро подаде оставка като главен изпълнителен директор на Hewlett-Packard, постигат извънсъдебно споразумение за неопределена сума. Тук не става дума само за CEO-та. Твърди се, че голфърът Тайгър Уудс е платил на бившата си любовница Рейчъл 10 млн. долара, за да не споделя подробности от тяхната афера.

Да живееш върху петролно езеро

Късметът се усмихва на жителите на градчето Стенли в Северна Дакота през 2008 г., когато петролни компании започват да проявяват интерес към извършването на сондажни работи на тяхна територия и откриват огромни резерви. В резултат на това, градът процъфтява и много от жителите му бързо стават милионери.

Да играеш твърдо със строителните предприемачи

Ако притежавате последния имот, който пречи за стартирането на голям нов проект, това може да ви донесе доста пари. През април Дейниъл Голдстийн, собственик на последния имот, заставащ на пътя на проекта Atlantic Yards в Бруклин, Ню Йорк продава тристайния си апартамент за 3 млн. долара, което с около пет пъти повече, отколкото е заплатил за него през 2003 г.

Край: нека пустошта залее всичко с мъртвешкото си було!

Отвратен съм и съм погнусен от всичко: сякаш наоколо има само огромни бетонни блокове, плътно прилепени един към друг, а аз се опитвам да ги подместя. Вече нямам сили за нищо. Изчерпаха ми се силите. Грохнах. Писна ми окончателно. Нека тъпото общество тържествува: успя да смаже още една личност. Майната ви, простаци, мрете, задушете се в простотията си най-сетне, друго не заслужавате!

Какво толкова е станало ли? А, нищо извънредно, така си е винаги у нас. Обичаят ни е такъв. Всичко си е в реда на нещата. Пълно безразличие, тотална инертност, наоколо само глупава суетност, скука, празни капризи, мирис на кебапчета... Проклето да е това общество, в което просперират само мръсниците - и простаците!

Мисля да зарежа всичко. Край! Няма смисъл. Всичко е обречено. Един човек нищо не може да промени. А никой не протяга ръка да му помогне. Всички гледат с кравешки плам в очите и чакат паметния момент, когато ще грохне, когато ще падне! Да му подадат ръка ли? Не, няма такова нещо, да не сме луди?! Нищо ново не може да се случи в тая духовна пустиня, в каквато сме се превърнали.

Не ми се пише вече. Изписах се и се изприказвах. Много години се борих, работих денонощно, скъсах се от работа - и... нищо. Смисъл няма, смисъл тук не може да има. С какво си се захванал ти бе, идиот?! Книги да пишеш и издаваш, умни книги за умни хора, ти къде се намираш бе, тикво?! Как може да си толкова прост бе: последното нещо, което нам е нужно, са проклетите ти "умни книги"! Философия ли? Философско списание ще ми издава: егати кретенът! За "духовно възраждане на нацията" се борел, мухльото! Мри сега като си толкова нагъл!

За капката, с която преля чашата, скоро ще кажа. Тя е близко до ума, ама все пак ще кажа. Това, че само моите книги стоят непипнати по складове и борси, това, че само моите книги не стигат в книжарниците сякаш съм прокажен, е едно на ръка. Как пък ме надушиха че съм различен и ми устроиха такъв остракизъм?! Баси нюха имат тия лайнари?! Това, че списанието, което издавам, списание ИДЕИ, което струва само 3 лева (3 лева за 120-130 страници списание хич не е много!), си стои също по складове и борси и не може да пробие и да стигне до реповете (не го щат, нямало място, виж, за книгата на презряното ви "Бате" там има място?!) вече не ми се говори. Не ща изобщо да споменавам такива лични неща като това, че съпругата ми, учителка, е безработна - и си представете как се живее след като аз издадох последните две книжки на ИДЕИ с моята учителска заплата, и то в период от 5 месеца.

Страшна работа е да си нетодорживковски интелектуалец в проклетата България; виж, ако беше тодорживковски "ентелектуалец" е друго: ето, вчера наш Гоце връчил куп медали и ордени все на тодорживковски "ентелектуалци". Презряна нагла комунистическа сган! Прогониха от страната всичко свястно, прогониха 2 милиона българи, българки и техните деца от страната и сега си разиграват без свян сатанинското си хоро: проклети да са! Натискат като олово и задушават всичко, което е различно от тях, което не е като тях. Разпищолили са се навсякъде и наглеят! А стадото ги търпи ли търпи - и мило приблейнува! Ето защо не толкова наглеците са виновни, а истински виновно е стадото. Наглеците освен наглеци други не могат да бъдат...

А капката ми преля по повод на униженията, които преживявам, по повод на мъките, които ми се стовариха на болното сърце, във връзка с търсенето на някакъв начин да издам книгата си за образованието, книгата, носеща заглавието "Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България". Прекършиха ме обаче, край, вече нямам сили! Тържествувайте, смотаняци! Вечно ще си пребивавате в калта и в блатото си! Задушете се в лайната си най-сетне, смръдльовци прости!

Ще ви кажа само две неща от всичко онова, което се стовари на главата ми в тази връзка. Само две, а се случиха много повече, но не ми се рови повече в тая гнус...

Помолих двама интелектуалци, и двамата живеят в чужбина, пишат за образованието, борят се уж за промяна в българското образование, нещо като експерти са; помолих ги за нещо просто: пратих им ръкописа, предложих им, ако искат, да дадат и свои текстове, та заедно, с общи сили, да издадем книгата, понеже така и така пишем за едно и също. Учтиво ми благодариха за честта, обещаха нещичко да направят, като се зачетоха обаче в ръкописа сякаш се уплашиха и... изчезнаха, изпариха се във виртуалното пространство, няма ги вече! Презряно българско малодушие - и презряна българска завист!!! Какво повече да пиша, нима всичко не е ясно вече?!

Вторият случай е още по-фрапиращ. В навечерието на 24 май изпратих Писмо до български издателства с плахата надежда някое от тях да дръзне и стори нещо съвсем безумно: да издаде една книга за българското образование!. Изпратих писмото може би на 100 български издателства, очите ми изтекоха една нощ да пращам писмото. Знаете ли какъв е резултатът? Досещате ли се? Кажете де, що мълчите?! Ще ви кажа аз щом ви е неудобно да кажете нещо: никой не отговори на писмото ми! Интересното е даже това, че сякаш никой и не отвори писмото, щото не получих нито едно съобщение, че е пристигнало и е отворено. Изглежда всички го хвърлиха директно в коша без даже да го отварят. И то само защото аз, глупакът, написах там, дето се пише "относно" какво е писмото, написах това: "Книга за българското образование". Впрочем, да съм честен, ще кажа, че само от едно издателство ми се обадиха и ми казаха, че ще ми звъннат евентуално пак, искали нещо да ми кажат. Книгата ми била с "нестандартни идеи", та по повод на това щели да ми звъннат. Под "нестандартно" из нашите предели разбират "лудешко". Знам какво ще ми кажат. А най-вероятно повече изобщо няма да се обадят. Това е: гробна тишина. Един месец чакам някакъв отговор, нищо: гробище. Край.

А пък повод на моите апели и "реклами" някой да дръзне и да помогне да се издаде книгата - разбира се, никой не реагира, всички учтиво мълчат, както се мълчи когато около теб се върти някакъв психично болен нещастник и прави "щуротиите" си - имам само един отзив, разбира се, най-най-най-благожелателен:

Има и патологично текстово словоблудство, като онова на един от изказалите се по-горе дървени философи, които пишат книги за душевните си терзания, после пишат “статии” с цел просия, а после цяла поредица от вербални “огън и жупел” за всенародното безпросветие, което ги обрича на глад и мизерия - дето никой не иска да си дава парите за псевдоинтелектуалните им лайна.

Това е. Но такива явно дни сме доживели, чукундурите у нас се чувстват като... охлюви в стърнище, а пък някои от нас изглежда са осъдени да мрат, поради крещящата си неадекватност спрямо смърдящото наоколо злотворно блато.

Преди време написах на едно място, сред коментарите на един най-популярен блог следния текст: Най-безумната и арогантна интелектуална провокация, която изобщо е възможна!. Надявах се че тия хора нищо чудно да се трогнат, да помогнат, да се барем малко развълнуват. Знаете ли какъв е ефекта: никакъв! Пълно гробищно мълчание! Тишина! Никаква реакция! Поискай от българин пари, за да те намрази завинаги. Това, че не ги искам за мен, а за една книга за българското образование, няма никаво значение. Явно болното, явно слабото място на българина са презрените парици!

Не ща да пиша какво стана с моите просии за книгата пред "български бизнесмени-богаташи", щото вече съм го писал. Наредиха на пазачите си вече да не ме пускат. И като им звънна, ми удрят "червена слушалка". Възмутени са от мен, по-нагъл човек от мен няма на тая свят: да им иска от милите им парички не за друго, а за някаква книга за образованието, пфу!

Преди време написах ето този отчаян вопъл: Проклет шанс да се родиш в България, има ли по-горчива участ от това?!. Сега пък пиша настоящия текст. Отчаян съм напълно и вече нямам сили да се боря. Изчерпаха ми си силиците. Край. Дотук бях. Който иска да продължи, аз повече не мога. Нека пустошта залее всичко с мъртвешкото си було.

Извинявайте ако има нещо. Спирам да пиша и в блога. Няма смисъл. Считайте, че все едно съм покойник вече. Нищо вече няма да правя. Ще ставам като другите. Ще си гледам презрения животец. Ще "оцелявам". Няма даже и да мърморя. Ще мълча. Понеже много говорих наказан съм да онемея завинаги. Мълчанието е злато по нашите земи...

Раждането на идеята и реализацията на списание ИДЕИ (видео)

СПИСАНИЕ "ИДЕИ"

Списанието на Центъра за развитие на личността
Апел към бъдещите автори на списание ИДЕИ
Подготовката около издаването на списание ИДЕИ
Апел за съучастие и подкрепа при създаването на едно списание за личности
Представяне на втората книжка на списание ИДЕИ (февр. 2010) (1)
Представяне на втората книжка на списание ИДЕИ (февр. 2010) (2)

Българските медии (видеокоментари)

БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ:

За комуникацията помежду ни
Какво става в българската блогосфера?
За българските медии: TV-2 и Re:tv като антагонисти
Ситуацията в българските медии: изходът (4)
Българските медии: моите впечатления и констатации (2)
Защо е така лесно да примамиш блогъри в телевизия, защо така лесно се отказват от свободата си?
Свадата Коритаров-Кеворкян: журналистиката като парцалистика (1)
Свадата Коритаров-Кеворкян: журналистиката като парцалистика (2)
Моят протест против уволнението на Коритаров
Моят коментар на написаното в българската виртуална джунгла
Необичаен коментар на излъчваното по българските телевизии
Всекидневният терор на слугинските медии спрямо благодушния масов българин (1)
Всекидневният терор на слугинските медии спрямо благодушния масов българин (2)
Седмичен политически коментар, правен по чехли
Медийната "империя" на гражданина Грънчаров
Пълно безсрамие, скандално нахалство, недопустими издевателства с търпението ни
По повод на убийството на Б.Цанков