До Районен съд – гр. Пловдив
Т Ъ Ж Б А
От: Ангел Иванов Грънчаров, живущ на адрес: гр. Пловдив, Ж.К.Тракия, бл. ..., вх. А..., ап. 9, тел. 0878..., e-mail: angeligdb[@]abv.bg – работещ като учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив
Срещу: Стоянка К... Анастасова, адрес за известяване: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе” – 26, директор на ПГЕЕ-Пловдив; Атанаска... Милева, адрес за известяване: гр. Пловдив, 4000, ул. ... № 7..., лицето е помощник-директор на ПГЕЕ-Пловдив, Василка Д... Лятева, адрес за известяване гр. Пловдив, ул. ..., лицето е завеждащ канцеларията на училището, в което работя
Уважаеми (уважаема) господин (госпожо) Съдия,
На 21 декември 2013 г. получих в писмен вид „производствена характеристика” от работодателя ми г-жа Стоянка К. ... Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив, където работя като учител по философия и гражданско образование – във връзка с това, че на 6 януари 2014 г. ми предстоеше явяване на ТЕЛК за продължаване на срока на инвалидизацията ми (инвалид съм с 60% инвалидност заради кардиологично заболяване, заболяване на белия дроб и щитовидната жлеза). На 6 януари 2014 г. се явих на ТЕЛК за вътрешни заболявания, тъй като на 18 април 2013 г. бях преживял тежка операция (с трапанация на черепа) по изваждането на хематом, получен при падане и удар на главата, след което бях в 8-месечен отпуск по болест за възстановяване след операцията. Минута след влизането ми в ТЕЛК председателят на лекарската комисия ми заяви, че моят случай бил ясен и ми каза да изляза да чакам за решението. След пет минути обаче отново бях извикан и когато влязох в кабинета, в който течеше заседанието, установих, че комисията обсъждаше производствената характеристика, издадена ми от работодателката; особеният интерес на комисията беше предизвикан от следния текст, вписан на ръка в раздел „Допълнителна информация от осигурителя”:
Господин Грънчаров работи с ученици на възраст от 16-19 години. Това са хора с формиращи се и неизградени характери. Поради много често възникващите конфликтни ситуации между него и учениците, които той не може да овладее по време на учебните занятия и извън тях, изпада в нервно-психически разстройства, което е предпоставка много често да се влошава здравословното му състояние. Поради честите отсъствия по болест не е в състояние да изпълнява задължителната си годишна минимална преподавателска норма и задължителната си като учител длъжностна характеристика, въпреки че е освободен от класно ръководство като трудоустроен.
Ръководител: Стоянка Анастасова
Председателят на комисията ми заяви, че във връзка с написаното от работодателя в производствената характеристика се налага да бъда насочен към специализирания ТЕЛК за психични заболявания. Останах втрещен: моето учудване и изумление беше голямо, тъй като до този момент не съм имал оплаквания за моето психично здраве, не съм посещавал психиатър и също така никога не съм бил лекуван в психиатрична болница (Да пази Бог!)! Преживях тежко чувство на срам и възмущение заради толкова несправедливата обида: в официален служебен документ да бъда определян като "психически болен човек", лекарите да ме възприемат като човек, който до този момент е криел „истината” за своето психично състояние, да ме гледат със съжаление и пр.
От преживеният срам и от изблика на емоционално възмущение и гняв сърцето ми започна да бие ускорено, моето заболяване на сърцето е именно ускорен неритмичен пулс, който бива удържан в някакви граници с помощта на медикаменти. Няма как, беше ми казано да чакам съобщение за явяването ми пред психиатричен ТЕЛК, което стана едва на 12 март 2014 г., т.е. след три тежки месеца, изпълнени с ужасно напрежение и чувство на несправедлива обида, тъй като се оказа, че и на работното ми място, в училището, в което работя, забелязах, че много хора ме гледат с особени погледи на съжаление: оказа се, че въпросният раздел от производствената ми характеристика е бил подписан не само от работодателката, а и от още трима човека, които знаеха вече моята „срамна тайна” – която явно вече се беше разпространила сред училищната общност.
Разбира се, още на същия ден, 6 януари 2014 г., денят, в който научил за оригиналната „диагноза”, дадена ми от моята работодателка, аз, воден от чувството на възмущение, написах своя жалба до Министъра на образованието и науката, до Омбудсмана на републиката (а също така и до ръководителите на моята синдикална организация), в която обявих публично за приписаната ми от директорката оригинална „диагноза” и помолих за реакция от страна на висшите административни органи – предвид извършеното накърняване на моята чест и достойнство от страна на работодателката Анастасова. След известно време получих документ от РИО-Пловдив, в който ми се отвърна, че е извършена проверка на моя сигнал, че изнесеното в него е вярно, че е било разговаряно с директорката в опит тя да оттегли „характеристиката” си, ала това не е било възприето от нея. Наскоро пък получих писмо от Омбудсмана на Републиката г-н Константин Пенчев (Изх. № 38/25.03.2014 г., прилагам този документ към своята тъжба), в което бях известен за следното:
Около минаването ми през въпросния специализиран ТЕЛК за психични заболявания преживях какви ли не унижения: наложи се да преминавам през специално психологическо изследване на емоционалността, паметта, волята, интелекта и пр., наложи се да бъда преглеждан от психиатър, човек се чувства в крайно унизителна и обидна ситуация да му се налага да доказва своето психично здраве и то при положение, че никога до този момент не е имал оплаквания в това отношение. В крайна сметка компетентните органи констатираха, че съм психично здрав. Още по-обидно ми беше когато, в резултат на моя жалба пред висшестоящите административни органи на мен пред проверяващите експерти ми се налагаше да изслушвам обидните обяснения на директорката г-жа Анастасова, която без капчица съжаление твърдеше, че била написала всичко това защото, видите ли, „била загрижена за моето психично здраве”, че „била искала да ми помогне”, че стремежът й бил да ми бъде „повишен процентът инвалидност с оглед да съм си бил почивал на спокойствие в къщи”, евентуално след като ми бъде забранено да упражнявам професията си, тъй като, доколкото ми е известно, на психично болни хора наистина им е забранено да работят в училище като учители или възпитатели. Цялата тази история около обявяването ми от работодателката за психично болен – нещо недопустимо и абсурдно само по себе си! – може да бъде разбрана обаче единствено в цялостния контекст на отношението на въпросната администраторка към моя милост в качеството ми на български учител.
Вече трета година съм подложен от г-жа Анастасова на една безпрецедентна кампания по дискредитирането ми като личност и като преподавател, кампания, изразяваща се в невиждан административен тормоз и терор, за какъвто не съм си представял никога че е изобщо възможен в нашето все пак напреднало и уж демократично време. Г-жа Анастасова си позволи да превиши своите пълномощия с оглед да събере „доказателствен материал” за постигане на заветната си цел: моето уволнение, моето изгонване от училището. Какви ли не средства, представляващи ярко изразено дискриминационно отношение бяха използвани в тази посока с оглед постигането на тази същата цел: безброй пъти бях проверяван в учебни часове било от самата директорка, било от повикани от нея за целта инспектори или експерти, при това бях проверяван съвсем внезапно, без изискващото се предварително известяване, в крайно стресираща обстановка; безброй пъти от мен беше изисквано да пиша какви ли не „писмени обяснения” по мними, измислени или въображаеми, а често и съзнателно организирани от администраторката „нарушения”, наказван бях няколко пъти дисциплинарно, включително и с „Предупреждение за уволнение”, наказание, което Съдът отмени на две съдебни инстанции (в момента делото се гледа по обжалване от директорката вече от… Върховния касационен съд, резултатът сега-засега е неизвестен!).
Директорката си позволи също така да направи всичко за да „докаже” моята „неспособност” и дори „некадърност” да преподавам философия (и то при положение, че имам най-високата възможна квалификация, автор съм на учебни помагала и също така имам повече от 30-годишен опит като преподавател по философия, включително и пред студенти в университета и т.н.!), основавайки се на игнорирането и неприемането на моите оригинални, нестандартни и авторски подходи в преподаването, за тази цел се прибягна и до недопустим тормоз, примерно отнемани ми бяха от преподаване няколко класа заради техни излезли сякаш под индиго ученически и родителски „жалби”, и то без да се разговаря с преподавателя, и то ми бяха отнемани два месеца преди края на учебната година! Такъв един груб административен произвол доведе дотам да възникнат тежки проблеми по повод упражняването на моите служебни задължения, „избухнаха” подклаждани от администрацията „съвсем спонтанни бунтове на класове” срещу преподавателя, които ескалираха до абсурдност именно заради нежеланието на директорката да се намеси ефективно – с оглед създаването на потребните условия за пълноценен учебен процес; учениците по този начин биваха насърчавани да продължат агресивното си отношение към преподавателя и пр., все в този недопустим дух.
И всичкото това се правеше и все още се прави независимо от това, че г-жа Анастасова прекрасно знаеше и знае, че след като съм инвалидизиран моето здраве е крехко, че администрацията би следвало да проявява по-внимателно отношение с оглед да мога да осъществявам в едно нормална обстановка своите служебни задължения. Ала не би, грубият административен натиск, тормоз и произвол върху мен, упражняван от директорката, продължи и прие вече съвсем екстравагантни форми: директорката толерираше писането на „разгромни писма на колектива” срещу „неправилно-мислещия” и така „лош”, дори „злобен” човек Грънчаров и по недопустим начин моите колеги биваха принуждавани да се подписват едва ли не на 100% под тях, както това ставаше именно в „тъй добрите” стари комунистически времена, когато наистина беше забранено да се държиш като свободна и достойна личност, да бъдеш личност, имаща суверенните права да бъде себе си и да държи на достойнството си. Длъжен съм да подчертая: никога в моята 30-годишна кариера на преподавател, на просветен деец, работил също така години наред и в сферата на университетското образование, не съм бил подлаган на такъв екстравагантно-груб административен натиск, тормоз и произвол!
Разбира се, това рефлектира върху моето здраве, ето, в последните две години поради влошено здраве на няколко пъти съм отсъствал продължително по болест, бях инвалидизиран, а когато в резултат на подхлъзване и падане си ударих тежко главата, в крайна сметка се наложи да ми бъде проведена животоспасяваща операция по изваждането на хематом от черепа, получен при сътресение на мозъка и обилен вътрешен кръвоизлив. След завръщането ми в училище от 8-месечен отпуск за възстановяване след операцията бях подложен на още по-жесток административен натиск, който прие вече съвсем хипертрофирани и невероятно-абсурдни, направо гротескови форми, включително и обявяването ми от г-жа Анастасова за „психично болен”.
Във връзка с изложеното моля уважаемия Съд на основание чл. 282 от Наказателния кодекс да подведе под отговорност г-жа Анастасова, да разгледа приведените от мен доказателства за вината й и да й присъди справедлива присъда. Моля също така г-жа Анастасова да бъде подведена под отговорност и по член 147 от Наказателния кодекс, именно за клевета, а също така нека да бъде подведена под отговорност и по член 148 от Наказателния кодекс, т.е. за обида, нанесена публично и в писмен вид, под формата на официален служебен документ.
Заедно с частната тъжба и в рамките на наказателното производство си позволявам да предявя и граждански иск за получаване на обезщетение за нанесени неимуществени (морални) вреди. Моля Съдът в тази връзка да присъди г-жа Анастасова да ми изплати обезщетение в размер на ... 000 лева. Срещу лицата Атанаска А. ... Милева и Василка Д. ... Лятева предявявам обвинение за това, че са подписали като административни лица официален документ с невярно съдържание, с което са способствали за разпространението на въпросната клевета и обида. Предполагам, че тези лица са били поставени в ситуация на невъзможност да откажат да подпишат документ, подготвен от техния работодател и пряк началник, поради което вината им, разбира се, е значително по-малка. Смятам, че въпросният обиден пасаж от документа е написан от самата работодателка, поради което тя би следвало да носи основната отговорност, но този момент нека да бъде изяснен от уважаемия Съд в процеса на дирене на истината.
Вярвам, че уважаемият съд ще разгледа безпристрастно предявените обвинения и доказателства и ще присъди разумна и справедлива присъда – според разпорежданията и повелите на правото, закона и справедливостта.
Прилагам следните документи като доказателства за твърдените тези:
1.) Заверено копие от документа „производствена характеристика”, написан от директорката за ТЕЛК-Пловдив;
2.) Заверено копие от документ, издаден във връзка с проведено психологическо изследване на вниманието, волята, емоциите, интелекта и паметта;
3.) Заверено копие от документ, издаден от д-р Теодора Арабаджиева, удостоверяващ моето психично здраве, това е документ, издаден след прегледа при този психиатър;
4.) Заверено копие от Експертно решение на специализиран ТЕЛК „Психиатрична” – гр. Пловдив, издадено на 12 март 2014 г.
5.) Заверено копие от Жалба, внесена на 16 март 2014 г., до Комисията за защита от дискриминация, за упражнена върху мен дискриминация по множество признаци – политически, ценностен, идеологически, професионален, личностен, свързан с непризнаването на творческата свобода по повод осъществяване на служебните задължения, с потъпкване на личностната автономия и на суверенитета и достойнството на личността, и също така и с нарушаване на някои конституционно гарантирани права, примерно правото на свободно изразяване и др.
6.) Копие от Писмо на Омбудсмана на Републиката г-н Константин Пенчев, цитирано в текста на Тъжбата;
7.) Заверено копие на писмо от РИО-Пловдив за резултатите от извършена проверка в ПГЕЕ-Пловдив по моя жалба;
8.) Заверено копие на Заповед № 100/27.09.2012 г. за наложено от директора на ПГЕЕ-Пловдив дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”;
9.) Копие от Решение на Пловдивски Районен съд, XV граждански състав, с което признава за незаконосъобразна Заповед № 100/27.09.2012 г. на директора на ПГЕЕ-Пловдив дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение” и отменя наложеното от директора на ПГЕЕ-Пловдив дисциплинарно наказание;
10.) Копие на решение № 2075 от 18.12.2013 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, VII състав, с което потвърждава изцяло Решение № 2993 от 5.07.2013 г., постановено по гр.д. № 19600/2012 г. по описа на Пловдивския районен съд, XV граждански състав;
11.) Копие на епикриза, издадена от Катедра Неврохирургия на Медицински университет в Пловдив за извършено оперативно лечение с диагноза от 18.04.2013 г. „Хематома субдурале хроника хемисфери синистри”;
12.) Копия на пет броя епикризи за проведено лечение в различни отделения в някои болници във визирания период.
26 март 2014 г.
Пловдив С УВАЖЕНИЕ:
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия,
изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата
ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
