Принос към разбирането на смисъла на сегашните български събития

Опасявам се, че и по двата повдигнати от Вас въпроси нищо съществено не може да се направи. Трябва да бъдем реалисти: новата система в посткомунистическите страни вече е установена по начин, че никой вече не може да промени нищо и ако нещо все пак се промени, то вероятно ще е само поредният кръг в голямата игра на заблуда.

Спонтанен политически процес и протести в посткомунистическите страни няма, те са инсценирани и дирижирани, респ. доколкото ги има, бързо биват овладявани и канализирани в угодна на стратезите посока. Разбира се, комунистите са се застраховали в случай на катастрофично развитие на събитията и няма да се поколебаят да използват груба сила, ако властта им наистина е застрашена. (Такива случаи обаче след 1989 на посткомунистическото пространство обаче няма много. Един от тях е 14 декември 1989 в София, други примери са Грузия и Азербайджан в края на 80-те и началото на 90-те години или миньорите, които Илиеску навремето изпрати срещи демонстрантите в Румъния.) Така например има упорити слухове, че Путин е създал специален чеченски полк, който да се използва в случай на крайна необходимост в големите центрове срещу демонстранти. Така би се избегнала психологическата бариера етнически руснаци да стрелят срещу етнически руснаци.

Колкото до ДСБ, трябва да признаем, че това начинание (стига с неологизма „проект”) беше добро и като идея, и като изпълнение, но по ред най-вече външни причини то така или иначе не успя. ДСБ, конципирана като отрицание на всички други партии в България и на олигархичното посткомунистическо статукво не само че не се превърна в новата голяма дясна партия на България, а в крайна сметка беше напълно маргинализирана и дори изхвърча от Парламента.

Идеята ДСБ сега да се коалира с разни други уж „дясноцентристки” партии, спрямо които тя по замисъл се явява пълна антитеза, е абсурдна и контрапродуктивна. Това означава ДСБ да се откаже от всички принципи, на базата на които беше създадена. Впрочем това е най-сигурният начин ДСБ да бъде окончателно неутрализирана, което е и целта на комунистическите стратези. От друга страна ДСБ е обаче в цугцванг, понеже самостоятелно не може да направи почти нищо. Освен това политикът Иван Костов беше едно щастливо изключение в българския преход. Да се мисли, че подобно на партиите в старите демокрации той може да бъде сменен и партията просто да продължи напред без него, сякаш нищо не е било, не държи сметка за посткомунистическите реалности, където конвенционалната политическа логика на старите демокрации не функционира.

И накрая нещо в хумористичен план, макар и със сериозен подтекст. Ако тези протестиращи бяха наистина на висотата на положението и имаха нужната политическа култура, щяха да направят нещо друго: щяха да се отправят по бул. Черни връх в София нагоре към Драгалевци и към дома на Иван Костов, откъдето да го понесат на ръце обратно към София и Министерския съвет, където да го сложат на стола на министър-председателя - и да го призоват да ги управлява.

Написа: Анонимен

И ОЩЕ:

АНОНИМЕН каза: При всяко нещо лесно може да се говори "за” и „против”. Мисля, че аргументите и на двете страни заслужават внимание. Във всеки случай не бива да реагираме първосигнално и с наивен ентусиазъм като Ангел Грънчаров, който фетишизира уличните протести, особено ако са с „антикомунистическа” насоченост. Не всеки протест е протест. Подобно на комунистическите стратези ние трябва ДА МИСЛИМ НЯКОЛКО ХОДА НАПРЕД. Искам например да припомня, че през 1996-97 Иван Костов първоначално беше ПРОТИВ протестите, довели до свалянето на Виденов и предотвратяването на кабинет Добрев, и то с доста убедителни аргументи. Така че в политиката нещата рядко са еднозначни.

Забележете обаче, че задкулисната олигархия не изглежда никак обезпокоена от сегашните протести – никой не бяга и не напуска България и това е разбираемо, защото всеки изход от кризата за олигархията в крайна сметка е приемлив, тя винаги е в позиция на печеливш: и при запазване на правителството, и при негова оставка, и при голяма коалиция БСП-ГЕРБ, и при нови избори и т.н. Стратезите не показват никакви признаци на безпокойство и което е малко странно – никак не бързат със създаването на нови политически „проекти” като поредна залъгалка за електората. Впрочем забележете, че посткомунистическата система може прекрасно да функционира и БЕЗ ОФИЦИАЛНА, ОТКРИТА КОМПАРТИЯ и пример за това е Русия-ОНД, където КПСС беше забранена. Вярно, има КПРФ, но тя формално никога не е помирисвала власт след 1991.

А иначе избори „до дупка” също е възможен вариант, но те не са решение поради простата причина, че НИКОГА няма да доведат на власт ДСБ, защото е напълно илюзорно да се смята, че ДСБ може да се бори за 121+ депутата в НС. С прискърбие трябва да констатираме, че особено след 2001 комунистите успяха да установят своята система по начин, че никой нищо не може да промени и дори да се промени нещо, то вероятно ще е само нов кръг от играта на заблуда.

Анонимен каза:Във връзка с твърдението, че политици и анализатори трябва да запазват хладнокръвие и внимателно да калкулират последиците от своите действия ще цитирам и Катя Михайлова за протестите 1996-97. Ситуацията тогава, разбира се, в някои (важни) аспекти беше различна от днешната, но думите й са важни и актуални:

Въпрос: Протестите започнаха, без да са организирани от СДС, а СДС първоначално даже като че ли се двоумеше дали да ги „оглави”.

Михайлова: Започнаха, но бяха лекички и се опитвахме да ги удържаме да не бъдат прекалено големи, защото трябваше първо да минат президентските избори, да се видят нагласите, да се спечели. Веднъж като си спечелил, по друг начин отиваш нататък, можеш в по-висока степен да изостриш нещата. Наскоро си говорихме по повод сегашните събития, че чисто психологически за протести повлияха събитията в Сърбия. Белград вървеше пред нас… Но без разцеплението в БСП НЕ ЗНАМ ДОКОЛКО ЩЯХМЕ ДА УСПЕЕМ, ДОРИ С ПРОТЕСТИТЕ.”

(Източник: Гласовете на прехода – ДЕСНИТЕ, Изток-Запад, София, 2013, 34 лв)

Ангел Грънчаров каза:Аз реагирам "първосигнално", така ли, г-н "Хлопаща дъско"?! :-) Браво бе?! А ти даваш ли си сметка какво означава такова едно твърдение, отнесено към философ? ;-) Даваш ли си сметка каква кръвна обида ми нанесе в тоя миг? :-) Знаеш ли, че се налага сега да те призова на дуел, защото оскърблението може да се измие само с кръв?! :-)

Анонимен каза:Винаги се старая да бъда максимално учтив и да меря думите си, включително и дори най-вече и в анонимността на интернет и съм далеч от мисълта да обиждам когото и да било, принизявайки неговите интелектуални способности, така ако се чувствате засегнат, моля за извинение. Нека ми е позволено обаче да отбележа, че Вашите реакции понякога се отличават се една според мен прекалена и излишна емоционалност. Впрочем аз самият съм твърде емоционален, но се старая това никога да не личи в написаното, което трябва да се строго, спокойно, логично, рационално.

А колкото до уличните протести, те за Вас май наистина са идея-фикс. Турция, Русия (Болотная площадь), Бразилия, Гърция, България – щом някъде някой е на улицата, той очевидно може да се радва на Вашата безкритична и беззаветна подкрепа. Аз обаче си мисля, че особено в посткомунистическия свят нещата не са толкова ясни и еднозначни. Какво е мнението ви например за „народни трибуни” като А. Навальный и С. Удальцов в Русия, може ли наистина да им се вярва? Какво да мислим за протестите в Сирия, започнали мирно, но прераснали във въоръжено въстание? Все пак е ясно, че повечето диктаторски режими по света не си отиват по пътя на мирни протести (комунистите са самосвалиха в 1989), а може да бъдат победени само с груба сила, така че би трябвало да оправдаем сирийските бунтовници. Само че сред тях явно има и Ал-Кайда. От друга страна Москва подкрепя Асад, а ние по презумпция трябва да сме против Москва. А какво да кажем за хипотезата, че сирийските бунтовници са въоръжени от самия режим на Асад, за да бъдат дискредитирани пред света с насилието, което упражняват! Впрочем самият шеф на СВР Фрадков ОФИЦИАЛНО беше в Дамаск, нещо нечувано в съветско-руската история! И т.н.

Всичко това са важни въпроси, които явно убягват от вниманието Ви, още повече че прекалено се концентрирате върху България. Има обаче и по-ключови политически театри на света. Аз пледирам за един по-аналитичен и по-ГЛОБАЛЕН подход, при който процесите в България не се разглеждат изолирано, а в един по-широк, дори геополитически контекст, още повече в съвременния глобализиран свят всичко е свързано в всичко.

Анонимен каза:Аз обаче питам най-вече: къде бяха всички тези велики протестиращи по време на най-абсурдното, най-корумпираното, най-зловредното, най-некадърното, най-предателското правителство на всички времена и народи – това на Симеон Сакскобургмафиотски? Хората обаче са първосигнални и само ако чуят и видят отявлени комунисти във властта, може и да се решат на някой протест. И тъй за разлика от старите демокрации, където по-активни са левите, в посткомунистическите страни десните избиратели са по-склонни да демонстрират, те са на улицата. Затова комунистите и предпочитат да управляват чрез подставени „десни” партии, а не открито.

Анонимен каза:Ами то подобни мекотели още от време оно по време на подобни събития имат навика да се обаждат как да се изчакало. Като стана дума за Ботев и т.н. ами то и тогава точно изчакване и благоволение от нв султана се е искало от една доста сериозна група така наречени интелигенти...

А за това, че такива журналя псевдоинтелектуалци (за съжаление се зараджа една сериозна маса, въобразяваща си, че висше образУвание и писане на глупости във фейсбук= интелектуалец- нещо като бай Тошовата художествено-творческа псевдоинтелигенция в нов вариант) взима облаги от където трябва аз въобще и не се съмнявам.

Избори веднага пък да ги печели който може - иначе най-много подобни журналя и някоя "дясна" партия да ни спретнат.
Бай Тошо разправяше да се снишим, тия просто са му следовници. Даже изпитвам по-голяма симпатия към прости хора, които не се крият (Боко поне е откровен- той е прост и т.н.)но не и към пишман интелектуалци. Прост пример- аз самият имам и висше и докторска степен, на 40 години съм занимавам се с наука и НЕ СЕ СЧИТАМ за интелектуалец - считам че ми трябват още поне 10 години и два вагона книги прочетени + някои написани такива + поне някакво влияние в обществото. Освен това не всеки пишещ глупости в нета е журналист.

Анонимен каза:Социологът Живко Георгиев пред "Труд" за протестите:

Адресатът им е много размит. За едни той е правителството, което още не е започнало да функционира пълноценно, за други - ДПС, за трети - цялата политическа класа. Отчуждението е достатъчно остро, за да прелее в протести.

- Медии и наблюдатели критикуваха спешния план на правителството за това, че социалните мерки в него са неадекватни на гражданския протест. От правителството обаче казват, че така едва ли не изпреварват следващ социален протест, който може да е подобен на февруарския.

- Очевидно има такава логика. Именно социалните проблеми могат да провокират един по-тежък протест и той да залее страната. А протестът днес е по-скоро локализиран в столицата и два-три по-големи града, където към общите политически мотиви се добавя и недоволството към назначението на областни управители. Така че превантивно има смисъл да се инвестира в социална политика и в мерки за икономически растеж.

- Т.е. правителството не се плаши чак толкова от гражданския протест сега, колкото от евентуалното му разширяване със социален протест?

- Безспорно това е по-големият риск. Поне към момента.

Анонимен каза:Живко е, общо взето, прав, тези заредени с висок морален патос граждански протести не представляват особена опасност и проблем за правителството. По-голям проблем би било, ако към тях се добави социална компонента. Всъщност това е главоболието на повечето правителства по света в момента – с влошаването и неминуемия колапс на световната икономика повсеместно може да се очакват протести и изстъпления, невиждани в човешката история. Колапсът започна в по-слабите и периферни страни като Гърция, Италия и Испания, вече и Бразилия и постепенно ще се разпространява, като накрая ще достигне и сърцевината на съвременния капитализъм – страната на свободата – Съединените щати. Впрочем има данни, че американското правителство трескаво се подготвя, като между другото закупува големи количества патрони за полицията. Вероятно се намираме в преломен момент за човечеството без аналог в историята и в сравнение с предстоящите събития в глобален план в идните няколко години сегашните карнавални шествия в София ще изглеждат като детска игра.

Ангел Грънчаров каза:Ще си кажа позицията съвсем скоро. Ще я изразя с думи, щото до този момент не съм го направил по-определено, имам предвид дискурсивно, а наистина съм реагирал само емоционално. Но това е защото съм изчаквал. По принцип подкрепям всякакви протести. Бунтът е нещо хубаво. Ето, прочее, какво писах днес за протестите и смисъла на бунта на страницата си във Фейсбук:

Протестите са школа по свобода, само те ще изтълкуват, ще разгадаят и ще разнищят твърде много неразрешими иначе тайни и загадки, ще подтикнат протестиращите хора да осъзнаят истината, съществените ни нужди и интереси, както и точния смисъл на реалностите, сред които сме поставени; трябва да се протестира: за да се развие съзнанието за свобода на колкото се може повече - и то предимно млади! - хора.

Този е огромният смисъл на протестите: те са школа по гражданско съзнание и поведение, те са школа по свобода - най-важното, което ни е съдбовно потребно в този исторически момент!

Ангел Грънчаров каза:Приемам извинението. Употребихте силни думи, а аз пък се пошегувах като Ви призовах на дуел. Малка шегичка! :-)

Анонимен каза:Уверявам ви, че за съжаление Вашата „школа по гражданско съзнание” отново няма да доведе до желания резултат, защото в посткомунистическите страни няма спонтанен политически процес и задкулисието продължава да дирижира и насочва политиката и в случая българските протести. Независимо от волята и желанието на протестиращите те ще доведат единствено до поредното прекрояване на политическото и парламентарно пространство, вероятно до създаването на нова псевдодясна партия, чието формиране вече май е в ход, до разни безумни коалиции и т.н., не ми се навлиза в детайли, така че Вашият малко наивен ентусиазъм скоро ще бъде попарен.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.