петък, 27 ноември 2009 г.

4.1.Кой въпрос е философски?

Като философства, човек прави две неща: поставя въпроси и търси отговорите им. Ето защо е правилно да започнем с проясняването на проблема за философското, за философичността в един въпрос.

Човек си поставя всякакви въпроси, една част от тях са – или могат да бъдат – философски. Как тогава да ги разпознаем? Някои мои питания са философски, а други не са, и от мен се иска да имам ясно разбиране за да мога да ги различавам. Ето защо се налага по-обстойно да разгледам за спецификата на философските въпроси.

Една голяма група от въпросите, които човек изобщо си поставя, се определят от потребността ни да знаем нещо. Примерно: “Какво е това?”, “Как стават тия неща?”, “От какво се определя този факт?” и пр. В тях един вид човек любопитства относно случващото се около и с него самия, и иска да узнае причините и механизма на явленията. Въпроси, които предполагат търсенето на знание за това или онова, са чисто познавателни. Такива са въпросите на отделните науки и те не бива да се бъркат с философските: философията е философия, а не наука. Което обаче не означава, че във философския въпрос няма или не може да има и някакъв скрит познавателен момент или аспект.

Да питам и да искам да зная за нещата, случващи се тъкмо с мен самия – това може би е ядро на въпросите, които са философски? Да се питам за самия себе си, да си поставям въпроси, свързани с моя практически живот – това ли придава на тия въпроси известен философски смисъл? Или този смисъл е просто човешки и не бива да се определя като философски? Но дори и тези въпроси могат да бъдат познавателно ориентирани, т.е. са или психологически, или пък са област на някоя друга наука, свързана с човешкото поведение и пр. Те едва ли заслужават да се определят тъкмо като философски. Аз примерно мога да се питам кой съм и за какво живея. Искам да зная кой съм, това е въпрос или питане на самосъзнанието като душевна сила, и следователно такъв въпрос е чисто психологически. Ако пък ме интересува какво следва да правя за да постигна това или онова, да се адаптирам към една или друга ситуация или социална среда, тогава също се опитвам да постигна някакво знание – пък било то и знание, касаещо съвсем практически неща. И по тази причина подобни въпроси са строго научно ориентирани, те значи не бива да се определят като философски.

Добре, но има една голяма група от въпроси от съвсем друг род, в които аз се опитвам да постигна смисъла или ценността на нещата. Смисълът или ценността обаче се постигат тъкмо чрез “механизма” на вживяването, на субективното преживяване, на чувстването. Да, наистина, моите чувства ми носят и задават смисъла на нещата. Този смисъл се поражда в душата ми, когато аз се вживявам в тях съвсем субективно. Този момент – ценностният, субективният – както е известно немилостиво бива пъден от науките, ала това не значи, че той следва да бъде подценяван или пък игнориран. Напротив, човечеството си е създало цяла духовна форма, чрез която търси и постига изчерпателния човешки смисъл на съществуващото, и това е изкуството. В поезията, в музиката, в живописта и прочие човешкият дух успява да се добере до един колосален човешки смисъл. Затова тази форма на духа, сравнима по значение с философията, ни дава безкрайно потребни на духа ни ценности – художествените, естетическите. Философията обаче не бива да подражава на изкуството, въпреки че този момент, който тук е доминанта – субективният, чувстването, оценяването, преживяването на смисъла – и във философията вероятно има огромно значение. Но философията не е чисто ценностно ориентирана, както е при изкуството, което наред с водещия ценностен момент има и един по-скрит познавателен аспект, който обаче е оставен на по-заден план.

Нашата субективност, когато е ориентирана към търсене и постигане на смисъла за нас самите, се опитва да разбира; разбирането е човешка проява, сравнима по значимост със знаенето, нищо че често твърде много я подценяваме. Да искам да зная и да разбирам са двата основни духовни импулса на човека, които в своето единство ни дават една по-цялостна, субективно-обективна картина на съществуващото. Може би точно тази е и задачата на философията. Дали пък въпроси, в които са налице – и то съвсем равнопоставено – и двата момента, субективният и обективният – не са тъкмо философски въпроси? Въпросите, по които се иска да мисля по-дълбоко, по-цялостно и някак си по-сериозно – това ли са философските въпроси? А може би неопределените човешки питания неизбежно по някакъв начин придобиват формата на философски въпроси? Възможно е и да е точно така, но е възможно и да не е – трябва да се определи по-точно кои въпроси са автентично философски и кои не са.

Ние всъщност вече доста напреднахме в определянето на това, което прави един въпрос философски. Онзи въпрос, в който не просто се стремим да знаем нещо, и който не е ориентиран просто към субективната ни оценка или впечатление, но в който тия два момента са в единство, заслужава да се нарече философски. Има обаче и един друг, трети момент, който винаги трябва да се отчита, и който е производен от първите два, и това е практическият момент. Човек иска да знае не просто ей-така, а защото се стреми знанието да му послужи за нещо. По същия начин и чувствата, давайки ни смисъла на нещата, ни подготвят да променим своята жизнена стратегия, сиреч да променим нещо вътре или извън самите себе си. Когато човек предприема някакви действия, инициирани от познавателни или ценностни мотиви, той осъществява това свое действие благодарение на волята си. Тази именно човешка активност има една практическа същност или измерение. Практическото, което има за своя сфера на изява и техниката, и изкуството, и разни други човешки дейности, не бива да се игнорира като компонент и на философското отношение. Ето защо, вероятно, във философските въпроси трябва да се крие и някакъв практически аспект – да искаме да променим нещо било вътре в себе си, било извън самите себе си.

Но ето че достигнахме до нещо твърде интересно: философското в някакъв смисъл е квинтесенция на човешкото – защото и човекът само това прави, именно познава, оценява, желае и действа. Действането, разбира се, е производно на първите три човешки прояви. А пък тия три момента в тяхното единство придават специфика не само на философските въпроси, ами и на философските отговори. За да философстваш смислено и пълноценно се иска да настроиш своя дух на три вълни: познавателна, ценностна и практическа, и на тази основа да постигаш един изключително значим и богат човешки смисъл. Ето защо философията в някакъв смисъл се оказва духовен двойник на човешкото и на самата човечност. По тази причина тя ни дава възможността да заставаме и да изявяваме себе си в една цялостна, интегрална човешка позиция спрямо съществуващото. И изкуството прави нещо подобно, но там акцентите са други. Същото може да се каже и за религията: тя също изразява една глобална и ценностно наситена човешка позиция спрямо истината на съществуващото.

И така стигнахме до нещо твърде просто, ала много значимо: философски са тъкмо най-човешките въпроси. Това са въпроси, които няма как да не интересуват всеки човек – ако той наистина иска да бъде цялостен човек, на когото не убягва нито едно от възможните измерения на съществуващото. Философията ни дава възможност да изявяваме самите себе си цялостно, и също така най-цялостно да се отнасяме към света и към самите себе си. Философията в някакъв смисъл е духовна анатомия на човечността и на човешкото. Тя ни позволява да навлезем дълбоко в своята човечност и по възможност най-цялостно да я постигнем и изявим. Ето защо философията е незаменима с нищо друго.

По тази причина се оказва, че има някои въпроси, на които нито една наука не може да отговори – и това са въпроси най-вече на философията. Непосилните за науката въпроси остават в прерогативите на философската проницателност. Те са от компетентността на философията. Тия, които си мислят, че без философия по-леко се живее, изглежда са изпаднали в непростимо заблуждение. Някои хора обаче си мислят, че философски са тъкмо въпросите, от които те нищо не разбират, сиреч неразбираемите въпроси били философски. Но не разбираме само онова, което не сме пожелали да разберем; неразбираемото просто настървява търсещия човек, а не го оставя в плен на отчаянието. Онзи, които обявява нещо за неразбираемо или пък за безсмислено, просто не е направил нужното и зависещото от него така нужния за живота ни човешки смисъл да се роди в собствената му душа.

А философията съществува за това: да помага на хората, застрашени от безсмислието. Сиреч тя може да ги предразположи към търсения и така да направи душите им по-възприемчиви към смисъла, без който животът ни наистина е застрашен от обезценяване. Философията може да ни помогне да разнищим всеки смисъл, да се доберем до дълбините на съществуващото, да постигнем най-важното за собствената си човечност, за онова, което ни прави човешки същества. Затова не вярвайте на ония, които, опитвайки се покажат известно остроумие, твърдят примерно, че философски са само въпросите, които не били добре поставени. Или че ако някои въпроси се поставят по-адекватно, те преставали да са философски: това тяхното е едно кухо остроумие.

Философията, така или иначе, си има доста неприятели, които обаче с неприязънта си към нея най-вече изобличават самите себе си в една не особено благоприятна светлина. Защото само духовната оскъдица може да е основата на такива едни капризи.

Няма коментари:

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!