Нека сега да се настроим да осмислим една прелюбопитна история около двама знаменити немски философи. Единият се нарича Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг (1775-1854), а другият е Георг Фридрих Вилхелм Хегел (1770-1831).Шелинг и Хегел били приятели в студентските си години. Дори живеели в една квартира – в качеството си на студенти в Теологическия институт в Тюбинген. И доста време след това били най-близки, били истински приятели.
Но станало така, че Шелинг съвсем млад написал първата си книга, която скоро го направила популярен, блестящ професор по философия. Шелинг написал най-добрите си книги за няколко години, при това създал три философии (!), три нови системи. В същото време Хегел упорито се занимавал с изучаването на всички науки, почти не пишел, понеже бил овладян от идеята да схване и изрази в целостта му цялото човешко знание, а също и да превърне философията в наука. Та Хегел по това време бил съвсем скромен частен учител по философия, а по-късно и гимназиален преподавател.
Двамата приятели не прекъснали отношенията си, пишели си писма, Шелинг дори окуражавал по-възрастния от него Хегел да излезе с нещо пред четящата публика. През 1808 г. Хегел издал книгата си “Феноменология на духа”, в която обаче излязъл с остра критика и на трите философии на Шелинг; последният пък останал с впечатлението, че приятелят му просто не го е разбрал, или – което е още по-лошо и по-обидно! – съзнателно е изопачил и дори е откраднал неговите идеи! Но възходът на Хегел вече започнал, скоро славата му засенчила тази на Шелинг. Хегел станал титуляр по философия на Берлинския университет, при това написал и издал още много книги. В един момент всички забравили за Шелинг и в устата на всички бил само Хегел.
Двамата някогашни приятели прекратили всякакви отношения помежду си, стигнало се дотам да се преструват при среща, че не се познават (например когато се срещали на публично място!). В Германия наистина в този момент като че ли всички забравили за Шелинг. А Хегел се къпел в лъчите на славата повече от 20 години. Шелинг се оттеглил в отдалечената провинция и доста злобно наблюдавал триумфа на някогашния си приятел Хегел.
Хегел умрял в 1830 г. Умрял по време на чумна епидемия в Берлин – когато всички учреждения били затворени за да не се пренася смъртоносната зарази, Хегел, вече ректор на Берлинския университет, наредил да отворят една аудитория, където той да продължи да си чете лекциите. Разбира се, заразил се с чума и скоро умрял – на 63 години. И след като катедрата му осиротяла, всички се запитали кой ли може да го наследи в университета. Питали се има ли философ от неговия ранг, който да е достоен да го наследи. Сетили се за почти забравения Шелинг и го поканили да оглави катедрата.
Шелинг приел, излязъл с критика на “въздушните кули” на своя някогашен приятел, отрекъл кардинално идеите му. И така, показвайки за сетен път своя гений, създал своята четвърта философия. Късната философия на Шелинг стимулирала неимоверно философското развитие – по същия начин, по който предишните му системи подготвили философията на Хегел.
А ето и няколко въпроса за самостоятелен размисъл:
• За какво ви говорят тези все пак необичайни отношения между двамата велики философи на ХІХ век? Защо Хегел и Шелинг толкова не се обичат, въпреки че на млади години са били неразделни приятели?
• Дали пък “лошите характери” не са причина за крайната студенина в отношенията им на зряла възраст? Не са ли могли да потиснат чувствата си – заради принципните, идейните въпроси на философията?
• Интересува ли ви същностната страна на техните отношения? Желаете ли да се запознаете по-внимателно с техните учения, с философските им идеи?
Разбира се, да се разгледат ученията на тия двама знаменити философи е твърде интересно, но пък това би ни отнело много време и място. А тук не ни е такава задачата. Затова всеки, който се интересува и иска да разбере какви са идеите на двамата велики философи, нещо не му пречи да се задълбочи в четенето на техните книги. И тогава ще преживее несравними с нищо духовни наслаждения, макар че на първо време текстовете им могат да му се видят трудни и неясни. Ала това са преодолими трудности, стига стремежът към разбиране да е налице.
Няма коментари:
Публикуване на коментар