петък, 27 ноември 2009 г.

6.5. Как да постигна бъдещето, което съкровено желая?


Да философствам означава опитвам се да разбирам. Да философствам съвпада с търся смисъла. Да философствам се свежда до прояснявам съществуването си. Как тогава философията да си е изживяла времето?! Не, не е възможно човек някога да престане да се опитва да разбира, да търси смисъла, да прояснява съществуването си. Защото ако се стигне до такъв момент в участта на човека и на самата човечност, то това ще означава, че самото човешко сякаш се е оттекло в канализацията – и вече не може да се върне. Философията може да умре само едновременно с човечността, защото те двете – в своите най-дълбоки измерения – изцяло съвпадат.

Моят чист порив към яснота е извор на непрестанните ми инициативи да внеса ред в съществуването си и в самия себе си. Тоест да постигна бъдещето, което сам си отреждам. Философията е точно това, този е нейният предел, нейната идея. Тя просто няма как да иска да бъде нещо друго, нещо повече. Главна тема на човека и на философията е темата за човешкото съществуване, за съществуването, което е достойно за човека. Човек трябва да избере подобаващото за човека съществуване, към което самия живот ни е призовал. От тази висока мисия ние няма как да избягаме.

Служейки самоотвержено на истината на съществуването, достойно за човека, искайки да бъда човек и правейки нужното, за да постигна себе си – т.е. да постигна човека в свое лице! – аз влизам в духовното поле, в царството на духа и на философията и ставам техен поданик. И щом като това ми се случва винаги и само за пръв път – аз преди това не съм живял, аз живея само един път! – то именно в това обстоятелство е и шансът за самата философия. Тя живее чрез чистотата и свежестта на милиони и милиарди млади човешки съзнания, които са ентусиазирани от величието на човешката мисия да разбираш един свят, който е така прекрасен – и за който трябва да бъдем достойни. Да, самият факт, че живеем в толкова прекрасен свят, ни показва, че ние, които сякаш сме сърце и душа на този свят, че ние, човешките същества, трябва да бъдем не по-малко прекрасни – защото нашият Велик Творец, поставяйки ни в един толкова прекрасен свят, ни е призовал да бъдем на висотата на толкова трепетното призвание да си човек. Човекът увенчава Божието творение – и това неимоверно задължава. Прекрасно е да бъдеш свободен човек, който сам твори живота си – и който е призван да превърне живота си в едно прекрасно произведение. А тази толкова проста – и затова толкова по-значима! – истина може да стане есенция на живота ни само благодарение на философията.

С копнежа си по автентичния живот аз изцяло принадлежа на царството на свободните духове, наричано философия – нима е малко това? Напротив, прекалено много е – и е невероятна чест да си носител на такова високо съзнание. Включвайки се с живота си в битието на истината и свободата, аз се обричам на оная човечност, която е чист израз на човешкото.

Но има и нещо друго. Не мога да пазя себе си само за самия себе си. Аз със своите философски прозрения така или иначе разширявам хоризонта на човешките виждания, на разбирането, посилно за човека. В това именно е скрита задача, на която служи избраният от мен живот в истина. А пък истината е тази, която освобождава, тя именно ме прави свободен. Философията е тази, която прави възможен един такъв избор. А той ме прави горд, че от многото възможности съм избрал тъкмо тази – да бъда свободен човек, който живее с патоса и вдъхновението на суверенен творец на самата човечност, която в мое лице има шанса да разшири пределите си или пък поне да постигне една най-пълноценна реализация.

Защото в мое лице аз откривам и преоткривам човека. И по този начин в някакъв смисъл се отказвам от себе си, от крайната, суетна и самодоволна субективност, вместила се в душата ми. Дали тъкмо в това не е идеята на автентичното свободно философстване, което така силно ме привлича?

Да, изглежда е точно така. Философията, вярвам в това, не може да е лукс, нещо излишно и прибавено към моята същност – о, колко са нещастни тия, които си мислят това?! Аз обаче не мога и не искам да бъда откъснат тъкмо от онова, което ме прави човек…

Няма коментари:

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!