Младият датчанин Сьорен Киркегор дочул в своята “гнила Дания” за триумфите на великите немски философи. Той отишъл в Берлин, но съвсем не се възхитил от професорската философия на Хегел, напротив, в негово лице дори твърде много си развалил мнението за немската философия изобщо. Та на Киркегор все пак в един момент, бидейки студент, се наложило да се яви на изпит по философия при Хегел.Младежът, очевидно твърде талантлив, си позволил да говори “собствените идеи”, което дотолкова не харесало на философското величие Хегел, че последният се видял принуден да му пише двойка. Вероятно не толкова простото незачитане на хегеловите разбирания било причина за гнева на Хегел; вероятно причина била изключителната необичайност на идеите на младия Киркегор, пълната им несъвместимост с идеите на самия Хегел. При това изглежда Хегел доловил и тънката ирония, с която Киркегор си позволил да интерпретира някои избрани места от хегеловата мисъл.
Но станало така, че Хегел скоро умрял от чума и, както е известно, Шелинг заел мястото му. Когато Киркегор се явил на изпит пред новия професор, той пак по същия начин изложил вижданията си. При това младият датчанин съвсем не можел да знае разбиранията на професора, известен с многото си философии, понеже, отвратен от немските философи изобщо, не отишъл даже да изслуша лекциите му. Пък си и бил доста нагличък този Киркегор де.
Шелинг обаче изпаднал във възторг от чутото, просълзил се и, разбира се, писал “шестица” на Киркегор. Оказало се, че младежът дума по дума изложил най-новата философия, най-новите идеи на професора, при това още преди да ги е чул от устата му! Така онова, което толкова неприятно изненадало Хегел, очаровало Шелинг – нима не е странно така да се възприема едно философско разбиране?
Киркегор по-късно станал един от великите философи на ХІХ век, макар че бил оценен истински едва от поколението, живяло в началото на ХХ век.
• Как си обяснявате и този епизод? Какво е мнението ви за Шелинг, който като старец успял да оцени идеите на един младеж (при това сам да ги споделя, сам на преклонна възраст да стигне до такива идеи!)? Как обяснявате съвпадението в разбиранията на двамата, на стареца и на младежа?
• Какво означава това, че Хегел не бил в състояние да оцени по достойнство различаващото се от собствената му философия? Свързва ли се това с желанието му да прави философията наука, да я издигне от нивото на любов към мъдростта до нивото на действително знание?
• Дали пък Шопенхауер не е прав в прекалено силните си преценки за своите велики съвременници, обрисувайки ги като нищожества? Кой от всички тези философи ви е най-симпатичен? А кой – най-неприятен?
Няма коментари:
Публикуване на коментар