По публикацията Кратка хронология на епичните борби, довели в крайна сметка до временното ми поражение - и до ликуването на всичките ми врази се получиха интересни коментари, които заслужават да бъдат запазени "за историята", щото показват много за състоянието на нравите в нашето свидно отечество в този момент; с оглед да не бъде пропилян този безценен "мат`рьял" и да бъде съхранен за бъдещите любознателни търсачи на истината за нашето време, ги публикувам отделно:
11 коментара:
Hristina Kalamova каза: Пожелавам успех и се надявам доброто да победи! Пожелавам и на г-жа Стоянка Анастасова да си получи и нейното добро!
Професор К.Райда каза: Здравствуйте, дорогой Ангел! Мы будем готовить письмо-обращение в суд по поводу Вашего неправедного и несправедливого "изгнания" из училища г. А. Пожалуйста, когда подадите иск официально, сообщите нам адрес, на который мы сможем его отослать, также мы отправим его и Вам (Вашему адвокату).
С уважением и непреклонной уверенностью в достижении справедливости, Ваш друг, проф. К.Райда.
Daniela Slavova каза: По повод плакатите се обадих на бившата си класна, с която от дума на дума разбрах, че е в тотална немилост, защото не иска да пише на някакъв сополанко 5 вместо 2... като знам колко благ човек е тази жена, явно момъкът наистина не е знаел нищо, но не е в това въпросът... обсъдихме директорката - която по мое време беше още учителка - и разбрах, че е подкупна, че коли и беси, а и че назначава откровено некадърни и слаби учители, с които се обгражда, за да я подкрепят... Това сигурно е картината повсеместно, и от десетилетия вече - но ми стана много мъчно, когато една достойна учителка, която ни увличаше, а беше и като майка за целия клас, ме помоли да не я издавам, защото откровено се страхува дали ще докара до пенсийката...
11-ти каза: Ахахаах, "бунтове на класове". Грънч, набий си в оперираната тиква, че няма как да пишеш незаслужени двойки и ние да те искаме! Да, ти не заслужаваш да бъдеш учител. Твойте "фенове" (ако не си писал коментарите сам, де) те искат в училище, но ти за учител НЕ ставаш! Няма как да не преподаваш уроци, да не знаеш на коя тема си и да изпитваш на нея! Това дори и в Америката, на която ти си такъв поклонник, го няма.
Ангел Грънчаров каза: Има интересен феномен у Нашенско: има хора, които се бунтуват срещу... свободата! :-) Искат си, видите ли, учителят да им казва какво е правилно да мислят и те като папагалчета да повтарят; ако ги поставиш в ситуация сами да търсят истината, сиреч, да мислят със собствените си глави, тогава се чувстват нещастни и обявяват бунт - бунт срещу свободата! "Искаме си да учим по учебник, как така тоя Грънчаров ще ни тормози и ще ни кара да мислим със своите глави, откъде-накъде?!"
Виждате ли докъде се е стигнало? Дегенерацията е пълна и тотална. Това именно е категорична демонстрация на пълния фалит и банкрут на абсурдната образователна Система: нейните жертви са дотам обезличени от Системата, че не са в състояние да осмислят и най-прости неща; в рамките на Системата се е загубил вече самият смисъл на образованието; щото това, което искат тия невинни души, всъщност е: искаме да не сме човешки същества, не искаме да сме свободни, мразим свободата, искаме да сме роби, искаме си веригите, без тях сме нещастни, без тях не можем да живеем, Ангел Грънчаров "не става за учител", щото ни тормози да се държим като свободни и достойни хора!
Да, аз наистина не ставам за учител от гледната точка на Системата - и това за мен е най-големият комплимент! Аз съм негоден да бъда послушен изпълнител на изискванията на безчовечната Система, по-голяма похвала до този момент не съм получавал! Благодаря Ви, други анонимчици.
Разбира се, никакъв "11-ти клас" не сте, сред младите хора няма чак такива скудоумци; аз добре познавам младите, дотам Системата не ги е повредила, и слава Богу; от името на някакъв хипотетичен "11-ти клас" пишат, разбира се, съвсем други хора, тях Системата изцяло ги устройва - щото им дава власт, незаслужени привилегии, щото в рамките на Системата некадърността им за автентичното образование остава скрита.
Както и да е, интересно ми е докога някои хора ще продължават да се излагат, да се крият зад гърба на учениците - защо такива нямат капчица достойнството да излязат от свое име. Ясно защо: защото безсъзнателно ги е срам. Мерзавците са и малодушни слабаци и подлеци, тия неща се свързват органично и неделимо...
Докторант Узунов каза: Че как :) Поне тази утеха си измислете след като стана видно, че и за даскал сте импотентен :))))))) ако ще се чувствате по-добре, създавайки си илюзии, хахаха, ваш проблем. Животът, за съжаление не е блог/фейсбук и виртуални like-ове не променят факта, че сте негоден за редактор, за даскалче, а още по-малко за философ. Цялата гилдия или ви се подиграва или не е чувала за вас, о Свободен дух :)))))) Трагикомичен сте ;)
Ангел Грънчаров каза: В психологията има един най-прост принцип: на проецирането на собствения недъг върху образа на оня, който неоспоримо те превъзхожда. Това е един елементарен психологически механизъм на компенсация на собствената непълноценност, служещ за получаване на една мнима удовлетвореност. Вие сте прекрасен, направо христоматиен пример за отдаването на подобни компенсации. Щом нямате нещо друго, с което да се покажете, ето, показвайте по този нелеп начин колко действително струвате. А другият, нормалният начин, характерен за разкриването на автентичната личност е следният: просто прави онова, което умееш, и така покажи на дело колко струваш.
Примерно вместо да повтаряш като мантра колко е лош Грънчаров като писател, вземи, напиши една книга и покажи, да речем, че умееш да пишеш значително по-добре от него. Този е естественият начин. Така правят неболните, здравите хора. Примерно, вместо да повтаряш колко лошо било списанието ИДЕИ, вземи направи свое списание и хората ще оценят кое е по-добро и кое - по-лошо. Да, ама вместо това ти повтаряш: оня там е лош, а аз, дето нищичко до този момент не съм направил, съм... "най-добрият"! :-) Тъпа работа, нали? Ето, в преподаването, докторант Узунов явно не е преподавал и един час, ама понеже го е бъзе да преподава, се е захванал да прави "докторантура", което е бягство от истински трудното и истински важното за философа: общуването с младите, с учениците.
И след като на дело същият този малодушник се е провалил чрез това бягство най-решително в тази област, преподаването, за да се самоуспокои някак, повтаря като мантра: "Ех, колко е радостно, че Ангел Грънчаров се провали като учител, ето, той, видите ли, вече не става за учител, ще ида да разцелувам другарката директорка, която го уволни!".
Това ако не е идиотизъм, сполай му кажи, нали така, умни ми докторанте?! Сега след този мой коментар май пак ще се оттеглиш в мишата си дупка и ще продължиш да трупаш злоба и завист по повод на това, което моя милост прави. Крайно тъпа работа е тази. Вземи и ти нещичко направи. Прави нещо. Покажи на дело колко струваш. Празното самохвалство е тъпа работа. Успехи ти желая!
С поздрав: Ангел Грънчаров
11-ти каза: Хахаха Грънч, не се прави на поласкан. Да, аз обичам свободата и затова имам свободата да подавам оплакване до директорката след като некадърен даскал като теб не преподава! Работата на учителя е да преподава учебен материал, ти не го правиш... Браво... Свобода!
Колкото до "11-ти КЛАС", това "клас" ти си го добавил! Аз съм 11-ти номер в клас. Ако искаш да не съм анонимен, можеш да махнеш тази опция от коментарите... Ооо, я чакай! То така няма да можеш сам да си пишеш сам насърчителни коментари, които са подписани с чужди имена!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар