Ще проучим как принципите на разума могат да бъдат приложени при определянето на валидността или липсата на валидност на астрологията.
Въведение
В урок 1 видяхме какво е разум и се запознахме с различни рационални методи и принципи. Как прилагаме тези принципи в реалния живот, спрямо реални проблеми и въпроси? Ще разгледаме два такива въпроса. Първият, обсъждан тук, е астрологията.
Начало на оценката
Вероятно вече сте виждали хороскопи. Тези малки предсказания по вестниците и другите медии претендират, че ви казват, само въз основа на датата ви на раждане, какво ще ви се случи през деня. Това е част от астрологията. Астролозите твърдят, че са в състояние да определят личността на човека и нейното бъдеще въз основа на положението на някои звезди и планети.
Проста форма на астрология, подобна на хороскопите, представлява взимането на рождената дата на човека и сравняването на зодиакалните знаци - съзвездия, въртящи се по нощното небе през годината. По-сложните форми на астрология включват планетите от Слънчевата система.
Когато изследваме идея като астрологията, която:
- предполага съществуването на нови връзки между елементите (в този случай влияние върху хората от страна на звездите),
както и
- твърди, че тази връзка има отражение в реалния свят, което можем да измерим (в този случай, влиянието върху личността или нейната съдба),
то трябва да отговорим на два въпроса:
1. Може ли да работи? (доказване на връзката, "на теория")
2. Работи ли? (измерване на резултатите в реалния свят, "на практика").
Забележете, че тук слагам изразите "на теория" и "на практика" в кавички. Въпреки че обикновено се схващат като противопоставени, "теорията" и "практиката" са просто двете страни на една и съща монета: реалността.
И "теорията", и "практиката" са или верни, или неверни, тъй като в реалността едно нещо или съществува, или не. Когато обсъждаме дали една идея е възможна или дали ще работи, ако бъде приложена, ние обсъждаме едно и също нещо – а именно дали идеята е валидна или не. Просто я разглеждаме от различни ъгли.
Последният важен въпрос, който трябва да си зададем в момента, е: коя е най-добрата алтернатива? Голият въпрос "рационална ли е астрологията" не е достатъчен. Дори и да има малко доказателства за дадена позиция, тя все пак може да бъде най-рационалната позиция в този момент.
Нека илюстрирам това с един пример. През 1911 г. Ръдърфорд формулира ядрения модел на атома, който включва факта, че атомите се състоят почти изцяло от празно пространство. Той определя това, като бомбардира тънък златен лист с алфа-частици. Това е епохален експеримент. Преди създаването на ускорителите на частици няма как да се изследва атомът, освен чрез груби и индиректни методи. Трябва ли по този повод да упрекваме Ръдърфорд, че не е знаел за съществуването на кварките? Не, разбира се, че не. Онова, което е направил, е да провери дали предходният модел е бил валиден, открил е, че не е, и е изработил нов модел, който отчита новите факти. Следователно новият модел е бил по-рационален.
Същото важи и за астрологията. Въпросът "валидна ли е астрологията?" предполага, че има алтернативи, с които тя да бъде сравнявана. В този случай най-силната ни алтернатива е идеята, че личността се определя основно от мозъка и образованието. Що се отнася до бъдещето, това е много сложен въпрос, но има нещо, което може да се каже със сигурност (от неастрологична гледна точка), и то е, че бъдещето има съвсем малко общо със звездите.
Нашите отговори на двата въпроса по-горе и разликите между тях и отговорът на конкурентната ни позиция ще определят дали има обективни доказателства за валидността на астрологията.
Теоретичните доказателства
Да започнем с първия въпрос: може ли да работи? Предложената връзка между звездите и хората правдоподобна ли е?
Единствените значими въздействия на звездите и планетите върху нас са гравитацията и светлината. Най-очевидният пример за такова въздействие са приливите, при които Луната кара нивото на морето да се повишава значително.
Само че значимо ли е това въздействие? В случая с раждането, някои хора твърдят, че лекарят упражнява много по-силно гравитационно въздействие върху новороденото, отколкото звездите. По същия начин и предметите, които са по-близо до нас, могат да упражняват като цяло много по-голямо гравитационно въздействие, отколкото звездите. Ако случаят е такъв, то звездите не могат да бъдат основният източник на въздействие върху нас. Да погледнем следното. (Забележка: сега ще използваме малко физика и математика. Ако това не ви е интересно – за което не мога да ви упреквам – просто прескочете тази част.)
Както вероятно знаете, гравитацията е пропорционална на масата и обратно пропорционална на квадрата на разстоянието. Уравнението на гравитацията е F = (G*m1*m2) / r2.
Най-близката до нас звезда (освен слънцето) е Proxima от съзвездието Кентавър, на 4.24 светлинни години (4.03x1016 m) и с маса приблизително 2x1029 kg. Използването на тази звезда е доста щедро предположение, тъй като повечето звезди от зодиака са десетки или стотици пъти по-далеч от Proxima от Кентавър.
При тези обстоятелства да предположим, че едно бебе тежи 5 кг (това не се отразява на сравнението), и ще получим F = (9.8*5*2x1029)/(4.03x1016)2 => F = 9.8x1030/1.62x1033 => F = 0.00605 N.
Някои астролози, както казах, използват и планетите от Слънчевата система. За да им дадем предимството на съмнението, ще вземем най-близката планета, Венера, в най-близката й до Земята точка. В този случай получаваме: F = (9.8*5*4.9x1024)/(38.2x109)2 => F = 2.4x1026/1.46x1021 => F = 164 383 N. Сега, ако предположим, че човек с тегло 100 кг, например лекар, стои на разстояние 1 м, получаваме: F = (9.8*5*100)/0.52 => F = 4 900/0.25 => F = 19 600 N.
За бебе с тегло 5 кг получаваме: от Proxima от Кентавър (най-близката звезда след Слънцето) получаваме средна сила от 0,00605 N, което на практика не оказва никакво влияние. Влиянието на Венера в най-близката й точка е около 164 000 N. И накрая, човек с тегло 100 кг, застанал на 0,5 м разстояние, упражнява сила от 19 600 N.
Тези изчисления ни дават известни насоки за влиянието от различните посоки. Трябва да се отбележи, че човек на разстояние половин метър ще упражнява много по-малка сила, отколкото на разстояние 0,25 м и много повече, отколкото на разстояние 1 м. Причината за това е фактът, че гравитацията се променя пропорционално на масата, но обратно пропорционално на квадрата на разстоянието.
Така докато далечните звезди имат незначително влияние върху бебето, близките планети може би оказват сериозно влияние. Това важи и за хората наоколо, за разположението на болницата и други близки физически фактори.
Сега, когато знаем, че това е възможно, се връщаме към въпроса: правдоподобно ли е? Защо едно бебе да се развие различно от друго бебе само заради разлика в силата на гравитацията? Няма биологични доказателства, че тялото усеща гравитацията по този начин. Ако сте космонавт без късмет и падате в черна дупка, тогава да, промените в гравитацията ще бъдат много важни за вашето бъдеще, но не и във всекидневния живот.
Мога да си представя една възможна връзка. Тъй като гравитацията се отразява повече на течностите, може би гръбначномозъчната течност се движи и създава определени смущения. Само че как това може да се отрази на формирането на личността, изобщо не е ясно.
Макар и да трябва да останем отворени за възможността подобна връзка да бъде открита, доказателствата сочат, че това още не е станало. А в случая със съзвездията, които са в основата на хороскопите, тя е практически невъзможна, поради изключително малкото гравитационна сила, идваща от тези звезди.
Емпирични доказателства
Многобройни проучвания са били провеждани, за да се определи дали астрологията има каквато и да е валидност. Ето един списък от такива проучвания. За съжаление повечето от тях са напълно отрицателни. Дори и много астролози признават липсата на научни доказателства. Мнозина са убедени, че анализът на личността и предсказанията, направени от астролозите, са верни, защото "работят". Нека оценим това.
Прочетете следните твърдения за себе си и отбележете тези, с които сте съгласни:
Много сте общителни, радвате се да сте с другите и със сигурност предпочитате да не сте сами. Топли и привързващи се, правите всичко възможно, за да накарате другите да ви харесат. Презирате грозотата, за вас да сте заобиколени от красота и хармония е жизнена необходимост. Предпочитате хубавите дрехи, привлекателния дом и приятната среда, където и да сте. Фините ви вкусове важат и за музиката и изкуството. Понякога сте много нерешителни, колебаете се, когато сте принудени да направите избор, тъй като имате способността да виждате и двете страни на всеки въпрос.
Сега направете същото със следните твърдения:
Вие сте необщителни и предпочитате да сте сами, вместо с другите. Студени сте и не искате другите да ви харесват. Предпочитате грозотата и не смятате красотата и хармонията за необходими. Предпочитате грубите дрехи, грозния дом и отблъскващата среда, където и да сте. Винаги сте праволинейни и никога не се колебаете при избор, защото умът ви вижда само едната страна на всеки въпрос.
Вероятно сте отбелязали четири или пет от първата група твърдения и нито едно от втората. Аз всъщност написах във втората поредица точно обратното на първата, която пък е взета от истинска астрологична страница. Фактът, че първата серия твърдения (астрологичните) са неясно формулирани и могат да бъдат приложени практически към всекиго, може лесно да се види, когато прочетете втората серия. Никой няма да твърди, че е необщителен или че предпочита отблъскваща среда!
В някои случаи хората винаги биха се съгласили с дадено твърдение, но биха се съгласили винаги и с противоположното му твърдение. Пример за това е "вие сте много независими" и "разчитате много на другите". Ние сме зависими или не – при различни обстоятелства. Твърденията са твърде многозначни, за да казват изобщо нещо.
Това явление се нарича ефект на Форер – приемане на мъгляви твърдения, само защото ни звучат приятно. При всеки проведен тест става ясно, че ефектът е почти напълно проявен, ако се приложи правилно. Той е част от много псевдонауки, особено предсказания (по мъртъвци, по линиите на дланта и т.н.).
Тези факти ни показват, че астрологията вероятно е просто набор от мъгляви твърдения, които изглеждат смислени. Въпреки че е възможно астрологията да е валидна по някакъв друг начин, ние нямаме обективни доказателства за него.
Ефектът на Форер сам по себе си е урок по епистемология. Той ни казва, че ако и да смятаме, че дадено предсказание например е точно и доказва нещо, обективното изследване на такова твърдение ще открие, че то е само психологически трик.
За да оценим нещо рационално, имаме нужда не да потъваме в него и да се ограничаваме до свързаните с него твърдения, а да разширим хоризонтите си и да изследваме въпроса подробно и добросъвестно съгласно приемливи методи за проучване и чрез наблюдение отблизо, когато е възможно.
Заключение
Към случая с астрологията може да бъде приложен скептицизъм. Астрологията е невероятно твърдение, тъй като е в конфликт както с научните факти, с които разполагаме, така и с ежедневния ни опит. А както вече знаем, придаването на валидност на невероятното изисква невероятни доказателства. "В моя хороскоп пишеше, че ще имам късмет, и спечелих безплатен билет за лотарията!" – това просто не върши работа.
В началото на този урок казах, че трябва да отговорим на два въпроса:
1. Може ли да работи?
2. Работи ли?
Сега вече можем да им отговорим.
1. Теоретични доказателства за връзката между планетите и личността до момента не са познати и трудно можем да си ги представим. Освен това основаването на астрологията на звездите е напълно безполезно. Следователно нашият отговор на този въпрос трябва да бъде "не, доколкото знаем".
2. Научните проучвания показват множество отрицателни резултати и няколко оспорвани резултата. Фактът, че астрологията изглежда "работи", се доказва като тривиален чрез изследване на ефекта на Форер. Тук нашият отговор е същият: "не, доколкото знаем".
Нашата конкурентна хипотеза, която не се опитва да прави предсказания, има повече подкрепа от астрологията. Точният източник на личността още не е открит, но имаме доказателства, особено благодарение на последиците от мозъчните увреждания, че определени части от мозъка отговарят за личността. Знаем освен това, че лекарствата променят поведението (най-известният пример е "Прозак"), а в някои случаи, като при биполярното разстройство например, изследванията доказват генетична връзка.
Нашето заключение в този случай е, че трябва да отхвърлим астрологията като валидно обяснение.
Само че трябва да разберем, че всяко заключение относно истинността на нещо винаги е "засега". Ако открием нови доказателства за по-добра хипотеза, или пък ако проучванията покажат, че някои форми на астрологията са валидни, то тогава ще трябва да преразгледаме това заключение.
Това важи за всяко познание. Нашето използване на разума се основава на контекст от познание – т.е. на нещата, които знаем в даден момент. Колкото повече неща откриваме, толкова повече нараства нашият контекст и толкова по-точно става знанието ни.
Вече видяхме примера с Ръдърфорд. По-радикален пример е възгледът на древните за природата. Те са озадачени от смяната на сезоните, от движението на звездите и от много други неща. Струва им се невъзможно да ги разберат и следователно за тях не е проблем да приемат, че куп богове са отговорни за тези промени. Означава ли това, че те са били ирационални? Не е задължително. В същото положение вероятно и ние бихме си помислили същото нещо. Но сега, когато знаем толкова много за законите на природата, човек, който вярва днес, че боговете контролират всеки аспект от природата, може да бъде осмян.
ДРУГИ САЙТОВЕ, КОИТО ДА ПОСЕТИТЕ:
Ефектът на Форер (речник на скептика) и
Онлайн тест за ефекта на Форер със забавни резултати
събота, 24 април 2010 г.
УРОК 1: КАКВО Е ОБЕКТИВИЗЪМ. ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА РАЗУМ
Това е вашият увод в обективизма и в неговото централно понятие – разума. Ще изследваме общата структура на обективизма, както и разумът и неговите резултати.
Въведение
Важно е да се разберат понятията, които ще представя тук, тъй като те са основополагащи за разбирането на следващите понятия, които ще изследваме.
Учебният ни материал за по-голямата част от курса, се базира на "Обективизъм: философията на Айн Ранд" (накратко ОФАР) от Леонард Пейкоф. Въпреки че не препоръчам като цяло материалите на господин Пейкоф, тъй като са доста доктринерски, неговата книга е единственият пълен преглед на обективизма в момента (доколкото такова нещо изобщо е възможно) и тук ще използвам нея. Просто искам да ви предупредя да не приемате думите му като "евангелие".
В рамките на този курс ще давам материал за четене (обикновено 2-3 страници, които бързо се четат) от ОФАР за тези от вас, които се интересуват от обсъжданата тема или търсят по-подробни обяснения. Ще давам и връзки към някои уеб-сайтове. Това не бива да се разглежда като безусловна подкрепа за съответния сайт. Подкрепям само сайтове, които съм изброил на страницата с връзки. Както винаги, мислете сами и не вярвайте на всичко, което четете (включително и на този курс!).
Какво е обективизъм?
Обективизмът е създаден от Айн Ранд, философ и писател, която през 1957 г. публикува "Атлас изправи рамене" – втората най-влиятелна книга след Библията (според едно проучване на Библиотеката на Конгреса). Ранд е родена в комунистическа Русия (като Алиса Розенбаум) и емигрира в Америка, където работи като сценарист и писател. Философията й се оформя от ранните й преживявания и от срещата й с философията и политиката на Запада. След нейната смърт за основен застъпник на обективизма се приема Дейвид Кели, ръководител на Обективисткия център.
Обективизмът е философска система
"Философска", защото дава собствени отговори на философски въпроси= „Система”, защото всяка идея в обективизма произлиза от предшестващи я по-основни идеи.
Всички обективистични твърдения са свързани с други предхождащи ги твърдения, и така до самите основи на реалността, които се наричат метафизика. Това важи за всяка философска система. Както знаете, една къща трябва да има основи – без тях не може да оцелее. По същия начин и всяка система на познанието трябва да почива върху аксиоми. Математиката се основава на числа и операции. Химията се основава на елементи и техните комбинации.
Обективизмът има следната основна структура:
1. Метафизика – Изучаване на реалността
(Каква е същностната природа на реалността такава, каквато я виждаме? Дали реалността е обективна или субективна?)
Обективизмът твърди, че реалността е обективна и независима от нашия ум.
2. Епистемология – Изучаване на връзката на човека с останалата реалност чрез познание.
(Какво е естеството на познанието? Как можем да го придобием?)
Обективизмът твърди, че най-добрият начин да постигнем познание е чрез разума.
3. Етика – Изучаване на начина на действие
(Как да действаме? Какви трябва да са нашите ценности?)
Обективизмът твърди, че оптималната морална система е рационалният личен интерес.
4. Политика – Изучаване на оптималната политическа система
(Какви права имаме? Какво трябва да бъде правителството?)
Обективизмът твърди, че оптималната политическа система е либертарианството (минималното правителство), граждански свободи и капитализъм.
5. Естетика – Изучаване на изкуството и красотата
(Какво е изкуство? Коя е оптималната форма на изкуство?)
Обективизмът твърди, че оптималната форма на изкуство е романтичният реализъм.
(За по-подробен анализ на тази структура от самата Айн Ранд виж страницата на Института "Айн Ранд" в частта "Основи на обективизма")
Когато казваме, че някой е обективист, имаме предвид, че той е съгласен с отговорите, които обективизмът дава в тези пет основни области. Разбирането им не е важно за момента, тъй като ще изследваме точка 2 в този урок и в следващите два, а точки 3 и 4 – в други уроци (метафизиката и естетиката са извън обхвата на този курс). Важното обаче за тази структура е, че обективизмът е дедуктивна система.
Дедуктивната система е система, в която колкото повече напредвате, толкова по-специфична става материята. По-ранните понятия са общи случаи, а по-късните са все по-специфични.
Това лесно може да се види, ако отново погледнем структурата: метафизиката е изучаване на реалността – едва ли има нещо по-общо от това! Епистемологията е по-специфична, тъй като изучава част от реалността – познанието. Етиката е частен случай на епистемологията, тъй като изучава конкретен тип знание – знанието как да действаме. По същия начин политиката не изучава действията, а специален клас действия – действията, свързани със социалната система. Ако всяка идея от всяко от тези разклонения може да бъде изолирана и изучена, това се прави с пълното съзнание, че тя е изведена от предходна идея и че това има последствия в реалния живот. Както казва Пейкоф в увода на ОФАР (стр. 3), без това осъзнаване можем само да се въртим в кръг: "За да може една философска идея да функционира наистина като насока, човек трябва да познава пълната система, към която тя принадлежи. Идея, взета от средата на нещо, няма никаква стойност, не може да се оцени и няма да работи. Човек трябва да познава връзката на идеята с другите идеи, които й дават контекст, определение, приложение, доказателство. Човек трябва да познава всичко това не като теоретична цел сама по себе си, а с чисто практически цели: за да може да се основава на дадена идея, да я използва рационално и в крайна сметка да живее". (Ако имате книгата, прочетете и параграфа след този, който дава пример за такова "взимане от средата".)
Това обаче е и аспект, който прави изучаването на обективизма по-трудно от това на други идеологии. Идеите са свързани: нито една не може да бъде изучавана сама по себе си като единно цяло. Но ако разбирате структурата, която описах, вашето изучаване на обективизма ще бъде много по-лесно.
Разум
Централното понятие на обективизма е разумът. Разум е името, което даваме на група методи, които, взети заедно, ни помагат на намерим познание. Тези методи са:
1. Формиране на понятия – съставяне на валидни понятия, които след това можем да използваме в процеса на разсъждение. В известен смисъл всички бебета правят точно това: по този начин ние си създаваме разбиране за думите.
2. Сетивно възприятие – интерпретиране на данните, подадени от сетивата. Това също е съвсем естествено, въпреки че правим грешки по-лесно в необичайни ситуации (например при така наречените "оптически илюзии").
3. Логика – метод за "непротиворечива идентификация" – елиминиране на противоречията, които могат да възникнат в процеса на мислене. Това е по-малко очевидно, въпреки че повечето от вас са се натъквали на поне няколко заблуди.
Казах, че разумът е група методи. Това обаче не означава, че можем да използваме един или друг от тях независимо. Можем да ги класифицираме така за удобство, но на практика няма начин да използваме един, без да използваме другите. И трите ни метода участват в мисленето ни едновременно.
Да вземем за пример възприятието. Погледнете стената пред себе си. Само че може да сте навън и да четете от екрана на преносим компютър! Тогава погледнете небето, това ще свърши работа.
Това може да изглежда много просто - просто виждате стената и това е всичко. Виждате цвета, формата, грапавината и така нататък. Но дори и само за да знаете какъв цвят е стената, трябва да знаете какво е стена, какво е цвят и как се изразяват различните цветове. Правите го чрез понятия (стена, бял, бежов, черен). Освен това разпознавате стената като стена, а не нещо друго, тъй като тъкмо това възприемате. Не виждате екран на компютър, крава, Бог или числото 7. Стената също има определена идентичност – тя е такава, а не друга. Така виждаме, че разпознаването на цвета на стената предполага множество логически факти. Обикновено не мислим за тези факти в ежедневния живот, но те неизменно са там.
За по-строго обяснение на тези методи ви приканвам да се обърнете към ОФАР (понятия на стр. 73-74, логика на стр. 118-119 и сетивни възприятия на стр. 39-40).
Разумът е централно понятие, защото може да бъде приложено към всяка област на познанието. Докато очевидно не можете да стигнете далеч без професионални познания в която и да е област – независимо дали е физика, недвижими имоти или плетене – следването на разума ни държи в правия път и ни гарантира, че не се отдалечаваме твърде много от реалността.
Всяко разсъждение, което не е логично, противоречи на правилната интерпретация на данните от сетивата, или е основано на недоказани или непоследователни идеи, е във висша степен подозрително. Разсъждение, което не нарушава тези методи, вероятно е валидно.
Всяка висша дисциплина работи само ако е основана на разума. Науката успява да разбере природните явления, защото се основава на разума (наблюдение, изпитание, потвърждение).
Има и други фактори, които могат да ни помогнат да определим дали нещо е вярно или не, т.е. дали знаем нещо или не. Сега ще изследваме тези фактори.
Познание и рационални принципи
Що е познание? Когато знаем нещо, поне за нас то е истинен факт за реалността. Казваме: "Знам това, мисля, че е вярно." Познанието не е просто вярване или мнение, а твърдение, подкрепено с всички доказателства, които можем да намерим.
Основният принцип на познанието е, че за да познаем нещо, е необходимо обективно доказателство. Обективното доказателство е такова, което произлиза от трите обсъдени вече метода: формиране на понятия, сетивно възприятие и логика.
Това предполага няколко важни принципа. Важно е тези прости, но мощни принципи да бъдат разбрани, за да използваме ефикасно разума. Сега ще изложа накратко някои от тях.
Бръсначът на Окам е вероятно най-известният от тези принципи. Според него ако имаме две хипотези, които обясняват един и същ набор от факти, най-простата хипотеза (включваща най-малкия брой нови елементи и механизми) е най-добрата.
Този принцип е просто различна формулировка на основния принцип, но от друг ъгъл. Трябва да представяме доказателства за всичко, което смятаме за истинно. Ако нещо в нашата хипотеза не е необходимо за обясняване на фактите, които вече имаме, то значи няма доказателства за неговото съществуване.
За да разберем това по-ясно, нека вземем примера със Земята. Ние сме сигурни, че Земята е приблизително сферична, тъй като виждаме сянката й върху Луната, обикаляме света и виждаме неговата кривина, и сме я виждали от космоса. Това са доста солидни доказателства.
Само че някой може да дойде при вас и да каже: "Земята не е кръгла! Плоска е." Ако го попитаме как неговата хипотеза обяснява наличните факти, той може да измисли какви ли не рационализации, например "Земята изглежда кръгла върху Луната, защото нейната повърхност е кръгла и винаги е обърната с лице към Луната, рефракцията на въздуха създава илюзията за кривина, НАСА лъже" и други подобни безсмислици.
Няма съмнение, че може да измисли обяснение, което да "работи" (да обяснява всички първоначални факти, които наблюдаваме). Но не това е важното. Важното е, че като въвежда всички тези нови механизми и необичайни обяснения, той прави хипотезата си по-сложна от нашата. Всички тези механизми и обяснения не са доказани. Освен ако не намерим доказателства за тях, идеята, че Земята е плоска, остава ирационална.
Бръсначът на Ранд е принцип, създаден от Айн Ранд. Всъщност има две формулировки на бръснача. Първата е "една идея не бива да се разширява ненужно, нито да се стеснява без оглед на нуждата". Това е предупреждение да съхраняваме полезността на идеите си, а не да ги нагаждаме към целите си. Добър пример за нарушаване на този принцип са политици, които често използват емоционални думи като "свобода", "демокрация" и "права" без да разбират ясно тяхното значение.
Втората формулировка на Бръснача на Ранд е "провери предпоставките си". Както пише Айн Ранд в "Атлас изправи рамене", "в същността и природата на съществуването противоречията не могат да съществуват – ако решите, че сте се натъкнали на противоречие, проверете предпоставките си, и ще откриете, че една от тях е погрешна". Това е пряко последствие от логиката и е полезно за разбиране на несъответствия, парадокси или привидни противоречия.
Във всекидневния живот, ако не сте съгласни с някого дали нещо е "пурпурно" или "винено" на цвят, ще се опитате да откриете какво представляват тези цветове според него, или да му покажете цветна палитра – тоест ще се върнете към предпоставките за вашата оценка, за да разрешите това несъгласие. Същото важи и във философията, но е по-лесно в този случай, тъй като порядъкът на идеите е ясен.
За изложение на тази концепция и за начина, по който се прилага в съвременната философия, виж ОФАР от края на стр. 139 до стр. 141.
Логическите заблуди са различни правила за нелогично разсъждение, т.е. какво да не правим. Няма каноничен списък на заблудите – има толкова заблуди, колкото и логически грешки. Ако не познавате логическите заблуди, направете справка със списък като Ръководството на Стивън за логически заблуди (относно ролята на логиката в интегрирането на нашето познание прочетете долната половина на стр. 138 в ОФАР).
Така например някои заблудени участници в спор цитират авторитетни фигури, които нямат връзка с областта, която коментират, да не говорим за професионален опит по въпроса (например физици, които спорят за креационизма). Те се опитват да се възползва от доверието, което внушава авторитетът, а не от доказателствата или професионалните си познания. Това е позоваването на авторитет.
Забележете, че общоприетите и доказани научни факти или друго общоприето познание не са позоваване на авторитет, освен ако няма причина да се съмняваме в доказателствата, на които са основани тези факти. Например един защитник на безплатната енергия не може просто да твърди, че законите на термодинамиката са заблуда. Те са толкова солидни, че трябва да има невероятно силни доказателства, за да бъдат отхвърлени. А това ни води до следващия принцип.
Скептицизмът е търсенето на невероятни доказателства в отговор на невероятни твърдения. Ако направите невероятно твърдение, по-добре да имате пропорционално доказателство, с което да го подкрепите. Това е просто следствие от изискването за обективно доказване и Бръснача на Окам.
Ако някой твърди например, че машините с безплатна енергия опровергават законите на термодинамиката, можем да поискаме строго доказателство за такова невероятно твърдение. Поставянето на шоу и излагането на колело, което се върти няколко минути на панаирджийска атракция, представлява доказателство, но не и достатъчно доказателство. Ние ще изискваме изследване на вътрешността на машината, изпитване на енергийните й характеристики, основни научни доказателства на действащите механизми и т.н.
Дихотомиите (разделенията на две части) често са опасни. Склонни сме да разделяме областите по начин, който ни прави слепи за други възможности.
Така например разделянето на политическия спектър на "ляво" и "дясно" ни заслепява за безбройните политически мнения отвъд тези две точки. Всъщност голяма част от заслугата на Айн Ранд е разбиването на голям брой фалшиви дихотомии (включително и тази между мистицизма и епистемологичния скептицизъм, която ще видим в следващата част).
Но ако се използват както трябва, дихотомиите могат да бъдат много полезни, особено за разделянето на обширни предмети на части. Моят личен метод е прост – а мисля, че и за вас ще бъде полезен.
Нека вземем един прост пример и да предположим, че мислите за влиянието на зъбите върху подбора на храна на животните. Ще разделите областта "животни" на две дихотомии: със/без зъби и месоядни/немесоядни. Така ще се окажете с четири категории (месоядни животни със зъби, месоядни животни без зъби, немесоядни животни със зъби и немесоядни животни без зъби). Ако някоя от тези категории не съществува в действителност, тя може да се елиминира и така ще останете с три категории.
Важно е да извършвате разделянето по взаимно допълване, не само по противопоставяне. Например допълнителното на бялото не е черното, а всички не-бели цветове.
Използвайте научни изследвания; ако не можете, измервайте количествено; ако не можете, оценявайте. Това е може би най-важният принцип, когато търсим емпирични доказателства. Важен е, тъй като грубите ни преценки обикновено са неточни и са замъглени от нашите впечатления.
Ако можете да намерите научни изследвания, използвайте ги. В противен случай се опитайте да намерите процентно съотношение или число, което ви дава някакви насоки. Иначе поне се опитайте да оцените порядъка или величината на явлението.
Ето няколко примера:
"Няколко души са били излекувани в Лурд" става "само 66 случая са били потвърдени от Църквата от самото начало, при 5,5 милиона посетители всяка година".
"Молитвата за застъпничество може да бъде ефикасна" става "повече от 1200 проучвания по въпроса са били публикувани и все пак до момента не е бил открит необясним ефект".
Разумът и неговите алтернативи: примерът със зара
Както видяхме, познанието се основава на откриването на обективни доказателства. Разумът се състои от логика, формиране на понятия и сетивно възприятие.
Има две други основни позиции относно познанието: мистицизъм и скептицизъм. Забележете, че има и друго значение на думата "скептицизъм". За да не ви объркам със "скептицизма", който вече видяхме в последната секция, тук ще използвам термина "епистемичен скептицизъм".
Мистицизмът – наричан също вяра – се състои в намиране на познание чрез субективни методи като откровение, доктрина, авторитет или емоции. Епистемичният скептицизъм се състои в отрицаването на познанието като цяло или в отрицаване на факти от реалността.
Тези две алтернативи всъщност са една и съща. И двете се състоят в отричане на реалността в полза на собствените ни желания и емоции. За да разберете това, прочетете раздела за мистицизма и епистемологичния скептицизъм в ОФАР, стр. 182 – 184.
За да илюстрираме как тези алтернативи се съпоставят с реалността, нека вземем един много опростен пример за процес на взимане на решение.
Да предположим, че хвърлям зар с двадесет страни върху плоска маса. Зарът по необходимост ще спре върху една от тези страни. Сега питам човек, който представлява всяка една от алтернативите, да ми каже кое число ми се е паднало.
Рационалният начин да го направи ще бъде да погледне зара на масата (сетивно възприятие) и да ми каже числото, което вижда. Мистичният начин ще бъде например да избере любимото си число и да се надява, че то е правилният отговор, или пък да избере случайно число (прищявка). Скептикът просто ще отрече, че има верен отговор (отрицание).
Кой ще даде най-много верни отговори? Човекът, който използва разума, разбира се. Той ще отговаря вярно всеки път, ако не прави никакви грешки. Онзи, който използва мистицизъм, ще бъде прав няколко пъти, но в повечето случаи ще греши. За всяко хвърляне ще има шанс едно от двадесет да бъде прав. Човекът, който отрича, че има отговор, никога няма да бъде прав, тъй като няма да даде отговор.
Очевидно би било безумие да не се погледне зарът. Примерът може да изглежда абсурден, но в реалния живот нещата също стоят така, само дето зарът има хиляди, дори милиони страни.
Да вземем по-сложен пример от реалния живот. Как са се появили човешката раса и съществуващите биологични видове на Земята? Научният отговор е прост: неодарвинизъм (накратко, приспособяване на ДНК чрез естествен отбор и мутации).
Какви са другите опции? Има една очевидна – християнският креационизъм. Но почакайте! Забравяте ортогенезата, неоламаркизма, процесуалния структурализъм, салтационизма и други. Има и хиляди истории за сътворението, както и разнообразни богове в комплект с тях. Например гърците смятали, че Прометей е изваял човека от вода и пръст. Египтяните вярвали, че смъртта на един гигант на име Пангу е създала земята и небето, и че първите хора са паразитите върху неговото тяло.
Вярата е несигурна авантюра. Може да е емоционално богата и убедителна авантюра, но това не я прави по-малко несигурна.
В отговор на същия въпрос епистемологичният скептик, който вероятно е постмодернист, би казал, че науката като цяло се основава на фалшиви предпоставки и че не би трябвало да задаваме такива въпроси или пък че не е възможно да се разбере отговорът. Малцина обаче биха били толкова дебелокожи, че да отрекат съществуването на човешката раса. И за отрицанието има граници.
За отрицанието има граници, но граници има и за вярата. Никой не може да бъде мистик или епистемологичния скептик последователно. Не е възможно да се придържаме последователно към емоциите си или пък да се съмняваме във всичко, на което се натъкваме. Иначе не бихме могли да направим каквото и да е.
Това е краят на материала за първия урок. Моля ви да обмислите въпросите и да прочетете библиографията. Урок 2 ще изложи как да прилагаме разума и рационалните принципи, с които се запознахме, към една псевдонаучна дисциплина – астрологията.
БИБЛИОГРАФИЯ И СТРАНИЦИ, КОИТО ДА ПОСЕТИТЕ
Използвана книга: Objectivism : The Philosophy of Ayn Rand, Leonard Peikoff (Meridian, 1993)
Други страници: Филм-въведение в обективизма от Леонард Пейкоф, Въведение в Айн Ранд
Въведение
Важно е да се разберат понятията, които ще представя тук, тъй като те са основополагащи за разбирането на следващите понятия, които ще изследваме.
Учебният ни материал за по-голямата част от курса, се базира на "Обективизъм: философията на Айн Ранд" (накратко ОФАР) от Леонард Пейкоф. Въпреки че не препоръчам като цяло материалите на господин Пейкоф, тъй като са доста доктринерски, неговата книга е единственият пълен преглед на обективизма в момента (доколкото такова нещо изобщо е възможно) и тук ще използвам нея. Просто искам да ви предупредя да не приемате думите му като "евангелие".
В рамките на този курс ще давам материал за четене (обикновено 2-3 страници, които бързо се четат) от ОФАР за тези от вас, които се интересуват от обсъжданата тема или търсят по-подробни обяснения. Ще давам и връзки към някои уеб-сайтове. Това не бива да се разглежда като безусловна подкрепа за съответния сайт. Подкрепям само сайтове, които съм изброил на страницата с връзки. Както винаги, мислете сами и не вярвайте на всичко, което четете (включително и на този курс!).
Какво е обективизъм?
Обективизмът е създаден от Айн Ранд, философ и писател, която през 1957 г. публикува "Атлас изправи рамене" – втората най-влиятелна книга след Библията (според едно проучване на Библиотеката на Конгреса). Ранд е родена в комунистическа Русия (като Алиса Розенбаум) и емигрира в Америка, където работи като сценарист и писател. Философията й се оформя от ранните й преживявания и от срещата й с философията и политиката на Запада. След нейната смърт за основен застъпник на обективизма се приема Дейвид Кели, ръководител на Обективисткия център.
Обективизмът е философска система
"Философска", защото дава собствени отговори на философски въпроси= „Система”, защото всяка идея в обективизма произлиза от предшестващи я по-основни идеи.
Всички обективистични твърдения са свързани с други предхождащи ги твърдения, и така до самите основи на реалността, които се наричат метафизика. Това важи за всяка философска система. Както знаете, една къща трябва да има основи – без тях не може да оцелее. По същия начин и всяка система на познанието трябва да почива върху аксиоми. Математиката се основава на числа и операции. Химията се основава на елементи и техните комбинации.
Обективизмът има следната основна структура:
1. Метафизика – Изучаване на реалността
(Каква е същностната природа на реалността такава, каквато я виждаме? Дали реалността е обективна или субективна?)
Обективизмът твърди, че реалността е обективна и независима от нашия ум.
2. Епистемология – Изучаване на връзката на човека с останалата реалност чрез познание.
(Какво е естеството на познанието? Как можем да го придобием?)
Обективизмът твърди, че най-добрият начин да постигнем познание е чрез разума.
3. Етика – Изучаване на начина на действие
(Как да действаме? Какви трябва да са нашите ценности?)
Обективизмът твърди, че оптималната морална система е рационалният личен интерес.
4. Политика – Изучаване на оптималната политическа система
(Какви права имаме? Какво трябва да бъде правителството?)
Обективизмът твърди, че оптималната политическа система е либертарианството (минималното правителство), граждански свободи и капитализъм.
5. Естетика – Изучаване на изкуството и красотата
(Какво е изкуство? Коя е оптималната форма на изкуство?)
Обективизмът твърди, че оптималната форма на изкуство е романтичният реализъм.
(За по-подробен анализ на тази структура от самата Айн Ранд виж страницата на Института "Айн Ранд" в частта "Основи на обективизма")
Когато казваме, че някой е обективист, имаме предвид, че той е съгласен с отговорите, които обективизмът дава в тези пет основни области. Разбирането им не е важно за момента, тъй като ще изследваме точка 2 в този урок и в следващите два, а точки 3 и 4 – в други уроци (метафизиката и естетиката са извън обхвата на този курс). Важното обаче за тази структура е, че обективизмът е дедуктивна система.
Дедуктивната система е система, в която колкото повече напредвате, толкова по-специфична става материята. По-ранните понятия са общи случаи, а по-късните са все по-специфични.
Това лесно може да се види, ако отново погледнем структурата: метафизиката е изучаване на реалността – едва ли има нещо по-общо от това! Епистемологията е по-специфична, тъй като изучава част от реалността – познанието. Етиката е частен случай на епистемологията, тъй като изучава конкретен тип знание – знанието как да действаме. По същия начин политиката не изучава действията, а специален клас действия – действията, свързани със социалната система. Ако всяка идея от всяко от тези разклонения може да бъде изолирана и изучена, това се прави с пълното съзнание, че тя е изведена от предходна идея и че това има последствия в реалния живот. Както казва Пейкоф в увода на ОФАР (стр. 3), без това осъзнаване можем само да се въртим в кръг: "За да може една философска идея да функционира наистина като насока, човек трябва да познава пълната система, към която тя принадлежи. Идея, взета от средата на нещо, няма никаква стойност, не може да се оцени и няма да работи. Човек трябва да познава връзката на идеята с другите идеи, които й дават контекст, определение, приложение, доказателство. Човек трябва да познава всичко това не като теоретична цел сама по себе си, а с чисто практически цели: за да може да се основава на дадена идея, да я използва рационално и в крайна сметка да живее". (Ако имате книгата, прочетете и параграфа след този, който дава пример за такова "взимане от средата".)
Това обаче е и аспект, който прави изучаването на обективизма по-трудно от това на други идеологии. Идеите са свързани: нито една не може да бъде изучавана сама по себе си като единно цяло. Но ако разбирате структурата, която описах, вашето изучаване на обективизма ще бъде много по-лесно.
Разум
Централното понятие на обективизма е разумът. Разум е името, което даваме на група методи, които, взети заедно, ни помагат на намерим познание. Тези методи са:
1. Формиране на понятия – съставяне на валидни понятия, които след това можем да използваме в процеса на разсъждение. В известен смисъл всички бебета правят точно това: по този начин ние си създаваме разбиране за думите.
2. Сетивно възприятие – интерпретиране на данните, подадени от сетивата. Това също е съвсем естествено, въпреки че правим грешки по-лесно в необичайни ситуации (например при така наречените "оптически илюзии").
3. Логика – метод за "непротиворечива идентификация" – елиминиране на противоречията, които могат да възникнат в процеса на мислене. Това е по-малко очевидно, въпреки че повечето от вас са се натъквали на поне няколко заблуди.
Казах, че разумът е група методи. Това обаче не означава, че можем да използваме един или друг от тях независимо. Можем да ги класифицираме така за удобство, но на практика няма начин да използваме един, без да използваме другите. И трите ни метода участват в мисленето ни едновременно.
Да вземем за пример възприятието. Погледнете стената пред себе си. Само че може да сте навън и да четете от екрана на преносим компютър! Тогава погледнете небето, това ще свърши работа.
Това може да изглежда много просто - просто виждате стената и това е всичко. Виждате цвета, формата, грапавината и така нататък. Но дори и само за да знаете какъв цвят е стената, трябва да знаете какво е стена, какво е цвят и как се изразяват различните цветове. Правите го чрез понятия (стена, бял, бежов, черен). Освен това разпознавате стената като стена, а не нещо друго, тъй като тъкмо това възприемате. Не виждате екран на компютър, крава, Бог или числото 7. Стената също има определена идентичност – тя е такава, а не друга. Така виждаме, че разпознаването на цвета на стената предполага множество логически факти. Обикновено не мислим за тези факти в ежедневния живот, но те неизменно са там.
За по-строго обяснение на тези методи ви приканвам да се обърнете към ОФАР (понятия на стр. 73-74, логика на стр. 118-119 и сетивни възприятия на стр. 39-40).
Разумът е централно понятие, защото може да бъде приложено към всяка област на познанието. Докато очевидно не можете да стигнете далеч без професионални познания в която и да е област – независимо дали е физика, недвижими имоти или плетене – следването на разума ни държи в правия път и ни гарантира, че не се отдалечаваме твърде много от реалността.
Всяко разсъждение, което не е логично, противоречи на правилната интерпретация на данните от сетивата, или е основано на недоказани или непоследователни идеи, е във висша степен подозрително. Разсъждение, което не нарушава тези методи, вероятно е валидно.
Всяка висша дисциплина работи само ако е основана на разума. Науката успява да разбере природните явления, защото се основава на разума (наблюдение, изпитание, потвърждение).
Има и други фактори, които могат да ни помогнат да определим дали нещо е вярно или не, т.е. дали знаем нещо или не. Сега ще изследваме тези фактори.
Познание и рационални принципи
Що е познание? Когато знаем нещо, поне за нас то е истинен факт за реалността. Казваме: "Знам това, мисля, че е вярно." Познанието не е просто вярване или мнение, а твърдение, подкрепено с всички доказателства, които можем да намерим.
Основният принцип на познанието е, че за да познаем нещо, е необходимо обективно доказателство. Обективното доказателство е такова, което произлиза от трите обсъдени вече метода: формиране на понятия, сетивно възприятие и логика.
Това предполага няколко важни принципа. Важно е тези прости, но мощни принципи да бъдат разбрани, за да използваме ефикасно разума. Сега ще изложа накратко някои от тях.
Бръсначът на Окам е вероятно най-известният от тези принципи. Според него ако имаме две хипотези, които обясняват един и същ набор от факти, най-простата хипотеза (включваща най-малкия брой нови елементи и механизми) е най-добрата.
Този принцип е просто различна формулировка на основния принцип, но от друг ъгъл. Трябва да представяме доказателства за всичко, което смятаме за истинно. Ако нещо в нашата хипотеза не е необходимо за обясняване на фактите, които вече имаме, то значи няма доказателства за неговото съществуване.
За да разберем това по-ясно, нека вземем примера със Земята. Ние сме сигурни, че Земята е приблизително сферична, тъй като виждаме сянката й върху Луната, обикаляме света и виждаме неговата кривина, и сме я виждали от космоса. Това са доста солидни доказателства.
Само че някой може да дойде при вас и да каже: "Земята не е кръгла! Плоска е." Ако го попитаме как неговата хипотеза обяснява наличните факти, той може да измисли какви ли не рационализации, например "Земята изглежда кръгла върху Луната, защото нейната повърхност е кръгла и винаги е обърната с лице към Луната, рефракцията на въздуха създава илюзията за кривина, НАСА лъже" и други подобни безсмислици.
Няма съмнение, че може да измисли обяснение, което да "работи" (да обяснява всички първоначални факти, които наблюдаваме). Но не това е важното. Важното е, че като въвежда всички тези нови механизми и необичайни обяснения, той прави хипотезата си по-сложна от нашата. Всички тези механизми и обяснения не са доказани. Освен ако не намерим доказателства за тях, идеята, че Земята е плоска, остава ирационална.
Бръсначът на Ранд е принцип, създаден от Айн Ранд. Всъщност има две формулировки на бръснача. Първата е "една идея не бива да се разширява ненужно, нито да се стеснява без оглед на нуждата". Това е предупреждение да съхраняваме полезността на идеите си, а не да ги нагаждаме към целите си. Добър пример за нарушаване на този принцип са политици, които често използват емоционални думи като "свобода", "демокрация" и "права" без да разбират ясно тяхното значение.
Втората формулировка на Бръснача на Ранд е "провери предпоставките си". Както пише Айн Ранд в "Атлас изправи рамене", "в същността и природата на съществуването противоречията не могат да съществуват – ако решите, че сте се натъкнали на противоречие, проверете предпоставките си, и ще откриете, че една от тях е погрешна". Това е пряко последствие от логиката и е полезно за разбиране на несъответствия, парадокси или привидни противоречия.
Във всекидневния живот, ако не сте съгласни с някого дали нещо е "пурпурно" или "винено" на цвят, ще се опитате да откриете какво представляват тези цветове според него, или да му покажете цветна палитра – тоест ще се върнете към предпоставките за вашата оценка, за да разрешите това несъгласие. Същото важи и във философията, но е по-лесно в този случай, тъй като порядъкът на идеите е ясен.
За изложение на тази концепция и за начина, по който се прилага в съвременната философия, виж ОФАР от края на стр. 139 до стр. 141.
Логическите заблуди са различни правила за нелогично разсъждение, т.е. какво да не правим. Няма каноничен списък на заблудите – има толкова заблуди, колкото и логически грешки. Ако не познавате логическите заблуди, направете справка със списък като Ръководството на Стивън за логически заблуди (относно ролята на логиката в интегрирането на нашето познание прочетете долната половина на стр. 138 в ОФАР).
Така например някои заблудени участници в спор цитират авторитетни фигури, които нямат връзка с областта, която коментират, да не говорим за професионален опит по въпроса (например физици, които спорят за креационизма). Те се опитват да се възползва от доверието, което внушава авторитетът, а не от доказателствата или професионалните си познания. Това е позоваването на авторитет.
Забележете, че общоприетите и доказани научни факти или друго общоприето познание не са позоваване на авторитет, освен ако няма причина да се съмняваме в доказателствата, на които са основани тези факти. Например един защитник на безплатната енергия не може просто да твърди, че законите на термодинамиката са заблуда. Те са толкова солидни, че трябва да има невероятно силни доказателства, за да бъдат отхвърлени. А това ни води до следващия принцип.
Скептицизмът е търсенето на невероятни доказателства в отговор на невероятни твърдения. Ако направите невероятно твърдение, по-добре да имате пропорционално доказателство, с което да го подкрепите. Това е просто следствие от изискването за обективно доказване и Бръснача на Окам.
Ако някой твърди например, че машините с безплатна енергия опровергават законите на термодинамиката, можем да поискаме строго доказателство за такова невероятно твърдение. Поставянето на шоу и излагането на колело, което се върти няколко минути на панаирджийска атракция, представлява доказателство, но не и достатъчно доказателство. Ние ще изискваме изследване на вътрешността на машината, изпитване на енергийните й характеристики, основни научни доказателства на действащите механизми и т.н.
Дихотомиите (разделенията на две части) често са опасни. Склонни сме да разделяме областите по начин, който ни прави слепи за други възможности.
Така например разделянето на политическия спектър на "ляво" и "дясно" ни заслепява за безбройните политически мнения отвъд тези две точки. Всъщност голяма част от заслугата на Айн Ранд е разбиването на голям брой фалшиви дихотомии (включително и тази между мистицизма и епистемологичния скептицизъм, която ще видим в следващата част).
Но ако се използват както трябва, дихотомиите могат да бъдат много полезни, особено за разделянето на обширни предмети на части. Моят личен метод е прост – а мисля, че и за вас ще бъде полезен.
Нека вземем един прост пример и да предположим, че мислите за влиянието на зъбите върху подбора на храна на животните. Ще разделите областта "животни" на две дихотомии: със/без зъби и месоядни/немесоядни. Така ще се окажете с четири категории (месоядни животни със зъби, месоядни животни без зъби, немесоядни животни със зъби и немесоядни животни без зъби). Ако някоя от тези категории не съществува в действителност, тя може да се елиминира и така ще останете с три категории.
Важно е да извършвате разделянето по взаимно допълване, не само по противопоставяне. Например допълнителното на бялото не е черното, а всички не-бели цветове.
Използвайте научни изследвания; ако не можете, измервайте количествено; ако не можете, оценявайте. Това е може би най-важният принцип, когато търсим емпирични доказателства. Важен е, тъй като грубите ни преценки обикновено са неточни и са замъглени от нашите впечатления.
Ако можете да намерите научни изследвания, използвайте ги. В противен случай се опитайте да намерите процентно съотношение или число, което ви дава някакви насоки. Иначе поне се опитайте да оцените порядъка или величината на явлението.
Ето няколко примера:
"Няколко души са били излекувани в Лурд" става "само 66 случая са били потвърдени от Църквата от самото начало, при 5,5 милиона посетители всяка година".
"Молитвата за застъпничество може да бъде ефикасна" става "повече от 1200 проучвания по въпроса са били публикувани и все пак до момента не е бил открит необясним ефект".
Разумът и неговите алтернативи: примерът със зара
Както видяхме, познанието се основава на откриването на обективни доказателства. Разумът се състои от логика, формиране на понятия и сетивно възприятие.
Има две други основни позиции относно познанието: мистицизъм и скептицизъм. Забележете, че има и друго значение на думата "скептицизъм". За да не ви объркам със "скептицизма", който вече видяхме в последната секция, тук ще използвам термина "епистемичен скептицизъм".
Мистицизмът – наричан също вяра – се състои в намиране на познание чрез субективни методи като откровение, доктрина, авторитет или емоции. Епистемичният скептицизъм се състои в отрицаването на познанието като цяло или в отрицаване на факти от реалността.
Тези две алтернативи всъщност са една и съща. И двете се състоят в отричане на реалността в полза на собствените ни желания и емоции. За да разберете това, прочетете раздела за мистицизма и епистемологичния скептицизъм в ОФАР, стр. 182 – 184.
За да илюстрираме как тези алтернативи се съпоставят с реалността, нека вземем един много опростен пример за процес на взимане на решение.
Да предположим, че хвърлям зар с двадесет страни върху плоска маса. Зарът по необходимост ще спре върху една от тези страни. Сега питам човек, който представлява всяка една от алтернативите, да ми каже кое число ми се е паднало.
Рационалният начин да го направи ще бъде да погледне зара на масата (сетивно възприятие) и да ми каже числото, което вижда. Мистичният начин ще бъде например да избере любимото си число и да се надява, че то е правилният отговор, или пък да избере случайно число (прищявка). Скептикът просто ще отрече, че има верен отговор (отрицание).
Кой ще даде най-много верни отговори? Човекът, който използва разума, разбира се. Той ще отговаря вярно всеки път, ако не прави никакви грешки. Онзи, който използва мистицизъм, ще бъде прав няколко пъти, но в повечето случаи ще греши. За всяко хвърляне ще има шанс едно от двадесет да бъде прав. Човекът, който отрича, че има отговор, никога няма да бъде прав, тъй като няма да даде отговор.
Очевидно би било безумие да не се погледне зарът. Примерът може да изглежда абсурден, но в реалния живот нещата също стоят така, само дето зарът има хиляди, дори милиони страни.
Да вземем по-сложен пример от реалния живот. Как са се появили човешката раса и съществуващите биологични видове на Земята? Научният отговор е прост: неодарвинизъм (накратко, приспособяване на ДНК чрез естествен отбор и мутации).
Какви са другите опции? Има една очевидна – християнският креационизъм. Но почакайте! Забравяте ортогенезата, неоламаркизма, процесуалния структурализъм, салтационизма и други. Има и хиляди истории за сътворението, както и разнообразни богове в комплект с тях. Например гърците смятали, че Прометей е изваял човека от вода и пръст. Египтяните вярвали, че смъртта на един гигант на име Пангу е създала земята и небето, и че първите хора са паразитите върху неговото тяло.
Вярата е несигурна авантюра. Може да е емоционално богата и убедителна авантюра, но това не я прави по-малко несигурна.
В отговор на същия въпрос епистемологичният скептик, който вероятно е постмодернист, би казал, че науката като цяло се основава на фалшиви предпоставки и че не би трябвало да задаваме такива въпроси или пък че не е възможно да се разбере отговорът. Малцина обаче биха били толкова дебелокожи, че да отрекат съществуването на човешката раса. И за отрицанието има граници.
За отрицанието има граници, но граници има и за вярата. Никой не може да бъде мистик или епистемологичния скептик последователно. Не е възможно да се придържаме последователно към емоциите си или пък да се съмняваме във всичко, на което се натъкваме. Иначе не бихме могли да направим каквото и да е.
Това е краят на материала за първия урок. Моля ви да обмислите въпросите и да прочетете библиографията. Урок 2 ще изложи как да прилагаме разума и рационалните принципи, с които се запознахме, към една псевдонаучна дисциплина – астрологията.
БИБЛИОГРАФИЯ И СТРАНИЦИ, КОИТО ДА ПОСЕТИТЕ
Използвана книга: Objectivism : The Philosophy of Ayn Rand, Leonard Peikoff (Meridian, 1993)
Други страници: Филм-въведение в обективизма от Леонард Пейкоф, Въведение в Айн Ранд
ОБЕКТИВИЗЪМ от Франсоа Трембле
ВъведениеТози курс е достъпно, предизвикателно и стриктно въведение във философията на разума. Ще из-следваме въпроси, свързани с разума (с два пространни примера), етиката (с ударение върху в отно-шенията с другите), и политиката.
Ще бъдат обсъдени в частност и някои проблеми пред начинаещите в обективизма, като:
• Как работи разумът? Кои са някои от рационалните принципи, които можете да използвате във всекидневието си?
• Съществува ли Бог?
• Как да оценяваме едно действие в неговия контекст?
• Защо любезното отношение към другите е рационално?
• Защо икономическата свобода помага на прогреса на обществото?
• И още…
В този курс няма излишни думи или исторически отклонения: всеки урок съдържа само прости обяснения и многобройни примери, които да ви помогнат да разберете същността му.
УРОК 1: КАКВО Е ОБЕКТИВИЗЪМ. ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА РАЗУМ
УРОК 2: РАЗУМЪТ, ПРИЛОЖЕН КЪМ АСТРОЛОГИЯТА
УРОК 3: РАЗУМЪТ, ПРИЛОЖЕН КЪМ ИДЕЯТА ЗА БОГА
УРОК 4: РАЦИОНАЛНАТА ЕТИКА
УРОК 5: ЖИВОТ В ОБЩЕСТВО
УРОК 6: ИНДИВИДУАЛНИТЕ ПРАВА И ДЪРЖАВАТА
УРОК 7: ТРИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРИМЕРА
УРОК 8: ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ОБЕКТИВИЗМА
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
четвъртък, 22 април 2010 г.
Принципът на спокойствието в работата на мозъка и българските политически традиции
За реализация съзидателно-творческата същност на човека по пътя към съвършенството от голямо значение се явява не толкова способността на мозъка да регистрира и натрупва информация, а главно неговата способност да сравнява и подбира, да координира и интегрира, да екстраполира и корелира, да съпоставя и оценя, да приема и отхвърля, да взема решения и да контролира изпълнението...В това отношение мозъчната дейност се подчинява на шест ключови принципа: изследване (какво е това?); обвързване (асоциации); моделиране (образи, представи, идеи); имитиране (подражание, учене, навици); йерархия, спокойствие.
За предмета на нашето изследване от значение е принципа на спокойствието: «Когато човешкият мозък е подложен на силен стрес, всяка мисловна дейност в кората на големите полукълба се прекратява и цялата нервна енергия се превключва за осигуряване действието на базисните инстинкти: «да бягам», «да се крия», «да се бия» или най-добре «да се предам».»
Изследванията на историците и археолозите през последните години убедително доказват, че българите не са били примитивен чергарски народ, не са били монголоиди с ниска битова култура. Българите са били народ с висока цивилизация и собствени върхови постижения. Всичко това предполага и една сериозна структурирана цивилизация на древното българско общество. Както земеделието и скотовъдството, така и животът в големите каменни градове, занаятите, рудодобивът, металолеенето и обработката на метала изискват политически контрол над обширни територии. Такъв контрол може да осигури само държава с развито законодателство, определяща правата и задълженията на всеки член на обществото.
И тук достигаме до мястото, където трябва да се спомене най-великото българско постижение в света – основаването и управляването на справедливата държава, на справедливата организация на обществото и общността – територия на сигурност, съпричастност и солидарност - най-важното условие за хармонично развитие на личността и постигане на когнитивен (познавателен) комфорт и интелектуално-политическа достатъчност в предаване на познавателните традиции – единство, хармония и съответствие между думи и дела; единство, хармония и съответствие между обучение, възпитание и социално-битова и политическа практика.
Проф. Петър Добрев пръв от всички историци отдава значение и обръща внимание на факта, че първата известна по доказателства на историческата наука истински свободна държава в Европа – без кастово деление и без роби, илоти, колони или крепостни, без характерното за Древния свят грубо икономическо потисничество, е създадена от българите още през втори век (165г.) и това е добре известната Стара Велика България. Това древно българско царство е било третата по възраст държава от всички европейски страни – по-стари от него са били само Византия и Римската империя, а името на държавата – „БЪЛГАРИЯ” се пренася през осемнадесет столетия до наши дни.
На какво се дължи тази милост, тази чест – „да се спаси и съхрани името”?
През последно време историците не са съвсем далече от мисълта да подкрепят следната причинно-следствена хипотеза за политическите мотиви при възникване на Българската Държава на Балканския полуостров:Народите, трудовопроизводителното население в балканските земи, и техните водачи в продължение на няколко столетия (III – VII век) живеели в постоянен страх и несигурност за своя живот, чест и достойнство, за своето имущество и не можели пълноценно да се ползват от плодовете на своя труд (когнитивен дискомфорт). Земите на Балканския полуостров, селата и богатите градове в продължение на четири столетия били обекти на набези, разграбване и разоряване, на терор и унищожение от страна на различни войнстващи племенни съюзи, в които влизали племената на готите, хуните, аварите, славяните... Някои смятани за български племена също имали печална заслуга в разоряването на тези Византийски провинции – Тракия, Македония, Мизия, Малка Скития. Дори самият византийски император Юстиниян I (527-565) с големите военни усилия и огромното крепостно строителство (построяване и възстановяване на територията на Полуострова над 500 крепости) и гъвкавата византийска дипломатическа политика (привличането на славяни на ромейска служба, всяването на раздори между отделните славянски племена, използването на други народи в тила им като съюзници на империята и др.), както свидетелства Прокопий („История на България” в 14 тома, т.2. стр. 32-34), не могъл да намали нещастията на империята: „Не остана не опустошена никаква област, нито планина, нито пещера, нито пък друго от ромейската земя, но много области били завладени повече от пет пъти”.
На тази геостратегическа територия, земя на кръстопът, при това развитие на политическите реалности, когато човешкият живот не е струвал „пукната пара”, естествено и неговата продължителност не е била голяма. Много трудно могат да възникнат, да се поддържат и съхранят някакви културно-битови традиции, при липса на елементарна сигурност за човешкия живот и страх пред неочакваните грабителски набези. Началото на краят на тази нестабилност и несигурност по северните земи на Византия поставя хаган Кубрат и по-късно славянобългарското сътрудничество и идването на българите начело с хан Аспарух в средата на седми век.
Българите, както свидетелстват историческите летописи, идвайки от своите по-стари земи (Памир, Алтай, Хиндукуш), носели едно велико достояние – умението да създават справедлива, силна и добре защитена от външни и вътрешни врагове организация на обществото си (държава) и да строят големи градове. Те били известни и уважавани сред управляващите династии и родове в Древността с това, че са изградили една след друга четири държави – Стара Велика България, която издържала на света повече от пет века и веднага след нейното преустройство още три държави – Днепърско-Дунавска България на запад, Волжка България на изток и Волжко-Камска България на север. В пределите на тези държави са живеели, обединени в самобитни общности от собственици, различни и многобройни племена и народи, и то в условия на икономическа свобода, социална справедливост и равен шанс за всеки, при абсолютно зачитане на техните правни, културно-битови и религиозни обичаи – прекрасни условия напълно отговарящи на принципа на спокойствието, обуславящ успешното функциониране и развитие на човешкия мозък.
Самите древни българи, по наше мнение, са били малцинство, но хора с изключителни телесни, духовни, интелектуални и политически качества, образци за пример и следване от другите племена и народи. Те са били носители на „истинското емпирично политическо знание”, на съвършените трудови и бойни умения, били са истински гаранти за неприкосновеността на живота, имуществото, честа и достойнството на всеки поданик на българската държава, т.е в своята обществена практика те без да съзнават и без умишлено да се стремят към това, са отчитали напълно принципът на спокойствието в работата на мозъка.Българите са били малоброен, но отбран народ, народ със самобитна генетична селекция и културно битова „богоугодна” традиция, който е изпълнявал историческа мисия да бъде мост между народите във времето за пренасяне на „истината и божествената справедливост”, или по-простичко – мост между народите за познавателно, нравствено, политическо и културно-битово сътрудничество. Този малоброен, но отбран народ(елит) е бил продукт на търпеливото и настойчиво упражняване вековните и общи за всички „богоугодни” традиции, главни от които са били прозрачност, демократичност и публичност при водене на държавните дела, обективната народна памет, възможността за равен шанс и естественият подбор – издигане в държавната и обществената йерархията съобразно проявените добродетели и способностите в условията на „труд и отбрана”.
Тук, като доказателство на казаното, следва да бъдат приведени две исторически свидетелства: на сръбския учен Иван Микулич и от „Готския топарх”.
Иван Микулич: „Поданиците на България от Карпатите, от Егея, от Ядранско (Адриатическо) до Църно море започват да се наричат българи.”
„Готският топарх”, летопис от 1002г.: „Те, българите, бяха загубили предишната си законност и справедливост..., докато по-рано те най-много почитали тези добродетели, сами достигнали до големи трофеи и градовете, и народите се присъединявали към тях доброволно... Те никога не бяха вкусили от благоразположението на византийските императори и не уважаваха гръцките обичаи, а преди всичко се стремяха към независимост...”
Около този елитен български народ са гравитирали много племена със сходства и различия в езика, бита и културата, обединени от общата привързаност към една политическа традиция, установена от ЛИДЕРИТЕ на българите: осигуряване спокойно развитие за всички народи, живеещи на завоюваната от тях територия.
Да почитаме и пазим добрите политически традиции на древните, които са ги извели на недостижими обществено-исторически висоти, ни подсказва хан Омуртаг в своя знаменит надпис (Търновския): „Човек и добре да живее умира и друг се ражда. И нека роденият последен, като види тези писмена, да си спомни за оногова, който ги е направил.”Днес ние, родените последни, обръщайки се към паметта за първопроходците, за да намерим там изворите на успеха и упование в бъдещето, откриваме тяхното завещание: „За да има благополучие за хората и възможност за свободното им развитие, държавата следва да осигури мир и спокойствие, спокойствие, за да функционира пълноценно техният мозък!”
Автор: Никола Ников,
10.04.2010 г.,
гр. Русе.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
Абонамент за:
Публикации (Atom)